Р Е Ш Е Н И Е
№ 1180
гр. Пловдив, 04
юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми май, две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №1228 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.145 и следващите от Административнопроцесу-алния
кодекс (АПК), във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), чл.13, ал.2, т.4, пр.2 и чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
С.Й.А., ЕГН **********,***, офис 1, представляван
от адвокат Ж.М.- пълномощник, обжалва Заповед с №Л-4910 от 20.11.2018г.,
издадена от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ (ГД”ИН”)
при Министерството на правосъдието (МП), с която временно е отстранен от
длъжността “младши експерт- командир на отделение в затвора гр. Пловдив, ІІ-ра категория” и е разпоредено да му бъдат иззети
служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
Претендира се отмяна на
акта поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- главен
директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ при МП, чрез юрисконсулт
Т.Ч.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Обжалваната Заповед
№Л-4910 от 22.11.2018г. (листи 5, 20-21, 26-27) е връчена срещу подпис на
жалбоподателя на 15.03.2018г., според нарочно отбелязване в същата (лист 5а,
21, 27). Видно от съдържанието на заповедта, в същата няма изрично направено
указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалвана, поради което и
на основание чл.140, ал.1 от АПК, срокът за обжалване на заповедта се удължава
на два месеца. При това положение, подаването на жалбата (листи 2-3) в съда на
24.04.2019г. се явява направено в законоустановения срок, съгласно чл.140, ал.1
от АПК. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според чл.19, ал.2 от ЗИНЗС за служителите в ГД”ИН” и териториалните й служби, които пряко
осъществяват дейности по изпълнение на наказанията, се прилагат разпоредбите
относно държавната служба в ЗМВР, доколкото в закона не е предвидено друго.
Видно от съдържанието на оспорената заповед, към датата на издаване на оспорената
заповед А. заема длъжността “младши експерт- командир на отделение в затвора
гр. Пловдив, ІІ-ра категория”, като не е спорно между
страните обстоятелството по делото, че се касае за служител в териториална
служба на ГД“ИН“, който пряко осъществява дейност по изпълнение на наказанията.
Според разпоредбата на
чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР отстраняването се извършва от органа, образувал
дисциплинарното производство. Според разпоредбата на чл.207, ал.1, т.2 от ЗМВР
при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.т.2-15
от ЗМВР дисциплинарното производство се образува с писмена заповед на ръководителя
на съответната структура за държавни служители на младши изпълнителски
длъжности. По делото е прието заверено копие на Заповед №Л-4909 от 20.11.2018г.
(листи 24-25) за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя А.,
издадена от главния директор на ГД”ИН” (главен комисар В.М.), който е издател и
на оспорената по делото Заповед №Л-4910 от 20.11.2018г. Освен това, с
разпоредбите на чл.13, ал.2, т.т.4 и 9 от ЗИНЗС е установено, че главният директор
на ГД”ИН”: 4) назначава и преназначава държавни служители на младши изпълнителски
длъжности, както и прекратява служебните правоотношения с тях; 9) награждава и
наказва служителите в главната дирекция и в териториалните й служби.
Предвид посоченото до тук,
настоящият състав на съда намира, че оспорената заповед е издадена от
компетентен за целта орган, по отношение на което обстоятелство и между страните
липсва формиран спор.
Според Докладна записка с
Рег.№3244 от 12.11.2018г. (листи 40-41) на главен инспектор З.И.- началник на
затвора гр. Пловдив, адресирана до главния директор на ГД“ИН“, на 09.11.2018г.
около 15,30ч. при него е постъпила информация, че ще бъде донесен багаж за
лишения от свобода (ЛС) Р.Р.Р.от 2-ра група, 76-та
стая, извън графика за носене на багаж. При разпоредената повторна (контролна)
проверка в присъствието на оперативните служители към затвора гр. Пловдив е
установено, че в пратката се съдържа храна над 30кг, 5бр. парфюми, 1бр. мобилен
телефон, зарядни устройства, ръчен часовник и забранени вещи, съгласно опис (на
лист 64). Своевременно е уведомен заместник-главният директор на ГД“ИН“ и е
изискано представянето на докладни записки от служителите, имащи отношение към
получаването на пратката.
Депозирани са докладни
записки от Т.Г.И.- главен надзирател (листи 43-44), от жалбоподателя С.А.-
командир на отделение (листи 45-46), В.В.К.-
надзирател (лист 47) от 12.11.2018г., според които докладни записки приемането
на багажа е по устно разпореждане от дежурния командир на отделение А., който е
бил уведомен, че се касае само за изпращане на дрехи. Депозирани са и докладни
записки от М.С.В.- надзирател (листи 54–55) и М.А.А.-
надзирател (листи 52-53), според които докладни записки багажът е приет въз основа
на устно разпореждане от А. и при проверката му на скенера не е констатирано
наличието на забранени вещи. След това багажът е оставен в коридора от лишения
от свобода О.Б.и след повторната му проверка, документирана с протокол №1 за
претърсване и обиск на лишени от свобода (лист 48), в багажа е констатирано
наличието на мобилен телефон, 2 бр. зарядни за мобилен телефон, 2 бр. кабели за
зарядно устройство и 1 бр. часовник.
Депозирани са и писмени
обяснения от лишените от свобода И.П.К.(лист 56), Р.Р.Р.(лист
58), В.Г.З. (лист 62) и Т.А.Ф.(лист 63), според които обяснения Ф. е помолил Р..
да му бъде донесена храна. Тъй като багажът е бил обемен и храната била
предназначена за тримата лишени от свобода в стая 76, Р.. поискал съдействие от
Веселин З. от стая 75 да бъде “пусната“. От своя страна, З. заявява, че няма
нищо общо с донесената на 09.11.2018г. храна.
Въз основа на данните в
докладната записка от директора на затвора в гр. Пловдив, според която докладна
записка на 09.11.2018г. около 15,30ч., извън графика за носене на багаж, през
процедурата за вкарване и контрол е преминал багаж, предназначен за лишения от
свобода Р. Р.., съдържащ неразрешени вещи, със Заповед №Л-4804 от 13.11.2018г. (лист
39) на главния директор на ГД“ИН“ е разпоредена проверка за изясняване на постъпилите
данни за допуснато дисциплинарно нарушение от младши експерт С.А.- командир на
отделение в затвора в гр. Пловдив. Според посочената заповед, до 12.12.2018г.
за резултатите от проверката следва да бъде изготвена писмена справка, която да
се докладва на главния директор на ГД”ИН”.
По делото не са ангажирани доказателства за
наличието на изготвена “писмена справка” по смисъла на Заповед №Л-4804 от
13.11.2018г., като на 20.11.2018г. е издадена Заповед №Л-4909 (листи 24-25), с
която е образувано дисциплинарно производство против жалбоподателя. Видно от
Заповед №Л-4909 от 20.11.2018г., изготвена е докладна записка от началника на
Сектор “Охрана и сигурност в затворите (С”ОСЗ”) при ГД”ИН” с Рег.№11452 от
19.11.2018г. Като фактическо основание за издаване на Заповед №Л-4909 от
20.11.2018г. се посочват дисциплинарни нарушения, изразяващи се в допускане да
премине багаж с неразрешени вещи за лишения от свобода Р. Р.., извън графика за
носене на багаж, през процедурата за вкарване и контрол. Деянието е извършено
при условията на системност и в съучастие с други длъжностни лица, като наред с
това са извършени и други нарушения от А., изразяващи се в разпореждане на лишен
от свобода да проведе свиждане със свои близки извън установената процедура, с
осъществяване на физически контакт и нерегламентирано внасяне на продукт (тесто)
в затворническата кухня.
Отново на 20.11.2018г. е издадена и оспорената по
делото заповед, като настоящият състав на съда намира, че производството е
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, противно на направените в тази връзка възражения от жалбоподателя.
Според разпоредбите на
чл.214, ал.1, т.1 и чл.215, ал.1 от ЗМВР, във връзка с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, държавен
служител в ГД”ИН“ може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена
заповед, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство и служебното
му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като
отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство;
при отстраняване от длъжност при условията на чл.214, ал.1, т.1 и ал.2 органът
по чл.207, ал.1 (дисциплинарно наказващият орган) разпорежда изземване на
служебната карта, личния знак и служебното оръжие.
В случая, обстоятелството,
че спрямо жалбоподателя е образувано дисциплинарно производство се явява
установено по делото, предвид наличието на издаден акт за целта, каквато се
явява Заповед №Л-4909 от 20.11.2018г. на главния директор на ГД”ИН” и с която
заповед жалбоподателят е запознат на 15.03.2019г.
На следващо място, нормата
на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР предоставя на съответния ръководител дискрецията да прецени естеството на нарушенията на служебната
дисциплина, по повод на които е образувано дисциплинарно производство; необходимите
административни процедурни действия, които следва да се извършат, за да се разкрие
обективната истина и съответно да формира извод за влиянието, което конкретният
служебен статус на лицето би имало в процеса на издирване на обективната истина.
Съответно, съотнасянето на
данните и обстоятелствата, относно конкретиката на
дисциплинарното нарушение, което се сочи да е извършено, необходимите
процедурни действия, които трябва да се осъществят, за да се установят всички
релевантни факти във връзка с нарушението и естеството на служебната функция,
която нарушилото дисциплината лице осъществява с оглед влиянието, което би
имала в процеса на установяване на обективната истина, следва да даде отговор
на въпроса, обосновано ли би било неговото отстраняване от длъжност.
Макар и лаконично
изложени, мотивите за прилагане на оспорените превантивни мерки, дават необходимото
и достатъчно обяснение на връзката между деянията за които се твърди да са
извършени от А.- приемане на пратка, предназначена за лишен от свобода извън
графика за приемане, съгласно Заповед №270 от 18.04.2018г. (листи 68-69) на “за
началник” на затвора гр. Пловдив.
Според точка ІІ. от посочената заповед, дежурният
командир на отделение (ДКО), какъвто се явява жалбоподателят на 09.11.2018г.,
със съдействието на инспекторите по социална дейност и възпитателна работа (ИСДВР)
извършват проверка има ли право лишеният от свобода да получи носените му вещи
и предмети. Според точка ІІІ. от заповедта, след извършване на проверката от
страна на ДКО и ИСДВР, така носените вещи и предмети в присъствието на
посетителя биват обстойно проверявани от служителите от надзорно-охранителния
състав (НОС), ползвайки скенера за багаж, който е поставен и монтиран на пост
№1.
Съгласно съдържанието на
депозираните докладни записки от служителите от НОС- младши инспектор М.В.- надзирател
и М.А.- надзирател, багажът е приет по устно разпореждане на жалбоподателя А.,
преминал е през проверка на скенера, която не е показала неразрешени вещи, но
не е обстойно проверен в присъствието на посетителя, а едва при извършена
внезапна (контролна) проверка. При контролната проверка е констатирано
наличието на неразрешени вещи за лишен от свобода- мобилен телефон, зарядни устройства
и други, подробно описани.
По отношение наличието на
втората кумулативна предпоставка за издаване на оспорената заповед, следва да бъде
съобразено следното: деянията, за които А. е привлечен към дисциплинарна
отговорност, са изчерпателно изброени в заповедта за образуване на
дисциплинарно производство, с която жалбоподателят е запознат.
Всички дейния са свързани с изпълняваните от него
дейности като командир на отделение в затвора гр. Пловдив, като е посочена
системност на извършване и съучастие с други длъжностни лица. Това означава, че
с оглед на служебното му положение, съществува възможност А. да осуети
разкриване на обективната истина, включително чрез въздействие върху колеги и подчинени
(затворници). Посочените по-горе лица, заемащи длъжност “надзирател“ в затвора
в гр. Пловдив посочват по недвусмислен начин, че са извършили съответните
действия по устно разпореждане на жалбоподателя.
Деянията, предмет на
дисциплинарното производство, несъмнено са свързани с упражняването на
предоставените на служителя правомощия по месторабота, за да се приеме, че
доказването им очевидно би било затруднено, поради което оставането му на
длъжността няма как да не затрудни разкриването на обективната истина. Независимо,
че към датата на отстраняването му от длъжност са снети сведения от замесените
лица, фактически осъществили дейности по приемането на пратката, в заповедта за
образуване на дисциплинарното производство е посочена системност на нарушенията,
включително е установено и извършването на други нарушения. Това несъмнено обосновава
правилност на извода на дисциплинарно наказвания орган за наличие на обстоятелства,
затрудняващи разкриването на обективната истина.
Отстраняването от длъжност
е временна, превантивна мярка и нейна основна цел е да се препятства
възможността служителят, продължавайки да изпълнява задълженията си, да създаде
пречки за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по
образувано срещу него дисциплинарно производство. Принудителната
административна мярка е израз на административна държавна принуда, поради което
за всеки конкретен случай, трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. При прилагането на принудителната мярка във всички случаи,
трябва да бъде спазен установеният в чл.6 от АПК, принцип на “съразмерност”,
според който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава, а когато с административния акт се засягат права или се
създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки,
които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона.
Налагането на въпросната
мярка не изисква, вменените на лицето нарушения на служебната дисциплина да са
еднозначно установени, посредством събирането на всички релевантни по отношение
на тях доказателства. Ясно е, че това не е възможно да бъде сторено в момента,
в който се слага началото на дисциплинарното производство. Това производство се
слага в ход, именно с оглед възможността снабдените със съответните правомощия
лица да извършат необходимите процедурни действия и да съберат относимите към решаването на въпроса за дисциплинарната
отговорност доказателства, а налагането на мярката “временно отстраняване от
длъжност“ създава необходимата гаранция, че процедурата по събиране на доказателствата
ще бъде проведена при точно спазване на нормативно установената за това рамка и
обективната истина по казуса ще бъде установено единствено по реда и със
средствата, предвидени в закона.
Разбира се, мярката “временно
отстраняване от длъжност“ засяга в твърде съществена степен правата и законните
интереси на лицето, спрямо което се прилага. В тази насока обаче законодателят установява
и съответен режим на компенсиране на накърнените права и интереси, в случаите,
когато като краен резултат не се стигне до налагане на дисциплинарно наказание “уволнение“.
Според чл.214, ал.5 от ЗМВР, когато дисциплинарното производство по ал.1, т.1 и
ал.2 бъде прекратено или когато на служителя не бъде наложено наказание “уволнение“,
той се възстановява на заеманата длъжност и му се изплаща възнаграждението за
времето на отстраняване.
Крайният извод е че
Заповед №Л-4910 от 22.11.2018г., издадена от главния директор на ГД”ИН” е
постановена при наличието на фактически основания за целта. Респективно,
оспорената заповед е издадена без противоречие с относимите
материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед е издадена и при липсата на
допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния
акт, предвид направеното посочване в същата на фактическите и правните основания,
послужили за нейното издаване.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира
оспорената заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно-
разкриване на обективната истина за гарантиране на законосъобразността на провеждащо
се дисциплинарно производство спрямо служител на ГД”ИН”.
Предвид гореизложеното, като издадена от
компетентен орган, при съобразяване с целта на закона, при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на
акта и при липсата на противоречие с материалноправни
разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед е законосъобразен акт,
жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски от страна на жалбоподателя е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Й.А.,
ЕГН **********,***, офис 1, против Заповед с №Л-4910 от 20.11.2018г., издадена
от главния директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ при Министерството
на правосъдието, с която временно е отстранен от длъжността “младши експерт- командир
на отделение в затвора гр. Пловдив, ІІ-ра категория”
и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното
оръжие.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:./П/........................
/Н.Бекиров/