МОТИВИ
ПО НОХД №1601/2019г. НА РС –ПЛЕВЕН
Производството пред
Районен съд Плевен е образувано по повод внесен обвинителен акт срещу И.И.Д. –
роден на *** г. в с*** българин, български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН: ********** за
това, че на 13.08.2017 г. в с. ***, нанесъл удар с ръка в областта на
главата на П.И.П. ***, с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща се
в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното
съдържание, довели до постоянна слепота на дясното око -престъпление по чл.
128, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Делото е разгледано по реда на глава 27 от
Наказателно-процесуалния кодекс.По искане на защитата, съдът е взел решение за
предварително изслушване на страните, без призоваване на всички свидетели.Съдът
е разяснил на подсъдимия правата му по
чл.371, т. 1 от НПК, като го е уведомил , че съответните доказателства от
досъдебното производство ще се ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимия изрично е заявил , че е запознат с разяснените му процедури и желае
делото да се приключи чрез съкратено съдебно следствие при условията на чл.371,
т.1 от НПК, като изразява съгласие да не се провеждат разпити на всички
свидетели и вещи лица, като при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и заключения от досъдебното производство.
В съдебно заседание , защитникът на ***Д., адв.Б., поддържа
искането на подзащитния си, като посочва, че желаят делото да се гледа по реда
на глава 27 от НПК, чл.371,т.1 от НПК. С оглед направеното искане, съдебното
производство е проведено по реда на чл.371,т.1 от НПК, с одобрено по
чл.372,ал.3 от НПК съгласие на подсъдимия и защитникът му да не се разпитват всички
свидетели, / а само свидетелите П., К. и ***и вещото лице д-р Д./, като при
постановяване на присъдата да се ползват непосредствено протоколите за проведени
разпити и останалите протоколи, на досъдебното производство и прочетени в хода
на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК.
Представителят на РП в съдебно заседание поддържа обвинението,
като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 128, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от НК, като пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание към минимума, предвиден в закона.Намира,че гражданските
искове следва да бъдат уважени.
Конституираният в
съдебното производство като частен обвинител и граждански ищец П.П. лично и
чрез процесуалният си
представител адв. А. моли съда да уважи предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателната му обезвреда, както и сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Защитникът пледира,
че подсъдимият не е извършил деянието,в което е обвинен и обвинението срещу
него е останало недоказано по несъмнен и категоричен начин.Подсъдимият не се
признава за виновен. Твърди, че не е извършил деянието и иска да бъде оправдан.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Родителите на подсъдимият Д. и гр.и. и
ч.о. П. ***. П. живеел на ***. На
22.04.2017г. подсъдимият и ч.о. се скарали. Разправяли се на висок тон на
улицата, където случайно минаващият ***застанал между тях и ги разделил. От
тогава П. започнал да избягва да минава покрай домът на подсъдимия. На 13.08.2017г.
малко след 10 часа П. вървял по улицата, като с дясната си ръка бутал
велосипеда си. Пред дома на Д. бил спрян товарен автомобил „***”,в който с
помощта на фадрома подсъдимият товарел желязо за скраб. Преминавайки по пътя П.
забелязал ,че фадромата тръгва към него, а Д. му казал ” Ей боклук,ще те
смачкам”. П. тръгнал по посока съседната улица,за да се скрие зад намиращите се
там дървета, когато пред него се показал бащата на подс.Д.- ***, който му се
развикал да се маха и започнал да размахва ръце към него. П. отвърнал „Стига
толкова,кажете какво искате от мен”, вдигна лявата си ръка,за да се предпази от
ръкомахането на *** Д., като с дясното си ръка още държал велосипеда. Тогава
подсъдимият спрял с фадромата зад него и слязъл от нея, приближил се откъм
гърба на П.. В желанието си да продължи пътя си, П. се обърнал леко надясно,
когато подсъдимият му нанесъл силен удар с юмрук в окото. От удара очна ябълка се
разкъсала и последвало изтичане на
очното съдържимо. От окото на П. плиснала кръв, затова той се хванал за окото и
побягнал по посока домът на ***. От там
се обадил на тел.112 и на място пристигнали
„***”. П. бил закаран в очна клиника,където същият следобед била извършена
операция по отстраняване на дясното му око.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
Според показанията на гр.и. и ч.о. П.П.,върху
които основно почиват изводите на съда, на процесната дата той минал по
улицата, където подсъдимият товарел скраб с фадромата си в товарен автомобил ***.
Подсъдимият му викнал ”Ей боклук,ще те смачкам” и подкарал фадромата на задна
към него,а той , за да избяга заобиколил
***а. Бил на тротоара, когато на пътя му се изпречил бащата на
подсъдимия- ***, който започнал да маха с ръце срещу него. П. се предпазвал с
лявата си ръка, а с дясната държал колелото си. Тогава усетил наблизо зад себе
си,че фадромата спира. Леко се извъртял
надясно, за да избяга напред, когато усетил силен удар от юмрук в окото. Плиснала
кръв и П. хванал с ръце окото си. Побягнал по улицата и влязъл в двора на сем.***.
Поискал съседът му ***да даде телефона си и да набере 112, казал „ ..защото ***ме
пребиха”. Лично разговарял с оператора и съобщил,че има нужда от помощ.След
петнадесетина минути пристигнала линейка, а също и полицейска кола с районния
инспектор. Закарали го в спешна помощ,а след това в очна клиника. Още същия
следобед му извършили операция. Напълно загубил дясното си око.Два дни по-късно
бил изписан от болницата.
Показанията на гр.и.
и ч.о. П.П. се потвърждават и от писмените доказателства- съдебно-медицинското
удостоверение МУ№***.,издадено след преглед от
съдебен лекар и назначената и докладвана от в.л. пред Съда
експертиза. От изводите й е видно,че на П. е причинено разкъсно-контузна рана
на долен клепач и разкъсване на очна ябълка на дясно око с последващо изтичане на очното съдържимо.
Описаните трамвни са довели до слепота с дясното око. Според изводите на в.л.,в чиято компетентност и безпристрастност няма
съмнения, уврежданията са резултат от удар с твърд тъп предмет със
сравнително ограничена повърхност, възможно е да е получено от невъоръжена ръка.
Показанията на св.***потвърждават показанията
на П.. Тъй като свидетелят не е очевидец на самото престъпление, той дава
показания за начина по който са се развили нещата малко по-късно. Според ***въпросният
ден,чиято дата не може да посочи, в началото на август сутринта около 10.20 часа в дома му влязъл П.
. Държал дясното си око с ръка,а от лакътя му се стичала кръв. П. му казал,че
на улицата видял И.,който управлявал фадромата си и му се заканил,че ще го
сгази с нея.В същото време го пресрещнал *** и се опитал да го удари в
лицето.Не успял,защото П. се предпазил с ръце.Чул че фадромата е зад
него,обърнал се и в този момент получил удар в окото,но не видял кой му го нанася.
Обадили се на тел.112 и П. провел разговора. Двамата тръгнали към домът на П.,за
да преоблече окървавените си дрехи, като излизайки от портата срещнали техен
съселянин ***и на въпроса му какво става П. отговорил ***”. Свидетелят описва
още пристигането на линейката и твърди,че когато излезли отново на улицата там
нямало никого. По-рано същият ден около 9.30 часа свидетелят видял И.Д. да
изкарва фадромата и не видял да има други хора край него. Няколко вечери преди
този случай бил виждал да му помага мъж,на когото дава описание. Свидетелят
твърди още,че няколко пъти П. му се бил оплаквал, че И. му се заканва със
саморазправа и знаел,че П. е пускал жалби срещу И. за незаконен строеж и за заплахите.
Св.******също
пред съда твърди,че знае за влошените отношения между Д. и П.. Непосредствено
след инцидента видяла П. окървавен. Св.***твърди,че в следствие загубата на
окото си П. има трудности в ежедневието и се е променил- станал по-затворен.
Подсъдимият
отрича да са се случили нещата, които описват П. и ***. Отрича да е слизал от
фадромата и да е удрял пострадалия. Твърди,че дори часът,когато се видели на
улицата бил много по-ранен, т.к. той след като натоварил ходил у сестра си да
закусва, излязъл от тях след 10.30 ч., натоварил на ръка още няколко по-дребни
неща и едва към единадесет тръгнал с
товарния автомобил към пункта.
Това според
съда не е вярно, а обясненията са дадени не с цел да се разкрие обективната
истина,а за да се внесе съмнение в иначе ясните обстоятелства по делото.
Видно от
представеното копие от книгата за повиквания на *** /л.77 от ДП/ сигнала е
приет в10.21 часа. Същият час е отбелязан и в документите предоставени от НС
112 /л.78/ . Във фиша за спешна медицинска помощ също е отбелязан часа на
повикване и той отново е 10.21 часа, а като час на тръгване е посочено 10.22
часа.Часът на пристигане е 10.35часа. Отпътуването станало в 10.50 часа,а в
болницата линейката пристигнала в 11.10 часа. Установи се по делото, че
полицаите пристигнали преди отпътуване на линейката и разговаряли с лекаря, а П.
бил превързан / това е отбелязано и в Докладна записка от 14.08.2017г. -л.27 от ДП/. По това време
подсъдимият вече е бил тръгнал. Следователно верен е посоченият от П. и ***час,
а не часът посочен от подсъдимия.
Подсъдимият
твърди още,че въпросният ден видял П. да минава по улицата, но преценил,че той
ще отмине,т.к. „пеша човек би могъл да избяга без проблем”… „Видях го,че буташе
колелото и прецених, че ако се качи на колелото ще отмине без проблем.” Това
според съда е единственото вярно в обясненията му. То кореспондира с твърденията
на ч.о. и само по себе си е признание, че движението на фадромата е
представлявала опасност за преминаващия в този момент по лицата П.. Това
всъщност потвърждава и твърдението на П.,че е бягал от фадромата и нейното
движение е била заплаха за него.
И пред съда и в ДП П.
твъри, че не е видял кой му нанася удара. В преписката,станала причина за
образуване на ДП има противоречащи едни на други справки и обяснения.Това
според защитата е основание подсъдимият да бъде оправдан. Според съда, обаче
доказателствата са достатъчно, за да се направи извод,че именно подсъдимият е
нанесъл удара в окото на П. и това е единственият възможен извод.
В ДП на
л.27 има Докладна записка с №256ЗМ-***., от мл.ПИ К. К., с дата 14.08.2017г.,в
която е отбелязано,че „И. го подгонил и в момента в който се доближил до него
му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето и по-точно в дясното око.”
Впоследствие
е изготвено Справка рег.№***, /л.26/ по преписка №256ЗМ-***., отново от мл.ПИ К. К.,в която е посочено,че е
получил „удар с юмрук от третото лице”.
В показанията си П. твърди,че в деня
на изписването го повикал районния инспектор и му снел обяснения, като се водел
разговор и се записвало. Той дори смята,че това било във връзка с жалба срещу
него самия. П. подписал предоставеният му лист,без да прочете какво всъщност е
написано в него. В тези именно обяснения на л.28 от ДП,които били снети от РИ К.
се описва че И. имал „***”,който му помагал да товари, И. казал на П. „Ей боклук, ще те смачкам” и тръгнал
с фадромата към него. Там бил бащата ***и П. му казал „Стига толкова,кажете
какво искате от мен”,обърнал се и се помъчил да избяга надясно и напред по
улицата и тогава получил „ удар с юмрук от третото лице в дясното око”. Пред съда св.К.
потвърди,че при подаване на сигнала пострадалият е посочил като извършител
подсъдимият,а по-късно при снемането на обясненията „се колебаел”, защото не
бил видял.
П. напълно
отрича да е диктувал подобни обяснения. И пред съда той подчерта, че не е видял как подсъдимият Д. го
удря и това е така,т.к. се е намирал зад гърба му.
Именно това уточнение вероятно е възприето от полицая като колебание и
несигурност и той е записал, че трети човек го е ударил.Полицая в обяснението е
записал и други неточности, които са вероятно пречупените през неговата логика
и възприятия твърдения на П., като например,че „го гонел ***”, каквото
твърдение П. при нито един от разпитите си в ДП и пред Съда не е правил,а и
името на бащата на подсъдимият дори не е ***/както е записано от К./,а ***.
Според
съда, неправилно полицая възприел разказаното от П. и го пресъздал в т.нар. обяснения от 15.08.2017г. /л.28 ДП/. П.
беше категоричен пред съда,че никога не е твърдял,че го е ударил ***та,а просто
че не е видял човека който го удря в момента на нанасяне на удара, което не е
чудно,т.к. удрящият го се е намирал зад него. При завъртането му надясно е
нанесен удара в дясното му око, от човека седящ зад гърба му. т.е. дори е
невъзможно в тази ситуация да види човека,който го удря. Това не означава,че
това не е бил подсъдимият Д.. Достатъчно ясно и напълно логично е, че щом пред
него стои *** Д. и П. го вижда през цялото време и не получава удар от ***,а
зад гърба му е И.Д. и получава удар
откъм гърба си и на улицата няма никой друг,то за съда не съществува никакво
съмнение,че именно подсъдимият е нанесъл удара в окото на пострадалия П..
Всичко се е
случило за много кратко време. П. е бил изненадан и уплашен от заплахата и нападението. Нападението било неочаквано и е
възможно и логично пострадалия да е бил объркан и дори в шок. Той не е виждал какви са действията на подс. Д. през
цялото време, особено когато е бил с гръб,а само е чул спирането на
фадромата,след което е получил удара в окото. Т.е. П. е възприел подсъдимият Д.,
който му казал „Ей, боклук, ще те смачкам”. Възприел, че фадромата се движи заплашително
към него, управлява се именно от
подсъдимият Д.. Чул,че тя спира зад гърба му и тогава му е нанесен удара. Нито
е имало друг,трети човек на местопрестъплението,нито пък друг човек е имал
мотив да го нападне. Дори да се приеме,че е имало трети човек,т.нар. „***”, то той не е имал нито възможност,т.к. се е
намирал в двора /на повече от 20 метра /, а не на улицата, нито мотив да удари П..
От своя страна подсъдимият изобщо отрича
да е имал помощник него ден. Това се сочи и в справката по преписката, и в
саморъчните обяснения на подс.Д. от 14.08.2017г. /л.31 от ДП/, а именно че
въпросният ден Д. е бил сам и сам е товарел железата си,както и сам е отишъл в
пункта,за да ги предаде. Св.***също твърди,че е видял по-рано същия ден Д. сам
да работи в двора си. Това потвърдил в обясненията си и приемчика на пункта
/л.32 ДП/. Това твърди в показанията си и ***–
син на съпругата на подсъдимият, който П. е разпознал като човека помагал на подсъдимият
Д. .
Подсъдимият
твърди,че не е удрял П., нито пък баща му го е ударил, а трети човек наоколо не
било имало. По делото е безспорно установено,че П. е получил соченото
нараняване.Безспорно е,че го е получил в процесният ден и час и на въпросното
място. Следователно единствено възможният извод,който може да се направи при така
посочените безспорно установени факти е,че подсъдимият е ударил П., а пред съда
не казва истината.
В обясненията на подсъдимият,освен че противоречат на
останалите доказателства са налице и вътрешни противоречия. Хем твърди, че не е
гонил с фадромата ч.о.,хем твърди,че човек на колело,а и пешеходец би могъл да „избяга”.
Хем там били само той и баща му и никой от двамата не го бил удрял, хем П. да
си бил кажел кой го е ударил.
По посочените причини Съдът не дава
вяра на обясненията,които очевидно имат за цел да оневинят подсъдимия като интерпретират
поведението му така,че да не съставлява престъпление.
По делото се събраха
две основни групи доказателства,имащи отношение към подлежащите на установяване
от съда факти. От една страна това са показанията на свидетеля П.П.-пряк
очевидец на деянието и пострадал от него, писмените доказателства: МУ №***.,Съдебно-медицинска
експертиза,Преписка № ***. на ***,съдържаща съответните справки и обяснения,
епикризи, копия от книга за повиквания
на ***, извлечение от НС 112, фиш за СМП от ***.
От друга страна са обясненията
на подсъдимият,които освен защитна теза,принципно следва да се разглеждат и
като източник на доказателства.Те в известна степен,а именно че фадромата се е
движела към преминаващият П., се потвърждават от показанията на пострадалия, но
не и по въпроса за отправените реплики и нанесения удар. Според Съда са само
защитна теза и се явяват изолирани от останалите, обсъдени до тук доказателства.
Твърдението
на подсъдимият,че фадромата му няма спирачки,не означава че не може да
спре.Самият той твърди,че има начини да я спре, но после не може да се „запали
отгоре,а отдолу само с отверка”. Това не променя изводите на съда.
Има и трета група доказателства
и това са показанията на свидетелите ***от екипа от СМП посетили местопрестъплението. Те представят
пред съда факти, нямащи пряко отношение към деянието и към момента на
извършването му, но са доказателства,че именно в процесният ден и час П. е
получил травмата на окото и те лично и непосредствено са възприели това.
Показанията,дадени от
св. ***допринасят за изясняване на въпроса какви са били отношенията между
подсъдимия и пострадалия П. преди 13.08.2017г.Според ***пролетта на 2017г. станал
свидетел на разправия между двамата.Той им казал да спрат да се карат, като
застанал между тях.
Свидетелят ***, на
когото не са му известни обстоятелства по конкретното дело твърди,че знае,че
понякога на подсъдимият Д. помагал сина на жена му ***.
***отрича въпросният
ден да е бил в ***и да е помагал на И.Д..
Съдът дава вярна на
показанията на изброените свидетели,като ги намира за правдиви и
незаинтересовани.
В този смисъл не може
да се приеме,че П. е измислил всичко с цел да обвини подсъдимия в нещо,което не
е извършил,защото както Д. твърди „има злоба” към него и иска да стане кмет на
улицата. Ако това беше така,то П. непременно щеше да каже пред свидетелите- и
съседите си,и полицейският патрул и екипа на бърза помощ , а и пред съда, че е
видял подсъдимият Д. да го удря.
Според съда П.
добросъвестно и чистосърдечно казва истината и тя е, че не е видял Д. в момента
на удара. Поставя се въпроса кой е нанесъл удара. Останалите, събрани по делото
доказателства са тези,които дават категоричен отговор на този въпрос и той е , че
това е подсъдимия Д..
Трудно може да се
предполага,че ч.о. и гр.и П. е изградил стройна система от неверни доказателства-гласни
и писмени, които да имат за цел да му предадат ролята на пострадал,без това да
е така, като припише престъпление на Д.,без той да го е извършил. Няма причина
да се приеме и,че друг е ударил П. и той
знае това, но го прикрива и отказва да го назове.
За това,че всичко се
е развило по начина,описан пред съда от
св. П. говори становището на в.л.,че няма друг, различен механизъм /като
например падане/ за причиняване на такова увреждане.
Окото не е
„избито”,както твърди защитата,а е „разкъсана” очната ябълка, от което
последвало изтичане на очното съдържание. Това наложило оперативното
отстраняване на окото. В тази връзка напълно несъстоятелни и лишени от подкрепа
се явяват твърденията на защитата,че пострадалият непременно е следвало при
такъв удар да загуби равновесие, да падне на земята и да се удари. Неподкрепено
от доказателствата е и твърдението,че при пристигането си в дома на св.***П. не
е съобщил кой му е нанесъл удара.Това не е така. ***в показанията си твърди,че П.
съобщил,че „са го пребили” и в негово присъствие на въпроса на ***отговорил : ***„.
Казал му също,че И. бил във фадромата си и му се заканил,че ще го сгази , а
преди да получи удара чул фадромата да спира зад него. Това обяснение
действително не е напълно конкретно, но е обяснимо предвид динамиката на
ситуацията: проведените разговор с оператора на телефона за спешни повиквания,
преобличането, пристигането на линейката и полицията и откарването му в
болницата. Все пак несъмнено е,че „***ите” са синът и бащата ***. По-късно в ДП
и пред съда св.П. е имал възможност и е описал конкретно какви са били
действията на двамата „***и”.
Доказателства по
същество категорично установяват основните факти, подлежащи на доказване,а
именно: извършено ли е деянието, извършено ли е от подсъдимият, кога и къде е
извършено. Доказателствата просто пресъздават отделни етапи от развитието на конфликта
между гр.и. и ч.о. П. и подсъдимия Д..
При установяване на фактическата
обстановка съдът даде вяра на показанията на ч.о. и гр.и. П.. Показанията на
този свидетел са последователни, логични и безпротиворечиви,поради което съдът ги
кредитира. Действителни той е и страна по делото,именно затова неговите показания
се поставиха на обсъждане в контекста на останалите доказателства.Съпоставени с
тях те се явяват правдиви и подкрепени. П. е пряк участник и пострадал и
съответно основен свидетел на обвинителната теза.
По силата на чл.103
ал.1 от НПК, тежестта да се докаже обвинението по дела образувани по обвинителен
акт лежи върху прокурора. Независимо от позицията изразена от подсъдимия,
независимо от съдържанието на неговите обяснения, независимо от невъзможността
да подкрепи с доказателства свое искане, бележка или възражение-тежестта да се
докаже обвинението по дела от общ характер се носи от прокурора. В настоящият
казус в резултат на своята процесуална активност той съумя да докаже, че
подсъдимият е извършил вмененото му деяние. В случая обвинението беше подплатено
от достатъчно доказателства, които да водят до категоричния извод, че подсъдимият
е извършил описаното в ОА престъпление. Съдът споделя забележката на защитата и намира за неправилно становището на
прокурора,че следва да се направи извод във вреда на подсъдимият от отказа на
баща му да дава показания. Това е право, уредено в чл.119 от НПК и
упражняването му не може да влече подобни изводи.
Предвид
гореизложената фактическа обстановка и анализът на доказателствата се налагат
следните правни изводи:
Подсъдимият е извършил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.128, ал.2,вр.
ал.1 от НК, тъй като на 13.08.2017 г. в с. ***, нанесъл удар с ръка в областта
на главата на П.И.П. ***, с което му причинил тежка телесна повреда, изразяваща
се в разкъсване на очната ябълка на дясното око с последващо изтичане на очното
съдържимо, довели до постоянна слепота на дясното око.
Телесната повреда е
нанесена с пряк умисъл като форма на вина.
Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на обществено опасните му последици и пряко е желаел това. Тук
следва да се съобрази и спецификата на умисъла при посегателствата срещу личността.
Както доктрината, така и съдебната практика са
последователни в становището, че за умисъла при телесните повреди е характерна
известна неопределеност и алтернативност - деецът цели последици от даден вид
/с неконкретизирано съдържание/, като не съзнава в каква степен ще засегне
охраняваните обществени отношения, и той реализира действия за постигане
на различни резултати, като иска /или допуска/ настъпването, на който и да е от
тях. Така Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н. д. № 978 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение. Поначало умисълът при посегателства срещу
личността е с неконкретизирано съдържание. Деецът не предвижда точно в каква
конкретна форма ще се прояви престъпният резултат (смъртта или телесната
повреда)- Решение № 24 от 05.05.1996 г. по н.д. № 452/96 г., I н.о.. За умисъла
при телесните повреди и убийствата често е характерна една неопределеност
(алтернативност) на представите на дееца. Той предвижда най-общо обществената
опасност на два или повече възможни резултата и иска (или допуска) настъпването
на който и да е от тях- Решение № 32 от 11.03.1991 г. по н. д. № 868/90 г. на
Върховен съд на РБ, I н. о. Също така съгласно трайната съдебна практика за
формата и съдържанието на умисъла при телесните повреди се съди от средствата,
с които е извършено деянието, от броя, насоката, силата и интензивността на ударите, от
мястото на нараняването и неговата уязвимост, от разстоянието, от което се
посяга на жертвата, медико-биологичните особености на причинените на жертвата
наранявания, както и от комплексната оценка на всички обстоятелства
за извършеното престъпление, включително и
предшестващото поведение на виновния и пострадалия- така Решение № 395 от 03.12.2014 г. по нак. д. №
1223/2014 г. на Върховен касационен съд., Решение № 11 от 22.01.2016 г. по н.
д. № 978 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.отд.
С оглед
гореизложеното и като съобрази, дадените от ВКС критерии и особеностите на
конкретния случай- касае се за разкъсване на очната ябълка, причинена от удар с
юмрук от близко разстояние - настоящият състав намери, че подсъдимият е
действал с пряк неопределен умисъл за причиняване на тежка телесна повреда.
Поради това съдът намери
подсъдимия Д. за виновен в извършване на горепосоченото деяние, което беше
доказано по несъмнен начин.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да им бъде наложено съдът
съобрази, че за извършеното престъпление по чл.128 ал.2, вр. ал.1 от НК –тежка
телесна повреда законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет
години.
При преценка на
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по делото съдът намира, че следва да
се наложи наказание по реда на чл. 54 НК в рамките на определения минимум за
наказанието.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете липсата на предходни осъждания на подсъдимия, липсата на данни за други
негови противообществени прояви, добрите му характеристични данни, трудовата му
ангажираност.Отегчаващи обстоятелства не са налице.
Съдът намира, че
нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице нито
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само едно, но
изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото, предвидено
в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по своя характер. Това
налага определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. В случая липсват и
такива типични за приложението на чл. 55 НК обстоятелства като признание на
вината, съжаление за стореното, оказано съдействие за разкриване на обективната
истина. Трайна е съдебната практика, че тези обстоятелства и въобще линията на
защита, която е предприел подсъдимия не могат да бъдат ценени като отегчаващи
вината обстоятелства, но те няма как да не бъдат съобразени при преценката дали
и най-ниското предвидено в закона наказание се явява прекомерно тежко с оглед
особеностите на конкретния случай. Предвид липсата на предходна осъждания, липсата
на данни за трайно установени престъпни навици у подсъдимия,както и поради
това, че има семейство и работа, съдът не намира за необходимо наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, като счита, че за поправянето и
превъзпитанието на дееца ще е достатъчно отлагането му на основание чл. 66 НК с
изпитателен срок от 3 години.
Съдът намира, че така
определеното наказание, а именно три години лишаване от свобода,отложено с три
годишен изпитателен срок ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засяга правата на подсъдимия. Налагането на по-тежко наказание на подсъдимия за
деяние, което очевидно се явява изолирана проява в живота му съществено би
накърнило принципите за справедливост на наказанието и за съответност между
използваната наказателна репресия и степента на обществена опасност на дееца и
деянието. Определеното наказание съответства и на характера и вида на
причинената телесна повреда и срока за приемане на последиците от същата.
Гражданскияте искове,
предявени от гр.и. П. против подсъдимия са доказани по своето основание.
От доказателствата по
делото се установява по несъмнен начин
деянието на подсъдимия, вредоносния резултат и причинно-следствената
връзка между тях, противоправността и вината, налице е хипотезата на чл.45 от ЗЗД.
За уважаване на
гражданския иск в наказателния процес е необходимо да се установят следните 5
елемента от фактическия състав: 1)деяние; 2)противоправност; 3)вреда);
4)причинна връзка 5)вина. Установи се, че в резултат на виновните (умишлени) и
противоправни действия на подсъдимия
(нанесъл удар с юмрук в окото на пострадалия) П.П. е претърпял тежка
телесна повреда, от което претърпял имуществени и неимуществени вреди . Съгласно задължителните за съдилищата
указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл.
52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Очевидно е, че при
нанесената телесна повреда пострадалият е понесъл вреди от имуществен и неимуществен
характер. Вината при непозволеното увреждане в случая е при пряк умисъл.
Причинната връзка е
обединяващия елемент на всички останали елементи, за да е налице фактическият
състав на чл.45 ЗЗД. Установява се от доказателствата по делото, че пострадалия
П. е понесъл имуществени вреди в резултат на деянието в размер на 538,20лв.,
които подлежат на възстановяване, ведно със законната лихва,считано от датата
на увреждането 13.08.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
Той е понесъл и неимуществени
вреди, вследствие причинената му постоянна слепота на дясното око, които
подлежат на обезщетяване.
Отговорността на
подсъдимия следва да се възприема като отговорност за причинените на пострадалия
вреди и намира отражение в основен принцип на правото „Никой да не вреди
другиму” и ако вреди да обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Размерът на обезщетението за
причинените неимуществени вреди следва да е в съответствие с изживените от
пострадалия огорчение, унижение, страдания, болки съобразен с критерия за
справедливост, посочен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Предвид установените
по делото обстоятелства имащи отношение към предявения граждански иск- нараняването,което
е тежка телесна повреда - постоянна слепота с дясното око, негативното
отражение върху ежедневието на гр.и.,обстоятелството че освен затрудненията в
ежедневните си дейности, той станал и по-затворен, съдът оценява причинените
неимуществени вреди на 2500лв.,които подсъдимият следва да заплати, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 13.08.2017г.до окончателното изплащане на
сумата.
Искът за сумата над 2500лв. съдът намира за завишен.
На основание чл. 189, ал.3 подсъдимият ***Д. следва
да заплати направените деловодни
разноски в полза на ПлРС в размер на 100,00 лв. По сметка на ОД МВР Плевен в
размер на 74,06 лева ,както и направените
от ч.о. и гр.и. П. разноски за адвокатско възнаграждение на повереника му в
размер на 1200,00лв.На основание чл.301 ал.1 т.12 от НПК подсъдимият следва да
заплати и държавна такса, съобразно уважения размер на гражданските искове.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: