Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К.,
07.03.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на двадесет и
първи октомври две
хиляди и шестнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: М.Т.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
183 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по искове с правно
основание чл. 49, ал.1 от СК и съединените с тях небрачни искове.
ИЩЦАТА К.Т.А. с ЕГН ********** *** твърди,
че с ответника В.В.А. сключили граждански брак на
04.09.1994г. с акт за граждански брак № 0157 от същата дата, съставен в град
К.. От брака си имали родени две деца -
дъщеря Т., която била пълнолетна и син А. с ЕГН **********, роден на *** г. в
гр. З., Република М. - акт за раждане № 428 на С. община, Район „Н.“***.
Съпружеският им живот през първите години протичал сравнително нормално. С
цената на много компромиси от нейна страна, и в интерес на нормалното
емоционално и психическо развитие на децата, запазили дълго време отношения,
които позволявали съвместното им съжителство. През последните три-четири години
преди фактическата им раздяла се отчуждили с ответника, изгубили уважение един
към друг. Обстановката в дома им станала изнервена, карали се за маловажни
неща, ответникът правел скандали без никаква причина. Най-лошото от това било,
че пренасяли проблемите си пред децата, правили ги съпричастни и те винаги били
свидетели на скандалите. Многократно разговаряла със съпруга си, че се
притеснява за децата, молела го да не крещи пред тях, предлагала му да се
разделят временно, за да се успокоят и направят опит да заздравят отношенията
си, но нищо не се променило. Децата станали потиснати, страхували се. Ищцата не
искала повече да страдат, както и да ги поставя в положение да избират между
баща си и нея. Взела много трудното решение да напусне семейното жилище. От
средата на месец септември 2013 г. с ответника били разделени, като ищцата
заживяла при родителите си в с. В.Л.. Тъй като през последните девет години
преди фактическата им раздяла със съпруга й осъществявали заедно търговска
дейност и успоредно с това повече от десет години работили в чужбина,
възможностите ѝ за работа в България били ограничени, затова в
края на януари 2014 г. заминала на работа в чужбина. По време на брака си с
ответника придобили недвижими имоти в гр. К. и гр. П., два от които отдавали
под наем. Преди заминаването ѝ се споразумели с ответника той да получава изцяло
наемите, които да използва за издръжка на децата.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по
въпроса за вината; не претендира за упражняването на родителските права върху
детето А., въпреки желанието си, предвид необходимостта същият да завърши
средното си образование в България, поради което не възразява родителските
права върху детето да бъдат предоставени на ответника и детето да живее с баща
си; няма претенции за ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „П.“, бл. **, вх. ***, ет. **, ап. *** и предлага същото
да бъде предоставено на ответника. Предлага да заплаща издръжка на А. в размер
на 150 лева месечно. Моли съда да определи режим на осъществяване на личните
отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
с приспиване от 10.00 часа на съботния до 19.00 часа на неделния ден, пет дни
от коледната ваканция и пет дни от пролетната такава, както и един месец през
лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на ответника. Няма
претенции за издръжка след развода. Желае да запази си фамилно име А..
ОТВЕТНИКЪТ В.В.А. с ЕГН ********** *** в
срока за отговор не е взел становище по иска.
С настоящото производство е съединено на
основание чл. 213 от ГПК гр. дело № 431/ 2016г. по описа на КРС, по иска
предявен от В.В.А. против К.Т.А. за прекратяване на сключения между тях
граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен.
ИЩЕЦЪТ В.В.А. твърди, че със съпругата му
имали добър и пълноценен семеен живот в продължение на повече от 15 години. За
него семейството и децата му били най-важното. Винаги поставял интересите на
семейството си над своите лични интереси; правил всичко по силите си за да
осигури спокойствието и благоденствието на семейството си. Първоначално след сключването
на брака, със съпругата му живели в дома на неговите родители в гр.С.. Там се
родила дъщеря им. През 1997 г. между съпругата му и майка му възникнал конфликт
на битова основа. Не искал никой да се чувства обиден или пренебрегнат и вложил
всички спестени от него пари, получени от работата му преди сключване на брака,
в закупуването на жилище, за да живеят отделно като семейство. През годините на
съвместния им живот с ответницата, ищецът работел до изнемога, по 10-15, дори
до 20 часа на денонощие, за да осигури добър стандарт на живот на семейството
си. Работел в чужбина, основно в М. и само той с неговите доходи издържал
семейството си. Съпругата му дълги години не работела, започнала работа
почасово едва от 2006 г. Ищецът работел като барман, тя - като камериерка.
Цялото имущество, което закупили по време на брака си, било придобито с негови
средства, включително спестяванията му преди брака, както и с парите от
продажбата на апартамент на родителите му, които те му дарили. Ищецът не държал
сметка за приноса на всеки от тях за благополучието на семейството, защото за
семейството си бил готов на всичко. През 2013 г. разбрал, че съпругата му има
извънбрачна връзка. Били на работа в М.. Държането на ответницата към него
станало арогантно, атмосферата в дома им - непоносима. По-късно разбрал от
дъщеря им, че тя първа е разбрала за връзката на майка си с друг мъж, а
ответницата я молила да крие от баща си. Поискал от ответницата да се върнат в
България, за да спасят семейството си. Купил самолетни билети, дошли си тук,
били на почивка с децата. Ответницата избягвала контакт с него, била отчуждена,
държала се странно. Оказало се, че има венерическо заболяване, което налага
медикаментозно лечение. Ищецът също трябвало да пие антибиотици. Децата им също
разбрали, че има проблем. Ответницата изразила съгласие да запазят семейството
си, дори дала телефония номер на приятеля си, за да му се обадят. Ищецът се
обадил по телефона на този мъж, за да му обясни ситуацията и да поиска да
остави съпругата му, но усилията му се оказали напразни. На 16.09.2013 г. се
прибрал в дома си след лов и установил, че ответницата е напуснала семейното
жилище, взела всичките им спестени до момента пари - 8000 евро, всички свои
вещи и заминала при приятеля си, оставяйки го сам с двете деца. Оттогава не
знаел къде живее ответницата, къде работи, защото тя криела от тях адреса си и
какво прави. Дъщеря им завършила гимназия, станала студентка по стоматология,
синът им бил ученик в *****.. Разходите по издръжката на децата, по
частните уроци, които посещавали и посещават, за да имат необходимото ниво,
били много големи. Дъщеря им вземала частни уроци по химия и биология във
връзка с подготовката си за кандидат-студентски изпити, за които плащал по 260
лв. на месец. Ищецът я подготвил изцяло за абитуриентския бал, за следването ѝ, като заплащал
всички необходими такси, учебници, транспорт, дрехи и т.н. Осигурявал изцяло
издръжката ѝ и понастоящем. Синът му посещавал уроци по
биология за които плащал по 15 лв. на седмица, общо 60 лв. месечно. Джобните му
пари били 3 лв. дневно, отделно купували карта за пътуване, която струвала 15
лв. на месец. И двете деца ползвали мобилни телефони, Интернет, имали кабелна
телевизия. Всичко плащам ищецът - консумативи, храна, дрехи, обувки, учебници,
всичко. Ответницата не участвала в издръжката на децата. Когато ответницата се
обаждала по телефона, децата искали от нея да изпраща издръжка за тях, но майка
им отговаряла, че не е богата, да се оправят както могат. Децата я молели да се
върне поне за няколко месеца, за да може
ищецът да отиде в чужбина, да поработи и изкарам пари, защото всичките
му спестявания се стопили, но тя и на това не била съгласна. От раздялата им и
досега ответницата била напълно дезинтересирана от семейството и децата им,
криела се от тях, не споделяла нищо за себе си, но в същото време го
убеждавала, че по подадената от нея молба за развод, по която е образувано
гр.д.№ 183/2016 г. по описа на Районен съд-К., ще сключат споразумение. Ищецът
желаел това, което придобили като имущество, ако и да било почти изцяло с
негови средства и средства от родителите му, да прехвърлят на децата си, за да
им осигурят някакво бъдеще. Ответницата първо се съгласила, но после изчезнала
и отново нямали връзка с нея. По тази причина дори не отговорил на исковата ѝ молба, защото
считал, че ще се разберат и споразумеят в полза на децата, но разбрал, че и
този път е подведен от съпругата си и че тя няма намерение да изпълни
ангажимента си към него и децата им. В исковата си молба по гр.д.№ 183/2016 г.
на PC-К. ищцата твърдяла, че са се споразумели ищецът да получава изцяло
наемите от имоти, два от които били отдавани под наем, като ги ползва за
издръжката на децата. Ищецът твърди, че получава наем за гарсониера в гр. П. в
размер на 200 лева от м.април 2016 г. и наем за офис в гр.П. в размер на 250
лева от 01.12.2011 г., а за децата се грижел и ги издържал само той, от
раздялата им с ответницата през м.септември 2013 г. Никакво споразумение с нея
по никакъв въпрос не постигали, защото тя изчезнала от живота им без да остави
дори адрес за кореспонденция. Гарсониерата имала строителен проблем, наложил се
ремонт и дълго време била без наематели. Ремонтът заплатил ищецът. Било му
много трудно. Имало дни, в които с децата се хранили само с хляб със захар и
вода. Дъщеря им била студентка в П., но живеела на общежитие.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака му с ответницата като дълбоко и непоправимо разстроен по нейна
вина; да му предостави упражняването на родителските права върху детето А. и да
определи местоживеене на детето при него; да осъди ответницата да заплаща
месечна издръжка за А. в размер на 300 лева месечно, считано от 26.04.2015г. –
една година преди предявяване на иска; да определи режим на лични контакти
между майката и детето; да му предостави ползването на семейното жилище.
Претендира за разноските по делото.
ОТВЕТНИЦАТА не оспорва следните
обстоятелства, изложени в исковата молба, а именно: че с ищеца са съпрузи по
сключен граждански брак на 04.09.1994 г., че отношенията им са влошени, и че са
във фактическа раздяла от 16.09.2013 г., както и че от 01.12.2011 г. до
настоящия момент ищецът получава наем в размер на 250 лева месечно от офиса им
в гр. П.. Не оспорва, че дъщеря им е студентка в гр. П., и че синът им посещава
уроци по биология.Счита, че бракът ни е дълбоко и непоправимо разстроен, но по
вина на ищеца. Оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че
със съпруга ѝ имали добър и пълноценен семеен живот в
продължение на повече от 15 години, че ищецът е правил всичко по силите си, за
да осигури спокойствие и благоденствие на семейството си, че само той, с
неговите доходи е издържал семейството, че ответницата дълги години не е
работила и едва от 2006 г. започнала да работи, че цялото имущество, което
закупили по време на брака си, е закупено със средства на съпруга ѝ, че има от 2013 г.
извънбрачна връзка, че дъщеря им е установила такава връзка, за която я молила
да не казва на баща си, че имала венерическо заболяване, че давала телефонен
номер на приятел, както и да е разговарял съпругът ѝ с такъв, че е
взела от дома им 8 000 евро, че е заминала при приятеля си, че съм се е крила,
че не участва в издръжката на децата, че е напълно дезинтересирана от
семейството и децата, че изчезва и нямат връзка с нея. Въвежда следните
обстоятелства, на които основава възраженията си по предявените искове, както и
които излага във връзка с исковата молба, и поради които счита бракът им с
ищеца за дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина: Още в първата година
на брака им, ищецът започнал да налага отношения на господство и подчинение.
През всичките години на брака им до фактическата раздяла страдала от липса на
уважение и подкрепа от страна на съпруга си, грубо незачитане на личността ѝ от него,
ограничаване свободата ѝ на избор, безпочвена ревност, психически и
физически тормоз. За нея било ясно, че родителите на ищеца, особено майка му,
не я одобрявали, а съпругът й бил привързан към тях и това влияело на
отношението му към ответницата. Никога не си позволявала да засяга родителите
му, съобразявала се с тях и не им противоречала. Още през първата година ищецът
започнал да я тормози, ако по някакъв начин родителите му, и най-вече майка му,
са изразили критика към нея. Ищецът я затварял в една стая и започвал с часове
да й нарежда как трябва да се държи с родителите му. Тя нямала право да говори
и да напуска стаята без негово позволение. От 1996 г. до 2003 г. живели в М..
През това време без никаква помощ се грижела за отглеждането и възпитанието на
децата, за съпруга й и дома. Почти през цялото време работела надомна работа.
През 2003 г. се прибрали в България и започнали двамата да работят в семейния
им магазин-закусвалня на площад „Л.“ в К.. Междувременно ищецът започна да я
тормози и заради нейните родители, като я обвинявал, че обичала тях повече от
него. Затварял я в гаража и я държал там с часове да я обижда, унижава и да се
храчи в лицето й. Децата я виждали след това зачервена и подпухнала от плач. По
повод родителите й я затворил в банята на магазина им в П. и това се повторило
няколко пъти. Същото се случвало и докато работят в кухнята на закусвалнята.
Ищецът й се карал, обиждал я и тя, разстроена и разплакала трябвало да обслужва
клиентите. В повечето случаи когато ищецът й се карал, държал да присъстват и
децата, за да бъдат свидетели и да потвърдят неговите думи. Държал нея и децата
с часове прави до прозореца и се карал с ответницата, унижавал я пред тях. В
други случаи, когато се карал с нея, децата стояли в хола свити и треперещи от
страх, и чакали да бъдат повикани. Децата много се страхували от него,
дотолкова, че когато със съпруга й излизали сами някъде навън и наближавало
време да се прибират, те й се обаждали да питат баща им дали не е ядосан, за да
са подготвени. За да защити сина си, затова че е получил слаба оценка в
училище, влязла в конфликт с ищеца по време на пътуване. Почти през целия път,
повече от час той й крещял, обиждал я, казал й, че не може да я гледа. Спрял
колата в 21 ч. вечерта през февруари месец на магистрала „Тракия“ и я изгонил
навън. Мобилният й телефон бил обект на постоянна проверка от ищеца. Въпреки
нейното несъгласие, той вземал телефона й за няколко дни, за да го даде на
негов приятел и да разбере какво има скрито. Една вечер ищецът взел кухненски
нож и прехвърляйки го заплашително от една ръка в друга, я заплашил да му даде
паролата си за Фейсбук. Съпругът ѝ не можел да контролира гнева си и изпадал
в ярост. В същото време през целият им съвместен живот ищецът искал в
обществото да изглеждат „перфектното семейство“. Забранявал й да разказва на
майка си и сестра си какво се случва вкъщи, следял изражението на лицето й,
когато ходели на гости у родителите й, да не би да подскажела с нещо за
проблемите си. Не можела да споделя с когото и да било как се чувства, ищецът
изисквал от нея винаги да се усмихва навън и я държал за ръка. От 2006 г.
започнали да се връщат в М. на работа за летния сезон. Ответницата работела
като камериерка от 2006 до 20013 г. Съпругът й изисквал от нея да му предава
веднага заплатата, която получава и тя го правела. През март, април и май 2013
г. ищецът успял да си намери работа, работела само тя. В началото на август
2013 г. се прибрали в България. По време на брака закупили с ищеца изцяло с
общи средства семейното си жилище - апартамент в К., магазин в К., офис от 50
кв.м и гарсониера в П.. Била изтощена психически от ищеца. През всичките години
живеела единствено за семейството си, нямала дори приятелка. След като напуснала на 16.09.2013 г.
семейното им жилище нито за миг не престанала да се опитва да осъществя контакт
с децата си, но на тях им било абсолютно забранено да общуват с нея. Съпругът й
дори започнал да придружава дъщеря им до училище, за да предотврати евентуален
контакт с майката. До края на януари месец 2014 г. живяла при нейните родители
в с. В.Л., през което време й било изрично забранено да търси и среща децата
си. След фактическата раздяла ищецът съобщил на децата, както и разпространил
на съседи, приятели и на родителите ми, че имала венерическо заболяване, което
не отговаряло на истината. Освен това разпространил и безброй други измислени
от него компрометиращи и уронващи достойнството й обстоятелства. Тъй като
нямала работа, по професия била учител,
но не работила като такава, постъпила на работа във фирма в гр. К. и получавала
заплата в размер на 15 лева дневно за осем-девет часов работен ден. С този
доход не можела да издържа нито себе си, нито децата. Поради тази причина
заминала за М., където работела и до момента. Още първия месец изпратила колет
с подаръци и пари на адреса им в К.. Следващите месеци също. Всички били
върнати обратно на куриера без да са отворени. Правила опити да изпрати по
сестра си подаръци за децата за Великден, 1-ви юни, за Коледа и рождените им
дни, но те също били връщани от ищеца. През юли 2015 г. предявила иск за развод
в КрлРС. От този момент децата получили разрешение от ищеца да й се обаждат, за
да я молят да прекрати делото, тъй като баща им нямал пари за адвокат и искал
да замине в чужбина на работа. Оттеглила иска си. Съпругът й поискал да праща
пари и тя започнала да изпраща по приятели, които пътували за България и в
колети, както и дрехи, обувки и други необходими за децата вещи. Ищецът заминал
в чужбина и след 3 месеца се върнал. От декември 2015 до настоящия момент не
работел. Издържал се от наемите от имотите им и от парите, които изпращала
всеки месец на сина и дъщеря си. Ремонт в апартамента в гр. П. не бил правен и
той винаги бил отдаден под наем за 200 лева месечно без прекъсване. Сумите,
които изпращала на ищеца в колети и по приятели, част от които той лично
получил, а друга - дъщеря й били следните: 02.09.2015 г. - 150 евро пратени по
приятел; 30.09.15 г. -350 евро за пилети в колет; 10.2015 г. - 200 евро по приятел; 11.2015 г.
- 200 евро по приятел; 12.2015 г. - 200 евро в колет; 28.01.2016 г. - 150 евро
лично на дъщеря й 28.04.2016 г. - 150 евро в колет. Последният пакет, който
изпратила по сестра си ищецът отказал да вземе и не позволявал на децата да го
вземат от родителите ѝ.
МОЛИ съда да прекрати брака по вина на
ищеца.
От събраните по делото доказателства,
отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно
сключен граждански брак с акт № 157 от 04.09.1994г., съставен в град К., видно
от представеното удостоверение. От брака си имат родени две деца: Т. В. А.,
родена на ***г. и А.В.А., роден на ***г. Представени са по делото трудов
договор на ищцата, от който се установява, че същата получава почасово
възнаграждение за труда си в размер на 5 евро. Представено е уведомление за
регистрация на малтийски банкоматни услуги, от което се установява, че ищцата е
назначена на длъжност *** „*****“ с месечно възнаграждение 799.99 евро.
Представен е амбулаторен лист от извършен гинекологичен преглед на ищцата. Не
се спори и се установява от изпратената справка от НАП, че ответникът е сключил
трудов договор на 15.06.2016г., който е прекратен на 11.09.2016г. с основна
заплата 420 лева. Не се спори и се установява от представените три броя нотариални
актове, че съпрузите са придобили по време на брака си три недвижими имота.
Във връзка с твърденията на страните съдът
е изслушал свидетели, включително във връзка с оспорване истинността на
представения амбулаторен лист.
В показанията си св. Т., майка на
първоначалния ищец се сочи следното: съпрузите са разделени от 16.03.2013г. и
оттогава не живеят заедно. На тази дата дъщеря й си събрала багажа и отишла да
живее при родителите си в село В.Л.. Свидетелката я заварила, че плаче, гледала
в една точка и била на ръба на психическото разстройство, била срината плачела
за децата, които не били с нея. През следващите дни не престанала да им се
обажда, искала да контактува с тях. В началото на децата им било забранено да
говорят с майка си, впоследствие имало период за около месец, през който бащата
разрешил срещи между майката и децата, но само в дома им в К., в негово
отсъствие. След този месец забраната била подновена – децата престанали да
отговарят на телефонните обаждания на майка си, но тя не спирала да ги търси по
телефона или чрез СМС. В деня, когато напуснала съпруга си, ответникът дошъл в
дома на свидетелката заедно с децата, започнал да крещи на ищцата, хвърлил й
бележката, която му оставила. Почнал да крещи и пита с какво е заслужил да го
напусне, а децата стояли зад него и
станали свидетели на сцената. Първия месец К. прекарала в дома на родителите
си, които я успокоявали. Няколко пъти ходила при децата в семейното жилище,
дори им готвила, след това ответникът забранил на децата да разговарят с майка
си. Знаела всичко това от дъщеря си, със зет си се срещнала през 2016г. след
раздялата на съпрузите, след като дъщеря й подала молба за развод. Тогава В.
отишъл в дома на свидетелката и поискал да тя убеди съпругата му да се върне
при него, но К. отказала. Започнал да говори против ищцата пред децата, казал
че съпругата му е заразно болна, че страда от венерическо заболяване, че ходи с
други мъже, поискал дъщеря му да потвърди пред баба си. Това станало може би
през месец март 2016г. Освен за съпругата си, ответникът говорел обидни неща и
за сестра й, но не пред свидетелката, а пред чужди хора. Той не харесвал
сестрата на съпругата си и нейния син. Докато ищцата живяла с родителите си,
разказвала за напрежението, в което е живяла около 22 години. Ответникът бил доста нервен, крещял,
стресирал семейството и това ставало пред очите на децата, а тях ги наказвал да
стоят прави до прозореца. Много пъти държал ищцата заключена в банята, дори да
бил ядосан на друг. Ищцата разказвала, че веднъж, ответникът оставил съпругата
си на магистралата, защото скрила слаба оценка на сина им. В. започнал да
крещи, обижда, да я плюе в лицето и след това я оставил около девет часа
вечерта на магистралата сама. Потеглил с колата, отишъл до някъде и след това
се върнал да я прибере. Според свидетелката, ищцата нямала личен живот, нямала
приятелки, двамата живеели в ограничен кръг, нямала право на мнение, думата на
съпруга й била най-важна, каквото той кажел, това трябвало да стане. К. не
споделяла как се чувства по време на съвместния си живот с ответника, защото
той забранявал външни хора, включително родителите й да разбират за отношенията
им. Дъщеря й била много добра, разбрана, на децата говорела като на ангелчета,
тя се грижила за децата, те живеели в М. доста години. Голямото дете - Т. била
на 10 месеца, когато ищцата заминала с нея за М., а ответникът вече бил там.
Пред 1998г. се родило малкото дете и ищцата съвсем сама ги отглеждала, без
ничия помощ. Ответникът работел като барман, с по-дълго работно време. Свидетелката
не помнела точно кога е било, но знаела че дъщеря й работи надомна работа –
вземала от някакъв хотел работни облекла, ризи, които перяла и гладела. Бабите
не помагали на семейството в грижите за децата, никоя от тях не ходила в М. за
помощ, и жена за помощ не са наемали. А.
бил на около 4-5 години когато семейството се върнало от М. и се установило на
първо време в къщата на родителите на ответника в село В.Л.. Започнали да
работят в закусвалня, която имали на пл. „В.Л.“ в град К.. Двамата работили
заедно, на пълно работно време, но по документи се водела на 4-часов работен
ден, а ответникът – на 8-часов. К. не споделяла как работят, само веднъж се
оплакала, че се скарали за нещо и съпругът й започнал да я обижда. Той не й
позволявал да споделя нищо. В закусвалнята работили до 2013г. до раздялата си.
През лятото продължили да ходят в М. за летния сезон, затваряли закусвалнята
през април, връщали се през септември и тогава я отваряли отново. Децата
оставяли при родителите на двамата. От април до юни, докато са на училище
живеели у свидетелката, а след това се редували при двете баби. Родителите ангажирали голямата си дъщеря да
плаща сметки и й оставяли пари за лични разходи на двамата. Свидетелката
готвела за децата, пазарувала, посрещала ги и ги изпращала с голяма любов.
Доколкото свидетелката знаела, ответникът не работел от месец декември 2015г.,
но не била сигурна. Част от имотите на съпрузите се давали под наем –
апартамент и офис в град П., и доколкото знаела – закусвалнята в К., която
видяла отворена. В семейното жилище живеел ответникът с децата. Ищцата не
получавала пари от наемите през последните три години, съпругът й трябвало да
ги ползва за отглеждането на децата. Ищцата живяла при родителите си четири
месеца от септември 2013 година до края на януари 2014 г. Започнала работа в
магазин с много ниско заплащане. Парите не стигали да се издържа и през 2014г.
заминала за М.. През тези 4 месеца преди да замине за М., тя постоянно търсела
децата, но на тях им било забранено да се виждат с нея, дори ходела до
гимназията, но бащата придружавал Т. до училището, само и само да не може
майката да се среща с тях. Класната ръководителка била запозната с този
проблем. През този период децата не се виждали и със свидетелката. След
заминаването си за М. през 2014г. ищцата рядко се връщала в България, дошла си
за абитуриентския бал на Т.. През време на отсъствието си не престанала да
търси децата, още първия месец след заминаването си, изпратила колети с пари,
дрехи, обувки, които били връщани веднага на куриера от баща им. И сега в дома
на свидетелката имало един пакет, децата били уведомени, но баща им не
разрешавал да си вземат пратката. На абитуриентския бал ищцата си дошла и двете
заедно отишли на паметника на В.Л. (там учениците се събират и поднасят цветя на
абитуриентски бал). Децата били с баща си и родителите му, свидетелката и
ищцата стояли като изпъдени. Тогава класната ръководителка на Т. я извикала, а
детето очаквало одобрение от баща си дали да подаде ръка на майка си и дали да
приеме подаръка. Ищцата и свидетелката дари
подарък и пари на Т.. Бащата организирал тържество на дъщерята, на което
били поканени 50 души, ищцата изпратила букет в ресторанта по куриер, който
ответникът получил и хвърлил в коша пред Т., която се разплакала. Ищцата се
чувствала зле, нямала самочувствие, страдала за децата и искала да ги вижда. А.
не отговарял на съобщенията й, децата не я търсели. Освен за абитуриентския
бал, ищцата се прибрала в България още два пъти през 2016г. заради заболяване
на баща си. Тогава се срещнала с дъщеря си след разрешение на ответника.
Срещата продължила около час, а ищцата споделила, че е дала 200 евро на дъщеря
си. Децата странели и от баба си, А. отказал за разговаря с нея при случайна
среща. Децата не контактували с баба си от раздялата на родителите, променило
се отношението и към майка им, преди това много я обичали. Пра напускането на
семейното жилище, К. си взела само нейния багаж и нейните лични пари, около
2000 евро. Свидетелката не знаела съпрузите да са правили опити да се съберат
от раздялата, не знаела дали ответникът се е обаждал на дъщеря й по този повод,
през 2016г. отишъл при свидетелката. Знаела за заболяване на дъщеря си на
пикочните пътища или нещо подобно, имала си амбулаторен лист, прегледът бил
през 2013г., преди раздялата на съпрузите. Ищцата ходила с дъщеря си на лекар,
били много близки, но сега не подържали отношения. Ответникът започнал да
обвинява съпругата си за венерическо заболяване, като свидетелката научила за
обвиненията още след раздялата им. Зет й казал пред свои приятели, на роднини
на ищцата и отправял обвинения по телефона. Свидетелката рядко посещавала
семейството преди раздялата им, обикновено на рождените дни на децата.
Ответника не се държал лошо с ищцата пред родителите й, с децата се държал лошо
в нейно присъствие – когато имали някакви проблеми им крещял, обикновено за
маловажни неща – за лоши оценки на сина им. През 2013г. със зет си имали
конфликт заради кукерски костюм, родителите на ищцата направили за големия си
внук, но нямало за А. и ответникът започнал да се кара със съпругата. Направили
костюм и за А., но той така и не го потърсил. Свидетелката предполага, че
децата посещават другите си баба и дядо в село В.Л., но не ги срещала, не
поддържала контакт със сватовете си, те не искали да контактуват със
семейството й от самото начало. Съпрузите живели при родителите на ответника
след завръщането си от М. около 2003-2004г., може би три години живели заедно.
По това време поддържали връзка със сватовете си чрез децата, които често
посещавали баба си и дядо си по майчина линия по това време. Почти всяко лято
децата живеели по една седмица при всяко от двете семейства като се
редували. През лятото на 2012 година
живеели почти изцяло у свидетелката, рядко ходили у другите баба и дядо. През 2013 г. децата вече си живеели в К., Т.
била голяма, ходили от време на време в селото, но по-често оставали сами в
дома си, а свидетелката из пращала храна. Другата дъщеря на свидетелката
посещавала М. и понастоящем била там. Докато живели заедно В. и К., другата й
дъщеря също е ходила в М., работели със съпруга, делили една квартира с К. и
В., които в началото ги посрещнали, вероятно и работа им намерили. Около две
години двете семейства живели заедно. Съпругът на свидетелката бил в болница
„Св. Е.“ в С.. От дъщеря си знаела, че ответникът е завел децата да видят дядо
си, който бил в реанимация. Съпругът й бил неадекватен, с маска на лице, въобще
не осъзнал това посещение по нейна преценка. В. казал на К., че дядо им ги е
изгонил, а по това време съпругът на свидетелката единствено можел да маха с
ръце. Понастоящем ищцата работела в М. от 2014 г., живеела със сестра там. Т.
ходела на уроци по биология и химия докато я приели студентка, понастоящем
учела дентална медицина в град П.. Свидетелката знаела от ищцата, че А. ходи на
уроци по химия, свидетелката знаела, че не са евтини, но не знаела цената на
уроците. Ищцата не се лекувала от хистерия или друго заболяване на нервите.
В показанията си св. А., баща на ответника
сочи, че съпрузите живели с неговото семейство, в дома им до около 2005г. – не
помнел точно годината. Двамата помежду си нямали конфликти, понякога спорели за
дребни неща, но живеели нормално, нямали сериозни конфликти. Дребните
неразбирателства се дължали на това, че свидетелят и неговата съпруга имали
проблем с ищцата. К. влязла в дома им, приета по всички правила на българските
традиции, но за тяхна изненада влязла не да гради, а да руши. Не се включвала в
домашната работа и по двора. Синът му отишъл на работа в М., а снаха му ставала
сутрин, напудряла се и излизала, като казвала, че отива при майка си или
другаде. Около година след като сключили брак ответникът заминал в чужбина.
Подобно поведение снаха му имала и преди да забременее с първото дете. Майките
на двамата съпрузи изпратили К., когато тя тръгвала за М.. Тогава пренощували в
апартамент на свидетеля и съпругата му в С.. Вечерта дошъл приятел на ответника
и поканил ищцата да пият кафе. Това станало около 18 часа. Станало около 22
часа и майката на К. изпаднала в потрес заради отсъствието й. Ищцата се
прибрала около полунощ и не казала къде е била, а отишла да се къпе. След това
свидетелят научил, че този човек е злоупотребил с доверието на сина му и че
снаха му попаднала в леглото му същата тази вечер. За случката споделил друг
приятел на сина му с когото отраснали, казал на свидетеля, че въпросния мъж се
хвали, че К. е поредната му жертва. Свидетелят не казал на никой, за пръв път в
съда споделял за тази случка. Майката на ищцата преживяла този стрес. Докато
живеела при тях, К. имала здравословни проблеми. Правело впечатление, че при
афект очите й играят, тя страдала от хистерия. Свидетелят знаел от това от
лекар, на когото ищцата била пациентка – Д-р К., покойник в момента. Лекарят
споделил с него по повод лечение на бащата на съпругата на свидетеля. К. стояла
на стола в стаята, в която бил болния, лекарят се обърнал и казал: „А, К.“,
след това посегнал с ръка и й повдигнал
клепача, а ищцата го ударила по ръката. Когато свидетелят излизал, попитал
лекаря какво става и той отговорил, че ищцата е болна от хистерия и ще има
проблеми, за заболяването предписвал лекарства. Когато децата поотраснали, през
лятото стояли при бабите и дядовците си по една седмица. Една вечер А. направил някаква беля и К.
скочила, и с юмруци започнала да го налага по гърба, а свидетелят я спрял.
Ищцата заявила, че е сбъркала. По това време ответникът бил в М.. На свидетеля
направило впечатление, че каквото ищцата харесала в дома им го изнасяла. Взела
някакъв медал с позлата, за който казала, че детето е изгубило, а си личало, че
е отрязан с ножица. В началото на семейният им живот, родителите на В. поемали
средствата по прехраната на семейството. Кухнята им била една, домакинството
било общо, готвела съпругата му. Ищцата избягвала да готви, не проявявала
интерес. В този период имали приятели, с които си гостували взаимно. Състудента
на К. я посещавала. Съпрузите разполагали с цялата къща, имали отделна спалня.
Когато синът му си бил в България съпрузите имали нормални отношения, но когато
бил в чужбина, снаха му не се съобразявала със семейството на свидетеля.
Излизала от къщи и не казвала къде отива, дори когато имали работа. Когато
направили къщата и заживели в К., всяка събота и неделя децата били при тях на
село. Първите няколко години общували със сватовете, но след това отношенията
им се обтегнали, останали неприятни спомени при повдигане на въпроса за парите
от сватбата, които младото семейство събрало на тържеството, заради тях
възникнал конфликт. Синът му обаче винаги откривал на родителите на К., ако се
нуждаели от помощ и имал много положително отношение към тях. Свидетелят не
разбрал между съпрузите да има конфликти и не знаел защо са се разделили,
новината за нея им дошла като шок. Според свидетеля раздялата била планирана от
години, защото бюджета на семейството бил в ръцете на ищцата. Тя заделяла пари,
които отивали при майка й, 8 000 долара били на тяхно разположение. Ищцата
напуснала съпруга си, докато синът му бил на лов с неин роднина. Децата били на
училище, било първия учебен ден. К. спокойно си събрала багажа, взела 8000 евро
от семейния бюджет, около половин килограм злато – бижута, които били нейни, но
били семейна собственост, имало и едно – две мъжки бижута, включително тези,
които свидетелят и съпругата му й подарили на годежа. За тези златни бижута К.
през годините казвала, че се купуват като инвестиция. Свидетелят разбрал от
сина си, който му се обадил още същия ден по телефона. Разбрал и че снаха му се
подсигурила, като помолила полицейския инспектор, да очаква повикване при
необходимост, за да не можел В. да отиде и да й иска обяснение защо го напуска.
Синът му отишъл в дома на родителите на ищцата, децата я попитали защо е взела
парите и те от какво ще живеят, а снаха му отговорила, че пак ще им ги даде.
След минути пристигнал полицейския служител и отвел ответника към К.,
служителят и съпрузите живеели в един и същ блок и се познавали. Синът на
страните тежко преживял раздялата, страхувал се, получил тикове, известно време
го било страх да спи сам, плачел на сън. Децата имали контакти с майка си по
телефона, доколкото знаел, Т. поддържала контакт с майка си, А. не желаел да
разговаря с нея и затварял. За три години майката изпратила 100 евро за бала на
Т., след това през лятото им пратила 200 евро и може би още веднъж-два пъти
пратила такива суми, но като цяло К. игнорирала децата откъм издръжка след като
напуснала семейството. Баща им останал плътно до тях. Т. ходела на уроци по
химия защото кандидатствала дентална медицина, общо синът му давал 75 лева седмично за уроци. А. посещавал психолог, за
който щели да плащат по 30 лева на час.
С помощта на класния ръководител, тяхното дете, което било един от
посредствените ученици, повишило успеха си и се доближило до възможността да
получи стипендия от училище. К. не изпратила документи, необходими за
стипендията и детските надбавки, синът му едва смогнал. Отишъл за кратко в М. и
се върнал, а свидетелят и съпругата му го подпомагали с продукти. След като го
напуснала съпругата му се налагало В. да взема пари на заем от приятели. След
това ходел сезонно за 3-4 месеца в М., припечелвал някой лев и се връщал при
децата. К. не върнала парите, които взела при раздялата. Децата били привързани
към баба си и дядо си, споделяли всичко с тях, пари не връщала. Според
свидетеля синът му с къртовски труд придобил три апартамента и два магазина.
Под наем давал апартамента и магазина в П.. Магазинът в К. го затворили след
раздялата си. Бил отдалечен от гимназията, две семейства правили опит да го
вземат под наем, но нямал оборот и го затваряли. Свидетелят не знаел къде е
апартамента в П., имало периоди в които нямал наематели, имало течове, налагали
се ремонти. След раздялата на съпрузите научил от съграждани, които са
пребивавали в М., че снаха му има сериозна връзка с друг мъж – научил от мъж на
име Г., но той отсъствал
от страната в момента. От него разбрал, че снаха му живее с друг мъж. От Т.
разбрал, че К. има гинекологични проблеми, тя питала майка си дали има опасност
при ползване на обща тоалетна. К. отишла на гинеколог, дъщеря й била с нея и
оттам получила информация. Майката обяснила, че заболяването не е заразно и се
предава само по полов път. През това лято внучката му споделила с него, а
свидетелят разбрал че синът му взема антибиотици, но не знаел дали е по същото
време и повод. Свидетелят знаел, че ищцата е вземала „**“, чул от Д-р К. за
лечението и я виждал да приема лекарства. Свидетелят предусещал, че психичното
й състояние е нарушено, но не я питал. Синът му не споделил причината за
раздялата, бил много изненадан и не очаквал това да се случи. Мисли, че К. е
станала жетва на авантюристи, тя била царицата в семейството, синът му в нищо
не я ограничавал, можела спокойно да излиза с приятелки, до майка си. Децата не
изпитвали страх от В., той си играел с тях. Когато се оженили, ищцата била
студентка в С., редовно обучение, което трябвало да продължи общо три години.
Отишла в дома им втората година като студентка, а в С. живеела на общежитие, те
поели издръжката й. Дъщеря им се родила през 1996г. Т. се родила в С., след
заминаването на сина му, ищцата се грижела за нея. Когато дъщеря им станала на
една година, тогава двете заминали при сина му в М. А. се родил там. Родителите
на съпрузите не са ходили в М. да им помагат за децата, двамата сами се грижели
за тях. Знаел, че К. работила в М. като камериерка, но не знаел да е работила
нещо докато децата били малки. През 2003г. след връщането си от чужбина създали
магазина до гимназията в К., двамата работили пълноценно в него и това
продължило около три години. През този период ходили в чужбина само през
лятото, К. също работила там, а децата оставали при възрастните. Доколкото си
спомнял, разбрал за болестта хистерия преди раждането на Т., преди смъртта на
тъста си, който бил болен по това време. Заболяването се изразявало в жестоко
отношение към децата. Имало случай когато я заварил да крещи по децата, казала
че ще откъсне главата на детето. Поводът бил, че А. не я послушал и отишъл да
играе навън без да я попита, бил на около 8-9 години. Не знаел дали К. е
ударила детето, но го намерил проснато на пода, а майката – посиняла и
трепереща. Свидетелят взел детето, а то разказало че му се играело и излязло,
казало и че майка му го е била. Свидетелят решил, че наистина го е била, защото
го пипнал по гърба и детето казало, че го боли. Синът му не споделял ищцата да
има подобни проблеми. Свидетелят казал на сина си преди ищцата да го напусне,
но синът му отговорил, че това са си техни проблеми и ще се оправят. Свидетелят
твърди, че след раздялата К. не е ходила в общия дом и готвила на децата,
защото те не споделяли подобно нещо с него. Ходели всяка събота и неделя в село
В.Л., знаели че майка им е в същото село, но тя не ги потърсила. Тя имала ключ
за дома на свидетеля и можела по всяко време да отиде и да ги види. Независимо от поведението й, ищцата била
майка на децата и те не правили опити да ограничават срещите им с нея. Не ги
стимулирали за същото. К. не върнала златото, което свидетелят и съпругата му й
подарили.
В показанията на св. С. сочи, че познава
съпрузите от 2005г., живеели в един блок. Освен съседи, били и приятелски семейства
и често се събирали заедно с повод и без повод. Свидетелят нямал впечатление
ищцата да е била ограничавана по някакъв начин в посрещането на гости или
излизането от има й. не знаел за неразбирателства в това семейство, и от други
места не чувал подобно нещо. Не виждал ищцата да е била разстроена или
потисната, а да е заключвана в гаража било изключено. Отношенията между
съпрузите били съвсем нормални, ответникът участвал в домакинството, бил много
добър готвач, К. също готвела доста добре. Отнасяли се с децата си нормално,
както и децата към тях. Свидетелят прибрал семейството от летището при
прибирането им от М. през 2013г. – през тази година се прибрали по-рано от
обичайното, около средата на месец август. Не очаквал раздялата на съпрузите,
бил изненадан. В неговите очи изглеждало, че ищцата е напуснала цялото си
семейство. Бил в гаража си и я видял с багаж, дошло да я вземе такси, а вечерта
разбрал от ответника, че е напуснала дома си. Децата били смутени, ответникът
не можел да повярва, бил изнервен от ситуацията, не бил подготвен психически за
такова нещо. Малкото дете доста сериозно приело нещата, не искало да разговаря
с майка си. След раздялата децата често ходели в дома на свидетеля. След
раздялата, ответникът споделил със свидетеля по каква причина семейството се
прибрало по-рано от М. – видял съпругата си с друг мъж там, прихванала някакви
венерически болести и се наложило да отиде на лекар. Двамата се лекували с
антибиотици. Според свидетеля, ответникът приел случката в М. и не тя била причината
да се разделят. Дори след като се разделили, ответникът искал да се събере със
съпругата си и според свидетеля бил искрен като споделял, че е приел случилото
се. След раздялата ответникът не
споделял със свидетеля да има финансови проблеми, но все гледал да купува
по-евтини неща, от съпругата си знаел, че си купува дрехи втора употреба. Не
помнел дали след раздялата е работил. Докато живеели заедно, ответникът
показвал уважително отношение към съпругата си, държал се с нея нормално.
Абсурдно било да е плюл по лицето й, дори да го видел, нямало да повярва. И
децата не давали индикации за подобно поведение, отнасяли се с уважение към
баща си, контактували често със съпругата на свидетеля, особено дъщеря им. През
2015г. ответникът бил в Англия за известно време. Поведението на К. било
нормално, разговаряла със съпругата му, не забелязал да проявява истерии и
признаци на нервност. Децата им често си гостували едни на други и свидетелят
не чувал крясъци на ищцата към децата. Според него било нормално една майка да
повиши тон, ако детето не направи нещо, което родителят му е казал, особено ако
се случело няколко пъти. В. не допускал намеса на родителите си в техния семеен
живот. Бил жизнерадостен, учтив, разговорлив, не бил стеснителен, не проявявал
жестокост. Проявявал неудовлетвореност от ниска оценка на сина си, но нищо
повече. Нямал впечатления К. да излиза сама и да оставя децата сами, същото се
отнасяло и за В..
В показанията си св. А.-М. сочи, че е лекар
акушер-гинеколог с практика в град К., потвърждава подписа си под амбулаторния
лист. Прегледът на ищцата бил записан в нейния амбулаторен журнал, който
заявява че ще представи само за констатация, тъй като се съдържат данните на
други пациенти, включително лични данни. Сочи че, пациентката е била прегледана
на 25.09.2013г., записана под № 462 и под този номер е бил издаден амбулаторния
лист. Първичният преглед бил проведен на 21.08.2013г. и пациентката била
записана под номер 413 в амбулаторния дневник на практиката. Категорично нямало
данни за венерическо заболяване при тази пациентка. Била диагностицирана с
бактериално течение, което изобщо не попадало в групата на венерическите
заболявания. Това заболяване винаги налагало антибиотично лечение и на
партньора, защото при мъжете нямало оплаквания. Ако партньорът не се лекувал,
получавала се т.нар. пинг-понг инфекция. Следвало партньорът да се лекува,
защото заболяването водело до хронично възпаление на простатата и до други
заболявания, включително до стерилитет. Бактериалната инфекция са установявала
под микроскоп от влагалищен секрет, не било необходимо лабораторно
изследване. Венерическите заболявания се
установявали само с кръвни изследвания и подлежали на строг диспансерен отчет
към кожните диспансери. Подлежали на строг контрол, защото водели до смърт. В
случай, че съпрузите боледували от подобно заболяване, нямало да бъдат лекувани
перорално. Бактерията, от която страдала пациентката (ищцата) се казвала ***
***, била често срещана бактерия, толкова често, колкото и гъбичните инфекции,
водела до неприятна миризма, която се усещала от самата пациентка. Трябвало да
бъде унищожена от антибиотично лечение. Основният начин на предаване на
заболяването бил по полов път, според литературната справка – можело да се
получи от минерални басейни, недобре санирано бельо. Лекарите не проследявали
дали антибиотици да достигнали до партньора. Нямало изискване лекарят да
проследи дали пациентката е пила предписаните й медикаменти, нито дали са
достигнали до партньора й. Свидетелката нямала спомен каква история е разказала
пациентката, не я помнела визуално, не помнела дали пациентката е споделила от
кога има оплаквания.
В показанията си св. Н., сочи че работи
като учител в СУ „В.Л.“ гр. К., преподава биология и е била класен ръководител
на Т.. Познава и А.. Знаела за раздялата на родителите, но не й как това се е
отразило на детето. Т. била по принцип свито дете и нямало някаква видима
промяна в емоционалното й състояние.. доколкото си спомняла, разбрала за
раздялата от бащата. Свидетелката не си спомняла подробности около бала,
помнела че ищцата присъства, но нищо повече. Т. не споделяла с нея дали майка й
и липсва, помнела майката като много отговорен родител. Детето не посещавало
училищния психолог. Бащата придружавал дъщеря си до училище след раздялата на
родителите, но свидетелката не знаела причината. Т. споделяла, че това я
притеснява заради отношението на другите деца. Бащата посрещал дъщеря си и това
продължило доста дълго време.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО оспорването на
амбулаторен лист по чл. 193, ал.1 от ГПК.
Съдът разпореди да се извърши проверка на оспорения амбулаторен лист,
като за целта бе разпитана в качеството на свидетел Д-р А.М. – акушер-гинеколог,
издал оспорения документ, и бе приет като доказателство амбулаторния журнал на
нейната практика. От показанията й се установи, че ищцата е била два пъти на
преглед, диагностицирана е била с гинекологично заболяване – бактериална
влагалищна инфекция, което е бил лекувано медикаментозно и при контролния
преглед, при който е издаден оспорения документ, оплаквания не са наблюдавани.
Прегледите са описани в амбулатория журнал, което се установи при направена от
съда констатация в открито съдебно заседание. При събраните доказателства
настоящият съдебен състав намира, че оспорването на амбулаторен лист не е
доказано. По изложените съображения съдът цени документа като годно писмено
доказателство, а оспорването им признава за недоказано.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В конкретния случай и двамата съпрузи са поискали
съдът да прекрати брака по вина на другия съпруг, като всеки от тях е посочил
конкретни брачни провинения. При установената фактическа обстановка, съдът
намира, че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо разстроена,
изчерпана от съдържание. Съпрузите са разделени повече от три години, като
всеки от тях е установил самостоятелен, независим от другия начин на живот.
Взаимоотношенията между двамата са дотолкова влошени, че те не са в състояние
да поддържат нормална комуникация дори по отношение на децата, родени от брака.
Ищцата по първоначалния иск въвежда като
брачни провинения на ответника системен психически, а понякога и физически
тормоз, прикриван от околните, който я е мотивирал да напусна семейното жилище
и да установи самостоятелен начин на живот. Във връзка с твърденията й е
разпитана нейната майка, която няма преки впечатления от изложените от ищцата факти,
а гради същите на база нейните думи при напускането на семейното жилище.
Ответникът по първоначалния иск сочи като
брачни провинения извънбрачна връзка, установена в М. през 2013г., венерическо
заболяване вследствие на тази връзка и напускане на семейното жилище. И трите
твърдения на ответника останаха недоказани. Преки или косвени доказателства за
извънбрачна връзка на ищцата осъществена преди раздялата на съпрузите не са
ангажирани. Категорично се опровергаха твърденията на ответника за венерическо
заболяване, а установеният гинекологичен проблем на ищцата не се приема като
брачно провинение. Както в показанията си посочи Д-р. А., бактериалните
инфекции са често срещан проблем при жените, получаван обикновено по полов път,
но в конкретния случай не е установен и не би могъл да се установи източника на
заболяването. Приносител на инфекцията би могъл да бъде кой да е сексуален
партньор на ищцата, включително съпругът й. Отделно, макар и по-скоро в
теоретичен план, съществува възможността инфекцията да е получена не по полов
път, а вследствие на посочените от лекаря механизми – минерални басейни,
недобре санирано бельо и пр. След като медицинската наука е приела да включи
тези възможности в литературата, колкото и малка да е вероятността за зараза по
този начин, то следва да се приеме, че е
налице възможност от посочените механизми. Тук съдът следва да отчете факта, че
ищцата е предприела лечението да бъде осъществявано именно от съпруга й. не се
доказаха според съда по категоричен начин и твърденията, че ищцата е взела от
дома си целият семеен бюджет в размер на 8000 евро. В тази насока са ангажирани
показанията на св. А., но същите са опосредени от думи на сина му,
впечатленията не са преки. Не се възприема като брачно провинение факта, че
ищцата е взела със себе си собствените си бижута, самият свидетел посочи, че
част от тях те са й били подарък за годежа, т.е. лична вещ, останалите са били
нейни. Не се сочат и установяват факти, ищцата да е взела бижута, собственост
на децата или съпруга си.
Настоящият съдебен състав приема, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. За да
достигне до този извод съдът отчита основно показанията на родителите на
страните. Ищцата е напуснала семейното жилище, видимо без причина (дори свидетелите
на ответника сочат факта на неговата изненада), а ответникът е допуснал твърде
близко познаване на семейните им отношения от страна на неговия роднински кръг.
Това се установява от подборните показания на св. А., който изяснявайки фактите
около семейния живот на сина и снаха си, дава показания за детайли, които не би
трябвало да са му известни – данни за някакво неврологично заболяване у ищцата,
което не се потвърждава с никакви медицински документи и само по себе си не би
могло да бъде брачно провинение, данни за недопустим, според съда, разпит на
лекаря- покойник, който бил извършвал лечението на ищцата, данни за детайлно
познаване на гинекологичния й статус, включително чрез разговори с децата на
тази тема. Отделно, противоречията в разказа на свидетеля как ищцата не се
включвала в домакинската работа в началото на брачната връзка, когато съпрузите
заживели заедно и в същото време твърдението му, че тя е учила редовно и живяла
в общежитие в град С. преди раждането на дъщерята на страните. През периода от
1994г. когато бракът е сключен до 1996г., когато се е родила Т. същият свидетел
твърди, че ищцата е продължила обучението си в редовна форма, и отделно – не се
включвала в домашната работа на неговото домакинство, излизала и не казвала
къде отива. Може да се приеме, че показанията му касаят летните месеци, но от
друга страна, касае се за отделни семейства, които дори да обитават общо
домакинство, следва да имат някакви разумни граници на личното пространство, в
което не бива да се навлиза независимо от близките отношения и общия дом.
Напълно недоказани останаха твърденията на ответника, че за установена от
ищцата извънбрачна връзка разбрала дъщерята на страните и била помолена да не
споделя с баща си. Недоказано остана и твърдението на ищцата, че децата са
изпитвали необичаен респект, дори страх от баща си и тези нейни твърдения се
опровергават от показанията на св. Славов, който няма родствена връзка със
съпрузите и е имал наблюдения, предвид близките им приятелски отношения в
продължение на няколко години преди прекратяване на брака. Тук съдът следва да
обсъди и показанията на св. А. за твърдяно провинение на ищцата още през
1996-1997г., когато за пръв път е заминавала в М.. Свидетелят преки впечатления
от това няма, същото не е въведено като брачно провинение, а информацията се
предава само по слухове от лице с неустановени имена и трудно би могла да бъде
проверена.
Показанията и на тримата разпитани
свидетели в процеса по отношение брачните провинения както по твърденията на
ищцата, така и по твърденията на ответника са непреки, а фактите са им станали
известни от самите страни в процеса. И тримата сочат, че до раздялата на
съпрузите, никой от тях не е предполагал и допускал те да имат семейни
проблеми, а всички факти относно евентуални брачни провинения са научили след
раздялата. Решението да напусне семейното жилище еднолично от страна на ищцата
също не може да се приеме като толкова сериозно брачно провинение, че тя да
понесе вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. При това положение, съдът намира, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, предвид продължилата фактическа раздяла в
продължение на повече от три години към хода на устните състезания. При
раздялата са преустановени брачните контакти, прекъснати са икономическите
връзки между съпрузите. Липсата на физическа и духовна взаимност между страните
в продължение на повече от три години са лишили от съдържание съществуващата
между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция.
При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, прекъсната по
необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това
си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва
да бъде прекратен, като се допусне развод по вина на двамата съпрузи.
ОТНОСНО упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения.
Към датата на постановяване на съдебния акт
А. е пълнолетен и по този въпрос съдът не следва да се произнася.
ОТНОСНО издръжката на А. за периода от една
година преди предявяване на иска до навършване на пълнолетие:
Между страните не се спори, че от раздялата
им до приключване на устните състезания, ответникът е полагал преките грижи по
отглеждане и възпитание на децата, както и е осигурявал ежедневната им
издръжка. При събраните доказателства не се установи по категоричен начин
ищцата да е изпращала регулярно средства за издръжка на децата и в частност –
на А.. Сумите посочени от нея в периода от 02.09.2015г. до 28.04.2016г. не са доказано
предадени, оспорват се, като свидетелите на ищцата не установяват точни суми и
периоди на плащането им. Отделно, предадените на дъщерята на страните пари за
абитуриентския бал са подарък признатите от ответника като получени сума са
общо в размер на 500 евро (два пъти по 150 евро и веднъж 200, като съдът не
разглежда подаръка на Т. за абитуриентския бал като сума за издръжка на
децата). Не се сочи от ответника сумите да са получени през последната година
преди предявяване на иска по присъединеното гр. дело № 431/2016г., сочи се че
това са парите, получени от ищцата общо за трите години на раздялата. При това
положение искът за присъждане на издръжка за А. за периода от 26.04.2015г. до
26.04.2016г. и за периода от предявяване на иска до настъпване на пълнолетие се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. По отношение на размера,
съдът намира че не се доказаха нужди на А. над обичаните да дете на неговата
възраст, които да налагат издръжка в претендирания размер от 300 лева. Не са
доказани и доходи на майката, даващи възможност да осигури този размер
издръжка. За доходите на бащата са събрани различни писмени и гласни
доказателства, като се установява, че същият през периода също е работил в
чужбина – М. и Англия, като съдът при установяване доходите на родителите при
определяне размер на издръжка не е обвързан само с официално установените от
трудови правоотношения или декларирани от търговска дейности. Бащата е полагал
труд в чужди държава, отделно доказано е получаването на наемите на жилището и
търговския обект в П., което също се отчита като доход на бащата.
При това положение и при доказаните в пълен
размер доходи на майката, за която не се твърди и установява да реализира
допълнителни такива, съдът намира, че същата следва да заплати за посочения
по-горе период издръжка на детето си в размер на 170 лева месечно. Издръжката
на А. се определя в размер на 300 лева, от които бащата следва да поеме
по-малкия дял, тъй като е упражнявал родителските права върху детето пред този
период. За разликата над 170 лева, до пълния претендиран размер от 300 лева
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Претенция за
ползване на семейното жилище е направена само от съпруга и съдът го предоставя
на него.
ОТНОСНО
фамилното име:
Следва съдът
да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно
име А., както е поискано.
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Такава не е
претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата
съпрузи, разноските по делото следва да се поемат от тях така, както са
направени, а допълнителната държавна такса по допускане на развода следва да се
събере от всеки от съпрузите поравно, като на основание на основание чл.6, т.2 от Тарифата съдът
определя окончателна държавна такса при постановяване на решението общо в
размер на 40 лева и всеки от съпрузите следва да заплати допълнително по 20.00
лева по сметка на КрлРС.
Следва да се
осъди ищцата да заплати държавна такса върху определената с решението издръжка
в размер на 136 лева, изчислена на база 20-месечните платежи.
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА,
на основание чл. 194, ал.2, пр. І-во от ГПК, по заявеното от ищцата В.В.А. с ЕГН ********** *** оспорване на
истинността на представения от К.Т.А. с ЕГН ********** *** амбулаторен лист, издаден от Д-р Н.А.-М., ЗА
НЕДОКАЗАНО.
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданския брак между от К.Т.А. с ЕГН ********** и В.В.А. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, сключен с акт за граждански брак №
*****съставен в град К., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на
двамата съпрузи.
ОСЪЖДА К.Т.А. с ЕГН ********** да заплати
на детето си А.В.А., роден на ***г., с ЕГН ********** издръжка в размер на
170.00 (сто и седемдесет) лева месечно, дължима за периода от 26.04.2015г. до
26.04.2016г. и издръжка в размер на 170 (сто и седемдесет) лева месечно,
дължима за периода от 26.04.2016г. до навършване на пълнолетие да детето, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, като за разликите над 170 лева,
до пълните предявени размери от по 300 лева, отхвърля исковете като
неоснователни.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище,
представляващо апартамент на адрес: гр. К., ул. „П.“, бл. ***, вх. **, ет. **, ап. ** на съпруга В.В.А.
с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА К.Т.А. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на КрлРС държавни такси в общ размер на 156 (сто петдесет и шест) лева.
ОСЪЖДА В.В.А. с ЕГН **********с постоянен адрес:
*** да заплати по сметка на КрлРС държавна такса в размер на 20 (двадесет)
лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.