О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260047
гр. Пловдив, 18.09.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно отделение, в закрито
заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВКА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
МИРЕЛА ЧИПОВА
като разгледа докладваното от мл. съдия Чипова ВЧНД №
1506 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от пострадалата
М.Й.К., чрез пълномощника ѝ адв. И., срещу Определение № 1072 от
10.07.2020 г., постановено по ЧНД № 4019 описа на Районен съд – Пловдив за 2020
г., с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 22.06.2020
г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
19/2020 г. по описа на 05 РУ към ОДМВР Пловдив, пр. пр. № 6661/2019 г. по описа
на Районна прокуратура – Пловдив, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и противоречие с
материалния закон. Оспорват се правните изводи на първоинстанционния съд
относно наличието на основание за прекратяване на производството по делото. Отправя
се молба за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на
прокуратурата с оглед продължаване на наказателното производство.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложените
в частната жалба оплаквания и провери материалите по делото, прие за установено
следното:
Частната жалба е подадена срещу
подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимирана страна, в предвидения в
чл. 243, ал. 7 НПК седемдневен срок, поради което е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано и водено за
престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че на 25.07.2019 г. в гр. Пловдив,
самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от
другиго – М.Й.К., свое или чуждо действително или предполагаемо право, като
случаят не е маловажен. По посоченото наказателно производство не е привлечен
обвиняем.
С постановление от 22.06.2020 г. Районна прокуратура –
Пловдив е прекратила наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т.
1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, приемайки, че деянието не е съставомерно от
обективна страна, доколкото не е извършено при условията на немаловажен случай.
С атакуваното определение първоинстанционният съд е
потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство, като е
изложил правните си аргументи защо при правилно установената от прокурора фактическа
обстановка деянието е несъставомерно по чл. 323, ал. 1 НК. Приел е, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на
предхождащ предприемането на инкриминираните самоуправни действия правен спор
относно ползването на семейното жилище между св. М.Й.К. и М. К. К.
В рамките на производството по чл. 243 НПК съдът
следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство. Постановлението е
обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а
прокурорът е интерпретирал правилно съдържанието на събраните доказателствени
източници и коректно е посочил установените в хода на разследването факти.
Постановлението за прекратяване е законосъобразно, когато правните изводи на
прокурора са съответни на установената фактическа обстановка. Следва да се
посочи, че наличието на противоречия в някои от доказателствените източници,
които не се отнасят до важни за предмета на доказване факти, не може да
обуслови извод за необоснованост на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че фактическите
констатации на прокурора са подкрепени от събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства. Изводите му почиват на верен и пълен
анализ на събраните доказателствени източници, без да е допуснато изопачаване
на смисъла им или превратно тълкуване, поради което и правилно
първоинстанционният съд е споделил изложените в постановлението за прекратяване
фактически изводи.
От събраните по делото доказателства се установява, че
към момента на инкриминираното деяние свидетелите М.Й.К. и М. К. К. били
съпрузи. По време на брака си същите живеели в семейното им жилище –
апартамент, находящ се в ***. Жилището било придобито от свидетелите по време
на брака им и представлявало съпружеска имуществена общност.
На 23.07.2019 г. между тях възникнала разправия,
вследствие на която св. К. напуснала семейното жилище. На 25.07.2019 г. същата
посетила жилището, откъдето взела свои лични вещи.
Междувременно жилището напуснали и св. К. заедно с
родения от брака му със св. К. негов син – св. И. К.
На 24.07.2019 г. между св. К. и св. Д. бил сключен
договор за наем, по силата на който св. К. предоставил на св. Д. горепосочения
апартамент за временно и възмездно ползване. В тази връзка последният изпратил
уведомления до св. К., св. К. и 05 РУ към ОДМВР Пловдив, в които заявил, че не
иска да бъде обезпокояван при ползване на наетия имот. Няколко дни след
нанасянето си св. Д. сменил патрона на входната врата на апартамента.
Св. К. направил опит да предаде на св. К. припадащата ѝ
се част от наема чрез пощенски паричен превод, но същата отказала да получи
сумата. От страна на св. К. били изпращани покани до св. К. за посочване на
банкова сметка ***, на когото да бъде предадена припадащата ѝ се част от получената
наемна цена. В подкрепа на тези изводи са както приложените по делото писмени
доказателства – разписка за приемане на паричен превод, издадена от „Български
пощи“ ЕАД, 2 броя известия за доставяне, 2 броя покани, така и показанията на
разпитания по делото свидетел М. К.
Договорът за наем бил прекратен на 10.03.2020 г. От
събраните по делото чрез разпита на свидетелите М. К., Р. И., М.К. гласни
доказателствени средства се установява, че след прекратяването на договора св.
К. предложил на св. К. да ѝ предостави ключ от апартамента, но същата
отказала да го получи.
От правна страна,
настоящият съдебен състав намира крайния извод на първоинстанционният съд за
липса на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за верен, но съображенията му за
това са следните:
Престъплението самоуправство се характеризира със
следните елементи от обективна страна: наличие на едно претендирано от дееца
действително или предполагаемо право и предприемане на действие по неговото
самоволно осъществяване – в нарушение на реда, установен за това със закон. Във
всички случаи обаче самоволно осъщественото право следва да е такова със
съответно правно значение. Следва да се посочи, че законът не предвижда
ограничения във формата на оспорване на съответното право и то може да се
осъществи както с думи, така и с действия. Няма изискване също така спорът да е
бил отнесен за решаване пред съд или друг компетентен орган. Необходимо и
достатъчно е оспорването да бъде доведено до знанието на дееца. Обективно
изискване за съставомерност на деянието е и то да не представлява маловажен
случай.
Настоящият съдебен състав не възприема съображенията
на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието поради липса на
предварителен спор между свидетелите св. М.К. и М. К. досежно ползването на
семейното жилище. Следва да се има предвид, че деянието по чл. 323, ал. 1 НК е
съставомерно и тогава, когато спорът между страните възниква именно по повод и
в момента на извършване на самоволните действия. Извод за наличието на спор в
настоящия случай може да се направи от поведението на св. К.. От събраните по
делото гласни доказателствени средства /показанията на същата и на св. И. К. и
М. К./ се установява, че въпреки, че е напуснала семейното жилище на 23.07.2019
г., това е станало след семеен спор, но същата е изразила желание да живее в
него заедно със сина си – св. И. К., като това обстоятелство е сведено до знанието
на св. К. /виж неговите показания и тези на св. И.К./, но въпреки това
последният упражнява самоволно правото си да извършва действия на управление по
отношение на съсобствената вещ, като същевременно ограничава възможността на
другия съсобственик да упражнява необезпокоявано правата си. След като е
уведомена, че апартаментът е отдаден под наем и установява, че няма достъп до
него, св. К. подава жалба до прокуратурата, регистрирана на 02.08.2019 г., в
която изложила оплакванията си досежно предприетите от своя съпруг действия по
отдаване на семейното жилище под наем и смяна на патрона на входната врата. С
тези свои действия св. К. ясно е изразила несъгласието си с предприетото от страна
на св. К.
Съдът споделя доводите на прокуратурата за липсата на
друг елемент от обективната страна на престъплението, а именно: случаят да не е
маловажен. Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай,
е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите
по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК. От съдържанието на
нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от
липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде основание
за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае за маловажен
случай /така ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС/.
От цялостния анализ на събраните по делото
доказателства и с оглед особеностите на конкретния случай може да се направи
извод, че деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 НК.
В тази връзка следва да се има предвид и поведението на св. К., който направил
опит да предаде на св. К. припадащата ѝ се част от наемната цена, а след
прекратяването на наемното правоотношение със св. Д. предложил на същата да
ѝ предостави ключ от апартамента.
Предвид горното, настоящата инстанция споделя крайния
извод на районния съд за несъставомерност на разследваното деяние по чл.
323, ал. 1 НК, но по съображенията, застъпени в прокурорското постановление.
Като краен резултат определението на първоинстанционния
съд е законосъобразно, поради което и ще следва да се потвърди.
По
изложените съображения съдът намира, че подадената частна жалба се явява
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваният акт – потвърден.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
1072 от 10.07.2020 г., постановено по ЧНД № 4019 описа на Районен съд – Пловдив
за 2020 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: