№ 193
гр. Велико Търново, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500229 по описа за 2024 година
С Решение № 37/19.02.2024 г. по гр. д. № 238/2023 г. Габровският окръжен съд
осъдил „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да
заплати на Г. П. П. от с. Сенник, общ. Севлиево, на осн. чл. 432 във вр. с чл. 493, ал. 1,
т. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД, сумата от 28 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие от ПТП, настъпило на 23.07.2021 г., около 15:05 ч., по път ІІ-
44, по вина на П. И. Ч., водач на л. а. „Дачия Логан" с peг. № ЕВ 09****, застрахован
със застраховка "Гражданска отговорност" при застрахователното дружество с полица
№ BG/30/121001958431, ведно със законната лихва за забава върху обезщетението от
24.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД да заплати по сметка на ГОС ДТ в
размер на 570 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на Г. П. П. разноски по делото в общ
размер на 770 лв. на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за
разликата над 3 500 лв. до пълния предявен размер от 28 500 лв., е подадена от
ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД чрез юрисконсулт Й. К.. Счита
решението за неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон – чл. 52 от ЗЗД и съдопроизводствените правила. Ищецът не е провел пълно и
главно доказване на твърденията си за причинени тежки и сложни травматични
увреждания, които са застрашили живота и здравето му и са го белязали завинаги във
1
физически и емоционален аспект, както и наличие на усложнения в оздравителния и
възстановителния процес. Напротив, установено е, че ищецът се е възстановил
напълно, без остатъчни проблеми за здравето му. Присъденото обезщетение е
необосновано високо и не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Проведено е елементарно, симптоматично лечение. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли иска за разликата над 3 500 лв., а при условията на
евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение. Направено е искане за
присъждане на разноски.
В писмения си отговор ищецът Г. П. П. чрез пълномощника си адв. Д. Н.
оспорва жалбата. От заключението на съдебномедицинската експертиза се установяват
уврежданията на ищеца и негативните последици от травмите, както и
обстоятелството, че същите ще продължат и в бъдеще, и дори могат да се задълбочат.
От свидетелските показания се установяват неудобствата и ограниченията, които
ищецът търпи в професионалните си ангажименти. Моли съда да отхвърли жалбата и
да постанови решение, с което да потвърди решението в обжалваната част.
Становището се поддържа в съдебно заседание от пълномощника адв. Б. М.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
Ищецът Г. П. П. е предявил против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 28
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания от телесни увреждания, получени
вследствие на ПТП на 23.07.2021 год., причинено от П. И. Ч. при управление на л. а.
„Дачия Логан“ с рег. № ЕВ 09****, чиято „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е застрахована при ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 24.012023 г. до окончателното изплащане.
Първостепенният съд е уважил изцяло предявения иск.
В частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен до
размер на 3 500 лв., ведно със съответната законна лихва, решението не е обжалвано от
ответника и е влязло в сила.
С оглед предмета на обжалване и въведените в жалбата оплаквания, на осн. чл.
269 от ГПК въззивният съд обсъжда и се произнася само относно доказаните в
производството неимуществени вреди, претърпени от ищеца и справедливия размер на
обезщетението, което следва да ги репарира.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени
2
вреди:
От писмените доказателства: Епикриза от 26.07.2021 г., издадена от МБАЛ „Д-р
Тота Венкова“ АД – гр. Габрово, Отделение по хирургия, Заключение от образно
изследване от 07.09.2021 г., Амбулаторни листи от 28.09.2021 г. и от 07.12.2022 г.,
справка за извършени прегледи за периода 23.07.2019 г. – м. декември 2023 г. както и
от заключението на съдебномедицинската експертиза, допусната от първата
инстанция, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил мозъчно
сътресение без загуба на съзнание, със субективни оплаквания от силно главоболие и
световъртеж, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
травма в областта на шийния отдел на гръбначния стълб с изразен болков синдром и
неврологични нарушения, причинила постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Непосредствено след приема в хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД – гр. Габрово ищецът е имал оплаквания в областта на шията и след
направена рентгенография е установена спондилоза на 5-ти и 6-ти шиен прешлен.
Оплакванията от болки и скованост на шията са продължили, разпростирайки се към
раменете, като са били придружени от намалена мускулна сила в ръцете и изтръпване
на китките. През м. септември 2021 г. е извършено магнитно-резонансно изследване,
което е установило хронични дегенеративни промени на шийните прешлени от 4-ти до
1-ви гръден включително, както и левостранно изкривяване на шията. Установени са
дискови хернии с притискане на коренчетата на нервите, излизащи от гръбначния
мозък и формиращи т. нар. мишнично сплетение. Според вещото лице, през първите
три-четири месеца след произшествието ищецът е изпитвал болки с висок интензитет,
не е можел да спи, нуждаел се е от чужда помощ за някои действия в ежедневието си
като обличане и личен тоалет. Ищецът има болезнени движения и схващане на
шийния сегмент на гръбначния стълб и към момента на изготвяне на заключението.
Провел е два рехабилитационни курса, в резултат на което болките са намалели, но не
са престанали. Поради болка и скованост не може да движи шийния сегмент на
гръбначния стълб в пълен обем във всички посоки. Болката се засилва при напрежение
в шийната област и когато главата е в определено положение. При опора на главата и
шията болката намалява. Изпитва изтръпване на двете ръце, има намалена мускулна
сила. Експертът е извършил електромиография и е установил увреждане на нервите,
изходящи от гръбначния мозък на ниво 6-7-ми шиен прешлен. Към момента общото
здравословно състояние на ищеца е добро, но има ограничен обем на движение в
шийния сегмент на гръбначния стълб заради болката при такива движения. Прогнозата
на вещото лице, обоснована с естеството на уврежданията, е, че не се очаква
спонтанно възстановяване и отзвучаване на болковия синдром, дори и при прилагане
на физиотерапия и консервативно лечение, които само временно облекчават болката.
Оплакванията ще продължат и в бъдеще, а могат и да се задълбочат, според експерта.
Вещото лице дава заключение, че преди произшествието ищецът е страдал от
3
спондилоза, установена едва при рентгенографията на 23.07.2021 г. Спондилозата не е
травматично увреждане, а хронично заболяване на прешлените на гръбначния стълб,
което може да протича без оплаквания или с минимални такива. Преди травмата
ищецът няма регистрирани прегледи и лечение по повод на това заболяване, видно от
справката от НЗОК и вероятно не е имал неврологична симптоматика. Образуваните
дискови хернии обаче са в резултат от травмата, при т. нар. „камшичен удар“, и на тях,
не само на спондилозата, се дължи изтръпването на ръцете. Усеща болките, когато
продължително време държи шията си в изправено положение, при движение на шията
– тогава се обръща цялото тяло. Оплакванията при шофиране са в резултат на това, че
трябва да държи шията изправена в едно положение.
От показанията на свидетелката П. Ж. Б., която съжителства с ищеца, се
установява, че непосредствено след ПТП - в болницата и след това, Г. се оплаквал от
главоболие, замаяност, виене на свят и от болки в шията и раменната област,
изтръпване на ръцете, основно на дясната ръка. Преди не е имал такива оплаквания.
Няколко седмици след инцидента му помагала в обличането и събличането, при
ходенето до тоалетна. Не търпял шум и светлина в къщи. Не можел да спи заради
болката. Рехабилитациите имали моментен ефект, временно облекчили болката.
Оплакванията продължават и сега. Боли го шията, ръцете му изтръпват. Избягва да
вдига тежести – и в къщи, и в работата си. Работи като полицейски инспектор,
отговаря за охрана на обществения ред, квартален полицай е на селата и му се налага
да шофира ежедневно. Не може да шофира продължително - повече от 50-60 кв. Не
може да спортува, включително с трите им деца, така както правели преди
катастрофата. Станал сприхав, нетърпелив, раздразнителен.
При така установеното относно релевантните в настоящото производство факти,
въззивният съд намира, че определеното от първостепенния съд обезщетение в размер
на 28 500 лв., част от общо обезщетение от 30 000 лв. след приспадане на
извънсъдебно платената сума от 1 500 лв., е напълно адекватно на доказаните по
делото претърпени от ищеца болки и страдания в резултат на травмите, получени при
ПТП и няма основания за намаляването му, в каквато насока е искането на
жалбоподателя.
При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди с приоритет следва да бъде оценена травмата в областта на
шийния отдел на гръбначния стълб и отрицателната прогноза на съдебномедицинската
експертиза за възстановяване на ищеца от това увреждане. Негативните последици от
травмата са съществени за ищеца както в ежедневието, при извършване на обичайни
действия, така и в работата му, защото болките се появяват, когато държи шията си в
изправено положение дълго време, когато я движи (това е възможно само в ограничен
обем), когато вдига тежки предмети. Болката се разпростира към раменете, получава
4
се и изтръпване на ръцете. Тези страдания значително влошават качеството на живот
на ищеца както в личен, битов план, така и в професионален план. Последното е
особено съществено, защото работата му като полицейски инспектор изисква отлична
физическа кондиция. Житейски обосновано е да се приеме, че физическите
ограничения и болки се отразяват и на психичното и емоционално състояние на
ищеца, на отношенията в семейството и близките му.
Съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано заключението на
съдебномедицинската експертиза в частта относно причинната връзка между травмата
и образуваните дискови хернии, както и относно механизма, при който са получени те
- при камшичния удар. С оглед на това, обоснован е изводът, че болките, изтръпването
на ръцете и останалите страдания в областта на шията, също са в пряка причинна
връзка с увреждането, получено при ПТП. Спондилозата, от която ищецът е страдал
преди инцидента, не е предизвикала образуването на дисковите хернии, които са
получени травматично, при установения механизъм на увреждането. Отделно от това,
преди ПТП ищецът не е имал оплаквания, свързани със заболяването и не се е лекувал.
Съдът съобразява и обстоятелството, че ищецът е получил травмата на възраст,
която предполага активен физически и социален живот (39 г.). В най-силните си
години той е принуден да търпи ограничения и дискомфорт, при това без положителна
прогноза за пълно възстановяване. Това обстоятелство безспорно следва да бъде
оценено като съществено при определяне на обема на търпените неимуществени
вреди.
Така определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението е
съобразен и със социално-икономическата конюнктура в страната към датата на
увреждането – м. юли 2019 г.
Предвид всичко изложено, обезщетение в размер на 28 500 лв., при отчитане на
платената преди предявяване на иска сума от 1 500 лв., или общо обезщетение в
размер на 30 000 лв. е напълно съответно на доказаните по делото неимуществени
вреди, претърпени от ищеца и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод, поради което решението на
ГОС в обжалваната част, с която предявеният иск с правно основание чл. 432 от КЗ е
уважен за сумата над 3 500 лв. до 28 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 24.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и в
частта за присъдените разноски, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Разноски не се присъждат, тъй като не се претендират от ответника по жалба.
Така мотивиран и на осн. чл. 271, ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/19.02.2024 г. на Окръжен съд – Габрово по гр.
д. № 238/2023 г. по описа на същия съд, в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6