Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.02.2023
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І -9 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕНА ШИПКОВЕНСКА
при секретаря Юлия Асенова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1925 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД при условията
на евентуалност срещу ЗД „Е.“ АД /предпочитан ответник/ и срещу З. „Л.И.” АД /евентуален ответник/ за
заплащане на сумата от 80000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените от ищцата Ц.С.С. при настъпило на
13.06.2017 г. в гр. София ПТП неимуществени вреди.
Ищцата Ц.С.С. твърди, че на
13.06.2017 г., около 16.15 часа, в гр. София, по ул. „Околовръстен път“ с
посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към кв. „Кремиковци“, Ц.С.А.,
управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“
с рег. № *******, в който на предна дясна седалка, с поставен обезопасителен
колан, пътувала ищцата. Управляваният от Ц.А. лек автомобил се движил в трета
пътна лента от дясно на ляво по посока на движение на автомобила, като по
същото време по ул. „Окловръстен път“ със същата
посока на движение, в най- лявата лента за движение в тази посока, зад
управлявания от Ц.А. лек автомобил, се е движел лек автомобил марка „Ауди“,
модел „Кю7“, с рег. № *******, управляван от Р.П.П..***,
водачът Ц.С.А. предприел маневра навлизане в крайна лява пътна лента за
движение, навлезнал в лентата за движение на
управлявания от Р.П. лек автомобил, и предприемайки маневрата „престрояване“ в
лявата за него пътна лента за движение, лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ не пропуснал управлявания от Р.П. лек автомобил,
като същият навлезнал в опасната зона за спиране на
лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю7“, вследствие на което настъпил удар.
Ищцата твърди, че водачът Ц.С.А. нарушил правилата за движение по пътищата и
станал причина за настъпване на процесното ПТП, при което по непредпазливост
причинил на ищцата следните телесни увреждания: Контузия на гръдния кош;
Контузия на долната част на гърба и таза; Хронично посттравматично главоболие; Разкъсно-контузна рана в областта на езика; Охлузване и
отоци в окосмената част на главата; Охлузване, оток и кръвонасядания
на десен горен крайник; Кръвонасядане на предната
коремна стена; Субтотални руптури
на медиалния мениск и АСL;
Реактивни синовиит, бурсит;
Посттравматичен околставен целулит. Вследствие на
причинените травматични увреждания ищцата изпитвала силни и продължителни болки
в областта на гръдния кош, гърба и таза, болки в областта на главата и
постоянно главоболие; болки в областта на десен горен крайник и болки в корема.
Травматичните увреди довели до продължителни болки и страдания и отрицателни
изживявания като бърза уморяемост, непълноценност и потиснатост. Също така
ищцата трудно преодоляла стреса, предизвикан от ПТП – страхувала се да излиза навън,
станала много чувствителна, изпаднала в състояние на безнадеждност и тъга, не
спяла спокойно след инцидента. За автомобил „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ******* бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с предпочитания
ответник „ЗД Е.“ АД, по силата на
полица №BG07116002775258, валидна за периода 28.10.2016 г. до 27.10.2017 г. С молба вх. № 11756/28.08.2017 г. ищцата поискала от
първия ответник изплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди, но такова не било изплатено. Ето защо ищцата моли
съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник „ЗД Е.“ АД да й заплати
сумата в размер на 80000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в изживени болки и страдания от настъпилото ПТП, ведно със
законната лихва от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане. В случай, че този иск бъде отхвърлен срещу
първия ответник поради неустановено виновно поведение от страна на водача на
лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № *******
– Ц.С.А., ищцата иска съдът да осъди за това обезщетение евентуалния ответник –
З. „Л.И.“ АД, в качеството му на
застраховател на лек автомобил марка „Ауди“, модел „Кю7“ с рег. № *******,
управляван от Р.П.П., ведно със законната лихва,
считано от 13.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Главният ответник „ЗД Е.“ АД оспорва предявения иск. Не
оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния лек автомобил марка
„Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ******* към датата на
процесното ПТП. Но оспорва противоправното поведение и вината на водача Ц.С.А.
и механизма на процесното ПТП от 13.06.2017 г. В тази връзка сочи, че
представеният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена
сила. Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищцата е претърпяла описаните в
исковата молба вреди. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че същия е
завишен. Ответникът релевира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият
не е използвал обезопасителен колан като пътуващ в лек автомобил. Претендира
разноски.
Ответникът по евентуалния иск - З. „Л.И.”
АД, оспорва предявения иск. Не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, за процесния лек автомобил марка
„Ауди“, модел „Кю7“ с рег. № ******* към датата на процесното ПТП. Оспорва
твърденията за механизма на процесното ПТП, изложени по отношение на
евентуалния иск, като сочи, че е налице виновно поведение от страна на ваодача на МПС „Рено Еспейс“ Ц.С.А.,
който не е спазил изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗдвП.
Оспорва противоправност на действията на водача,
застрахован при него, причинно- следствената връзка между всички травми и процесното
събитие и вината на лицето, застраховано при З. „Л.И.“ АД. Оспорва предявения
иск по размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и
становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
С оглед на наведените
фактически твърдения от страните с неоспорения от страните доклад по делото
съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорно и
ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че
с ответника „ЗД Е.“ АД е бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек
автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № *******,
към датата на процесното ПТП-13.06.2017 г.
По делото е представен констативен протокол № К-395 от 13.06.2017 г., от който
се установява, че на 13.06.2017 г., около
16.15 часа, в град София, е осъществено ПТП между МПС „Рено Еспейс“, с рег. № *******, управлявано от Ц.С.А. и МПС „АУДИ Кю 7“, рег. № *******, управлявано от Р.П.П.. В протокола за обстоятелства
и причини за ПТП е посочено,
че л.а. „Рено Еспейс“, с рег.
№ ******* се движи по ул. „Околовръстен път“ с посока от бул. „Ботевградско
шосе“ към кв. Кремиковци и на около 100 м. след бул. „Ботевградско шосе“
участва в ПТП с движещият се в същата посока от лявата му страна л.а. „Ауди Кю
7“ с рег. № *******.
От основното и от повторното заключение на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ се
установява, че, на 13.06.2017 г. около 16.15 часа, на ул. „Околовръстен път“ се е
движил л.а. „Рено Еспейс“ с рег. № ******* в посока
от бул. „Ботевградско шосе“ към кв. „Кремиковци“. В района на около 100 м след
кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“ л.а. „Рено Еспейс“ се е движил със
скорост около 43 км/ч. В същото време, в същата посока по ул. „Околовръстен
път“ в гр. София- от бул. „Ботевградско шосе“ към кв. „Кремиковци“, попътно и
на известно разстояние след лек автомобил „Рено Еспейс“
с рег. № *******, се движи лек автомобил „Ауди Кю7“ с рег. № *******,
управляван от Р.П.. Скоростта на движение на автомобила е приблизително 78 км/
ч. Водачът управлява автомобила в най-лявата лента. Водачите управляват
автомобилите в светлата част на денонощието, пътния участък е прав и покрит с
асфалтова настилка. Платното за движение е съставено от четири пътни
ленти. В района на около 100 метра след
кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“, водачът на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******, предприема маневра „отклонение наляво“
в най- лява пътна лента. Траекториите на движение на двете превозни средства се
пресичат и настъпва удар в предната част- централно на лек автомобил „Ауди Кю7“
и задната лява част на лек автомобил „Рено Еспейс“.
След определяне на опасната зона за спиране на лек автомобил „Ауди Кю7“ вещите
лица са заключили, че водачът на лек автомобил „Ауди Кю7“ не е могъл да
предотврати настъпването на процесното ПТП чрез спиране, процесното ПТП е било непредотвратимо, независимо от
предприетите от него действия или бездействия за избягване на удара с л.а. „Рено Еспейс“.
Причина за настъпване на процесното ПТП са предприетите действия от страна на
водача на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег. № *******-
Ц.С.А.,*** в посока от бул. „Ботевградско шосе“ към кв. „Кремиковци“, при
извършване на маневра за отклонение наляво за преминаване в най- лява пътна
лента, не пропуска движещия се в същата посока от лявата му страна л.а. „Ауди
Кю 7“ с рег. № *******, управляван от Р.П.. При процесното
ПТП Ц.С. е получила следните телесни увреждания: Контузия на гръдния кош; Разкъсно- контузна рана в
областта на езика; Охлузване и отоци в окосмената част на главата; Охлузвания
оток и кръвонасядания на десен горен крайник и Кръвонасядане в областта на корема, като получените
увреждания са реализирали медико биологичния признк-
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите, получени от
ищцата, са вследствие на контакт на части от тялото с части от интериора на
автомобила. По отношение на представения
по делото ЯМР, направен 3 месеца по- късно и установени непълни прекъсвания/ руптури/ на медиалния мениск и
предна кръстна връзка, реактивен синовиит, бурсит, околоставен целулит, вещите
лица сочат, че същите не са регистрирани в представената медицинска
документация към момента на инцидента. Вещите лица установяват, че
възстановителния период на получените увреди е около 30 дни, като първите 15
дни, болките са с по- висок интензитет. Лек автомобил „Рено Еспейс“
е фабрично произведен с триточкови предпазни колани както на предните, така и
на задните седалки. Ищцата Ц.С. е пътувала на предна дясна седалка в лек
автомобил „Рено Еспейс“, като с оглед описания
механизъм на ПТП, вида и локализацията на увреждания, не може да се направи
заключение за наличието или не на поставен предпазен колан от ищцата към
момента на инцидента. Вещите лица са заключили, че с оглед механизма на ПТП в
конкретния случай, предпазното действие на колана е минимално и не би повлияло
върху локализацията и тежестта на получените увреждания.
Разпитаният
по делегация от РС- Враца свидетел Ц.С.А.
– участник в процесното ПТП, сочи, че няма спомени в детайли за събитието с
оглед изминалото време от около 5 години. Спамня си,
че докато управлявал л.а. „Рено Еспейс“ на ул.
„Околовръстен път“, в посока Кремиковци, джип „Ауди Кю 7“ управляван от жена,
го ударил отзад, при което пасажерите, които превозвал, изхвръкнали от
автомобила. Пътниците били Ц.С.С. /ищцата/ и Ц.Г.. Св.
А. заявява, че не е предприемал маневра престрояване, не помни да е отнемал
предимство, не помни в коя пътна лента се е движил, бил е с разрешена скорост,
не е видял л.а. „Ауди Кю 7“ преди удара. Сочи, че пътникът на предна дясна
седалка – ищцата е била с поставен колан.
Св. Ц.С.А.,
е разпитан от СГС в открито съдебно заседание на 24 март 2022 г. От неговите показания
се установява, че е във фактическо съжителство с ищцата Ц.С., че вследствие на
процесното ПТП през 2017 г. Ц. имала рани и охлузвания и изпитвала болки
навсякъде по тялото. След инцидента отишли в болницата, където били прегледани.
Св. А. помагал на ищцата предимно през нощта, тъй като не можела да се обръща в
леглото поради натъртванията и охлузванията в гръдната област, изпитвала и
силни болки в коляното. След около месец болката в гърдите започнала да
преминава, а в коляното малко по- късно след месец и половина. Знае, че и към
настоящия момент при рязко движение ищцата получава силна болка и коляното й
блокира.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ дава право
на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка „гражданска отговорност”. С оглед правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК ищеца следва да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: 1/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД – че има
вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на
който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което
са произлезли вреди /неимуществени/, както и какъв е дължимия размер на
обезщетението и 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо
от договор за застраховка „гражданска отговорност” между този водач и ответното
дружество. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По
делото е установено настъпването на събитие, което
се определя като ПТП и че от
това ПТП са причинени на ищцата телесни увреждания, довели
несъмнено до болки и страдания. Установено е настъпването на вреда и причинно-следствената връзка с противоправното деяние от страна
на водача на лекия автомобил
„Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № *******, застрахован през релевантния
период при предпочитания ответник ЗД Е.“ АД.
Настоящият състав кредитира изцяло заключенията
на КСМАТЕ,
в частта
им, в които е описан механизма на извършване
на процесното ПТП, което е в логична връзка със събраните
доказателства. От приетите като компетентно изготвени КСМАТЕ,
анализирали установените в Констативен протокол № К395/13.06.2017 г. и Протокол
за оглед на местопроизшествие от 13.06.2017 г. правнорелевантни
факти, се изяснява, че причината за настъпване на процесното ПТП представлява
предприетата от страна на деликвента Ц.С.А. – водач
на лек автомобил „Рено“, модел „Еспейс“ маневра „отклонение наляво“ за преминаване в най-
лява пътна лента, в която лента се е
движил в същата посока от лявата му страна л.а. „Ауди Кю 7“ с рег. № *******,
вследствие на което настъпва съприкосновение между двата автомобила. Водачът на
лек автомобил „Рено Еспейс“ е допуснал управлявания
от него автомобил да навлезе в най- лявата лента на ул. „Околовръстен път“, без
да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за останалите
участници в движението
в конкретната пътна обстановка.
Възраженията на главния ответник относно механизма на настъпване на
процесното произшествие, и липса на вина на водача на лек автомобил „Рено
Еспейс“, са неоснователни и не се споделят от настоящият състав по следните
съображения:
СГС
приема,
че от събраните
по делото доказателства е установено безспорно виновно противоправно поведение на водача на
застрахованото при предпочитания ответник превозно средство „Рено
Еспейс“. При установения
по делото механизъм на ПТП съдът намира, че
водачът на л. а. марка „Ауди
Кю 7“ с рег. № *******, не е нарушил правила на ЗДвП за
разлика от водача на л. а. марка
„Рено Еспейс“,
който при маневра за
престрояване вляво към най- крайна лява лента на пътното платно не е пропуснал попътно движещото се превозно средство по този път. Той е извършил нарушение на правилата за
движение по пътищата –чл. 25, ал. 2 ЗДвП, и по този начин
е предизвикал настъпване на ПТП. От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, които съдът кредитира
като логични и последователни
съдът приема,
че е налице виновно и противоправно поведение на водача
на лекия автомобил, застрахован при главния ответник. Не се споделя
възражението на ответника, че в настоящия случай не е налице доказано
виновно противоправно поведение на водача на
лекия автомобил „Рено Еспейс“.
В разглеждания случай констативния
протокол,
съставен от компетентен
орган по контрол на движението по пътищата, представлява официален
документ с материална доказателствена сила относно извършените пред
длъжностното лице изявления и действия, т.е. като официален удостоверителен
документ се ползва с обвързваща доказателствена сила за обстоятелствата,
визирани в чл.179, ал.1 ГПК /относно изявленията, направени пред длъжностното
лице, относно извършените от него и пред него действия/. И това е така, тъй като този документ е изготвен при посещение на
място и държавният орган – съставител на документа, е удостоверил факти, пряко
възприети от него, като е отразил видимите щети на увредените автомобили,
настъпили в причинна връзка с описания механизъм на ПТП. Според трайната
практика на ВКС, независимо, че протоколът за ПТП не представлява официален
свидетелстващ документ относно механизма на настъпване на произшествието,
същият съдържа извод на назначен от държавата експерт относно начина на
настъпване на пътно-транспортното произшествие, даден по установен в
нормативната уредба ред, поради което този протокол представлява доказателство
с голяма степен на достоверност относно описаните в него факти и до
установяване на различен механизъм на произшествието се предполага, че то се е
случило по описания в протокола начин. Съобразно приетите по делото КСМАТЕ, изготвени въз основа на събраните по делото писмени
доказателствени средства, вкл. представения Констативен протокол и съставения в
образуваното досъдебно производство Протокол за оглед на местопроизшествие се
изяснява, че щетите на двата автомобила
/описани в протокола/, посоката на движението на автомобилите преди
удара и тяхното местоположение след удара съответстват на механизма на ПТП, описан
по- горе, който настоящата инстанция изцяло възприема. Вещите лица сочат, че от
техническа гледна точка следва да се направи извод, че причината за
настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка „Рено Еспейс“, който е започнал престрояване, т.е. сменил е посоката си на движение наляво, като
в момента на удара автомобила все още е бил в процес на извършване на маневрата.
Този извод следва от местоположението на автомобила преди удара и неговото
местоположение след него. Т. е. причината за настъпването на произшествието не
е във водача на лек автомобил „Ауди Кю7“, тъй като за водачката Р.П. процесния удар е бил непредотвратим, назависимо
от предприетите от нея действия или бездействия за избягване на удара с другия
лек автомобил. От техническа гледна точка причината за произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „Рено Еспейс“. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на разпитания
свидетел Ц.С.А. – водач на лек автомобил „Рено Еспейс“,
в частта им относно механизма на произшествието, а именно че не е предприел
маневра с управлявания от него автомобил за смяна на лентите, а другият автомобил
го е ударил отзад. Тяхната убедителност и достоверност в тази част следва да
бъде отречена с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля /избягване на
деликтна отговорност/, а и на това, че показанията му не кореспондират с
останалия събран доказателствен материал, в т. ч. заключенията на вещите лица
по допуснатите и изслушани експертизи, които изключват този вариант на
реализиране на произшествието. Съдът възприема изцяло направените от вещите
лице доказателствени изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и
добросъвестно, като вещите лица са изследвали пълно и задълбочено представените
по делото доказателства, вкл. и при преглед на Протокола за оглед на процесното
местопроизшествие, и са отговорили изцяло на поставените задачи, предмет на
допуснатите КСМАТЕ.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства настоящата
инстанция достига до категоричния
правен извод, че именно водача на „Рено Еспейс“
е
действал противоправно – нарушил е разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея. В конкретния случай не е оборена презумцията
за вина на
водача
Ц.С.А. за настъпване на произшествието
и причинените от него вреди. Следователно, изяснено е в процеса на
доказване в настоящото производство виновното противоправно поведение на
застрахования при предпочитания ответник ЗД „Е.“ АД водач на л. а. „Рено Еспейс” по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, поради което е възникнала
обезпечително-гаранционната отговорност на ЗД „Е.“ АД за заплащане на обезщетение
за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Неоснователно
се явява релевираното в отговора на исковата молба,
възражение от ответника по главния иск за съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата, тъй като е пътувала в процесния автомобил като пътник без
поставен предпазен колан. Доказателствената тежест за установяването на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда
това възражение, като доказването трябва да е пълно съобразно правилата, предписани в правната норма
на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В
разглеждания случай ответникът не установи по несъмнен, безспорен, категоричен
начин, че макар и при настъпване на релевантното застрахователно събитие
пострадалата да е била без правилно поставен предпазен колан, това нарушение на
ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с причинения вредоносен резултат. От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните КСМАТЕ се
установява, че пострадалата, която е пътувала на предна дясна седалка се е
изместила в посока на удара, а именно назад, като вследствие на удара
облегалката на седалката, на която е седяла ищцата, се е счупила, при което
тялото й е осъществило свободно движение вътре в купето, като при този
механизъм на ПТП травмите са вследствие на контакт на части от тялото с части
от интериора на автомобила. При съобразяване на конкретния механизъм на
процесното транспортно произшествие, предпазното действие на колана не би повлияло
върху локализацията и тежестта на получените увреждания. Вещото лице изяснява
също така, че при удар отзад, тялото тръгва назад и коланът няма никакъв ефект
върху тялото, вследствие на което тялото се е измъкнало от мястото, седалката
се е счупила и пострадалата е изпаднала зад автомобила. При този механизъм се
явява без значение дали пострадалата е била с колан или не е била с колан за
настъпване на процесните травматични увреждания.
В
контекста на изложеното, следва да се отбележи, че не всяко нарушение на
уредените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия, водещо до намаляване на застрахователното обезщетение, като, за да
е налице съпричиняване, следва противоправното поведение на увредения да е
пряка и непосредствена последица за настъпване на вредоносните последици. Това
доказване трябва да бъде пълно и главно, като доказателствената тежест за
неговото установяване принадлежи на страната, която твърди този положителен
факт и която релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат - ответникът-застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”. При неустановяване на тези правнорелевантни
факти по несъмнен, безспорен начин в процеса на доказване при прилагане на правилата за разпределение на
доказателствената тежест – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК,
съдът следва да приеме тези обстоятелства за неосъществени в обективната
действителност.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968
г. „справедливостта“,
като критерий за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при
деликт, не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете
действителния размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на
уврежданията, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, интензитета и продължителността на болките и
страданията, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания
и създаващи социален дискомфорт,
физическите и психологически последици за увредения, преценени адекватно и в
тяхната съвкупност, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към
този момент и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на
съответния етап от развитие на обществото в държавата. В този смисъл са и постановените решения на ВКС,
имащи характер на задължителна съдебна практика /Решение № 171 от 18.11.2016 г.
по т. д. № 2811/2015 г., II т. о., Решение № 73 от 13.05.2014 г. по т. д. №
3343/2013 г., II т. о., Решение №59 от 29.04.2011 г. по т. д. № 635/2010 г., II т. о.; Решение №33 от 04.04.2012 г. по т. дело №
172/2011 г., ІІ т.о.; Решение № 124 от 11.11.2010 г. по
т. д. № 708/2009 г., II
т. о; Решение № 177 от
27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., II т. о./.
В приложение на чл. 52 ЗЗД за
определяне размера на обезщетението съдът съобразява следните обстоятелства, относими към обема на
претърпените неимуществени вреди, като отчита значението им при определяне
размера на обезщетението, а именно броя, вида, характера и тежестта на уврежданията на здравето на пострадалата, която на навършени 26 години е получила следните телесни увреждания –контузия
на гръдния кош, разкъсно- контузна
рана в областта на езика, охлузване и отоци в окосмената част на главата,
охлузвания оток и кръвонасядания на десен горен
крайник и кръвонасядане в областта на корема, както и претърпените от нея болки и неудобства от физическо
естество, присъщи на уврежданията, с общ възстановителен период до 30 дни, с висок интензитет на болките през
първите 15 дни. От значение за определяне на размера на дължимото обезщетение е
и факта, че всички травматични увреждания, са причинили временно разстройство
на здравето без опасност за живота, като за всички увреди е проведено лечение
след потърсена медицинска помощ, което по своето естество е било консервативно и не се е наложило
оперативна интервенция,
без период на болничен престой, както и липсата на трайни негативни промени в здравословно състояние на пострадалата. СГС
приема, че не е доказано по несъмнен начин твърдението в исковата молба, че при
настъпване на процесното застрахователно събитие ищцата е получила увреди в лява
коленна става, изразяващи се в субтотални руптури на медиалния мениск и АСL; реактивни синовиит, бурсит; посттравматичен
околставен целулит. Гражданският исков процес е
състезателно производство, в което по правилата за разпределяне на
доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Едва след
като безспорно, несъмнено се установят в гражданския процес правнорелевантните
обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под
приложимата правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното
притезание. В този смисъл крайният съдебен акт не
може да се основава на житейски предположения и да бъде постановяван въз основа
на недоказани фактически твърдения. С оглед на така
изложените съждения неустановено в процеса на доказване остана фактическото
твърдение за наличие на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и установените
месеци по-късно увреждания в лява колянна става на
ищцата. От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните експертиза
се установява, че констатираната в един по-късен период /3 месеца след ПТП/
травма на ляво коляно не е в причинно- следствена връзка с релевантното
застрахователно събитие. Същевременно преценявайки показанията на свидетеля А.,
който е във фактическо съжителство с ищцата, по правилата на чл. 172 ГПК, съдът
не приема за достоверни възпроизведените субективни възприятия относно
обстоятелството, че пострадалата е изпитвала болки в коляното с давност от датата
на инцидента и че същата не е възстановена и към днешна дата. От една страна,
този свидетел е във фактическо съжителство с пострадалата, а от друга страна
показанията му не се подкрепят от останалите по делото доказателства. От
приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните КСМАТЕ, извършила
анализ на всички обективно установени данни в медицинската документация,
описваща здравословното състояние на пострадалата, се установява, че тя се е
възстановила напълно от травматичните увреждания, които са в пряка причинно-
следствена връзка с произшествието, в един относително кратък период от време –
до 30 дни. Следователно,
показанията на свидетеля, който е заинтересован от изхода на правния спор,
предмет на делото, противоречат на всички останали установени по несъмнен начин
по делото обстоятелства, поради което съдът при постановяване на своя краен акт
по настоящото дело не формира своето вътрешно убеждение въз основа на тази част
от показанията. В този смисъл недоказано остана обстоятелството, че това травматично
увреждане е закономерна, естествена, необходима, присъща последица /в
необходимата причинно-следствена връзка/ от противоправното поведение на делинквента Ц.С.А..
Предвид
гореизложеното съдът приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер не повече от 10000,00 лв. Действително,
законодателят е определил висок нормативен максимум на застрахователното
обезщетение за причинените от застрахованото лице неимуществени вреди, но
съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на 2017 г., и
наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият
размер за заплащане на обезщетение при подобни травматични увреждания на
пострадала при млада, работоспособна възраст, като пълното възстановяване на
здравословното й състояние е продължило за период до 30 дни, при липсата на
трайни последици за здравето, без да търпи допълнителни болки и страдания след
този период, настоящата съдебна инстанция приема, че обезщетението за
преживените от ищцата болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП е в
размер на сумата 10000,00 лв. Ето защо, искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинените неимуществени вреди при настъпване на процесното ПТП
срещу предпочитания ответник следва да бъде уважен за сумата от 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2020
г. до окончателното изплащане на сумата.
Предвид основателността на главния иск срещу ЗД „Е.“ АД, то съдът не
следва да разглежда евентуалния иск срещу З. „Л.И.“ АД, тъй като не
е настъпило вътрешно процесуалното условие, под което този иск е предявен.
При този изход на спора,
съобразно уважената част от предявения иск, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА
следва в полза на процесуалния представител на ищцата адв. В.В.О. от САК да се присъди адвокатско възнаграждение с ДДС за
процесуално представителство пред СГС в размер на сумата от 1057,50 лв., на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ЗД „Е.“ АД се дължат разноски
съобразно отхвърлената част от иска,
които са в общ размер на 1268,75 лв.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника З. „Л.И.“ АД се дължат разноски
в размер на
450,00 лв.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, поради което съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
/дори частично/ на ответника, последният дължи заплащане на държавната
такса и разноски по делото в полза на бюджета
на съда. Съобразно уважения размер на иска следва да се присъди
в полза на СГС сума в размер на 400,00 лв. за държавна такса и сума за съдебни разноски в
размер на 37,50 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Ц.С.С., ЕГН **********, с адрес *** по иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 10 000,00
лв. /десет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 13.06.2017 г. в гр. София от виновно противоправно поведение на Ц.С.А. - водач на лек автомобил „Рено Еспейс“ с рег.
№ *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника ЗД „Е.“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.01.2020 г.
до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** против ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за разликата над 10000,00 лв. до пълния предявен
размер от 80000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 13.06.2017 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Ц.С.С., ЕГН **********, с
адрес *** срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 80000,00 лв. /осемдесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от увреждания,
причинени на 13.06.2017 г. в гр. София от виновно противоправно поведение на водача Р. П.П. на лек
автомобил „Ауди Кю7“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника З. „Л.И.“ АД,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 13.02.2020 г. до окончателното
й заплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. В.В.О.
от САК, с адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
1057,50 лв. /хиляда петдесет и седем лева и петдесет ст./, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК направените
разноски в размер на 1268,75 лв. /хиляда двеста шестдесет и осем лева и
седемдесет и пет ст./.
ОСЪЖДА Ц.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.4 ГПК направените
разноски в размер на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/ за
държавна такса и сумата 37,50 лв. /тридесет и седем лева и
петдесет ст./ за съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
СЪДИЯ: