Р E Ш
Е Н И Е
№
............... /23.04.2021
г.,
гр. ******
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ******, в проведеното на осми април две хиляди двадесет и първа година публично съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Нонка Стоянова разгледа докладваното от съдията Татарева гр.д. № 783/2020 г. по описа на съда
Производството е по реда на
чл. 109 ЗС
Производството е образувано по предявен от М.Д.К.
срещу М.Д.К. иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който се иска да се осъди
ответникът да преустанови действията, с които пречи на ищеца да ползва
собствения си имот, като и да предаде на ищеца ключ от входната врата и го
допусне до общите части на сградата- стълбище и преддверие преди мазета, заедно
със специалист по „ВиК“ с цел изграждане на самостоятелен водопровод с отделен
водомер до втори жилищен етаж, включително ако се наложи при необходимост да му
осигури достъп до първи жилищен етаж с цел полагане на вертикални
водопроводи.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения изложени в искова молба от
15.12.2020 г. и уточнени с молба от 04.01.2021 г.: Страните по делото са съсобственици с равни квоти -
по 1/2 ид.ч. на поземлен имот с идентификатор *****.***.****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ******, одобрени със
Заповед № РД-18-39/17.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ по
графични данни 420 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. ******, ул. „******”
№ **, ведно с построените в същия поземлен имот сграда с идентификатор *****.***.****.*със
застроена площ от 61 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение : жилищна сграда
- еднофамилна и СГРАДА с идентификатор *****.***.****.*в същия имот със
застроена площ от 13 кв. метра, брой етажи 1, с предназначение - гараж. Сочи
се, че на 17.06.2015 г. страните по делото сключили договор за
разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот, който е с нотариална
заверка на подписите. С договора е постигнато съгласие празното дворно място от
поземления имот да се ползва общо от двамата, като ответникът ще ползва
избените помещения и първи жилищен етаж, а ищецът втори жилищен етаж.
Вътрешното стълбище на сградата да се ползва общо от двамата съсобственици.
Твърди се, че е постигнато съгласие построеният в имота гараж да се ползва от
ищеца. В исковата молба се излага, че ответникът сменил патрона на външната врата и не допуска ищеца до
общите части - стълбището и до преддверието на мазето. В исковата молба се
твърди, че захранването с вода на двата жилищни етажа се извършва с една
водопроводна инсталация и се отчита от един водомер, който се намира в шахта
до ъгъла на жилищната сграда, като водомерът е общ. От него тръгва тръба, която
захранва I-вия жилищен етажа, който ответникът ползвате и тази тръба,
преминава през неговия етаж и стига до II-рия жилищен етаж, който ползва
ищецът. Имало и отклонение, което захранва чешма пред и в гаража. Сочи се, че
разходите за изразходваната вода се заплащала от двамата на равни части. През
2016г. ответникът поискал да се прекъсне чешмата до гаража, като ищецът
посочил, че желае да я ползва, поради което ще постави контролен водомер и ще я
заплаща отделно от общата вода, за което ответникът дал съгласие. В последствие
обаче възникнали проблеми и ищецът поискал да се поставят отделни водомери,
които да отчитат консумираната вода от всеки етаж за негова сметка, като на два
пъти водил майстор „В и К”, след като ответникът давал съгласие, но
впоследствие ответникът не допускал нито ищеца, нито майстора да влязат до
общото стълбище и до преддверието на мазето, което също е общо част за да се
започне работа. Твърди се, че месец ноември 2020г. ищецът изпратил нотариална
покана до ответника чрез нотариус П. К., с която поискал да му се осигури
достъп до общите части, като му предостави ключ от входната врата. На
16.11.2020г. ответникът се яви в кантората на нотариус П. К., като посочил, че
не е съгласен, за което Нотариус К. изготвила
„Констативен протокол“. С оглед така изложеното се твърди, че
собственикът, включително и съсобственикът има право да изисква от всички да
зачитат правото му на собственост. При нарушаване на това абсолютно право на
негово разположение е негаторният иск по чл.109 от ЗС.
Смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само
пряко в действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно
състояние в съсобствен имот, в случая този на ответника, което е довело до
трайно и продължително смущаващото въздействие върху веща, собственост на
ищеца. Това въздействие върху правото на собственост. Сочи се, че е налице прякото действие от
ответника, който не позволява да се извърши разделяне на водоползването, така
че ищецът да има самостоятелен водомер и самостоятелно захранване на ползвания
от него втори етаж, а така също и косвено с бездействие, като отказва да го
снабди с ключ от входната врата и достъп до общите части - стълбище и
преддверие пред ползваните от него мазета, което също е обща част. Моли да се
уважи предявената искова претенция. Претендира се присъждане на разноски.
От ответника е постъпил писмен отговор, в срок, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност на
предявения иск. В отговора на исковата молба се твърди, че искът е недопустим,
тъй като несъгласието на ответника да допусне ищецът до общи части на сградата,
който са дадени за негово ползване не може да се квалифицира като неоснователно
действия. Освен това се твърди, че стълбището е следвало да се ползва от
страните по делото, тъй като чрез него се е осъществявал достъп до всеки от
двата етажа, но към настоящия момент стълбището е изгубило своето
предназначение, тъй като е покрито с площ от ищеца, който се е лишил от
възможност да има достъп до своя етаж, за което е подадена жалба до Община ******.
Сочи се, че към настоящият момент в имота е изграден водопровод, като неговата
подмяна може да стане единствено със съгласие на двамата съсобственици, а
отказът на когото и да е от тях да се извършват промени в съсобствения имот не
е неоснователно действие. Моли се да се
прекрати производството по делото, под евентуалност да се отхвърли исковата
претенция. Сочи се, че искането за лично явяване на ответника е тенденциозно,
тъй като е във влошено здравословно състояние. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-****** е сезиран
с иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да преустанови
действията, с които пречи на ищеца да
ползва собствения си имот, като и да предаде на ищеца ключ от входната врата и
го допусне до общите части на сградата- стълбище и преддверие преди мазета,
заедно със специалист по „ВиК“ с цел изграждане на самостоятелен водопровод с
отделен водомер до втори жилищен етаж, включително ако се наложи при
необходимост да му осигури достъп до първи жилищен етаж с цел полагане на
вертикални водопроводи.
С изготвения по делото доклад е обявено за безспорно между страните, че са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор *****.***.****по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. ******, одобрени със Заповед №
РД-18-39/17.07.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ по графични
данни 420 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. ******, ул. „******” № *-*,
ведно с построените в същия поземлен имот сграда с идентификатор *****.***.****.*със
застроена площ от 61 кв. метра, брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда
- еднофамилна и СГРАДА с идентификатор *****.***.****.*в същия имот със
застроена площ от 13 кв. метра, брой етажи 1, с предназначение – гараж, при
квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. Посоченото
се установява и от представен по делото и приет като писмено доказателство
нотариален акт за продажба на недвижими имоти № 182, том I, рег. № 1931, н.д. №
127 от 2015 г. на Нотариус Н.М.-Т.
По делото е представен и приет като доказателство
договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот от
17.06.2015 г., който договор е с нотариална заверка на подписите и с който М. и
М. К. са разпределили реалното ползване на съсобствения им недвижим имот и
жилищна сграда. Между страните е постигната уговорка М.Д. да ползва избените
помещения и първи жилищен етаж, а М.К. – втори жилищен етаж и гараж. Посочено
е, че вътрешното стълбище ще се ползва общо от съсобствениците.
По делото е приета като доказателство нотариална
покана от М.К. до М.К., с която последният е поканен да се яви на 16.11.2020 г.
в 11:30 часа в кантората на Нотариус П. К., за да посочи, дали е съгласен да се
извършат СМР, с които да се реализира поставянето на още един водомер и
разделянето на водоподаването между първи и втори жилищен етаж, като всеки водомер
ще отчита изразходваната вода на съответния етаж. Направено е искане М.К. да
предостави на М.К. ключ от входната врата, водеща до стълбищната клетка.
По делото е представен и приет като доказателство
констативен протокол от 16.11.2020 г. от 11:30 часа, съставен от Нотариус П. К.,
с който е констатирано, че М.К. се е явил в указания в нотариалната покана дата
и чмясто, като е заявил, че ще предостави на М.К.
допълнително ключ от входната врата водеща до стълбищната клетка, при
изпълнение от страна на М.К. определени условия, като М.К. е посочил, че не
приема неговите искания отправени с цитираната нотариална покана.
По делото е предоставено писмо от Община ****** от
21.01.2021 г. до М.К., в което е посочено, че при извършена проверка във връзка
с подадено от същия заявление е констатирано, че е изпълнена стоманобетонна
плоча над междинна площадка на стълбищната клетка, премахната е врата към
тераса и е монтиран прозорец.
По делото е представено от „ВиК -П“ ЕООД писмо, в
което е посочено, че на адрес: гр. ******, ул. „******“ № ** има три
индивидуални партиди, съответно 3 бр. водомери на името на М.К. и един
наследствен централен водомер, който се води на името на М. и М. К.. Един от
водомерите е за обект намиращ се извън имота. Посочено е, че в имота има един
индивидуален водомер с аб. № ********* и втори с аб. № *********, заведен като
нов абонат на 13.07.2020 г., който е контролен на водомер с аб. № ********* –
наследствен на М. и М. К.. Сочи се, че на 29.06.2020 г. партидата на покойната
им майка е заведена на двамата братя. На 13.07.2020 г. е извършена проверка на
водомерите в имота по сигнал. Не е установено нарушение и няма незаконно присъединяване към ВиК
мрежата. Към писмото на „ВиК -П“ ЕООД са приложени писмени доказателства –
извлечения от карнети, начисления за задължения, констативен протокол.
По делото е
допусната и приета съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че водоснабдяването на процесната жилищна сграда е изградено по
следния начин: от съществуващата външна шахта, разположена под нивото на
прилежащия терен извън сградата е изградена еднокръгова сградна водопроводна
инсталация на водоснабдителната мрежа състояща се от една поцинкована тръба
¾ цола. Присъединяването към водоснабдителната система в шахтата е
извършено чрез водопроводно отклонение с водомерен възел- водомер за отчитане
на изразходваната вода. След водомерния възел с отклонение през външната
ограждаща стена на избеното помещение е изграден вътрешен открит хоризонтален щранг
от полипропилена тръба, като в дъното на избеното помещение с вертикален закрит
в стената щранг от една тръба се извършва захранването на санитарното помещение
– баня с тоалетна на първия етаж и на баня с тоалетна на втория етаж – двете
разположени едно над друго. Вещото лице е уточнило, че към момента на изготвяне
на експертизата водата за първи и втори жилищен етаж се отчита с един водомер и
един абонаментен номер. Вещото лице е посочило, че съществува техническа
възможност за разделяне на водоподаването и отчитането на изразходената вода,
за което се налага да се изгради допълнително водопроводно отклонение от
съществуващата водопроводна система с още една тръба с дължина до 8,0 м.л. и на
това отклонение да се монтира втори водомер с нов абонатен номер. С оглед на
това се налага извършването на СМР в избеното помещение, където е разположен
хоризонталния открит щранг, преминаването на новото вертикално отклонение към
първи етаж ще се извърши до съществуващата тръба през направеният досега отвор.
При изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че в избеното
помещение тръбите са външни, но стават скрити след като преминат пода на първия
етаж, като може да се ползва дупката, която съществува, за да се прокара втора
тръба. Тръбата, която сега съществува ще остане за захранване на втория етаж, а
новата тръба ще захранва първия етаж. Вещото лице уточнява, че е налице и втора
възможност за поставяне на втора тръба, но във втория случай, тръбата ще е
по-дълга и ще е извън сградата. В заключението е посочени, че обслужването на
самостоятелните обекти в сградата се осъществява от обща вътрешна стълбищна
клетка, с начин на достъп от общ външен вход. В съдено заседание вещото лице
уточнява, че стълбището не обслужва втория етаж, т.к. има преграждане и ищецът,
който ползва втория етаж не може да стигне до него. Съдът възприема заключението
вещото лице като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на
всички поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на
съдебния си акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото
лице е достигнало.
По делото са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите: И. М., Г.Н., Д. К. и Д.М.. От показанията на
свидетелите се установяват следните правнорелевантни
факти: свидетел М. и свидетел М. посочват, че ищецът есента на 2020 г. направил
опит за разделяне на водопроводната инсталация на двата етажа с цел отчитане от
отделни водомери, за което извикал свидетел М., който обаче не бил допуснат от
ответника да влезе в сградата. От показанията на свидетел Н. и К. се
установява, че във връзка със спора между страните ответника К. извикал
свидетел Н., за да извърши работа свързана с ВиК мрежата на обекта, като без
правно значение за спора е дали същият е бил потърсен, за да постави отделен
водопровод до етажа на К. или да прекъсне захранването до външната чешма,
поради което съдът намира, че не следва да обсъжда събраните противоречиви
доказателства в тази насока. От показанията на всички свидетели се установява,
че страните по делото ползват различните етажи от съсобствения им имот, като
двата етажа са захранени с един общ водопровод, а потреблението се отчита от
един общ водомер. В тази част ценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът кредитира показанията на всички
свидетели, доколкото същите са взаимно непротиворечиви и се подкрепят от
останалия събран по делото доказателствен материал – заключението по
съдебно-техническата експертиза.
При така установеното от фактическа страна от
правна съдът намира следното:
Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт
върху вещта, при която титулярът може да иска от
всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената/съсобствената
му вещ. Когато трето лице, респ. друг съсобственик, осъществява поведение-
действие или бездействие, с което накърнява правото на собственост и пречи на
спокойното му упражняване, собственикът, респ. ползвателят разполага с
възможността да проведе срещу нарушителя негаторен
иск по чл.109 ЗС, с който да поиска нарушителят да бъде осъден да преустанови
това си поведение, респ. да отстрани и премахне вече създаденото от него
противоправно състояние по отношение на имота. В контекста на основополагащия
принцип, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели
като основна жизнена потребност /чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3,
ал.1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги/, разпоредбата на
чл.84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на общите водоснабдителни и канализационни
мрежи и съоръжения да включи към тях водопроводните и канализационни инсталации
на всички имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване
изискването на чл.125а от Закона за водите. Като се има предвид установената
нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането на вода за
битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите с водоснабдителни
и канализационни мрежи и съоръжения и поддържането на същите по начин, който да
осигури потребностите на собствениците и ползвателите, е съществена част от
съдържанието на правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии,
и именно в тази връзка параграф1, ал.1, т.2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предвижда,
че „потребители” по смисъла на този закон са юридическите и физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги, вкл. собственици или ползватели на имоти в етажната собственост, които
по силата на чл.1, ал.2 от закона имат право на услугите по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите им. Правната теория
приема, че неоснователният отказ на трето лице за предоставяне на достъп с
оглед предоставяне от съответното В и К дружество услугите по пречистване,
подаване и отвеждане на води от даден имот следва да се квалифицира като
неоснователно смущаване на собственическите права по отношение на същия,
обуславящо интерес от защитата, която предоставя негаторния
иск по чл.109 ЗС.
Разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗУТ предвижда, че условията, техническите
изисквания и редът за присъединяване на недвижимите имоти и потребителите към
водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и за сключването на
договорите за присъединяване се определят с наредба на министъра на
регионалното развитие и благоустройството, като на това основание е приета
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн.ДВ, бр.88 от 08.10.2004 г./. Според чл.11, ал.1 от
наредбата, водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните
мрежи на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към
имотите на потребителите, като според разпоредбата на ал.4 при сгради- етажна
собственост, както и при водоснабдявани обекти с повече от един потребител,
всеки потребител поставя индивидуални водомери. Индивидуалните водомери след
общия водомер на водопроводното отклонение и са елемент на сградната
водопроводна инсталация, респ. на вътрешната водопроводна мрежа на
потребителите. Разпоредбата на чл.12 урежда изрично изграждането на нови
водопроводни отклонения при условията на Глава ІV от ЗУТ и присъединяването на
обектите към водоснабдителната система. В същия смисъл е разпоредбата на чл.14,
ал.4, според която елемент от присъединяването към водоснабдителната система е
проектирането на водопроводното отклонение и на сградната водопроводна
инсталация и/или на вътрешната водопроводна мрежа, което очевидно сочи, че
хипотезата на нормата се свързва с липса на такива съоръжения, докато в случай,
при който обектът вече е водоснабден, какъвто е настоящият случай, и се налага
осигуряване на услугата в полза на нов потребител в същия обект, е достатъчно
поставяне на допълнителен индивидуален водомер след общия, какъвто е настоящия
случай, доколкото в исковата молба е посочено, че от 1983 г. сградата е
водоснабдена и това не е оспорено от ответника.
С оглед посоченото по-горе се обуславя формирането на извод за
неоснователност на предявения иск. В конкретния случай ищецът се легитимира като
ползвател на етаж втори от процесния имот – сграда с идентификатор: *****.***.****.*по КККР на гр. ****** представляващ
самостоятелен обект, въз основа на договор за реално разпределяне правото на
ползване на съсобствения между страните имот. Според заключението на
изслушаната съдебно-техническа
експертиза, обектът е водоснабден, като е изградената водопроводна мрежа се
състои от съществуващата външна шахта, разположена под нивото на прилежащия
терен извън сградата е изградена еднокръгова сградна водопроводна инсталация на
водоснабдителната мрежа състояща се от една поцинкована тръба ¾ цола.
Вещото лице е уточнило, че присъединяването към водоснабдителната система в
шахтата е извършено чрез водопроводно отклонение с водомерен възел- водомер за
отчитане на изразходваната вода. След водомерния възел с отклонение през външната
ограждаща стена на избеното помещение е изграден вътрешен открит хоризонтален
щранг от полипропилена тръба, като в дъното на избеното помещение с вертикален
закрит в стената щранг от една тръба се извършва захранването на санитарното
помещение – баня с тоалетна на първия етаж и на баня с тоалетна на втория етаж
– двете разположени едно над друго. Вещото лице е посочило, че към момента на
изготвяне на експертизата водата за първи и втори жилищен етаж се отчита с един
водомер и един абонаментен номер, т.е. обектите ползвани както от ищеца, така и
от ответника са водоснабдени. От събраните по делото доказателства представени
от „ВиК-П“ЕООД се установява, че в обекта ползван от ищеца е поставен
индивидуален контролен водомер с аб. № *********. Това се установява и от
гласните доказателствени средства- показанията на св. К.. При тези данни следва
да се приеме, че не са налице неоснователни действия извършени от ответника,
които да накърняват правото на собственост, респ. на ползване на ищеца, тъй
като имотът на ищеца е водоснабден, защитено му е правото за достъп до вида,
респ. неговото право на собственост не е накърнено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
с оглед изложеното по-горе съдът намира, че с действията си ответникът не
създава неоснователни пречки за ищеца да реализира в пълен обем правото си на
собственост, доколкото имотът на ищеца е водоснабден. Както бе посочено, константната
съдебна практика приема, че негаторният иск има за цел да
даде защита на правото на
собственост срещу всяко пряко или
косвено неосноватено въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на това вещно
право, което пречи на неговия
носител пълноценно да го ползува
според предназначението му. Това въздействие
или посегателство може да се
изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване
на иска по
чл. 109 ЗС се цели преустановяването на същите, които
пречат на ищеца да упражнява
негово право на собственост, т. е. следва да е налице
неправомерно въздействие върху имуществената сфера на ищеца,
за да е адекватна
и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита
срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността. Целта на негаторния иск
е защита на правото на собственост,
когато то е накърнено, а не защита на други
права. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика по приложението на горната разпоредба.
В случая ищецът е ползвател на самостоятелен обект находящ
се на втори етаж в съсобствената между страните жилищна сграда, а ответникът е
ползвател на първи етаж и избените помещения на същата сграда. В исковата молба ищецът поддържа, че неоснователно ответникът не
допуска строители до обектите ползвани от него с цел полагане на втори
водоснабдителни тръби, поради което ищецът е лишен от възможност да заплаща
отделно от ответника за доставената вода в имота му, което представлява неоснователно действие по смисъла на
чл. 109 ЗС. Всички тези проявления, респ. въздействия от недопускането от страна на
ответника на трети лица до ползваните от него обекти, респ. непоставянето на
втора водоснабдителна тръба с отделен водомер, дори и да
е неоснователно имт отражение върху правната сфера на ищеца като
ползвател на намиращия
се над ответника апартамент, поради
обективния факт на местоположението му. За защитата
им обаче не е приложима тази на иска
по чл. 109 ЗС, който предполага неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява своето вещно право, каквото
в случая не е установено, дори и не е поддържано, защото липсва установено
негативно въздействие върху възможността ищецът да упражнява
в пълен обем правото си на
собственост върху имота си според
неговото предназначение - да го ползува
за жилище, да се разпорежда
с него и т. н. Както правото на собственост
на ищеца, така и правото на собственост на ответницика не следва да търпи
неоснователни ограничения, поради което и при предявеният негаторен иск
ищецът има доказателствената тежест да установи по несъмнен начин
неоснователните действия на ответника върху правото му на собственост, а не на
други негови права. Само така може да се прецени дали исканата защита е
адекватна на евентуалното неоснователно въздействие върху вещното право.
Тук е мястото да се посочи, че неоснователно се
явява искането на ищеца за задължаване на ответника да му предостави ключ от
входната врата към стълбищната клетка. Етажната собственост се състои от
обособени обекти –жилища, но и от общи части – те свързват в
архитектурно-строително отношения обектите, принадлежащи на различните
собственици, или пък са такива части, които осигуряват използването на тези обекти.
Тези части нямат самостоятелен характер и тяхното предназначение е за общо
ползване. Общите части биват два вида (разграничителният критерии е техният
характер): Общи части по предназначение – те са създадени и предназначени да
предоставят допълнителни удобства на собствениците, ползвателите и обитателите
на сградата например: склад и др. и общи части в сградата по естеството си – те
са от такова съществено значение за сградата, че без тях тя обективно не може
да съществува. Това са: земята, върху която е построена сградата, основите,
външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните
носещи стени, колоните, стълбите,
площадките и др. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е излял стоманенобетонна плоча
на стълбището, като по този начин от него не може да се достига до обекта
ползван от ищеца находящ се на втория етаж, като ищецът е изградил друг вход за
достъп до обекта. Посоченото води до извода, че самото стълбище не се явява обща
част по предназначението си, тъй като неговата функция е невъзможно да се
изпълнява – да служи за достъп до отделните обекти изградени в съсобствената
сграда. Ето защо доколкото стълбището не се явява обща част, а ответникът
ползва обекта намиращ се на първия етаж, както и избените помещения, съобразно
договора за разпределяне правото на ползване, то неоснователно се явява и това
искане на ищеца и като такова следва да се отхвърли.
За яснота на страните следва да се допълни, че
искът се явява неоснователен, а не недопустим, доколкото от събраните по делото
доказателства не се установи наличието на една от кумулативните материално
правни предпоставки за уважаване на исковата претенция, а именно да са налице
неоснователни действия, които да пречат на ищеца да упражнява необезпокоявано
правото си на собственост.
По отношение на разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 700 лв. – възнаграждение за един адвокат, доколкото
същите са своевременно поискани, като са представени доказателства, че са
реално сторени – договор за правна защита и съдействие л. 42 и л. 43 и л. 91 от
делото.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Д.К. ЕГН: ********** с адрес: *** срещу
М.Д.К. ЕГН: ********** с адрес: *** иск с правно основание чл. 109 ЗС, с който
се иска да се осъди ответникът да преустанови действията, с които пречи на
ищеца да ползва съсобствения си недвижим имот представляващ втори етаж от
сграда с идентификатор: *****.***.****.*по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. ******, одобрени със Заповед № РД-18-39/17.07.2012г. на
изпълнителния директор на АГКК, изградена в поземлен имот: *****.***.****по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ******, с площ по графични
данни на поземления имот 420 кв.м., с адрес на поземления имот: гр. ******, ул.
„******” № *-*, като предаде на ищеца ключ от входната врата и го допусне до
общите части на сградата- стълбище и преддверие преди мазета, заедно със
специалист по „ВиК“ с цел изграждане на самостоятелен водопровод с отделен
водомер до втори жилищен етаж, включително ако се наложи при необходимост да му
осигури достъп до първи жилищен етаж с цел полагане на вертикални
водопроводи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М.Д.К. ЕГН: **********
с адрес: *** да заплати на М.Д.К. ЕГН: ********** с адрес: *** сумата в размер на 700 лв. – представляваща разноски
направени пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на сраните пред Окръжен
съд – Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: