ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София,
10.03.2020г.
Апелативен
специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен
състав, в закрито съдебно заседание на десети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
Членове:ВЕНЕЛИН ИВАНОВ
АДЕЛИНА И.
след
като разгледа докладваното от съдия Емилия Петкова ВЧНД
№ 112 по описа на Апелативния специализиран наказателен съд за 2020г., намери следното:
Производството е по реда на чл.345 вр.
с чл. 270 ал.4 вр. с ал.1 от НПК.
С протоколно определение от 26.02.2020г., постановено по НОХД № 600/2019г.,
Специализираният наказателен съд, 16-ти състав, по реда на чл.270, ал.1 от НПК, е оставил без
уважение искането на подсъдимия Г.С.В. и неговия защитник – адв. Д.И., за
изменение на наложената му на 07.02.2020г. мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, като е преценил, че не са налице основания за нейното изменение.
Това определение е обжалвано от
служебния защитник на подс. В. – адв. Д.И., с частна жалба, подадена в
законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се
твърди, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен,
като защитата се позовава на уважителни причини за неявяването на подсъдимия в
с.з. от 07.02.2020г. – внезапно обостряне на негово заболяване, наложило
постъпването му в болнично заведение точно в деня на съдебното заседание. В
съдебното заседание на 26.02.2020г. е представено копие от епикриза, издадена
от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гпр. Варна, от която е видно, че подс. В. е
престоял за лечение в тази болница за времето от 07.02.2020г. до 13.02.2020г. с
диагноза остра и изострена хронична сърдечна недостатъчност и съпътствуващи
заболявания. Твърди се в частната жалба, че отсъствието на подсъдимия в с.з.,
проведено на 07.02.2020г. (след като е бил редовно призован), се дължи именно
на тази причина. Иска се отмяна на определението на СНС от 26.02.2020г., с
което е отказано изменението на мярката за неотклонение „Задържане под стража“.
От
ответника по жалбата – Специализирана прокуратура- гр. София, не е постъпило възражение по реда на чл.342, ал.2 от НПК .
Апелативният
специализиран наказателен съд, след като обсъди
изложените в частната жалба доводи и извърши проверка
на атакуваното определение на СпНС, намери жалбата
за допустима, а разгледана по същество – за НЕОСНОВАТЕЛНА, по
следните съображения:
НОХД №600/2019г. по описа на СпНС е образувано по обвинителен акт, внесен в този съд от Специализираната прокуратура на
13.02.2019г., съдържащ обвинителни диспозитиви против пет
подсъдими лица, един от които е настоящият жалбоподател Г.С.В., по отношение на
когото са повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321 ал.3 предл. 2-ро т.1
вр. с ал.1 от НК и по чл. 213а ал.3 т.3 вр. с ал.2 т.4 вр. с ал.1 вр. с чл. 26
ал.1 от НК. Подсъдимият-жалбоподател е
бил задържан под стража на досъдебното производство, за периода от 03.07.2012г.
до 07.07.2013г., като след тази дата същият е без мярка за неотклонение (по
силата на постановление на прокурор от СП, издадено по реда и на основание чл.
234 ал.8 от НПК).
Съдът констатира, че в рамките на една
година след образуването на НОХД №600/2019г. пред Специализирания наказателен
съд, отсъствието на подсъдимия Г.В. е станало причина за отлагане на делото в
пет съдебни заседания – на 12.03.2019г., на 17.06.2019г., на 01.10.2019г., на
18.11.2019г. и на 07.02.2020г. Механизмът на посочването на уважителните
причини за отсъствието му, е идентичен във всички съдебни заседания – подсъдимият
не се е явявал без посочване на уважителни причини, след като е бил редовно
призован (респ.- редовно уведомен), на датата, за която е било насрочено
съдебното заседание по делото, а след като първоинстанционният съд е налагал,
по реда и на основание чл. 66 ал.1 от НПК, мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, подс. В. и защитникът му са обжалвали всяко от определенията за
вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като пред въззивната инстанция
(ведно с частните жалби), са прилагани епикриза или друг медицински документ,
удостоверяващи, че е постъпил в болница точно на датата на съдебното заседание,
поради обостряне на негови хронични заболявания. Във всички случаи медицинските
документи (основно епикризи), са били издавани от едно и също лечебно заведение
– УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – гр. Варна. Гореописаният начин на процедиране е
мотивирал три съдебни състава да отменят определенията на първоинстанционния
съд, с които е била определяна мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по
отношение на подс. Г.В. (с определения на АСНС от 22.03.2019г. по ВНЧД №128/2019г., от 28.06.2019г. по ВНЧД
№313/2019г. и от 03.12.2019г. по ВНЧД №601/2019г.). Независимо от това,
горепосоченото процесуално поведение на подс. В. продължава по описания
механизъм, като по този начин сериозно е било възпрепятствувано провеждането на
наказателния процес в съдебната му фаза, в рамките на около една година.
Както правилно е отбелязал
първостепенният съд в обжалваното определение от 26.02.2020г., от представената
с оглед доказване на уважителна причина за поредното му неявяване в с.з. от
07.02.2020г. епикриза от УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД – гр. Варна, е видно, че
прилаганото на пациента лечение по време на престоя му в това здравно заведение от 07.02.2020г. до 13.02.2020г., е било само
медикаментозно, без други специфични интервенции, които да са налагали
приемането му в болница. От друга страна, при всяко свое неявяване, подсъдимият
никога не е уведомявал своевременно съда и/или служебния си защитник за обстоятелството,
че няма да се яви, а едва „post factum“, след като му
е била налагана мярка за неотклонение „Задържане под стража“, е представял
медицински документи от едно и също здравно заведение, пораждащи съмнение за
съзнателно шиканиране на процеса. Правилно е отбелязано в обжалваното
определение и това, че за никое от отсъствията
от насрочените по делото съдебни заседания (за които подс. В. е бил
редовно призоваван или уведомяван), не е представен болничен лист, който да е
придружен от изискуемото удостоверение по смисъла на чл. 18 ал.2 от Наредбата
за медицинската експертиза (относно реална невъзможност за явяване пред
съдебните органи). Такова не е било представено и в поредното съдебно заседание
– това от 07.02.2020г., когато за пореден път е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Г.В. (потвърдена с
определение на АСНС от 19.02.2020г. по ВНЧД №77/2020г.).
При необходимост от прилагане на
адекватно лечение, такова би могло да бъде осъществено по отношение на
подсъдимия Г.В. и при условия на изпълнение спрямо него на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, чрез привеждането му в СБАЛЛС или в друго
болнично заведение.
Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено.
Следва да се обърне внимание, че е
необходимо първостепенният съд да осъществи контрол над съответните структури на
МВР и ГД „Охрана“ по какви причини мярката за неотклонение „Задържане под
стража“, взета спрямо подсъдимия Г.С.В. с протоколно определение на СНС от
07.02.2020г., станало окончателно с потвърждаването му с определение от
19.02.2020г. на АСНС по ВНЧД №77/2020г., не е било приведено в изпълнение и
подсъдимото лице не е било реално задържано към датата на провеждането на
последното съдебно заседание по НОХД №600/2019г. – от 26.02.2020г.
Водим от горното, и
на основание чл.345 вр. с чл. 270 ал.4
вр. с ал.1 от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд,
4-ти въззивен състав
О
П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от
26.02.2020г. на Специализиран наказателен съд – гр. София, 16-ти състав, по НОХД №600/2019г., с което е оставено без
уважение искането на подсъдимия Г.С.В. (ЕГН:**********), за изменение на мярката му за неотклонение „Задържане под
стража“.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.