РЕШЕНИЕ
24.01.2018 г.
№
128
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ДЕСЕТИ наказателен състав,
На
четиринадесети ноември,
две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Методиева
Секретар Петя Колева,
като разгледа докладваното от съдията АНД №
4451 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/№
20-40-1/21.06.2017г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
“Медицински одит”, гр. София, с което на “КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР -
ПЛОВДИВ” /КОЦ/ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Васил Априлов” №15А, представлявано от д-р М.П.Я., ЕГН
**********, в качеството й на управител на лечебното заведение, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение
на Наредба № 30/15.07.2010 г. (отм.) за утвърждаване на медицински стандарт
„Медицинска онкология”, Раздел VI, т.3.8., във връзка с чл.6, ал.1 от Закон за
лечебните заведения /ЗЛЗ/, на основание чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ, вр. чл.117 от ЗЛЗ.
Жалбоподателят “КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН
ЦЕНТЪР - ПЛОВДИВ” ЕООД, чрез представляващия дружеството д-р М.П.Я., атакува
наказателното постановление като незаконосъобразно, по подробно изложени в
жалбата и в писмено становище съображения. Иска отмяната му. В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се представлява
от процесуален представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт П., оспорва жалбата. Моли съда да потвърди
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Излага
съображения за това.
Жалбата е подадена в законоустановения срок
и е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № А 20-40-1
от 03.04.2017г., с който се констатира, че в Изпълнителна агенция „Медицински
одит” е постъпила преписка от РЗИ-Пловдив, относно осъществена контролна
дейност по жалба, подадена от Д.Ф., касаеща недоволство от неосигуреното й
комплексно лечение в „МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД и „КОЦ Пловдив” ЕООД. В
акта е посочено, че във връзка с резултатите от проверката на РЗИ-Пловдив и с цел
уточняване на посочените в жалбата обстоятелства е извършена проверка на
лечебното заведение „КОЦ Пловдив” ЕООД. За целта с писмо с изх.№ МО
05-33-2/07.02.2017 г. са били изискани от лечебното заведение заверени копия на
относимите по случая документи, както и становища от лекуващите лекари. С писмо
с вх.№ МО-05-33-3/14.02.2017г. управителят на „КОЦ Пловдив” ЕООД е предоставил
заверени копия на изисканата документация. Проверката на документацията се е
осъществила на място в сградата на ИАМО в периода от 23.02.2017 г. до
06.03.2017 г., като се установило следното:
Дейността на „Комплексен онкологичен център
– Пловдив” ЕООД се осъществявала на основание Разрешение за осъществяване на
лечебна дейност № КОЦ-192/23.02.2012 г. В лечебното заведение са разкрити: „Обща
клинична онкологична комисия”, „Клинична онкологична комисия по химиотерапия” и
„Клинични онкологични комисии по локализации”, съгласно утвърден от Министъра
на здравеопазването медицински стандарт „Медицинска онкология”. Установено е,
че „КОЦ Пловдив” ЕООД осъществява комплексно онкологично обслужване на
пациентите на „МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД гр.Пловдив по договор от
04.01.2016 г.
В
медицинската документация и Епикриза към История на заболяване /ИЗ № 4423/, било отразено, че
в периода от 27.06.2016 г. до 29.06.2016 г. Д.Ф.е била хоспитализирана в „МБАЛ
– МК Свети Иван Рилски” ЕООД, гр. Пловдив с цел провеждане на оперативно
лечение. То било осъществено по КП №141-Трансуретерално оперативно лечение при
онкологични заболявания на пикочния мехур” и стадирана Т1, Nx, Mx, Gx.
Поставена била окончателна диагноза: Злокачествено новообразувание на пикочния
мехур, латерална стена. Хистологични резултати: ИР 295/05.07.2016 г.
„Нискостепенен папиларен уротелен карцином” /рТ1/ и ИР 294/05.07.2016г.
„Карункул на уретерата, ангиоматозен тип”. Пациентката е била насочена към
онкологичен комитет за становище. На 07.07.2016 г. пациентката е насочена от
лечебно заведение „МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД към „КОЦ Пловдив” ЕООД с
направление за Амбулаторна процедура № 05 „Определяне на план за лечение”. В
медицинската й документация фигурирали адрес по местоживеене и телефонен
номер. В АУАН е посочено още, че „Обща
клинична онкологична комисия/клинична комисия по хематология” /ОКОК/ към „КОЦ
Пловдив” ЕООД се произнесла с Решение № 2186 от 13.07.2016 г. за начално
лечение: „химиотерапия „i.ves” и диспансерно наблюдение.” Пациентката била
регистрирана с онкологично досие № 07320130428 от 11.07.2016 г. с диагноза „Ca
vesicae urinariae”. Посочено е, че в жалбата си Ф.акцентирала върху факта, че
не е получила решението на онкологичната комисия от „КОЦ Пловдив” ЕООД. Същото
е получила три месеца по-късно на 10.10.2016 г., когато се явила за контролна
цистоскопия в „МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД, след което посетила „КОЦ
Пловдив” ЕООД за провеждане на назначената й химиотерапия, съгласно Решението.
Терапията, обаче й била отказана с мотив, че се провеждала до един месец след
извършване на операцията, съгласно становище на д-р М. със специалност уролог и
член на ОКОК. При извършената проверка на предоставената медицинска и друга
документация не се установили писмени данни за уведомяване на Д.Ф.за взетото
решение на „Общата клинична онкологична комисия”. Вследствие на гореизложеното
било заключено, че лечебното заведение „КОЦ Пловдив” ЕООД не е предоставило или
изпратило „Решение № 2186/13.07.2016 г. на „Обща клинична онкологична комисия”
лично на Д.Ф., независимо от факта, че в медицинската й документация фигурирали
адрес по местоживеене и телефонен номер.
Записано е още в АУАН, че с непредоставяне
на втори екземпляр от решение на „Общата клинична онкологична комисия” на
Д.Ф.„КОЦ Пловдив” ЕООД е нарушил Наредба № 30/15.07.2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт „Медицинска онкология”, Раздел VI, т.3.8. „Решенията на
общата клинична онкологична комисия се вписват в протоколи. Протоколите се
съставят в три екземпляра и се подписват от членовете на комисията. Един
екземпляр от протокола се съхранява в архива на комисията, вторият екземпляр се
предоставя на пациента, а третият екземпляр се предава на лекуващия лекар,
който го прилага към документацията на пациента“, в частта „вторият екземпляр
се предоставя на пациента” във връзка с чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, съгласно който
лечебните заведенията осъществяват дейността си при спазване на стандартите за
качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на
пациента”.
Прието
е, че нарушението е извършено в периода от 13.07.2016 г., датата на Решение на
„Общата клинична онкологична комисия”, до 28.07.2016 г., датата един месец след
операцията, период в който трябва да се проведе химиотерапия, която да е
ефективна.
По
същия начин е описана фактическата обстановка по осъществяване и констатиране
на нарушението и в атакуваното наказателно постановление, като и там
нарушението е квалифицирано по същите текстове, като е даден отговор на
постъпилите възражения по акта.
Описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетеля Д.Д.А.,
които съдът кредитира като логични, вътрешно непротиворечиви и съответни на
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят А. /актосъставител/
установява в показанията си фактическа обстановка, идентична с очертаната в
АУАН и пренесена в НП.
От правна страна се установява,
че дружеството - жалбоподател „КОЦ Пловдив” ЕООД се явява лечебно заведение по
смисъла на чл.10, т.3б от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/ и чл. 26б, ал.1
от същия закон и като такова, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗЛЗ, е следвало да организира
дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната
медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. В нормата на
чл.6, ал.1 от ЗЛЗ е предвидено и че медицинските стандарти се утвърждават с
наредба на министъра на здравеопазването. С оглед дейността на лечебното
заведение, отразена в чл.26б от ЗЛЗ, относим към него е посоченият в акта и
наказателното постановление медицински стандарт „Медицинска онкология”, какъвто
е бил утвърден с посочената в АУАН и наказателното постановление Наредба № 30 от 15.07.2010 г. ( понастоящем
отменена). Препращането към Медицински стандарт „Медицинска онкология” в АУАН и
наказателното постановление допълнително конкретизира общите задължения на
жалбоподателя, предвидени в чл.6 от ЗЛЗ и понеже посоченият стардарт е утвърден
с цитираната Наредба на Министъра на здравеопазването, то по своя характер
същият съставлява задължителен за приложение акт. Съгласно чл.1, ал.2, т.4 от
Наредбата, с медицинския стандарт се определят изисквания за качеството на
дейността по специалността "Медицинска онкология". Съгласно чл.1,
ал.3 от Наредбата, дейностите по медицинска онкология се осъществяват от
лечебните заведения при спазване на стандарта по ал.1. Раздел VІ от въпросния
медицински стандарт касае регламентиране на организацията на работа -
онкологични комисии, насочване
на пациента, регистрация, диагноза, лечение и проследяване,
права и задължения.
Установява се от
доказателствата по делото, че такива стандарти не са били приложени при
лечението на пациентката, като е нарушена организацията на работа на
онкологичната комисия, което е довело до невъзможност за провеждане на
специфично и необходимо лечение, с което е нарушено качеството на лечението й.
Съгласно разпоредбата на Раздел VI, т.3.8 от Медицинския стандарт, утвърден с
Наредба № 30 от 15.07.2010 г. (отм.) „Решенията на общата клинична онкологична
комисия се вписват в протоколи. Протоколите се съставят в три екземпляра и се
подписват от членовете на комисията. Един екземпляр от протокола се съхранява в
архива на комисията, вторият екземпляр
се предоставя на пациента, а третият екземпляр се предава на лекуващия
лекар, който го прилага към документацията на пациента. Следователно, според
отразеното в стандарта, който е бил в сила към момента на осъществяване на
нарушението, задължението за връчване на втори екземпляр от протокола с
решението на пациента е именно на общата клинична онкологична комисия, която го
съставя. По делото не са представени каквито и да било доказателства относно
изпълнението на това задължение по какъвто и да било начин от страна на
задълженото лечебно заведение. Фактът, че в медицинския стандарт не е посочено
конкретно по какъв точно начин следва да се предостави протоколът от решението
на комисията на пациента в тази насока не освобождава лечебното заведение от
неговото задължение за предоставяне лично на пациента протокола от решението.
Жалбоподателят не оспорва факта, че
пациентката Д.Ф.не е била уведомена навреме за решението на онкологичната комисия,
поради което не е й е била предоставена възможност да проведе ефикасно лечение
на заболяването си. С оглед на събраните по делото доказателства, включително и
тези за причината за извършената проверка, а именно жалбата на пациента, става
ясно, че все пак пациентът е получил решението на онкологичната комисия, но
това е станало със значително закъснение, препятстващо осъществяването на
ефикасно по-нататъшно лечение и това е била и причината за оплакването му.
По делото са представени Договори между
„МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД и „КОЦ Пловдив” ЕООД, както и приложени
Анекси към тях, в които се сочи, че „след издаване на решение от общата
онкологична комисия и/или от съответните клинични онкологични комисии по
локализации от Изпълнителя, Възложителят /„МБАЛ – МК Свети Иван Рилски” ЕООД/
се задължава да го предаде на пациента”. Настоящият съдебен състав намира, че
това своеобразно делегиране на задължения по никакъв начин не отменя
задължителния характер на утвърдения с нормативен акт медицински стандарт, като
прехвърлянето на задължението, доколкото същото има нормативен характер, не
води до неговото отпадане, а задължено лечебно заведение, съгласно т.3.8 от
Раздел VІ на Медицински стандарт „Медицинска онкология“, е именно
жалбоподателя, като лечебно заведение, в което е сформирана общата онкологична
комисия, като издател на решението, екземпляр от което подлежи на предоставяне на
пациента. Видно е, че в самото решение
са посочени данните относно трите имена, адрес и телефон на пациента, поради
което и за лечебното заведение не е съществувала пречка да изпълни императивно
предвиденото задължение, независимо от договорните му отношения с друго лечебно
заведение. По делото не е представено доказателство предоставянето на протокола
с решението на пациента да е осъществено посредством изпращането му от другото
лечебно заведение, с което жалбоподателя има сключен договор. Нещо повече, евентуалното
неизпълнение на задълженията на другото лечебно заведение по договора има
значение само в рамките на двустранните отношения по същия и по никакъв начин
не може да освободи КОЦ-Пловдив от нормативно определеното негово задължение,
подлежащо на контрол от ИАМО, доколкото очевидно в случая задълженото лечебно
заведение не е организирало по такъв начин работата си, че да изпълни
предписанието по цитираната т.3.8 от Раздел VІ на Медицински стандарт
„Медицинска онкология“.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя
следва да се има предвид и че по делото, отделно от това, не са налице и
категорични доказателства екземплярът за пациента от протокола за взетото
решение да е бил изпратен и на „МБАЛ МК
Св.Ив.Рилски“ съгласно договора, както се твърди, като единствено в тази насока
е налице становище на председателя на ОКОК, но това обстоятелство е и
ирелевантно в случая, предвид посоченото по-горе относно липсата на предвидена
нормативна възможност за прехвърляне на нормативно вменени на лечебните заведения
задължения и съответно прехвърляне на отговорности за неизпълнението им.
Изложените в жалбата доводи относно това,
че на практика Наредбата, с която е приет медицинския стандарт междувременно е
отменена, не променят изводите за наличие на осъществено административно
нарушение, което е подлежало на санкциониране, доколкото Наредбата е отменена
изцяло поради издаването й при неизпълнение на процедурните правила за това, а
не поради материална незаконосъобразност на същата. Към момента на
осъществяване на нарушението Наредба № 30/2010 г. е била в законна сила,
доколкото отмяната й е факт от 07.11.2017 г., тоест след издаване на
наказателното постановление. Следователно и по отношение на въпросното
нарушение е била налице хипотезата на чл.3, ал.1 от ЗАНН.
Административно - наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно съответната
му санкционна норма на чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ, предвиждаща имуществена санкция в
размер от 2500 до 5000 лв. за лечебно заведение по чл.10 от ЗЛЗ, което извършва
дейност в нарушение на този закон или нормативните актове по прилагането му.
Съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е
индивидуализирал санкцията, като е наложил същата в минималния предвиден в
закона размер, имайки предвид, че нарушението е извършено за първи път, което е
изрично посочено в наказателното постановление.
Предвид всичко гореизложено и като намира,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални
нарушения, които
да са от категорията на съществените, съдът счита, че
следва да го потвърди. Не е основателно възражението по жалбата и за допуснато
нарушение поради неспазване от наказващия орган на срока по 52, ал.1 от ЗАНН,
който е само инструктивен законов срок. В случая са спазени процесуалните
срокове по чл.34 от ЗАНН.
С оглед на мотивите по-горе Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/№
20-40-1/21.06.2017 г. на Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция
“Медицински одит”, гр. София, с което на “КОМПЛЕКСЕН ОНКОЛОГИЧЕН ЦЕНТЪР -
ПЛОВДИВ” /КОЦ/ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. “Васил Априлов” №15А, представлявано от д-р М.П.Я., ЕГН
**********, в качеството й на управител на лечебното заведение, е наложена
имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева на основание
чл.116б, ал.2 от ЗЛЗ, за нарушение по Наредба № 30/15.07.2010 г. (отм.) за
утвърждаване на медицински стандарт „Медицинска онкология”, Раздел VI, т.3.8.,
във връзка с чл.6, ал.1 от Закон за лечебните заведения.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Пловдивски административен съд
по реда на АПК.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.