РЕШЕНИЕ
№ 3499
гр. София, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря Р. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110126565 по описа за 2021 година
искове с пр. осн. чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ; чл. 224 от КТ:
Ищецът – Д. ИВ. АВР., в исковата си молба и уточнение на същата от 05.07.2021г.,
твърди, че работил при ответника - „К.“ ООД. Със Заповеди - № 1-2/16.04.2021г., връчени на
28.04.2021г., на основание чл. 188, т. 1 и т. 2 от КТ с които му били наложени
дисциплинарни наказание „уволнение“ и "предупреждение за уволнение".
Излага твърдения, че първата заповед не била мотивирана, а и други правни доводи,
между които и неосъществено на нарушение.
С оглед изложеното, ищецът моли да се признае наложеното дисциплинарно
наказание "предупреждение за уволнение" и „уволнение“ за незаконни и да се отменят.
Моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 100 лева, неизползван платен
годишен отпуск.
Претендира разноски.
Ответникът – „К.“ ООД, оспорва исковете за дисциплинарните наказания.
Признава третия иск, но за два дена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
1
Не се спори, че страните са били в трудово правоотношение, като длъжността на
ищеца е била „офис мениджър“.
С първата оспорена заповед – Заповед № 1/16.04.2021г., на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Волеизявлението е достигнало до
работника на 28.04.2021г. Съображенията на работодателя са следните: Фактическите
обстоятелства, свързани с извършеното нарушения са: При извършване на данъчна проверка
от НАП на „Д." АД - мажоритарен собственик на К. ООД и назначена вътрешна проверка на
„К." ООД за установяване на факти и обстоятелства е установено, че Д. ИВ. АВР. е усвоил
парични средства по фактури за доставка на материали, стоки и услуги, които не са
заявявани и не са получени в дружеството и в „Д." АД, с което е злоупотребил с доверието
на предприятието и на „Д." АД. Изискани са и са приложени обяснения от С. Д. на
длъжност организатор ремонт и поддръжка и на Ц. И. К. - главен счетоводител.
Ищецът е дал обяснения, че е закупил материали от две фирми със средствата на
работодателя.
По делото са представени обясннеия и от други работници – те са недопустимо
доказателствено средство, тъй като представляват по правната си природа писмено
свидетелско показание (Р. № № 231 от 23.07.2012г. на ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1576/2010г.:
Законосъобразна е преценката на въззивния съд за документите, наименовани „контролен
лист”. Те имат характеристиката на частни свидетелствуващи документи, които не
установяват конкретни факти, тъй като не са установени правилата за оценка, обективирана
в тях в точков вид, както правилно е констатирал и въззивния съд; Абсолютно недопустими
са свидетелски показания, дадени в писмена форма; също: Р. № 224 от 02.07.2010г. по гр.д.
№ 177/2010г.; Решение № 102 от 31.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3687/2014 г., IV г. о., ГК).
С втората – Заповед № 2/21.04.2021г. правоотношението вече е прекратено
дисциплинарно, като мотивацията е: Фактическите обстоятелства, свързани с извършеното
нарушения са: При извършване на данъчна проверка от НАП на „Д." АД - мажоритарен
собственик на К. ООД и вътрешна проверка на „К." ООД е установено, че Д. ИВ. АВР. е
усвоил парични средства по фактури за доставка на материали, стоки и услуги, които не са
заявявани и не са получени в дружествата, с което е злоупотребил с доверието на
предприятието и на „Джиев" АД. Също така не се явява на работа на 19.04.2021г и на
20.04.2021г.. Пристига пред офиса на фирмата намиращ се в сградата на „Д." АД - П.,, и в
мое присъствие и в присъствието на свидетели неколкократно беше помолен от А. В. Т. на
длъжност- мениджър човешки ресурси да заеме да заеме работното си място и даде писмени
обяснения за нарушенията на трудовата дисциплина- неявяване на работа два
последователни дни и злоупотребата с финансови средства във фирмата, но той категорично
отказа. За което беше съставен протокол в присъствието на свидетели. След което беше
потърсено съдействие и от органите на реда. След идване на органите на реда, повикани
по обвинение за злоупотреба в особено голям размер със средства на мажоритарния
собственик на дружеството - „Д." АД, Д. ИВ. АВР. в присъствието на свидетели, каза на А.
2
Т. да му даде лист и химикалка и че ще пише обяснения, но няма да влезе и да заеме
работното си място. Волеизявлението е достигнало до работника на 28.04.2021г.
Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че брутният размер на обезщетението по чл.
224 от КТ е 154,76 лева. То е за два дена от 2021г. и не е получено.
Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Д., чиито показания се кредитират
от съда. От тях се установява, че бил с ищеца когато на г-н А. бил отказан достъп до
работното му място. Последният се притеснявал, че няма да му върната трудовата книжка.
Това станало през пролетта – някъде през април 2021г. Свидетелят сочи и за сезиране на
полиция и опит за задържането му.
В отговора обаче се сочи, че на 16.04.2021г. ключовете на ищеца са иззети – л. 21 – а
това представлява признание за неизгоден за страната факт (чл. 175 от ГПК).
от правна страна:
Между страните в производството е съществувало валидно трудово правоотношение.
С атакуваната заповед ответникът е упражнил дисциплинарната си власт, като е
наложил на ищеца дисциплинирани наказания.
Доказателствената тежест да се установи, че уволнението е законно лежи върху ответника
(Решение № 432 от 20.04.2000г. по гр.д. № 1358/1999г., 3 г.о.) – чл. 154, ал. 1 от ГПК. На
преценка обаче подлежат само въведените от ищеца основания (Р. № 149 от 13.06.2012г. на
ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 475/2011г.: в производството по иск с правно основание чл. 344,
ал.1, т. 1 от КТ съдът се произнася само по въведените от ищеца доводи за незаконност на
уволнението ... в нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд е уважил
предявения отрицателен иск въз основа на факт, който опорочава оспорваното потестативно
право, без този факт да е въведен от ищеца - принципът на диспозитивното начало действа и
в трудовите спорове; също Решение № 1640 от 28.01.2008г. по гр.д. № 350/2007г. на ВКС;
Решение № 459 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС; решение №
665/01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г. на ВКС, ІV г.о., ГК).
Нарушенията на трудовата дисциплина, с техните обективни и субективни признаци,
очертават рамката на спора. Само при конкретното им описание в заповедта за
дисциплинарно уволнение съдът може да извърши проверка за това спазени ли са
повелителните изисквания на закона, свързани с процедурата по наказване (изслушване или
приемане на обяснения и преклузивни срокове), както и тази по същество налице ли е
виновно неизпълнение на трудовите задължения за всеки отделен случай и правилно ли са
приложени критериите, за определяне на наказанието - Решение № 1624 от 28.10.2002г. по
гр.д. № 242/2002г., III г.о. на ВКС. В тази връзка и Решение № 722 от 03.01.2011г. по гр.д. №
518/2009г., г.к., ІV г.о. на ВКС: нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и
субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за
установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на
3
дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде
посочено по разбираем за работника начин.
Първата заповед е немотивирана – не е ясно кога се твърди да са усвоени паричните
средства, колко са и за какво са използвани. В заповедта може да се препраща към друг акт
на работодателя, ако той е достигнал до знанието на работника – като там се излага
останалата част от релевантната фактология (Решение № 3 от 02.02.2011г. по гр. д. №
1000/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС: ако в уволнителната заповед липсва описание на
дисциплинарното нарушение, но в нея има изрично позоваване на друг документ, който е
доведен до знанието на работника, по-рано или най-късно заедно със самата заповед, то
изискването на закона за мотивиране на заповедта е било изпълнено). В случая нищо от това
не е сторено.
Отделен е въпросът, че не е установено и каквото и да е неправомерно разходване на
средства, а тежестта за това, съобразно указанията в доклада, пада върху ответника.
Съгласно нормата на чл. 193, ал. 1-2 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато работодателят
предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му
обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Обяснения по отношение на причината за неявяване на работното място на ищеца не са
искани. Показанията на свидетеля са относно 28-и април, когато ищецът действително не е
допуснат до работното си място – съображението е сезирането на органите на МВР и
притеснението на ищеца, че нямало да му дадат оформената трудова книжка. Няма обаче и
ангажирани доказателства от страна на ответника (чл. 154, ал. 1 от ГПК), че възможността
на работника да заеме работното си място е възстановена – върнати ключове.
Недопускането до работа изключване виновното неявяване на работа.
Втората заповед – относно злоупотребата с доверие, по същите съображения, както и
първата, е немотивирана. Освен това, ако идеята не е да се приеме, че става въпрос за вече
наказано лице, а по нищо не изглажда да е така, то тя дублира предходната. Терминът
„предходна“ е използван само за яснота – двете заповеди, до доказване на нещо различно от
страна на ответника, са връчени едновременно, което означава, че работникът не е бил вече
наказан дисциплинарно, а освен това и не може да бъде наказван за едно и също нещо (без
значение дали действително нарушението е извършено или не) два пъти - ne bis in idem.
Само за пълнота следва да се посочи, че Заповед № 7/28.04.2021г. няма конститутивен ефект
– тя има значение само като указание към длъжностното лице в дружество – ТРЗ. По тази
причина тя не е разгледана, тъй като издаването ù не предполага искова защита.
При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна
година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания
4
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погасено по давност (чл. 224, ал. 1
от КТ).
Искът е основателен за сумата, посочена от в.л. За горницата претенцията следва да се
отхвърли.
по разноските:
На ищеца биха се дължали разноски, ако имаше ангажирани доказателства такива да са
сторени - чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На основание чл. 77 от ГПК ответникът дължи държавна такса по уважената част от
исковете – (2 Х 80 лева + 50 лева + 30 лева, възнаграждение за вещо лице, съобразно
уважената част от последния иск) = 240 лева.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание осн. чл. 357, във вр. с чл. 188, ал. 1, т. 2 от КТ наложеното на Д. ИВ.
АВР., ЕГН **********, адрес по чл. 51 от ГПК: чрез адвокат С.Ч., със Заповед №
1/16.04.2021г. на представляващ ответника - „К.“ ООД, , дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, като НЕЗАКОННО.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ,
УВОЛНЕНИЕТО на Д. ИВ. АВР., ЕГН **********, адрес по чл. 51 от ГПК: чрез адвокат
С.Ч., извършено със Заповед № 2/21.04.2021г. на представляващ ответника - „К.“ ООД, ,
считано от 28.04.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 224 от КТ, „К.“ ООД, да заплати на Д. ИВ. АВР., ЕГН
**********, чрез адвокат С.Ч.,
ОСЪЖДА на основание чл. 224 от КТ, „К.“ ООД, да заплати на Д. ИВ. АВР., ЕГН
**********, адрес по чл. 51 от ГПК: чрез адвокат С.Ч., сумата от 154,76 (сто петдесет и
четири лева и седемдесет и шест стотинки) лева, обезщетение за 2 дена за неизползван
платен годишен отпуск, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен
размер от 1 100 (хиляда и сто) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕНА
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, „К.“ ООД, да заплати по сметка на Софийски
районен съд, сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева, дължима държавна такса и
възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената част от исковете.
5
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6