Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 14.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : С.Ц.
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 1401 по описа на съда за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ***, ***против
М.М.М. с ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 776,31лв. – главница
за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до
30.04.2017г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.01.2018г.
до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че ответника, като собственик на топлоснабден имот, находящ
се в ***е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
от Закона за енергетиката и че за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г. не е
погасил своите задължения към ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот
– апартамент с абонатен ***, като начислената за този период сума за ползвана
топлинна енергия възлизала в размер на 945,09лв. Сочи се, че сумите били
изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение
на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – ***на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на
чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат
се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия
дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Поради неплащане на датите на падеж,
ответника дължал и лихва за забава, изчислявана в размер на 61,26 лв. за
периода от 02.12.2016г. до 19.10.2017г. Твърди се, че на 08.01.2018г. ответника
погасил изцяло задължението си за мораторна лихва, част от главницата в размер
на 168,78лв. и законна лихва до датата на плащането. При това останала
непогасена главница в размер на 776,31лв.
Излага се, че горните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в
производството по ч.гр.д.№2862/2017г. по описа на ***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но при условията на чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за предявяване на иск за
съществуване на вземането му.
Отправя се искане за постановяване
на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 776,31 лв., представляваща стойност на ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д. 8262/2018г. на ***до окончателното изплащане.
Претендират се и направените деловодни разноски.
С молба от 20.03.2018г. и 08.10.2018г.
е уточнено, че цената на иска за главница е в размер на 584,51лв., с оглед
извършени от ответника плащания.
Ответникът М.М.М., чрез назначения
от съда особен представител ангажира становище, според което не оспорва исковата
претенция.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа и правна страна следното :
Искът е предявен по реда на чл.422,
ал.1 от ГПК в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради
което е допустим.
Не е налице спор по делото, че ответника
е собственик на процесния ***.
Безспорно е, че имота се намира в
топлоснабдена сграда.
От представеното от ищеца и неоспорено от
ответника счетоводно извлечение за ***е видно, че за процесния апартамент през
процесния период от 01.10.2016г. – 30.04.2017г. са били начислени суми за
топлинна енергия в общ размер на 945,09лв.
При съобразяване разпоредбата на чл.31, ал.1 от Общите
условия, предвиждаща, че купувачите са длъжни да заплащат дължимите месечни
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят и на основание нормата на чл.40 от ОУ, предвиждаща начисляване на
законната лихва за периода на забава, ***е начислила върху дължимите главници и
лихва за забавеното им плащане, възлизаща в общ размер на 61,26лв. за периода
от 02.12.2016г. до 19.10.2017г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предвид установения по делото факт,
че ответника М.М. е собственик на процесния имот в *** който се намира в
топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответника има качеството на клиент на топлинна енергия
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Съгласно сочената разпоредба, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между
топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150
от ЗЕ) при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия.
Поради това, съдът счита, че ответника дължи
на ищеца заплащане на цената на доставената топлинна енергия до процесния имот
през процесния период от 01.10.2016г. до 30.04.2017г., изчислявана в общ размер
на 945,09лв.
Предвид на това, че главниците не са
били заплащани в определения с разпоредбата на чл.31, ал.1 от ОУ - 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителя дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по правилото на чл.86, ал.1
от ЗЗД. Установи се от приложеното в заповедното производство счетоводно
извлечение, че тази лихва се изчислява в общ размер на 61,26лв. за процесния
период от 02.12.2016г. до 19.10.2017г.
Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е заплатил горните суми, но ищцовото дружество признава, че
след издаване на заповедта за изпълнение потребителя е погасил изцяло
задължението за лихва и част от задължението за главница, като е останала
неплатена сума в размер на 584,51лв.
С оглед горното, съдът приема, че
предявената искова претенция за сумата
от 584,51лв., представляваща непогасена главница за процесния период от време, е
изцяло основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена.
По
въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и
исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение
от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното
производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., които са изцяло дължими.
Плащането, извършено след издаване на заповедта за изпълнение е ирелевантно при
решаване на въпроса за разноските. В исковото производство ищеца е направил
разноски за държавна такса в размер на 25лв., за юрисконсултско възнаграждение,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП в размер на 100лв. и за
възнаграждение на особен представител в размер на 150лв. или общо 275лв.,които
са изцяло дължими, с оглед изхода на спора.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че М.М.М. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, следните суми: сумата от 584,51 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г., представляващи част от
вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №5406
от 25.10.2017г. по ч.гр.д.№8262/2017г. по описа на ***, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 24.10.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.М.М. с ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 275лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство
и сумата
от 75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното
производство.
решението подлежи на обжалване пред *** в двуседмичен срок от връчването му
на страните, с въззивна жалба.
районен съдия: