РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 26.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора ЦВЕТОМИР
ПАПУРКОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 106 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 72 от 12.07.2022 г., постановено по АНД № 167 / 2022 г., Троянският районен съд, първи състав, е потвърдил наказателно постановление № 11-2200007 от 09.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя А.Н.Д., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като законосъобразно.
Със същото решение е осъдено „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя А.Н.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Недоволно от така постановеното решение е останало „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя А.Н.Д., което е подало касационна жалба с твърдения за нарушение на закона, като се твърди, че обжалваното решение е неправилно, което касационната инстанция намира за касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът сочи съдебна практика, като не сочи каква е връзката на същата с обжалваното решение на РС – Троян. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постоновление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява. Представена е писмена защита на касатора, в която се твърди нарушение на материалния закон, като според касатора административното нарушение е квалифицирано неправилно, което е основание за отмяна на наказателното постановление. Касаторът не оспорва фактическата установка, приета от районния съд.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ловеч, се представлява от юрк. Д., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно. От ответника се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за потвърждаване на наказателното постановление както поради липса на процесуални нарушения, така и по същество.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С наказателно постановление № 11-2200007 от 09.03.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя А.Н.Д., в качеството на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв., за извършено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания-чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.
Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Между страните няма спор по фактическата обстановка, която се установява от всички писмени и гласни доказателства, поради което правилно е възприета от районния съд.
Касационната инстанция споделя и мотивите на РС относно квалификацията на административното нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодичното обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, към които следва да препрати съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Относно размера на наложената с наказателното постановление имуществена санкция, касационната инстанция намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а отделно наложената за процесното нарушение имуществена санкция е минималната, предвидена в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. Ангажираният юрисконсулт Д. е осъществила в пълна степен процесуално представителство – явявал се е в насроченото о.с.з., ангажирал е становище по същество, като е заявил своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следва касаторът да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч сумата от 80 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 72 от 12.07.2022 г., постановено по АНД № 167 / 2022 г. на Троянския районен съд, първи състав.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, Област Ловеч, ул. „***, представлявано от управителя А.Н.Д., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”, гр. Ловеч, сумата от 80 лв. разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: