Р E Ш Е Н И Е
№ 510
гр.Плевен, 06.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на тридесет и
първи юли две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Катя Арабаджиева
Снежина Иванова
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 543 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 223 от 5.06.2020 г., постановено по анд № 367/2020
г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 19-0938-003495/8.07.2019
год. на Началник сектор към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“, с което на И.В.П.
с ЕГН ********** ***, на основание чл.175а, ал.1, предл.
трето от ЗДП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104Б, т.2 от ЗДП затова
, че на 30.06.2019 год. в 15:45 часа в гр.Плевен, на кръстовището на бул „Данаил Попов“ и пл.“И. Миндиликов“,
до №1 с посока на движение към ул „Гренадирска“, като
водач на лек автомобил „***“ с рег.№***, подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи
метеорологични условия и сух асфалт, унася задната част на автомобила, като
навлиза от едната пътна лента в другата, като с това си действие застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, както и на слизащите от
спрелия на спирката тролейбус. По този начин използва отворения за обществено
ползване път за други цели, несъответстващи с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР –
Плевен, чрез юрисконсулт Г.А., която счита същото за неправилно и противоречащо
на материалния закон. Според касатора със своите
действия П. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104Б, т.2 от ЗДП, тъй
като е използвал пътя не съобразно неговото предназначение, като ясно и точно
са описани извършените от П. действия-подава рязко газ на управляваното от него
МПС, при сухи метеорологични условия и сух асфалт, унася задната част на
автомобила, като навлиза от едната пътна лента в другата, като с това си
действие застрашава живота и здравето на останалите участници в движението,
както и на слизащите от спрелия на спирката тролейбус.. Счита за неотносим въпросът колко бързо нарушителят е успял да овладее автомобила и
да го ситуира в правилната лента, след като водачът
се е занесъл първо наляво, после надясно.
Сочи, че нарушението е извършено в светлата част на денонощието, в
непосредствена близост до тролейбусна спирка и намиращите се на нея пешеходци,
слизащи от тролейбуса в този момент. Подобно поведение се характеризира с
висока степен на обществена опасност и не следва да се приема за маловажно.
Моли за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на наказателното
постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По касационната
жалба е постъпил писмен отговор от П. чрез адв. П., в
който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, моли съда да
остави в сила оспореното решение.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява и не взема становище по съществото на спора.
Ответникът И.В.П. в съдебно заседание не се явява и не
се представлява. Постъпили са писмен отговор и молба от пълномощника на
ответника адв.П., в които са изложени подробни
съображения за неоснователност на касационната жалба, претендира се оставяне в
сила на оспореното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че на
30.06.2019г. П. *** собствения си лек автомобил „***” с рег. № ***. Около 15:45
часа на кръстовище образувано от пл. „И. ***, с посока на движение към ул.
„Гренадирска“, на горепосоченото кръстовище като водач на цитираното МПС
извършва следното: „подава рязко газ на управляваното от него МПС при сухи
метеорологични условия и сух асфалт, унася задната част на автомобила, като
навлиза от едната пътна лента в другата, като с това си действие застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, както и на слизащите от
спрелия на спирката тролейбус и по този начин използва отворените за обществено
ползване пътища за други цели, несъответстващи с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.” За
констатираното нарушение длъжностни лица при Сектор „ПП“ към ОД на МВР – гр.
Плевен – актосъставителят Г.К.Г.и свидетелят М.Р.Н.–
съставили АУАН № 3495 от 30.06.2019г., с който на И.В.П. било вменено нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и
го подписал, като изложил възражения, че не е съгласен, че автомобилът е
навлязъл в друга лента при неволното поднасяне на задната част на МПС,
управлявано от него. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП,
с което на жалбоподателя П., на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административно наказание
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съдът установил горната фактическа обстановка от
показанията на свидетелите Г.К.Г., М.Р.Н., Д.П.М.и Р.Р.Р.,
които съдът кредитирал като непротиворечиви, обективни, незаинтересовани, съответни на събраните
писмени доказателства, а именно АУАН № 3495 от 30.06.2019г. на л.10, в който
словесно е направено същото описание на нарушението, като актосъставителят
също квалифицирал деянието, като нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП; справка за
нарушител/водач на л.11-12; НП № 19-0938-003495/08.07.2019г. на Началник Сектор
към ОД на МВР – гр. Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.14 и заповед
рег. № 8121з-515/14.06.2018 г. на л.15-16 от делото, всичките неоспорени.
Съдът не констатирал допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, приел, че са спазени изискванията,
посочени в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН, поради което не е налице
формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно
основание за отмяната му.
Съдът приел за безспорно, че на посочената дата и място, П. управлявал
описаното превозно средство, преди да му бъде извършена проверка от контролните
органи. Позовал се на показанията на двамата разпитани свидетели – полицейски
служители, според които на инкриминираната дата служителите на полицията се
били позиционирали на ул. „Данаил Попов”, когато забелязали управлявания от П.
автомобил, който се движел по горепосочената улица, отправяйки се в посока ул.
„Гренадирска“, където спрял на светофара на кръстовището, образувано от пл. „И.
***. Според показанията на свидетелите Г. и Н., автомобилът бил спрян малко
след това за проверка, защото при потегляне от горепосоченото кръстовище при
ляв завой в посока ул. „Гренадирска“, водачът на автомобила „умишлено”,
според тях, подал рязко газ на
управляваното от него МПС, унесъл задната част на автомобила, като
навлязъл от едната пътна лента в
другата”. Описаното поведение на водача, било квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП, като: „подава
рязко газ на управляваното от него МПС при сухи метеорологични условия и сух
асфалт, унася задната част на автомобила, като навлиза от едната пътна лента в
другата, като с това си действие застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, както и на слизащите от спрелия на спирката тролейбус и
по този начин използва отворените за обществено ползване пътища за други цели,
несъответстващи с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“. Съдът
изложил мотиви, че както актъсъставителят, така и свидетелят по акта са категорични,
че автомобилът се е „занесъл” първо наляво, после надясно, след което е бил овладян от водача и бързо ситуиран
в правилната лента. От показанията на разпитаните свидетели, водени от
жалбоподателя Д.П.М.и Р.Р.Р., съдът установил същата фактическа обстановка с тази разлика в
показанията на двете групи, че в показанията си св. Р. и М. имало изложени
твърдения, че автомобилът е „поднесъл” и бързо овладян, за разлика от
полицейските служители които посочили, че същият се е „занесъл” „умишлено”.
Т.е. свидетелите Р. и М. навели доводи за липса на виновно поведение, за
разлика от показанията на полицейските служители, които изложили твърдения, че
нарушението е умишлено. Съдът кредитирал напълно показанията и на двете групи
лица досежно фактите, в които не открил спор и в
които не открил твърдяните
от защитата противоречия. Твърденията за
два броя на занасянията на практика според съда били уточнени от св. М., че това са „занасянията”
първо наляво и после надясно, които посочил недвусмислено и актосъставителят.
Съдът не открил и индиция за заинтересованост в
показанията на св.Р. и М.. Спорът бил съсредоточен именно досежно
субективната страна, а именно случайно ли е „поднесъл” автомобилът или умишлено
се е „занесъл” с рязко подаване на газ. Съдът направил извод, че не са събрани
категорични доказателства за виновно поведение на П., в конкретност за умишлено
такова и в тази връзка приел за недоказано, че П. ползва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели освен за превоз на хора и товари. При
съобразяване на тези обстоятелства и доказателства, съдът приел, че вмененото
нарушение се явява недоказано от субективна страна.
Независимо от горното обаче, съдът направил и извод,
че АНО не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН,
като не е отчел, че до този момент И.В.П. не е бил наказван административно за
неспазване на разпоредбите на ЗДвП със съставяне на АУАН и издаване на НП, а
констатираното нарушение дори да е приел за извършено, е за първи път. На П. са
били издавани единствено неголям брой фишове за дребни нарушения. Съдът
съобразил и бързото овладяване на
автомобила, което също допринася за незначителност на вредните последици. С
оглед на тези мотиви съдът приел, че дори с деянието си П. да е осъществил
признаците на предвиденото в ЗДвП административно нарушение, в изпълнение
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при определяне на наказанието
административно-наказващият орган е следвало да вземе предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване, както и да обсъди всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и да съобрази тази законова разпоредба, което е следвало да
формира у АНО извод, че в случая следва да се касае за маловажен случай на
административно нарушение и да приложи разпоредбата на чл. 28, б. "а" ЗАНН и да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще бъде наложено административно наказание. На тези
основания съдът отменил НП.
Касационната инстанция намира постановеното решение за
правилно по резултата си, но не по изложените в него съображения:
С нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е
създал опасност за останалите участници в движението и/или е
застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без
правно значение за съставомерността на извършеното
деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не
е използвал пътя, отворен за обществено ползване по
предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни
елементи като условие за съставомерност на деянието. Умишленото
и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на
задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които
не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила - рязко подаване на газ, боравене със съединителя на
колата-изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана-поотделно
или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се
наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на
движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др.ефекти, известни като
форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и
пр.в общоговоримия език, но без съмнение
този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално
управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на
автомобила. Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен
и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство”
при управление на МПС. Не е нужно за целите на това производство да се установи
как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно
отклоняващо се от нормалното движение на
автомобила (поднасяне на задните колела на автомобила и преминаване от едната в
другата пътна лента) на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне
на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на
път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата. В този ред на мисли,
всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и
кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в
практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да
се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на
хора. И без наличието на достатъчно опит и на специални знания по въпроса
накъде точно и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил,
такова отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се
наблюдава в живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на
ПТП. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на
поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което вероятно в
повечето издадени НП за нарушение на този текст се вписва, че е създадена и опасност за движението и
участниците в него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. Именно затова
законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили
извършват подобни "маневри" по оживени улици и кръстовища в
населените места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези действия е
продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната норма
на чл. 175а,
ал.1 от ЗДвП наказание "глоба" от 3 000 лева, както и
кумулативно предвиденото "лишаване от право да се управлява МПС" за
срок от 12 месеца.
Именно по горните изложени съображения деянието не
може да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ на административно
нарушение, до какъвто неправилен извод е достигнал въззивният
съд. Съгласно разпоредбата на чл.93, т.9 от НК, маловажен случай е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва
извод, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера
на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства,
които следва да се преценяват от въззивния съд
конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай
на административно нарушение. В този смисъл проверката за наличие на основания
за приложение на чл.28 от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства трябва да
обуслови във всеки конкретен случай по-ниска степен на обществена опасност на
конкретното извършено нарушение в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от същия вид. По принцип е възможно и при формалните
нарушения, каквото е настоящото, да се
говори за маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от
вида на нарушенията на „просто извършване” следва да се отличават от
обикновените , типични нарушения от същия вид. Настоящото констатирано
нарушение не се отличава от останалите такива от вида си, напротив-то е типично
за своя вид. Освен това, в конкретния случай на административно нарушение,
липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при очертаване
на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и съдебната
практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава,
очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно
деяние, което нормата запретява като престъпление,
респ. нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност
на деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената
в него санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят
едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на
конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него
индивидуализирано наказание. В случая единственият релевантен за приложението
на чл.28 от ЗАНН факт е, че наказаното лице е извършило нарушение от посочения
вид за първи път и последното би могло да се третира като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и
това обстоятелство има административнонаказателноправно
значение за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла
на чл.28 от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения ,
регулирани от Закона за движение по пътищата,
обусловени от целта на закона, разписана в чл.1, ал.2, свързана с
опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняване
тяхното придвижване, опазване имуществото на юридическите и физическите лица,
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, е изведен като специален, под особена
закрила, под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на
отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за
конституционната закрепеност на защитените блага и
косвен признак е тежестта и обременителността на
предвидената санкция. Закрилата на живота и здравето на гражданите е конституционно закрепено благо с
разпоредбите на чл.4, ал.2, чл.28 и чл.52, ал.3 от Конституцията на Република
България. Тези конституционно защитени блага са особено значими и нарушенията,
които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Самото
деяние накърнява установения ред за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, както и правната сигурност и създава усложнения в
отношенията между участниците в движението. Защото подобно съзнателно поведение
по оживени централни улици в градовете застрашава живота и здравето на
останалите участници в движението, а също така и на случайно преминаващи
пешеходци, впрочем застрашават живота и здравето и на самия водач и на
останалите пътници в автомобила, поради което се характеризира с висока степен
на обществена опасност. В същото време
предвиденият изключително висок фиксиран размер на глобата от три хиляди лева и
срок на кумулативното наказание лишаване от правоуправление за срок от
дванадесет месеца сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това положение,
съдът приема, че с деянието по чл.104Б,
т.2 от ЗДП се засягат обществени отношения, които се отличават с по-висока
степен на обществена опасност. От друга страна, доказателства, имащи значение
за преценка приложението на чл.28 от ЗАНН, в конкретното производство, водачът не
е представил-например за имотното състояние, доходи, трудова заетост, с
оглед преценка за съразмерност на предвидената и наложена санкция на
икономическото състояние на лицето, семейно положение и т.н. Същевременно се
касае за млад човек, който към датата на констатиране на нарушението е бил на 28 години, а младата му възраст в случая по-скоро не е смекчаващо
поведението на водача обстоятелство, а факт, който има значение при преценка за неговото
отношение към извършеното деяние от гл.точка на опита, поведението и възможността на адекватна реакция в
конкретна ситуация, което следва да го мотивира към по-голямо внимание. Видно
от приложената по въззивното дело справка за
нарушител/водач, на водача са издадени неголям брой НП, но за нарушения
–неспиране на знак“Стоп“, неправилно изпреварване, управление на МПС без
включени светлини през деня, превишение на
разрешената скорост. Ето защо не са
налице аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното деяние като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС,
поради което изводът на въззивния съд в тази насока
се явява неправилен и необоснован.
Независимо от горното обаче, касационната инстанция
намира, че вмененото на П. деяние се явява недоказано от събраните по делото
доказателства. Самият водач е въвел твърдения
още във възражението, вписано в самия акт при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта за нарушение, че задната част на автомобила
неволно е поднесла, а след това в подадената жалба против НП е обяснил подробно
и изчерпателно фактите във връзка с нарушението така, както са възприети от
него. Посочил е, че след подминаване на пешеходна пътека на МОЛ „Панорама“,
пред него се е движил тролей, завил наляво и забелязал, че на следващите две
последователни пешеходни пътеки няма хора, но тъй като приближавал пешеходните
пътеки с малко по-висока скорост за нормално завиване, макар и в рамките на
допустимата, решил да натисне спирачка и да намали, което е довело до поднасяне
на колата и произвеждане на шум от мотора. Въпреки вписаното възражение, АНО не
е извършил разследване на оспорените обстоятелства във връзка с нарушението, с
оглед изясняване на факта, дали констатираното деяние се дължи на виновно
поведение на водача или на други обстоятелства. АНО е следвало да изиска
писмени обяснения от полицейските служители, констатирали нарушението затова
какви точно маневри е извършил водачът, имало ли е преминаване в насрещната
лента на движение, имало ли е „рев „ на двигателя и др., които са съществени с оглед доказване
на елементите на деянието, за да се счете то за съставомерно.
Неизследване на спорните обстоятелства в момент, по –близък до неговото
извършване, когато полицейските органи са имали все още спомени за
констатираното от тях, е препятствало в по-късен момент-при обжалване на НП
пред съда, да се изяснят, установят и докажат вписаните в АУАН констатации. Така
в съдебното заседание, в което е разпитан, актосъставителят
е заявил, че няма никакви спомени за случилото се, нито за водача, нито дали е
имало слизащи пътници от тролея, който се е движил преди автомобила на П., нито
дали е имал възражения водачът, нито за това какво конкретно се е случило в процесния ден и място. Свидетелят по установяване на
нарушението Н. също няма конкретни и изчерпателни спомени , единствено
категорично си спомня, че водачът е бил спрян поради това, че подава рязко газ,
но не съобщава за извършени маневри, за шум от двигателя или други
обстоятелства. Съобщава, че си спомня, че водачът е управлявал автомобил-част
от колона със сватбари, П. бил един от сватбарите и в колоната той подавал
рязко газ и свиркал. Установява се обаче както от твърденията в жалбата, така и
от показанията на разпитаните свидетели М.
и Р., че освен П., в същия ден кратко време след спиране на П. , е бил спрян и
друг водач, който е бил част от сватбена процесия. Впрочем, касационната
инстанция констатира, че не само че показанията на полицейските служители не
доказват вмененото нарушение, поради
изминалия дълъг период от време и липсата на спомени, както и множеството
проверки, които се налага ежедневно тези служители да извършват, което вероятно
понякога води до объркване и смесване на случки и лица, но вмененото деяние се
опровергава и от показанията на останалите разпитани двама свидетели, които не
отричат да е имало занясане, св.Р. говори за „леко
лъкатушене“, но свидетелстват, че автомобилът е бил веднага овладян , „изправи
се и продължихме“. Занасянето е било еднократно, не повече от половин-един
метър, за кратко е загубен контрол над автомобила, но категорично съобщава
например св.Р., че не е имало навлизане в пътната лента за насрещно движение.
Единствено водачът е заобиколил тролея, но това е
станало в лентата за движение на водача, като в този участък лентите са
четири-две от посоката на движение на водача и две-за насрещното движение. Ето
защо, от събраните доказателства касационната инстанция намира, че не се
доказват елементите на вмененото на П. деяние, поради което изводът на въззивния съд за
неправилност на атакуваното НП се явява правилен. Решението на РС-Плевен като
валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №223/5.06.2020 год. по анд №367/2020 год. на Районен съд-Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/