№ 2585
гр. Варна , 22.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100101190 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.146, ал.1 от ГПК съдът изготвя следния проект за доклад на
делото:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Г. АЛ. С.
против ЮЛ. К. П., АНТ. М. П. и детето М. ЮЛ. П. пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл.62, ал.5 от СК за оспорване на установения произход от баща на детето
чрез установяване, че ЮЛ. К. П. не е баща детето М.П., както и иск за установяване, че Г.С.
е биологичният баща на детето М.П..
При уважаване на иска за установяване на действителният произход на детето от
ищеца се иска и допускане на промяна на бащиното и фамилното имена, като занапред
детето се именува М Георгиева С.а.
Иска се и произнасяне по въпросите по чл.70 от СК за произнасяне при кого от
родителите да живее детето, мерките за упражняване на родителски права, режимът на
лични отношения между родителите и детето, както и неговата издръжка.
Обстоятелства, на които се основава исковата претенция:
В исковата молба ищецът Г. АЛ. С. твърди, че е поддържал интимна връзка с
ответницата А.П. във времето, когато същата е била в граждански брак с ответника Ю.П..
През м.10.2020г. настъпила фактическа раздяла между тях /ищецът и А.П./, при която тя
съобщила на Г.С. и на вече бившия си съпруг Ю.П., че именно Г.С. е биологичният баща на
детето М, родена на 09.07.2014г. Поради действащата презумпция за бащинство по
отношение на деца родени до 300 дни от прекратяване на брака в актът за раждане на детето
като баща е вписан Ю.П.. Ищецът моли да бъде установено, че Ю.П. не е баща на детето М,
след което да бъде прието за установено, че именно той е биологичният баща на М.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Ю.П. е депозирал писмен отговор, в който
1
заявява становище за основателност на иска за приемане за установено, че той не е
биологичен баща на детето М. Излага, че бракът му с А.П., по време на който е родено
детето М е прекратен с решение от 03.11.2016г. постановено по гр.д.№ 10988/2016г. по
описа на ВРС, като по време на развода жената заживяла на семейни начала с ищеца Г.С.. В
началото на м.10.2020г. се разделили, а Антоанета заживяла с друг мъж, след което
уведомила, че бащата на детето М всъщност е Г.С.. Моли предявеният иск за оспорване, че
той е баща на детето М да бъде уважен.
Ответникът А.П., чрез процесуалния си представител е депозирала писмен
отговор в предоставения срок по чл.131 от ГПК. Заявява становище за недопустимост на
предявения иск, поради депозирането му в съда след изтичане на преклузивния срок по
чл.62, ал.5 от СК, като твърди че Г.С. е знаел за раждането на детето М от момента на
раждането й, както и че именно той е нейн биологичен родител. Излага, че от раждането до
м.10.2020г. тя и детето са живели съвместно с Г.С., той се е грижил за детето със
съзнанието, че е негово. Това е било известно и на роднините им, тъй като през 2015г. са
направили кръщене на М. Счита, че уважаването на иска няма да доведе до подобряване
качеството на живот на детето. Моли в случай на извод за допустимост на иска, същият да
бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозирал и особеният представител
на детето М. ЮЛ. П.. Заявява становище за допустимост и вероятна основателност на
предявените искове.
Контролиращата страна ДСП – Варна, редовно уведомена за инициираното
производство не изразява становище по предявените исковете.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи
доказателствена тежест да установи положителните си твърдения, от които за него ще
настъпят благоприятни последици – в това число досежно момента на узнаване, че е
биологичен баща на детето М, както и че действително той е биологичният и баща; Следва
да установи релевантните факти за установяване на подходящия режим на лични контакти с
детето и необходимият размер на средства за издръжката на детето.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника А.П., че носи
доказателствена тежест да установи твърденията си, подкрепящи възраженията против
допустимостта и основателността на исковете, в това число, че ищецът Г.С. е узнал, че той е
биологичния баща на детето М от момента на раждането й.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът не указва на ответниците Ю.П. и М.П.
доказателствена тежест предвид липсата на наведени от тях положителни твърдения
подлежащи на установяване.
СЪДЪТ намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради
което производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
2
заседание. Представените с исковата молба и отговора на А.П. писмени доказателства са
относими и допустими към предмета на спора, поради което същите следва да бъдат
допуснати до събиране и приобщени към доказателствения материал по делото в първото
съдебно заседание. Съобразно направеното допустимо и относимо към предмета на спора
доказателствено искане на ищеца и на ответницата А.П. следва да бъде предоставена
възможност за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждането и разпита на по двама
свидетели, с показанията на които да установят твърденията си за момента на узнаване от
ищеца на факта на раждането на М.П., както узнаването от Г.С., че именно той е
биологичният й баща. Искането за провеждане на ДНК експертиза следва да бъде отложено
в съдебно заседание след уточняване на фактическите твърдения на страните. Назначаването
на социален доклад ще е необходимо само в случай на положителен извод от ДНК
изследването касателно произхода на детето М от ищеца Г.С..
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което
ще се проведе на 17.09.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните. На
същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото
съдебно заседание, а на ищеца и на ДСП-Варна и копие от депозираните писмени отговори
на ответниците.
```````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ представените с исковата молба и отговора на А.П.
писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание.
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА – Г.С. И НА ОТВЕТНИЦАТА - А.П. да
ангажират гласни доказателства чрез довеждането и разпита на по двама души свидетели в
първото по делото съдебно заседание, с показанията на които да установят твърденията си за
момента на узнаване от ищеца Г.С. за раждането на детето М.П., както и че е нейн
биологичен родител.
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
* ОТЛАГА искането за назначаване на ДНК експертиза в съдебно заседание след
изслушване становищата на страните, както и за провеждане на Социален доклад, след
евентуалното провеждане на ДНК експертиза установяваща биологичният произход от баща
на детето М.
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4