Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 22.07.2021 г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Р.ският
районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на шести
юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 19 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество и ответницата се намират в облигационни
правоотношения, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, съгласно които ищецът доставил на
ответницата, с електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., с
ИТН: ., електрическа енергия за периода
от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г., за което били издадени 4 бр. фактури, както
следва: фактура № .от 31.05.2020 г., на
стойност 48,72 лева за периода от 25.04.2020 г. до 25.05.2020 г.; фактура № .от
30.06.2020 г., на стойност 82,18 лева за периода от 26.05.2020 г. до 25.06.2020
г.; фактура № . от 31.07.2020 г., на
стойност 71,29 лева за периода от 26.06.2020 г. до 25.07.2020 г. и фактура № . от 31.08.2020 г., на стойност 8,90 лева за
периода от 26.07.2020 г. до 25.08.2020 г.
Задълженията по посочените фактури
били изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД абонатът разполагал с 10-дневен срок за
плащане на задълженията за консумирана електрическа енергия, но в срока
ответницата не изпълнила задължението си за плащане на процесните
суми, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №
801/2020 г. на РС – Р.. В рамките на образуваното дело съдът издал заповед за
изпълнение в полза на заявителя и ищец в настоящото производство за процесните суми, връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищцовото
дружество от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
С оглед изложеното, ищецът моли да
бъде признато в отношенията между страните, че ответницата му дължи сумата от
211,09 лева за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от
25.04.2020 г. до 25.08.2020 г. за електроснабден
имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. ., с ИТН: ., сумата от 3,27 лева
– мораторна лихва за забава за периода от 24.06.2020
г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
07.10.2020 г. до окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения ù особен представител е депозирала отговор на исковата
молба, с който е оспорила предявения иск, с твърдения, че ищцовото
дружество не ангажира доказателства за наличието на облигационна връзка между
страните по повод доставката на електрическа енергия в имота, като наред с това
по делото липсвали доказателства кога вземането на ищеца е станало изискуемо.
В съдебно заседание ищецът „Ч.Е.Б.“
АД, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
чрез назначения ù особен представител, изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „Ч.Е.Б.“ АД е подало на 07.10.2020 г. до Р.ския районен съд заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответницата Н.Д.Х. за дължими суми за ползвана
електрическа енергия за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“,
бл. ., вх. ., ет. ., ап. ..
Въз основа на това заявление било
образувано ч. гр. д. № 801/2020 г. по описа на РдРС,
по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № .г., връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са представени и приети 4
бр. фактури, както следва: фактура № .от
31.05.2020 г., на стойност 48,72 лева, за периода от 25.04.2020 г. до
25.05.2020 г.; фактура № .от 30.06.2020 г., на стойност 82,18 лева, за периода
от 26.05.2020 г. до 25.06.2020 г.; фактура № . от 31.07.2020 г., на стойност 71,29 лева, за
периода от 26.06.2020 г. до 25.07.2020 г. и фактура № . от 31.08.2020 г., на стойност 8,90 лева, за
периода от 26.07.2020 г. до 25.08.2020 г.
По делото са представени и
заявление, подадено от ответницата до ищцовото
дружество, за откриване на партида на нейно име и за извършване на продажба на
ел. енергия в електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., както и счетоводна
справка за консумация на клиента, издадена от ищцовото
дружество и справка – извлечение за възникнали задължения и постъпили плащания
за обект, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. .,
ет. ., ап. ., с ИТН: ., с отразяване в
последната на количеството използвана ел. енергия за периода от 15.04.2020 г.
до 26.11.2020 г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно и всеки месец са
осчетоводявани издадените фактури, като в счетоводството съществува отразено
задължение за използвана и незаплатена ел. енергия от ответницата в размер на 211,09
лева по 4 бр. фактури за периода от 25.04.2020 г. до 25.08.2020 г.
Според вещото лице лихвата за забава,
изчислена върху размера на незаплатената главница за периода от 24.06.2020 г.
до 25.09.2020 г., е в размер на 3,27 лева.
Вещото лице е констатирало, че в ищцовото дружество има открита партида на името на ответницата
за електроснабден имот, находящ
се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., с ИТН: ..
Съдът кредитира заключението по
допуснатата и изслушана по делото съдебно – счетоводна експертиза, като
неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е
процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена
срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен
по следните съображения:
За уважаване на предявения иск в
тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че за процесния период между
страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответницата електроенергия срещу задължение
на последната да заплаща стойността ù, че е доставил определено
количество електроенергия, посочено в изброените в исковата молба фактури,
единичната цена на потребената ел. енергия, както и общия размер на претенцията
си и начина на начисляването ù и че за ответницата е възникнало
задължение за плащане на исковата сума.
За да бъде задължена ответницата за
заплащане на цената на доставена и потребена през
исковия период електрическа енергия, същата следва да има качеството потребител
(битов клиент) на ел. енергия. Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа енергия за битови нужди, а съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител на електрическа енергия продава
същата при публично известни Общи условия. В чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е предвидено, че
потребител на електрическа енергия е физическо лице - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В същия
смисъл е и разпоредбата на § 1, т. 27 от ДР на ЗЕ, съгласно която „краен
клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване.
Гореизложеното налага извод, че потребител на ел. енергия за битови нужди
(краен клиент), а оттук и купувач по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия, е собственикът или ползвателят на електроснабдения
недвижим имот. Изключение от горното правило е установено в чл. 4, ал. 3 от ОУ,
където е предвидена възможност потребител на електрическа енергия (клиент) да
бъде и друго лице - ползвател на имота, различен от собственика и титуляра на вещното право на ползване, при условие че
последните са дали изрично писмено съгласие пред продавача или пред нотариус с
нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител за определен срок.
В случая по делото се установява
безспорно, че ответницата притежава качеството „битов клиент“ на ел. енергия,
като в тази връзка по делото са събрани и доказателства, а именно заявление от
ответницата Н.Х. до ищцовото дружество за откриване
на партида на нейно име и за продажба на ел. енергия за процесния
електроснабден имот, находящ
се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., с ИТН: ..
Наред с това, от заключението по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като
обективно и компетентно дадено, се установява, че за процесния
период ползваната, но незаплатена електрическа енергия за електроснабдения
имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет.
., ап. ., е в размер на 211,09 лева. Заключението не е оспорено от страните,
поради което съдът приема иска за главница за доказан в пълния предявен размер.
Когато вземането е срочно, то е
изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава, ако не плати на падежа, без да
е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ на ищеца е предвидено,
че купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за ел. енергия в срок - този
срок е 10-дневен след изтичане на периода, за който се отнася и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащане на ел. енергия. През 10-дневния период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В случая, ответницата има задължение да плати стойността на
доставената и използвана ел. енергия, което не е изпълнено в 10-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като същата е изпаднала в забава
на 05.06.2020 г., след като е изтекъл 10-дневният срок за заплащане на
задължението по фактура № .от 31.05.2020
г. за периода от 25.04.2020 г. до 25.05.2020 г., поради което ответницата е в
забава. Лихвата за забава върху главницата се претендира за периода от 24.06.2020
г. до 25.09.2020 г. и изчислена от вещото лице е в размер на 3,27 лева, което
съответства на претендираното от ищеца, поради което
искът следва да бъде уважен, така както е предявен.
По разноските:
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените от последния разноски в общ размер на 731,00 лева, от които
100,00 лева – внесена държавна такса, 181,00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение, 150,00 лева – депозит за вещо лице и 300,00 лева –
възнаграждение за особен представител.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл.
„БенчМарк“, „Бизнес център“, сумата от 211,09 лева (двеста и единадесет лева и
девет стотинки) за ползвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 25.04.2020
г. до 25.08.2020 г. за електроснабден имот, находящ се в гр. Р., ЖК „Т.“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., с
ИТН: ., сумата от 3,27 лева (три лева и
двадесет и седем стотинки) – мораторна лихва за
забава за периода от 24.06.2020 г. до 25.09.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 07.10.2020 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Н.Д.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК: ., със
седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
159, бл. „БенчМарк“, „Бизнес център“, сума в размер
на 731,00 лева (седемстотин тридесет и един лева), представляваща направени от
ищеца деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.