Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 04.03.2020г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.
районен съд II граждански
състав
На трети февруари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 2029 по описа
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени иска с правно основание
чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от Кодекса на
труда /КТ/ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за
възстановяване на преди заеманата работа и за изплащане на обезщетение по
чл.225, ал.1, иск с правно основание
чл.224, ал.1, иск за заплащане на трудови
възнаграждения в размер на 960 лева по споразумение от. 14.07.2017г., иск за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на 420 лева за месец април 2018г.
В исковата молба
пълномощникът на ищеца адв. Г. твърди, че доверителят ѝ полагал труд в
ответното дружество от приблизително две години, като по силата на трудов
договор, сключен с ответника заемал длъжността „***" с място на работа
парк „***", общ. К..
Сочи, че на 14.07.2017 г.
доверителят ѝ и ответното дружество сключили споразумение, по силата на
което работодателят следвало да изплати трудовите възнаграждения на ищеца за
отработения период 01.01.2017 г. - 30.04.2017 г. в общ нетен размер от
1 520 лв., като крайния срок за изплащане бил м. 06.2019 г. Към
споразумението се съдържал, изготвен от ответното дружество, погасителен план,
по който работодателят се задължавал да изплаща по 80 лв. всеки месец, считано
от 30.06.2017 г. до 30.06.2019 г.
Заявява, че през 2017 г.
дружеството извършило последното плащане, съгласно представеното споразумение,
като до настоящия момент - 06.08.2018 г. ответникът не е изплатил 6 (шест)
месечни вноски по погасителния план, като с това си действие нарушил
подписаното от страните споразумение.
Твърди, че съгласно чл.
87, ал. 2 от ЗЗД сключеното между страните споразумение се счита развалено, тъй
като не е спазено от страна на длъжника и трудовите възнаграждения не са
платени в уговореното време. Сочи, че към настоящия момент остатъка от
дължимите суми по посоченото споразумение са в общ размер на 960 лв.
Счита, че задължението на
доверителя ѝ по чл. З от споразумението да не завежда съдебни дела за
събиране на отработените трудови възнаграждения следва да отпадне, поради
развалянето на двустранния писмен договор. В настоящото производство претендира
сумата от 960 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Отбелязва, че към
настоящия момент работодателят не е изплатил на доверителя ѝ дължащите му
се по закон лихви за забава върху главниците, представляващи забавени трудови
възнаграждения, разпределени по суми, както следва: за м. 12.2017 г. -
мораторна лихва върху забавено трудово възнаграждение за периода 01.03.2018 -
26.07.2018 г. в нетен размер от 15.65 лв.; за м. 01.2018г. - мораторна лихва
върху забавено трудово възнаграждение в нетен размер от 13.68 лв.; за м.
02.2018г. - мораторна лихва върху забавено трудово възнаграждение в нетен
размер от 10.17 лв.; за м. 03.2018 г. - мораторна лихва върху забавено трудово
възнаграждение в нетен размер от 6.55 лв.;
Заявява, че работодателят
е в забава от 31.07.2018 г. и за изплащане на трудово възнаграждение в нетен
размер от 420 лв. за м. 04.2018г., ведно с лихвата за забава 01.08.2018 г. -
06.08.2018 г. в размер на 0.70лв.
Сочи, че на 25.07.2018 г.
по пощата, с обратна разписка, доверителят ѝ изпратил заявление по чл.
327, ал. 2 от КТ за прекратяване на трудовия договор без предизвестие, поради
забавяне изплащането на уговореното трудово възнаграждение. На 26.07.2018г.
ответното дружество е получило заявлението, видно от представената обратна
разписка. На следващия ден по банковата сметка на ищеца постъпили суми от
работодателя с основание: заплати от м. 12.2017 г. до м. 04.2018 г. На
02.08.2018 г. по куриер ищеца получил заповед за освобождаване №
2049/26.07.2018 г., с правно основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
Заявява, че в сроковете,
предвидени в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ обжалва настоящата заповед като
незаконосъобразна и неправилна по следните съображения:
Счита, че прекратяването
на трудовото правоотношение е извършено в противоречие разпоредбата на чл. 327,
ал. 2 от КТ, тъй като текста на закона гласи, че работникът може да прекрати
трудовия договор без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на
трудовото възнаграждение. В настоящия случай забавените трудови възнаграждения към
25.07.2018 г. (датата на подаване на заявлението) са за четири пълни
отработени месеци. В
противоречие на законовата
разпоредба работодателят не бил съгласен, че до 26.07.2018 г. (датата на
получаване на заявление за прекратяване на трудовото правоотношение) е бил в
забава за заплащане на уговорените възнаграждения. Поради същата причина издал
процесната заповед за прекратяване на ТПО и изпратил писмо с изх. № 655 от
01.08.2018 г. до доверителя ѝ, с което излагал мотивите си за уволнението,
с основание чл. 326, ал.1 от КТ. На 27.07.2018 г. работодателят наредил
по банковата сметка
на ищеца трудови възнаграждения
от м. 12.2017 г. до м. 04.2018 г., видно от справка на банковата сметка на
работника в банка ДСК.
Сочи, че работодателят
издал незаконосъобразна заповед по чл. 326, ал. 1 от КТ, при положение, че
ищецът не е депозирал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение.
Заявява, че към настоящата
искова молба прилага копие от отговор на Дирекция ИТ, в който е упоменато, че
на „С.с." ООД са съставени 4 броя актове за установяване на
административно нарушение, за това, че дружеството е забавило изплащането на
трудовите възнаграждения за посочения по-горе период на ищеца. Твърди, че с
тези си действия работодателят нарушава разпоредбите на кодекса на
труда, като издава
незаконосъобразна и неправилна
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.
Твърди, че при
прекратяването на трудовото правоотношение работодателя дължи сумата за неползвания
от работника платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 от КТ. за периода
01.01.2018 г. - 01.07.2018 г. на ищеца се дължи ПГО за дни. Съгласно чл. 224 от КТ работодателя следва да изплати паричната му равностойност, която е 255 лв. В
заповедта за уволнение не е отразено, че дължи сумата, поради което претендира
същата в настоящото съдебно производство.
Моли съда да постанови
решение с което да отмени незаконосъобразното уволнение на Н.И.К., наложено със
заповед за освобождаване № г., с правно основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като
незаконосъобразно и неправилно, с произтичащите от това законни последици. Моли
съда да възстанови ищеца на заеманата от преди уволнението длъжност „***",
с място на работа парк „***", общ. К.. Моли съда да осъди ответника да
изплати на доверителя ѝ на основание чл. 225(1) от КТ обезщетение за
месеците, през които е останал без работа, поради незаконно уволнение в размер
на 3 060 лева. Моли съда да осъди „С.с." ООД да заплати сумата от 960
лева, представляваща остатък от сключено споразумение между страните на
14.07.2017 г. Моли съда да осъди ответника да заплати обезщетение с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 10 дни през
2018г., в размер на 255 лева. Моли съда да осъди ответника да заплати на
доверителя ѝ трудово възнаграждение в нетен размер от 420 лв. за м.
04.2018 г., ведно с лихвата за забава от 01.08.2018 г. - 06.08.2018 г. в размер
на 0.70 лв., за м.12.2017 г. - мораторна лихва върху забавено трудово
възнаграждение за периода 01.03.2018 - 26.07.2018 г. в нетен размер от 15.65
лв.; за м. 01.2018 г. - мораторна лихва върху забавено трудово възнаграждение в
нетен размер от 13.68 лв.; за м. 02.2018 г. - мораторна лихва върху забавено
трудово възнаграждение в нетен размер от 10.17 лв.; за м. 03.2018 г. -
мораторна лихва върху забавено трудово възнаграждение в нетен размер от 6.55
лв. Претендира присъждането на всички
дължими от ответника суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от
депозирането на исковата молба, до окончателното им, изплащане, като присъди и
направените по делото разноски, описани в представените по делото договор за
правна защита и съдействие, адвокатско пълномощно и списък с разноски.
По
делото е постъпила молба вх. № 7498/03.06.2019 г. по описа на Районен съд - К.
от адв. С. Г.-Ч., в качеството й на пълномощник на ищеца, с която заявява, че
основното обстоятелство обуславящо незаконосъобразността на процесното
уволнение е факта, че издадената от работодателя заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение е с неправилно законово основание. Трудовия договор
между ищеца и ответното дружество е прекратен от момента на получаване на
заявлението по чл. 327, ал. 1 от КТ на 26.07.2018 г. и вместо работодателят да
издаде заповед за прекратяване с основание посочено в заявлението, издава
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение с правно основание чл. 326,
ал. 1 от КТ от 26.07. 2018 г. Същата заповед противоречи на закона, тъй като е
указано подробно в чл. 326, 32 и чл. 221 от КТ начина за прекратяване на
трудовото правоотношение, когато работодателят забави изплащането на трудовото
възнаграждение или общественото осигуряване на работника. Съгласно практиката
на ВКС при подобни случаи работника има право да иска от съда отмяна на
уволнението, като незаконосъобразно и заплащане на обезщетението по чл. 221 от КТ. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат С. Г., която моли
съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответното дружество. По делото
е постъпило становище от адв. Д. С., в качеството ѝ на пълномощник на
ответното дружество, с която заявява, че предявените искове по чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са неоснователни. Счита, че работникът е злоупотребил с
правото си по чл. 327 от КТ, за да избегне налагането на дисциплинарно
наказание на нарушение, което е извършено преди отправянето на едностранното
волеизявление. Заявява, че наведените твърдения за забавено изплащане на
дължимите трудови възнаграждения в исковата молба са неоснователни, тъй като
към 26.07.2018 г., когато уведомлението по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ е
достигнало до знанието на работодателя не е било налице забавяне в изплащането
на дължимите суми по споразумение, сключено между страните от 14.07.2017 г.
Относно иска с правно основание чл. 344, т. 2 и т. 3 от КТ счита същия за
основателен, тъй като в настоящия случай ищецът е останал без работа по своя
инициатива. По отношение на иск с прав основание чл. 224, ал. 1 от КТ, а именно
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск заявява, че
същият е неоснователен, тъй като ищецът Н.К. е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск за срока на съществуване на трудовото правоотношение. Моли съда
да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените искове с правно
основание чл. 344, т. 1, т. 1 и т. 3 и иска с правно основание чл. 224, ал. 1
като неоснователни и недоказани.Излага съображения в писмени бележки по делото
Съдът след като обсъди събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със
становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Не е спорно
между страните по делото, че ищецът по делото Н.И.К. е изпълнявал длъжността „***“
на обект „***, община К. от 15.12.2015 г. в ответното дружество, съгласно
трудов договор № г., с основно месечно възнаграждение 380,00 лева, с доплащане
за нощен труд 0,25 лева на час.
Трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено със заповед № г. на основание чл. 326, ал.
1 от КТ, считано от 26.07.2018 г.
По делото е
представено заявление от 25.07.2018 г. от ищеца по делото до „С.с.“ ООД, с
което същия заявява, че прекратява трудовото правоотношение на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавяне на изплащането на трудовото
възнаграждение.
Представено е
и писмо от „Инспекция по труда“ – С. изх. № от 01.08.2018 г. по повод извършена
проверка на 25.06.2018 г. , във връзка с подаден от ищеца сигнал. От
извършената проверка се установява, че за месец януари 2017г., месец февруари
2017г.,месец март 2017г., месец април
2017г. трудовите възнаграждения са изплатени. Установено е, че трудовите
възнаграждения на ищеца за месеците декември 2017г., януари 2018 г., февруари
2018г. и месец март са изплатени наведнъж по банков път на 26.07.2018г.
По делото е
представено Споразумение от г. между „С.с.“ ООД и Н.И.К.. Съгласно
споразумението страните са се уговорили ищецът да получи трудово възнаграждение
за отработен период от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г., в общ нетен размер на 1 520,00 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Споразумението работодателят се задължава да изплати
дължимото трудово възнаграждение на разсрочено плащане в срок до 24 месеца (до
06.20129 г.).
По делото е
представена Заповед № 11/25.07.2018 г. от управителя на ответното дружество до
ищеца, с която на основание чл. 193, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 187, т. 1,
предл. 3 от КТ е открита процедура за извършено дисциплинарно нарушение. Със
същата заповед работодателят е поканил ищеца, в еднодневен срок от връчване на
заповедта за образуваното дисциплинарно производство, да даде писмени
обяснения. По делото са представени и писмени обяснения.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е
депозирала писмено заключение, неоспорено от страните, което съдът намира за
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че за времето от месец януари 2017 г. до месец юли 2018 г. на ищеца
е начислено и платено трудово възнаграждение в размер общо на 7 124,13
лева брутна сума, съответно след приспадане на дължимите осигурителни вноски и
данък върху доходите с нетна сума в размер на 5 552,87 лева. Вещото лице
сочи, че съгласно сключеното споразумение между страните от 14.07.2017 г., по
силата на което ответникът следва да заплати трудово възнаграждение на ищеца за
отработения период от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в общ размер 1 520,00
лева, с погасителен план, задължаващ работодателят да изплаща по 80,00 лева
всеки месец, считано от 30.06.2017 г. до 30.12.2018 г. не са установени дължими
трудови възнаграждения. Вещото лице сочи, че ищецът не е ползвал 12 дни от
полагащия му се платен годишен отпуск, като обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск е 322,08 лева брутна сума, съответно 289,87 лева нетен
размер за получаване. От експертизата се
установява още, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за шест месеца е
3 060,00 лева.
При така установеното от фактическа
страна се налагат следните правни изводи:
По делото не е спорно, че ищеца Н.И.К.
е работил по трудово правоотношение с ответника „С.с.“ ООД на длъжност „***“ на
обект „Б.“ –, община К. от 15.12.2015 г.
В исковата
молба се съдържат оплаквания за нарушаване на сключеното между страните
споразумение от. – неплащане от страна на работодателя на трудовите
възнаграждения. Ищецът твърди, че поради забава на изплащането на трудовите
възнаграждения, съгласно споразумение от. е прекратил трудовия договор писмено
без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Ответника твърди, че
ищеца недобросъвестно е упражнил правото си по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, с цел
да осуети налагането на дисциплинарно наказание, тъй като от 18.07.2018г. същия
не се е явявал на работа, поради което на основание чл.193 от КТ работодателя е
отправил до работника искане за даване на писмени обяснения.
Със заповед от
26.07.2018г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ.
В настоящия случай
с писменото си волеизявление от 25.07.2018 г. ответникът едностранно е
прекратил трудовия договор, като причина за това е посочил хипотезата на
чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Това изявление на служителя е основано на
предвиденото в чл.327, ал.1, т.2 от КТ субективно негово преобразуващо право да
предизвика едностранно, независимо от волята на работодателя, изменение на
съществуващото правоотношение, поради което с достигането му до работодателя,
то е произвело целеното действие. Трайна е съдебната практика, че изявлението
на работника за прекратяване на трудовото правоотношение по причина, за която
работодателя отговаря поражда действие-трудовото правоотношение се прекратява,
но ако в действителност посоченото основание не съществува, се пораждат
последиците, свързани с отговорността за обезщетения. В този смисъл е и решение
№554/27.10.2008 г. по гр.д.№1860/2005 г. на ВКС, II г. о., в което съдът се
позовава на предвиденото в чл.48,
ал.3 и ал.4 от Конституцията на Република Б. право на всеки
гражданин свободно да избира професия и място на работа, и, че никой не може да
бъде заставен да извършва принудителен труд, поради което е без значение за
прекратяването на трудовото правоотношение е дали са налице или не предвидените
в чл.327, т.2 от КТ
предпоставки за едностранното прекратяване на трудовия договор като при липса
на такива предпоставки т.е. ако прекратяването е станало без основание,
работодателят може да се защити чрез претендиране на обезщетение за вреди,
които е понесъл от
евентуалното неоснователно прекратяване на трудовия договор /т.см. решение №289/18.11.2014г. по гр. д. №
1289/2014г. на ВКС, IV , г.о. и решение №144/23.02.2010г. по
гр.д.№3101/2008г. на ВКС, V г.о./. Когато
работникът или служителят упражни добросъвестно
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие,
трудовото правоотношение се прекратява с достигането на изявлението до
работодателя. Трудовият договор е прекратен, а работникът отговаря за вредите,
които е причинил на работодателя. В такъв
случай работодателят не може да прекрати вече прекратеното трудово
правоотношение. Трудовото правоотношение обаче не се прекратява, ако работникът
злоупотреби с правото
си по чл. 327, ал.1, т.2 от КТ. Такъв пример е когато работникът или
служителят, за да избегне налагането на дисциплинарно наказание за нарушение,
което е извършено преди отправянето на едностранното изявление по чл. 327,
ал.1, т.2 от КТ до работодателя. Именно
с тези мотиви работодателят е оспорил
предявените искове, като твърди, че ищеца е
злоупотребил с правото си да прекрати трудовия договор на основание
чл.327, ал.1, т.2 от КТ, тъй като ищецът не се е явил на работа за периода от
18.07.2018г. до 25.07.2018г. Представена е заповед № 11/25.07.2018г. от
управителя на ответното дружество до Н.И.К.. От същата се установява, че не
основание чл.193, ал.1 от КТ във вр. с чл.187, т.1, предложение 3 от КТ
работодателят е открил процедура за извършено дисциплинарно нарушение - неявяване на работа за периода 18.07.2018г. до 25.07.2018г. Със
същата заповед работникът е поканен в едноседмичен срок от връчване на заповедта
да даде писмени обяснения и/или да бъде
изслушан за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина неявяване на работа в рамките на два
последователни работни дни. По делото не се
спори, че ищецът Н.И.К. е бил в отпуск за временна нетрудоспособност
от 13.07.2018г. до 17.07.2018г., като на 18.07.2018г. същия не се е явил на
работа. Това обстоятелство е установено от представените по делото писмени
доказателства. Налага се извода, че на
18.07.2018г. ищецът не се е явил на работа без основателна причина. Ищецът не
се е явил на работа за периода от 18.07.2018г. до 25.07.2018г., поради което
със заповед 11/25.07.2018г. на
управителя на ответното дружество същия е открил процедура по налагане на
дисциплинарно наказание и е изискал писмени обяснения от работника. Заявлението
по чл.327, ал.1, т.2 от КТ е отправено от работника до работодателя на
25.07.2018г. и получено от последния на 26.07.2018г. Горното налага извода, че
работника е злоупотребил с правото си по
чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, тъй като преди отправянето на изявлението си до работодателя
/25.07.2018г./ същият е престанал без
основателна причина да се явява на работа, от 18.07.2018г. Във връзка с извършеното
дисциплинарно нарушение работодателят е открил процедура по налагане на
дисциплинарно наказание.
По тези съображения съдът счита че,
трудовото правоотношение между страните не е прекратено на основание чл. 327 от КТ с подаване на заявлението от
служителя т.е. на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ както твърди
ищеца, тъй като е направено с цел да се избегне дисциплинарно наказание и е
налице злоупотребя с право. Установи се в настоящото производство, че е
образувано дисциплинарно производство, ищеца е подал заявление за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ след 18.07.2018г, когато без основателна причина не се е
явил на работа. Искането за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ е направено след като ищеца без основателна причина не се
е явявал на работа през периода от 18.07.2018г. – 25.07.2018г. и е с цел да се
избегне дисциплинарното наказание за нарушение, което е извършено преди
отправянето на едностранното изявление. /В този смисъл определение №
1071/15.10.2010 г. по гр.д. № 562/2010 г. на ВКС, IV г. о./.
Дори и да се приеме, че трудовото правоотношение
е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ във връзка с изложените в заявлението доводи
от страна на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение поради забавено
плащане на дължимите трудови възнаграждения, както и неизпълнение от страна на
работодателя на споразумение от .. съдът намира същите за неоснователни. От неоспореното
заключение на съдебно - счетоводна експертиза се установява, че за периода
месец януари 2017г. до месец юли 2018г. на ищеца е начислено и е платено трудово възнаграждение в размер на
7 124.13 лева – брутна сума, съответно след приспадане на дължимите
осигурителни вноски и данък върху доходите с нетна сума с получаване в размер
на 5 552.87 лева т.е трудовите възнаграждения са изплатени за процесния
период. Съгласно сключеното споразумение от 14.07.2017г. между страните ответното
дружество е следвало да изплати на ищеца трудови възнаграждения за отработения
период от 01.01.2017г до 30.04.2017г. в общ размер на 1 520 лева, с
погасителен план задължаващ работодателя да изплаща по 80 лева всеки месец,
считано от 30.06.2017г. до 30.12.2018г. като в тази връзка от заключението на
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че не се дължи трудово
възнаграждение. Неоснователен се явява искът
за заплащане на сумата от 960 лева, представляваща неплатен остатък от
сключеното споразумение от 14.07.2017г., както и иска за заплащане на трудово възнаграждение за месец април
2018г. в размер на 420 лева, и искът за заплащане на сумата 28,68 лева мораторна лихва за забава за трудовите
възнаграждения за периода месец декември 2017 г. – месец април 2018 г.
Вън от изложеното
съдът намира, че следва да отбележи, че при прекратяване на трудовото
правоотношение между страните с отправено от работника едностранно
волеизявление по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ каквито са твърденията на ищеца на
същия не се дължи обезщетение по реда на чл. 225 от КТ. На следващо място, при
прекратяване на това основание работникът няма право да иска възстановяване на
трудовото правоотношение и респективно заплащане на обезщетение за оставане без
работа.
По отношение на
иска с правно основание чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за
времето 01.01.2018 г. до прекратяване на трудовото правоотношение или за 6
месеца, в размер на 12 дни съдът намира същият за неоснователен. От
представените писмени доказателства, а и от заключението на вещото лице се
установява, че за претендирания период на ищеца е изплатено следващото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.
Поради това съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 344, т. 1 от КТ е неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Съединяването на искове по чл. 344,
ал. 1, точки 1, 2 и 3 от КТ е обективно и кумулативно, тъй като от съда се иска
да разгледа всеки един от съединените искове и да се произнесе по всеки с
решение. Кумулативното обективно съединяване на искове е допустимо и когато
претенциите са в съотношение на главна към акцесорни, т.е когато уважаването на
единия иск обуславя уважаването на другите искове. В такова съотношение са
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ. Водещ е иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ – за признаване незаконността на уволнението и за неговата
отмяна, а останалите – по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са акцесорни,
защото тяхното уважаване е възможно само, ако заповедта за уволнение бъде
призната за незаконна и уволнението бъде отменено. Отхвърлянето на иска за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна като неоснователен
обуславя и отхвърлянето като неоснователни и на акцесорните искове – за
възстановяване на ищеца на предишната му работа като: *** на обект „Б.” – Ч. и
за заплащане на сумата от 3 060 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
месеците, през които е останал без работа поради незаконно прекратяване на
трудовото правоотношение от 26.07.2018
г. до 26.01.2019 г. Искът за признаване незаконността на уволнението и неговата
отмяна имат преюдициален характер по отношение на другите два обективно
съединени иска /Решение № 625/1992 г. на
III г.о. на ВКС/.
В разпоредбата на чл. 236, ал.1, т. 6
от ГПК е предвидено задължение за съда
да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съдът намира за основателно искането
на ответника за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно
чл.78, ал.3 от ГПК ответника също има
право на разноски , съразмерно с отхвърлената част от иска. Ищецът следва да
заплати на ответника сумата от 500 лева, представляващи възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която
е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най –
късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В
противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия и двете страни не са
представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, против „С.с.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя
Е. И. Б. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване незаконосъобразността
на прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № г. на управителя
на „С.с.“ ООД за незаконосъобразно и
неговата отмяна като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
за възстановяване на заеманата преди уволнението работа – „***", с място
на работа парк „Б.“ – Ч..
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 3 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане шест месеца без
работа поради незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение в
размер на 3 060 лева, за периода от 26.07.2018 г. до 26.01.2019 г., ведно
със законната лихва считано от 06.08.2018 г. до окончателното ѝ
изплащане, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. иск с правно
основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 10 дни
през 2018 г., в размер на 255 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. иск за заплащане на сумата
от 960 лева, представляваща незаплатен остатък от сключено споразумение между
страните от 14.07.2018 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***
против „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. иск за
заплащане на лихва за забава върху
неизплатените трудови възнаграждения в
размер на 28,68 лева за периода месец декември 2017 г. – месец април 2018 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Н.И.К., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „С.с.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представляван от управителя Е. И. Б. сумата
от 500 лева представляваща направени по
делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия :