Р Е Ш Е Н И Е
№ ..................../09.08.2018 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 19325 по описа на съда за 2017 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Ж.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И К.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови
неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата,
като премахне незаконно изградените стоманобетонова
шахта с размери 2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран,
както и четири сградни водопроводни отклонения от
съществуващия водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в
собствения на ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
*
по КККР на гр. *,
одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. *,
район *,
местност „*
с площ 1080 кв. м., при граници: имоти с идентификатори *;
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника
към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от
неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата
строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата в общ размер от 3742 лв., представляваща
обезщетение за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г. за лишаването на ищцата от
ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени
построената шахта и четирите водопроводни отклонения, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба и уточняващите молби към
нея от 12.01.2018 г. и 23.01.2018 г. ищцата Ж.П.Д. излага, че е собственик на поземлен
имот с идентификатор * по КККР на гр. * по
силата на наследство и изтекла в нейна полза придобивна
давност. Посочва, че в имота няма постройка, но го посещава периодично. В края
на м. май 2016 г. заедно с племенника си отишли до имота и установили, че по
земята има следи от тежка техника, изсечени и изкоренени трайни насаждения, а
по средата на мястото е изградена бетонова шахта, затворена с метален капак,
заключен с катинар. От съседите разбрала, че строежът е извършен от служители
на ответното дружество „В.И К.“ ООД. Същите са изградили бетоновата шахта и
спирателния кран с техническо съоръжение в нея и сградни
водопроводни отклонения към преминаващ през мястото й централен водопровод.
Поддържа, че не е давала съгласие за извършване на този строеж. Не е била
уведомявана от ответника, че в имота й ще се извърши строителство. Твърди, че неколкократно е посещавала офиса на ответното дружество, за
да установи на какво основание е извършен този строеж. На няколко пъти й бил
отказван достъп до лице, което да й даде компетентен отговор. На отправено от
нея заявление от 13.07.2016 г. получила отговор, че извършените строителни
дейности в имота са законни. Подала жалба до Община Варна на 20.03.2017 г. При
извършената проверка било установено, че няма издадено разрешение за строеж,
поради което изграждането на бетонна шахта и спирателен кран представлява
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Впоследствие получила писмо от Началника на
РО – НСК при РДНСК – Североизточен район, в което също бил направен извод за
извършено незаконно строителство в имота. Поддържа, че извършеният незаконен
строеж подлежи на премахване, като същият й пречи да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Счита, че извършването на неразрешени от нея
строително-монтажни действия в собствения й имот е противоправно.
Посочва, че това поведение на ответника продължава и към настоящия момент,
доколкото същият не предприема никакви стъпки в посока на възстановяване на
фактическото и правно положение отпреди извършване на строежа. Твърди, че в
резултат на тези действия е претърпяла неимуществени вреди, които са в причинна
връзка с неправомерното поведение на ответника и негови служители и се
изразяват в преживян шок и стрес, емоционален дискомфорт,
унижение, нервно напрежение, безпокойство и притеснение. Претендира заплащане
на обезщетение за лишаването от ползването на процесната
реална част от имота, заета от незаконния строеж. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответникът „*.“ *,
редовно уведомен, е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – юрк. **.
Поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че процесният водопровод е публична общинска собственост, като
титуляр на правото на собственост е Община *.
Ето защо счита, че искът неправилно е насочен към дружеството. Излага, че през
имота на ищцата преминава захранващ „Батовски
водопровод“, който осигурява водоподаване на
абонатите в местностите „*“. Твърди, че
водопроводът е построен през 1900 г., като същият му е предаден за експлоатация
в качеството му на ВиК оператор. Посочва, че имотът
на ищцата е придобит със съществуващите в него ВиК
съоръжения. Счита, че съгласно чл. 103 и сл. ЗВ е налице сервитут,
учреден в обществена полза, възникнал след изграждането на водопровода. Поради
многобройните жалби, подадени от абонати от м. „*“,
за ниско налягане във водоподаването, е изградил в
имота водомерна шахта и монтирал редуцил вентил върху
водопровода, с оглед гарантиране нормалното водоснабдяване на имотите в района.
Твърди, че изградената шахта и поставения редуцил
вентил са елементи, неразделна част от водопровода, като местонахождението им е
технически обосновано. Излага, че процесният
водопровод осигурява водоподаване на повече от 10000
абоната. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
В проведеното в настоящото производство
открито съдебно заседание на 09.07.2018 г. ищцата се представлява от адв. *,
който поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите
да бъдат уважени. В предоставения му от съда срок представя писмена защита.
Ответникът се представлява от юрк. *, която заявява, че
оспорва исковите претенции и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 109 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59,
ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Преди да бъде разгледан по същество този иск съдът намира за нужно да
отбележи, че цената на същия е определена по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК в размер
на 2000 лв., като не се налага определянето на друга такава, предвид приетата
по делото СТЕ, съгласно която пазарната стойност за разходите за материали и
труд, необходими за премахване на строежа – стоманобетонова
шахта, спирателен кран и четири сградни водопроводни
отклонения, е в диапазона 1800-2500 лв.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,
че ищцата е собственик на процесния имот по силата на
наследствено правоприемство и изтекла в нейна полза придобивна давност /което обстоятелство се установява и от
представения нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давност № * г./, както и че през м. май 2016 г. служители на
ответното дружество са извършили строеж в имота на ищцата – изградена шахта и поставен редуцил
вентил.
Със заявление, получено от ответното дружество на 13.07.2016 г. /л. 31
от делото/ ищцата е поискала да получи информация относно извършените в
собствения й имот, находящ се в гр. *“, състоящ се от имот № *, хидротехнически мероприятия – изградени
водопроводи и шатха без нейно знание и съгласие. В
отговор * операторът е посочил, че в
посочените имоти съществува водопровод ф375Ч.
Във връзка с подадена от ищцата жалба до Община * от 20.03.2017г. за извършени от ответника
хидротехнически и строителни дейности в имота й – изграждане на водопроводни
отклонения от преминаващ през собствеността й водопровод и шахта в центъра на
имота е извършена проверка по документи и на място от служители на отдел
„Строителен контрол“, дирекция УСКОР при Община *. В изготвеното на 22.05.2017 г. писмо /л.
12/ е посочено, че е установено, че към момента няма издадено разрешение за
строеж, поради което изграждането на бетонна шахта и спирателен кран
представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Преписката е изпратена по
компетентност на началника на РО НСК – *
при РДНСК – Североизточен район.
Представено е писмо от началника на РО НСК – * при РДНСК – Североизточен район, в което са
описани извършените до момента действия по проверката, като е указано в срок до
31.07.2017 г. кметът на Община * и
кметът на район „*“ да
разпоредят проверка относно законното изграждане на водопроводни отклонения и
проверка законността на сградите, които са водоснабдени. Посочено е, че при
констатиране на незаконно изграждане на тези водопроводни отклонения от кмета
на район „*“ към Община **а следва да се предприемат действия по чл.
225а ЗУТ.
В писма от 04.08.2017 г. /л. 17 – л. 20/ на кмета на район „*“ – Община * е
посочено, че служители на Дирекции „Обществен ред и контрол“ към район „*“ съвместно с „Управление на сигурността,
контрол и опазване на обществения ред“ към Община Варна са извършили проверка
на поземлен имот с идентификатор * в
местност „*“. Установено е, че имотът
не е заграден с ограда и има свободен достъп. Констатиран е изкоп с цел да се
достигне нивото на магистралния водопровод и изградена бетонна шахта с метални
капаци, заключени с катинар. В открития участък не е възможно да се констатират
водопроводни отклонения. Ето защо на ищцата са дадени указания да нанесе всички
съществуващи ВиК сградни
отклонения на приложеното заверено копие на част от кадастрален план на м. „*“, което да послужи като основание за
предприемане на последващи действия от районната
администрация.
По делото няма данни административната преписка във връзка с подадената
от ищцата жалба да е приключила с окончателно становище за наличието или не на
изграден незаконен строеж в процесния имот, съответно
няма данни същата да е изпълнила указанията й, дадени от район „*“ – Община *, с писмата от 04.08.2018 г.
По делото са изслушани заключенията на вещото лице А.А. по допуснатите основна и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, съгласно които в поземлен имот с идентификатор * е изградена стоманобетонна шахта с размери
3.50 м. х 2 м., със заключващ се метален капак. Шахтата е 1.50 м. под върха на
ПИ /на терена/ и е с дълбочина 2.50 м. и дебелина на стените 20 см. За този
строеж няма одобрен инвестиционен проект, няма издадено строително разрешение и
няма въвеждане на строежа в експлоатация. Шахтата с апаратурата в нея е
изградена аварийно с цел да осигури продължителен период от време /над 50 години/
нормално водозахранване с питейна вода за битови
нужди в м. „*“, вече селищни
образувания, намиращи се на територията на гр. Варна. Площта на поземления
имот, която се заема от извършения строеж /построената шахта/ е 7 кв. м., а за
двете отклонения, непосредствено пред и след бетонната шахта – 25.5 кв. м. За процесния имот, съгласно ОУП на гр. *, се допуска РЗП до кота
корниз 7 м, тоест ниско жилищно строителство до 2 етажа. За района плътността
на застрояване е 0.6. Изграденият строеж не нарушава плътността на застояване
на имота.
Според вещото лице, извършеното строителство на стоманобетонната шахта
от страна на ответника е в сервитута над водопровода.
Това фактическо състояние до известна степен парализира собственика на служещия
имот да не строи или извършва определени работи. Това безспорно ограничава
възможността за пълноценното използване на имота освен от изградената шахта, но
и от необходимостта от по-нататъшно право за достъп на преминаване до нея, за
обслужване и поддържане на съоръженията и арматурата в шахтата.
В заключението се посочва, че Батовския
чугунен водопровод е строен /прокаран/ в периода 1934-1940 г. Шахтата е
изградена след 12.01.2015 г. над водопровода, отстояща
на север на 17 м от бетонната настилка на пътя и на около 7-8 м. от южна страна
откъм имот с идентификатор * Редуцил вентилът е монтиран на главния водопровод преди
12.01.2015 г. при спирането за ремонт по Батовския
водопровод, видно и от представената докладна записка с рег. * г. на * –
ръководител ЕТР Изток до управителя на ответното дружество „В.И К.“ ООД. Редуцил вентилът е монтиран на главния водопровод, за да
поддържа автоматично предварително зададеното налягане на водата в мрежата след
него. С монтирането му са преодолени периодичните спирания и недостиг на вода
до всички потребители в тия местности и се задоволяват обществените интереси от
водозахранване за питейно-битови нужди. Според
експертизата, премахването на редуцил вентила би
нарушило нормалното водозахранване на всички имоти
над изградената шахта във вилната зона на посочените местности, вече селищни
образувания и квартали на гр. *. В район „*“ и район „*“ при Община * нямат точни данни за броя на имотите и
жителите в бившите местности „*“,
доколкото жителите им не са с постоянно целогодишно обитаване и са с адресна
регистрация в гр. *. От
статистиката на ВиК е установено, че на процесния Батовски водопровод
главните водомери са 64 бр., като от тях са водозахранени
всички потребители в посочените местности в различно време и техният брой е много, в
пъти по-голям от броя на имотите, които вероятно са няколко хиляди.
Съгласно заключението по допусната допълнителна съдебно-техническа
експертиза, няма данни и не се съхраняват такива във ВиК
дружеството, които да послужат за доказване законността на съществуващите
отклонения към имотите на двата абоната * и
* /например: документи, свързани с учредяване
право на преминаване, договор и/или писмено съгласие между собствениците на процесния и на съседните имоти/.
В обясненията си, дадени в проведените на 30.04.2018 г., 11.06.2018 г.
и 09.07.2018 г. открити съдебни заседания, вещото лице посочва, че процесната шахта е аварийно изградена в посочения имот.
Излага, че в материалите по делото са посочени 4 водопроводни отклонения, но на
практика след извършения оглед е установил, че те са само 2. Предполага, че в
миналото може да са били 4, но понастоящем са останали 2. Установени са две
затапени със скоба такива, които заемат площ от не повече от 1 кв. м.
След запознаване с техническото оборудване на шахтата вещото лице
установило, че то е трайно изградено за по-продължителен период – над 50 г. и
отговаря на всички съвременни изисквания. Изградено е над самия чугунен магистрален
водопровод, т. нар. * питейно-битов водопровод, който е чугунен 375 мм, като от
него има захранване към имотите, които са на различни лица в тези местности.
Аварийно изградена е шахтата, предвид необходимостта водопроводът да задоволява
потребностите на абонатите. Нейната роля е да осигури водозахранването
на зоната, която е в трите местности. Същата е изградена върху водопровода,
където й е мястото. Използван е моментът със спирането на водата, за да се
изгради редуцил вентилът с аспираторна
арматура и филтър, каквито са изискванията.
Обяснява, че преминаващите през имота 2 водопроводни отклонения са
частни такива. Тези отклонения са на физически лица за задоволяване на техните
нужди и обслужват частни имоти. Това са двата абоната с № * на * и
№ * – на *. Те са стари потребители, като няма данни
във ВиК дружеството от кога датира водоползването като услуга, която ползват.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
показанията на свидетелите *, *.
Съгласно показанията на свидетелите * – племенник на ищцата и * – син на ищцата /последните опосредени от разказаното му от ищцата и първия свидетел/,
които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, през м. май 2016 г. установили,
че ВиК е направило шахта в имота, за което били
уведомени от съседи. От шахтата има около 4-5 разклонения. Според свидетеля *, най-вероятно тези отклонения са ги
изградили ВиК, като това нещо го чули от комшиите.
Съгласно показанията на свидетеля * – ръководител ЕРТ * към ВиК – *, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, изграждането на процесната шахта се наложило
поради оставени без вода и налягане над 2000 абоната на ответното дружество
върху * водопровод, който е 375 мм
чугун. Имало авария и била изкопана дупка. Намерила се тръбата и там бил
монтиран редуцил вентил, съответно била изградена шахта.
Според свидетеля, изграждането на шахтата било наложително с оглед снабдяването
с вода на над 2000 абоната. Същата била изградена върху самия водопровод през
2016 г., като именно там има връзка на *
водопровод по налягане. Оттам нагоре се захранвал целият квартал. В този именно
имот е последната връзка, с която се водоснабдяват хората. Това е първата
тръба, която водоснабдява една част от абонатите. Свидетелят е категоричен, че
не е било възможно изграждането на шахтата на друго място.
От съвкупния анализ на така коментираните доказателства и
доказателствени средства съдът приема, че обосновано могат да бъдат направени
следните правни изводи:
Не е спорно, че през собствения на ищцата имот преминава т. нар. Батовски водопровод, построен около 1940 г., който
осигурява водоподаването на абонатите в местностите „*“.
Не е спорно и че собственик на водопровода по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 1 ЗОС, пар. 7, ал. 1, т. 7 ПЗР на ЗИД на ЗМСМА и
чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „а“ ЗВ е Община *,
като същият е предаден на ответника за експлоатация, в качеството му на ВиК оператор.
В този смисъл обаче съдът приема за неоснователно възражението на
ответното дружество в отговора на исковата молба, че искът неправилно е насочен
срещу ВиК оператора, доколкото водопроводът е
собственост на Община *. Следва
да се отбележи, че искът по чл. 109 ЗС е осъдителен по своя характер и ищецът
избира срещу кого да го води. В случая в исковата молба се твърди, че именно
действията на ответника – изграждане на шахта и водопроводни отклонения смущават
ищцата да упражнява правото си на собственост върху процесния
имот. Ето защо предявеният иск е допустим спрямо ответника, който е процесуално
легитимиран да отговаря по същия, а въпросът относно собствеността върху имота
би имало значение евентуално за неговата основателност, съответно за
основателността на предявените кумулативно съединени искове с правно основание чл.
49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Не е спорно, че процесната шахта и
поставеният редуцил вентил са изградени от ответника
през 2016 г.
Основният спорен момент в производството е дали същите представляват
незаконен строеж по смисъла на ЗУТ, съответно дали са неразделна част от
съществуващия водопровод и дали местонахождението им е технически обосновано.
На първо място, съдът приема, че не е обвързан от констатациите на
заместник-кмета на Община *,
изложени в писмото от 22.05.2017 г., че изграждането на бетонна шахта и
спирателен кран представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. И това е така,
доколкото, както бе посочено и по-горе в изложението, но делото няма данни
административната преписка във връзка с подадената от ищцата жалба от
20.03.2017 г. да е приключила с издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж по чл. 225 ЗУТ, съответно чл. 225а ЗУТ.
На следващо място, съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на ищцата, че предмет на делото не е * магистрален водопровод. Напротив. Именно
преминаването на същия през имота на ищцата, съответно съществуващата там
връзка по налягане, съгласно показанията на свидетеля *, е обосновало нуждата от изграждането на редуцил вентил и шахта върху самия водопровод с оглед
нормалното водозахранване с питейна вода за битови
нужди на потребителите в местностите „*“.
Както бе установено в производството, шахтата с апаратурата в нея е изградена
аварийно, в който смисъл е и заключението на вещото лице А.. Предназначението
на шахтата е да осигури водозахранването на зоната,
която е в трите местности, като с монтирането на редуцил
вентила са преодолени периодичните спирания и недостиг на вода до всички
потребители и се задоволяват обществените интереси от водозахранване
за питейно-битови нужди.
Във връзка с посоченото съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че процесната шахта и поставеният редуцил вентил са неразделна част от съществуващия водопровод, като местонахождението им е технически обосновано. В случая не се касае за някакъв самостоятелен строеж по смисъла на ЗУТ, предприет от ответника в чужд имот, а за осъществяване на дейност в обществена полза, изразяваща се в поддържане в изправност на водностопанските системи и съоръжения, предназначени за осигуряване на услугата за доставяне на вода за населението. В този смисъл и съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 2 ЗУТ съдът приема, че не се изисква разрешение за строеж за извършване на необходимите действия за поддържане в изправност на елементите на техническата инфраструктура на водоснабдителната система. С изграждането на шахтата и оборудването в нея не се променя трасето и техническите характеристики. И това е така, доколкото съществуването на построения около 1940 г. водопровод, преминаващ през имота на ищцата, е причина този имот да не може да бъде застроен, доколкото е недопустимо ограничаването на достъпа до водопровода. Ето защо и изградената шахта по никакъв начин не смущава упражняването на правото на собственост. Дори същата да не беше поставена на това място, за ищцата не съществува възможност да строи върху мястото, върху което преминава магистралния водопровод, водозахранващ всички потребители в посочените местности.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не намира за нужно да коментира изявленията на вещото лице за съществуващ в полза на ВиК оператора сервитут, доколкото в тази им част касаят правни изводи. В случая не се касае до налично сервитутно право в полза на ответника, а до обстоятелството, че шахтата и редуцил вентилът са неразделна част от съществуващия * водопровод, поради което не следва да бъдат премахвани. В противен случай биха необосновано се засегнали правата на потребителите в процесните местности, обслужвани именно от този водопровод. Изграждането им е в изпълнение на задълженията на ответното дружество да поддържа в изправност предоставените му за експлоатация технически съоръжения. В този смисъл не може да бъде споделено и виждането на вещото лице, че шахтата може да бъде преместена в едната част на имота, доколкото в случая ВиК не упражнява сервитутно право по смисъла на чл. 103 и сл. ЗВ. Още повече, че това не е технически обосновано, тъй като нееднократно вещото лице заяви, че шахтата е изградена върху самия водопровод, където всъщност й е мястото. Още повече, че както се посочи и по-горе, ищцата не може да извършва каквито и да е строителни дейности върху това място, независимо от наличието или не на шахтата в средата на имота.
По отношение на твърдените водопроводни отклонения:
От заключението по приетата по делото СТЕ и от обясненията на вещото лице бе установено, че от твърдените 4 водопроводни отклонения към настоящия момент са налични само 2. Тоест, за две от отклоненията искът се явява неоснователен и недоказан, доколкото същите не съществуват на място.
Що се отнася до останалите две,
то същите са частни такива, на физически лица са и захранват съседни имоти. Това са двата абоната с № * на * * и № * – на *. Както посочва вещото лице, касае се за
стари потребители, като няма данни във ВиК
дружеството от кога датира водоползването като
услуга, която ползват.
По делото не е установено, че именно ВиК
дружеството е изградило тези отклонения в имота на ищцата. Не е ясно и в кой
момент същите са изградени. И това е така въпреки поставения към допълнителната
СТЕ въпрос дали двете водопроводни отклонения са извършени при спазване на
техническите правила и нормативи от ВиК оператора,
който въпрос предполага, че именно ответникът е изградил тези отклонения,
каквото доказване обаче не бе проведено в производството от страна на ищцата.
Единствено свидетелят Полихронов изрази
предположение, че те най-вероятно са изградени от ВиК,
но това не е достатъчно да се приеме, че в действителност нещата са се случили
точно така. Още повече, че има данни, че същите са на физически лица и
доколкото обслужват техни имоти би могло да се заключи, че именно тези лица са
ги изградили в имота на ищцата.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че уважаването на така
предявения иск срещу ответника относно двете налични в имота водопроводни
отклонения е необосновано и доколкото по този начин би се засегнала правната
сфера на трети, неучастващи в производството лица, които именно би следвало да
имат възможността да направят възражения за учреден в тяхна полза сервитут по чл. 103 и сл. ЗВ, респективно чл. 193 ЗУТ,
съответно, че са придобили такъв по давност и да представят доказателства.
По изложените съображения съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото основателността на исковете с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
основателността на главния негаторен иск, съдът
намира същите за неоснователни, предвид направените изводи за неоснователност
на иска по чл. 109 ЗС, поради което същите подлежат на отхвърляне само на това
основание. В този смисъл не следва да бъдат коментирани и събраните по тези
искове доказателства и доказателствени средства, доколкото същите не могат да
променят крайния резултат по делото.
Предвид изхода на спора, право на
разноски в производството има ответникът. Същият претендира присъждането на
сумата в общ размер от 535 лв., от която: 235 лв. – депозит вещо лице и 300 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, която сума следва да
му бъде присъдена, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.П.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „В.И К.“ ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 109 ЗС, чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да преустанови неоснователните
си действия, с които смущава правото на собственост на ищцата, като премахне
незаконно изградените стоманобетонова шахта с размери
2.0 м. на 3.50 м., височина около 2.10 м., спирателен кран, както и четири сградни водопроводни отклонения от съществуващия
водопровод, преминаващи през имота за сгради в други имоти, в собствения на
ищцата недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор * по
КККР на гр. *,
одобрени със заповед № * г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. *“,
с площ 1080 кв. м., при граници: имоти с идентификатори * и *;
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 1000 лв., представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в емоционален дискомфорт, изживяно унижение от отношението на ответника
към нея, постоянно нервно напрежение, безпокойство и притеснение, в резултат от
неправомерните действия на ответника – извършване на неразрешени от ищцата
строително-монтажни действия в собствения й имот, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.12.2017 г. до окончателното й изплащане, както и ответникът да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата в общ размер от 3742 лв., представляваща
обезщетение за периода 01.06.2016 г. – 21.12.2017 г. за лишаването на ищцата от
ползването на 100 кв. м. реална част от имота, върху които са разположени
построената шахта и четирите водопроводни отклонения, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.12.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ж.П.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „В.И К.“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, сумата 535 лв. /петстотин тридесет и пет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: