№ 14
гр. Стара Загора, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20235500500804 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. Б., с адрес: с.
В., ***, действаща чрез адв. С. Б., срещу решение № 498/16.10.2023 г.,
постановено по гр.д.№ 2259/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като нищожно, евентуално –
като недопустимо, евентуално – като неправилно.
Излагат се оплаквания, че обжалваното решение е нищожно, т.к. съдът
не е формирал собствена воля при решаване на делото, а е използвал
съдържанието на друг съдебен акт, което е съобразил с конкретиката /имена,
номера на документи/ на правния спор между страните.
При условията на евентуалност се излагат оплаквания, че обжалваното
решение е недопустимо, т.к. съдът не се е произнесъл по исковете, с които е
бил сезиран – липсва произнасяне по заявения от страната главен иск за
обявяване нищожността на заповедта за прекратяване на трудовото й
правоотношение и установяване съществуването на трудово правоотношение
между страните.
Отново при условията на евентуалност се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в
противоречие с материалния закон и необоснованост.
Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционния
съд е формирал изводите си въз основа на недопустими свидетелски
показания, както и без да обсъди задълбочено възраженията на А. И. Б., че
заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е била издадена от
1
лице без работодателска власт, при неспазване на процедурата по чл.193 от
КТ и в нарушение на изискванията на чл.195 от КТ за мотивиране на
заповедта.
Претендира се обявяване нищожността на обжалваното решение и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане,
евентуално-обезсилване на решението и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, евентуално отмяна на
обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените от
въззивницата искове бъдат уважени.
Претендира се и присъждането на сторените съдебно-деловодни
разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок въззиваемата страна – Начално училище
„Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, представлявано от директора си
Б.К., действаща чрез адв. М. К., е подала отговор, с който е оспорила жалбата
като неоснователна.
Изложени са съображения, че при постановяване на обжалваното
решение не са налице пороци, които да обуславят неговата нищожност, както
и че същото е допустимо, т.к. съдът се е произнесъл по правния спор, с който
е бил сезиран.
По отношение твърдяната неправилност на обжалваното решение са
изложени доводи, че първоинстанционният съд е обсъдил всички твърдения и
възражения на страните, в т.ч. допустимите свидетелски показания,
посредством които страната е установила извършените от въззивницата
нарушения на трудовата дисциплина, и въз основа на този съвкупен анализ е
направил съответни на материалния закон правни изводи за
законосъобразност при налагането на дисциплинарното наказание
„уволнение“.
Претендира се потвърждаване на постановеното първоинстанционно
решение и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивницата се представлява
от пълномощника си - адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
обявяване нищожността на обжалваното решение, алтернативно –неговата
недопустимост.
Въззиваемата страна се представлява от пълномощник – адвокат, чрез
когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение
и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
С исковата си молба А. И. Б. е предявила срещу Начално училище
2
„Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, началника на Регионално
управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. и Регионално управление
на образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й. следните искове: 1/ за
установяване, че заповед № РД – 07-3/28.07.2022 г. на началника на
Регионално управление на образованието – гр. С.З. е невалидна и нищожна и
че с тази заповед не е прекратено трудовото й правоотношение за заеманата
от нея длъжност директор на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“
– с. З., *** и трудовото правоотношение съществува към момента на
постановяване на решението на основание действащ трудов договор; 2/ за
признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; 3/
възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност „директор“ на
Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***.
С определение № 1744/29.09.2022 г. съдът е оставил исковата молба без
движение и е дал указания на ищеца да посочи надлежния ответник и да
обоснове правния си интерес от предявяване на иска срещу всеки един от
ответниците. В това определение първоинстанционният съд е приел, че е
сезиран с искова молба, с която са предявени искове с правно основание по
чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
С подадения в предоставения й срок ищцата е посочила, че е привлякла
като ответник Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***, т.к.
същото и е работодател, а правният й интерес по отношение на ответниците
Регионално управление на образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й.
и началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С.
произтича от необходимостта да бъдат обвързани със сила на пресъдено нещо
по предявените искове, касещи нищожността на заповедта, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съдът е приел, че нередовностите са надлежно отстранени и е дал ход
на производството като преписи от исковата молба са били връчени и на
тримата ответници.
Ответниците са подали отговори на исковата молба, като всеки е
възразил срещу допустимостта на някой от предявените искове.
С определение от 12.12.2022 г. първоинстанционният съд е прекратил
поради недопустимост производството в частта му, касаеща предявените
срещу ответниците Регионално управление на образованието – гр. С.З.,
представлявано от М.З.Й. и началника на Регионално управление на
образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. искове с правно основание по с правно
основание по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от Кодекса на труда.
С разпореждането си за насрочване на делото съдът е приел, че исковата
молба е редовна, а предявените с нея искове са допустими, а в доклада на
делото е приел, че петитума на исковата молба се отнася до искове, с които
ищцата претендира установяване, че заповед № РД – 07-3/28.07.2022 г. на
началника на Регионално управление на образованието – гр. С.З. е невалидна
и нищожна и че с тази заповед не е прекратено трудовото й правоотношение
за заеманата от нея длъжност директор на Начално училище „Свети Паисий
3
Хилендарски“ – с. З., *** и трудовото правоотношение съществува към
момента на постановяване на решението на основание действащ трудов
договор; 2/ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и
възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност „директор“ на
Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., ***. Приел е, че са
предявени обективно съединени искове за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1 т.1 от КТ и за възстановяване на
предишната работа по чл.344, ал.1 т.2 от КТ.
В срока по чл.312, ал.2 от КТ пълномощникът на ищцата е поискал
допълване на доклада, като е заявил, че с исковата си молба е предявил
кумулативно и евентуално съединени искове , като първи е иск по чл.357, ал.1
от КТ вр. чл.124, ал.1 от ГПК, с който претендира установяване, че заповед №
РД – 07-3/28.07.2022 г. на началника на Регионално управление на
образованието – гр. С.З. е невалидна и нищожна и че с тази заповед не е
прекратено трудовото й правоотношение за заеманата от нея длъжност
директор на Начално училище „Свети Паисий Хилендарски“ – с. З., *** и
трудовото правоотношение съществува към момента на постановяване на
решението на основание действащ трудов договор.
В проведеното открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение
искането на ищцовата страна за допълване на доклада, като е приел, че не
следва да приема за разглеждане установителен иск, с който да прогласи
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за нищожна.
Пълномощникът на ищцата е възразил, че предявеният от него иск не
касае обявяване на нищожността на заповедта като административен акт,
както е възприето от съда, а се претендира установяване съществуването на
трудово правоотношение. Изразил е становище, че за да не е налице отказ от
правосъдие неразглеждането на този иск следва да стане чрез прекратяване, а
не чрез невъзпроизвеждането му в доклада.
Съдът е държал определение, с което е отказал искането за приемането
за съвместно разглеждане с предявения иск по чл.344, ал.1 от КТ на иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по
искове с правни основания по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяване на
заеманата допреди уволнението длъжност, като ги е отхвърлил като
неоснователни.
С оглед на очертаните с въззивната жалба предели на въззивна проверка
и в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно, т.к. при
постановяването му не е допуснат нито един порок, който според утвърдените
в съдебната практика критерии да обуславя неговата нищожност.
Решението е постановено от съд, в рамките на предвидените му в закона
правомощия и в съответния състав, обективирано е писмено и е подписано,
обявено е по предвидения в ГПК ред, а обективираната в него воля на съда е
4
разбираема.
Решението обаче е недопустимо, а съображенията за това са следните:
Общите принципи на гражданския процес задължават съда да разгледа
и разреши всяка една подадена до него молба за защита и съдействие на
лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определят от страните.
В случая с исковата си молба А. И. Б. е предявила три иска, както следва
: 1/ иск за установяване съществуването на трудово правоотношение; 2/ иск
за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна; 3/ иск за
възстановяване на заеманата допреди уволнението й длъжност.
Налице е обективно съединяване на искове по почин на ищеца по
смисъла на чл.210 от ГПК.
Първите два иска са предявени в условията на евентуално обективно
съединяване, като искът за установяване съществуването на трудово
правоотношение има процесуалното положение на главен иск спрямо
евентуалния иск за признаване на уволнението й за незаконно и неговата
отмяна.
Искът за установяване съществуването на трудово правоотношение е
различен от иска за отмяна на незаконното уволнение, т.к. разпоредбата на
чл.357, ал.1 от КТ изрично предвижда, че са възможни спорове между
работника или служителя и работодателя както относно съществуването на
трудовото правоотношение, така и относно прекратяването му.
Искът за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата
отмяна има характера на евентуален, т.к. двата иска се основават на различни
обстоятелства – по главният иск ищцата твърди, че трудовото й
правоотношение с ответника съществува, т.к. не е било надлежно прекратено
от работодателя, а по евентуалният иск твърди, че правоотношението е
прекратено, но в нарушение на закона.
С двата иска се претендира и предоставянето на различна защита – да се
установи съществуването на трудовото правоотношение между страните, а
ако се установи, че същото е прекратено, това прекратяване да бъде отменено.
Тъй като съществуването на първото правоотношение изключва
възможността от съществуването на второто, то евентуалният иск може да
бъде уважен единствено ако първият иск бъде отхвърлен.
Вторият и третият иск, съответно за признаване на уволнението на
ищцата за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на заеманата
допреди уволнението й длъжност, са предявени при условията на
кумулативно обективно съединяване един с друг, но по отношение на първия
иск и третият се явява предявен при условията на евентуалност.
С обжалваното първоинстанционно решение съдът се е произнесъл по
същество единствено по втория и третия иск, без обаче да е налице
отхвърляне на първия иск.
Процесуална предпоставка за произнасяне по същество по евентуалния
иск представлява произнасянето по същество чрез отхвърлянето му по
5
главния иск, а в случая такова не е налице, т. е. исковете за признаване на
уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване
на заеманата допреди уволнението й длъжност са били разгледани в
нарушение на процесуалните правила.
Първоинстанционният съд дължи произнасяне първо по искът за
установяване съществуването на трудово правоотношение между страните,
т.к. е бил сезиран от ищцата с такова искане с исковата й молба и
производството в тази му част не е било прекратено.
Налице е валидно сезиране на съда с този иск, поради което такъв иск не
е следвало да бъде допълнително приеман за съвместно разглеждане заедно с
исковете по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, което първоинстанционният съд е
отказал да допусне в проведеното по делото първо открито заседание.
В случая не е налице хипотезата на непълно решение, което е следвало
да бъде допълнено по реда на чл.250 от ГПК, т.к. разглеждането единствено
на евентуалните искове би било в нарушение на принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес.
Порокът на обжалваното решение не може да бъде саниран в
настоящото производство, т.к. по този начин въззивният съд би се произнесъл
за пръв път по заявените с исковата молба факти, въз основа на които ищцата
обосновава наличието на претендираното от нея трудово право, предмет на
предявения главен иск.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато на районния
съд за разглеждане от друг състав на предявените от ищцата искове.
В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че
първоинстанционното производство е частично прекратено единствено по
отношение на предявените срещу ответниците Регионално управление на
образованието – гр. С.З., представлявано от М.З.Й. и началника на
Регионално управление на образованието – гр. С.З. – М.З.Й.-С. евентуални
искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, което следва да се има предвид при
новото разглеждане на делото.
Относно разноските:
При този изход на делото разноските в настоящото производство
подлежат на присъждане със съдебния акт при новото разглеждане на делото.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.270, ал.3 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 498/16.10.2023 г., постановено по гр.д.№
2259/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Казанлък за ново разглеждане от друг
6
състав на предявените от А. И. Б. искове.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7