Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 617 18.12.2017 година град Търговище
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд единадесети състав
На седми декември две хиляди и седемнадесета година
В публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Йоханна Антонова
Секретар:Янита Тончева
Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 382 по описа за 2017г. на РСТ, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищецът ВСК”Популярна каса АРМЕДА” ЕИК ********* гр.Разград, представлявано от М.П., действаща чрез а.. Д.Т.-ВАК, съдебен адрес ***, твърди в исковата си молба, че ответницата С.Г.С. ***, не изпълнила задължението си за погасяване на дължимите суми по сключения между страните Договор за заем № 01000000504/26.02.2016г., по силата на който ищецът предоставил на ответницата сумата от 1000лв. при 10% лихва и ГПР 120%, със срок на издължаване 01.03.2017г., с общ размер на дължимата сума от 2210лв., обявено за предсрочно изискуемо, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 880/27.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1738/2016г. по описа на РСТ, против която настоящата ответница е възразила, при което ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове, претендират се законната лихва и разноските в настоящото и в заповедното производство.В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, направено е искане за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ищеца, като исковете се поддържат и се иска уважаването им изцяло, претендират се разноските в заповедното и в настоящото производство.Излага се, че разпоредбите на ЗПК са неприложими към настоящия случай, по довод от разпоредбата на чл. 4,т.3 от ЗКИ.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответницата исковете се оспорват като неоснователни и недоказани, излагат се подробни съображения и се иска отхвърлянето им .В съдебно заседание ответницата поддържа възраженията си, като излага, че клаузата за лихва е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на ищеца, в условията на евентуалност иска от съда разсрочване на изпълнението на решението.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
От Договор за заем № 01000000504/26.02.2016г., ищецът е предоставил на ответницата заем в размер на 1000лв.-чл.1, като периодичността и датите на погасителните вноски са посочени в схема за погасяване, което е неразделна част от договора, при лихва от 10% върху стойността на главницата и ГПР 120%, като олихвяването на извършва ежемесечно-чл.3.В чл.6 е посочено, че заемът се отпуска на член-кооператори на ВКС”Популярна каса Армеда”, а съобр.чл. 17 крайният срок на издължаване на дълга е посочен в схемата на погасяване.Уговорени са и правата и задълженията на страните, като съобр.чл.21,ал.3 при забава на месечната погасителна вноска или част от нея, по преценка на заемодателя договорът може да бъде прекратен, съобр.ал.4-при забава на плащанията повече от пет дни заемодателят изплаща покана за доброволно изпълнение, а съобр. ал.5-заемодателят има право да направи предсрочно изискуем целия дълг по заема при предоставяне на неверни данни от страна на заемателя без необходимост от уведомяване.Към договора е приложена схема за погасяване, от която е видно, че сумата следва да се погасява на дванадесет месечни вноски, включващи лихви в размер на 110лв. за първата вноска и по 100лв. за останалите единадесет, както и главницата в размер на 1000лв., включена в последната вноска с падеж на пълно погасяване 01.03.2017г.От РКО № 105/26.02.2016г. се установява, че заетата сума в размер на 1000лв. е получена от ответницата на посочената дата.От справка по периоди се установява, че процесното вземане е формирано от дължимите суми по вноски от периода 30.03.2016г.-30.12.2016г.С оглед разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът е представил и молба от ответницата от 26.02.2016г., с която същата изявява желание да стане член на кооперацията, както и да придобие един дял на стойност 10лв., като в съдебно заседание ответницата е признала обстоятелството, че подписът, положен под тази молба е неин.От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като отговарящо на поставените задачи, както и от поясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че дължимите суми съобразно уговореното в договора са в размер на 1000лв. главница и 1000лв. лихви за претендирания период, като липсват извършени плащания от ответницата.В съдебно заседание вещото лице допълва, че не става ясно как е формирана първата вноска в размер не на 100лв., а в размер на 110лв., а също, че уговорената лихва от 10% всъщност не е годишна лихва, а месечна и така годишната лихва е в размер на 120%.Представените от ответницата други писмени доказателства по делото са неотносими към спора и не следва да се коментират.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящото производство е за установяване на вземания по договор за паричен заем в размер общо на 2010лв., обявено за предсрочно изискуемо, за което вземане ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 от ГПК по чл. 410 от ГПК № 34/27.01.2015г. по ч.гр.д.№ 93/2015г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, като ищецът основава правото си да претендира заплащането на посочената сума с неизпълнено задължение на ответницата за погасяването на дължимите месечни вноски, съобразно уговореното в договора.От съдържанието на процесния договор се установява, че кредиторът е кооперация, който, съгл. разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗК по решение на общото събрание може да образува взаимоспомагателна каса за членовете на кооперацията, както е в случая, видно от справката за ищеца от ТР, обстоятелство, обуславящо извод, че ищецът предоставя кредити на своите членове като част от дейността си, попадаща в обхвата на чл. 9,ал.4 от ЗПК, а ответницата е физическо лице, като не е спорно, че е получила кредита, действайки извън рамките на своята професионална дейност-арг. от чл. 9,ал.3 от ЗПК. Доколкото с разпоредбата на чл. 4,т.13 от ЗПК изрично са изключени от приложното поле на този закон договорите за кредит, предоставяни от взаимоспомагателните каси и кооперации на техните членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара, съдът, при преценката дали е налице посоченото изключение от приложното поле на закона, приема следното: С определение в съдебно заседание от 07.12.2017г., съдът на осн. чл. 155 от ГПК е обявил на страните за служебно известен му фактът, че за м.февруари 2016г.(когато е сключен процесният договор), средният годишен лихвен процент по потребителски кредити е бил в размер на 9,94%, обявен на интернет страницата на БНБ в раздел „Лихвена статистика”, като сключеният договор за кредит в случая е с месечен лихвен процент в размер на 10%, а годишният-120%, в пъти надвишаващ средния такъв за страната през м.февруари 2016г., при което приема, че към процесното заемно правоотношение изключението по чл. 4,т.13 от ЗПК е неприложимо и същото попада под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, с оглед неговата действителност, като съдът има служебно задължение да следи за спазването на императивния материален закон .Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.1 от ЗПК, договорът следва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг траен носител, което изискване в случай е налице.В разпоредбата на чл. 11,ал.1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени задължителните реквизити на договора, като съобразно чл.20 от ЗПК, когато не са спазени изискванията по чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл. 12,ал.1,т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и в тази хипотеза, съгл. чл. 23 от ЗКП, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други разходи по кредита. В конкретния случай съдът приема, че изискването за форма по чл. 10,ал.1 от ЗПК е налице, тъй като същият е сключен в надлежна писмена форма и на хартиен носител. Не са налице, обаче, изискванията по чл. 11,ал.1,т. 9, доколкото липсва уговорен индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а и самият лихвен процент е неясно уговорен, като е посочено само че лихвата е в размер на 10%, но не е посочено дали се касае до годишен лихвен процент или до месечен, (какъвто всъщност е посоченият в договора, установен от вещото лице), в какъвто смисъл са и част от възраженията на ответницата; на следващо място не са налице и изискванията по чл. 11,ал.1,т.9а-липсва методика за изчисляване на референтния лихвен процент съгл. чл. 33а от ЗПК, обстоятелства, обуславящи извод за недействителност на договора, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 11,ал.1,т.9 и 9а от ЗПК. Доколкото недействителният договор не поражда права и задължения за страните по него, това обстоятелство изключва ангажирането на договорната отговорност на ответницата и обуславя отхвърлянето на предявените установителни искове за съществуването на вземания по процесния договор в размер общо на 2010лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 880/27.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1738/2016г. по описа на РСТ като неоснователни, чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори договорът да беше действителен, предявените искове пак биха били неоснователни, доколкото по делото ищецът дори не твърди да е уведомил писмено ответницата за волята си да обяви кредита за предсрочно изискуем, липсват и доказателства в тази връзка (в този см. ТР № 4/ 2014 г., по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, т. 18).Що се отнася до последиците от установената недействителност на процесния договор, същите излизат извън предмета на настоящия спор, доколкото съдът в производството по чл.422 от ГПК дължи произнасяне в рамките му, очертани в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК(в този см. Решение № 152 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7541/2013 г., IV г. о., Решение №18/16.02. 2016г. по т.д.№1880/2014г. на ВКС, Iт.о. и др., пост. по реда на чл. 290 от ГПК и имащи задължителен характер за настоящата инстанция).
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че доколкото ответницата не е претендирала разноски, такива не се присъждат, на осн. чл. 81 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ВСК”Популярна каса АРМЕДА” ЕИК ********* гр.Разград, представлявано от М.П., действаща чрез а.. Д.Т.-ВАК, съдебен адрес ***, против С.Г.С. с ЕГН ********** ***, установителни искове за съществуване на обявени за предсрочно изискуеми вземания в размер общо на 2010лв., ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК-23.12.2016г. до изплащане на задължението, претендирани като дължими по Договор за заем № 01000000504/26.02.2016г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 880/27.12.2016г. по ч.гр.д.№ 1738/2016г. по описа на РСТ, като неоснователни, чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия: