РЕШЕНИЕ
№ 10902
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110128193 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от И. К. Д. срещу /ФИРМА/ обективно
кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. ал.
1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане от Договор за паричен заем № **********/24.03.2020 г. и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за заплащане на сумата 54,72 лева,
представляваща платени без основание суми по Договор за паричен заем №
**********/24.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба -
25.05.2023г. до окончателното й изплащане. Ищецът извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че на 24.03.2020 г. с ответника са сключили договор
за паричен заем № **********, по силата на който му бил предоставен от ответното
дружество паричен заем в размер на 100,00 лв., при уговорен лихвен процент в размер на
39,42 % и ГПР, в размер на 48,20 %, като заемът следвало да бъде погасен в срок до
12.04.2020 г. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, предвиждаща
заплащането от него на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 16,03 лв. Твърди, че на 07.04.2020 г., между страните бил
сключен анекс към договор, по силата на който му била отпусната допълнителна сума в
размер на 250 лв., като таксата за експресно разглеждане била увеличена до размера на
сумата от 54,72 лв. Твърди, че към настоящия момент изцяло е погасил всички дължими
суми по договора, а именно 419,66 лв., вкл. таксата за експресно разглеждане. Излага
съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на осн. чл.10а, чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 143, т.19 от ЗЗП. Навежда и доводи за
нищожност поради накърняване на добрите нрави, тъй като е нарушен принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване и умишлено се въвежда потребителя в
заблуждение. Поради това счита, че платената от него такса за експресно разглеждане е
платена без основание. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищецът
обуславя правния си интерес от предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че след справка във вътрешната си
система не открива кредитно правоотношение с ищеца, което да отговаря на твърденията
1
на ищеца за уговорени цитираните от него параметри, нито информация за погасени
суми. Навежда и доводи за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца.
В съдебно заседание ищецът И. К. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 80274/11.03.2024г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
Ответникът /ФИРМА/, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява.
С молба с вх. № 80903/11.03.2024г. поддържа отговора на исковата молба и моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата и на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение,
съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Уважаването на предявената установителна претенция е доказване основанието за
нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от
договора, а уважаването на предявената осъдителна претенция е предпоставено от
положителното установяване на следните факти: наличието на валидно възникнала
облигационна обвързаност, възникнала по силата на сключен договор за паричен заем
между страните: изпълнение на задълженията по договор за паричен заем №
**********/24.03.2020г., в изпълнение клаузите на който ищецът е заплатил на ответника
сума в размер на 54,72 лева, а при доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответното дружество е да докаже основание за задържане на сумата. Възражението на
ответника, че в системата му не се установява правоотношение между страните по
договор за заем се опроверга посредством представената справка за сключени между
страните 107 броя договори за кредит, като процесният с № ********** от 24.03.2020г. е
погасен изцяло на 12.04.2020г. Тази справка има характеристиките на частен
свидетелстващ документ и при липса на оспорване обвързва съда с формална
доказателствена сила да приеме, че посоченото в нея изхожда от представител на
ответното дружество, който с подписа си е удостоверил верността й. Последното се
установява и от изслушаната по делото ССчЕ, като вещото лице потвърди представянето
пред него на процесния договор и сключените впоследствие анекси, както и от
изслушаната по делото СТЕ, която потвърди, че на 08.02.2023г. в 14:06 часа от имейл
адрес ************** до имейл адрес **************** е изпратено електронно
съобщение с прикачен файл PDF с име „******************. Също така факта на
неустановяване от вещото лице с кой имейл е заявен и теглен кредита, по конкретно този
на ищеца - ************ е продиктувано от отказа на ответника да предостави достъп и
информация на вещото лице. Следователно с поведението си ответното дружество
затруднява доказването в процеса, поради и което съдът следва да приеме за доказани
тези факти и обстоятелства, за които ответникът създава пречки за събирането им.
Следователно гореустановеното мотивира съда да приеме, че между ищеца, като
заемополучател и /ФИРМА/, като заемодател е сключен договор за паричен заем №
**********/24.03.2020г., по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца
сума в размер на 100,00 лева, която както е посочено в експертизата е следвало да бъде
върната на 24.03.2020г., при фиксиран годишен лихвен процент от 39,42% и ГПР от
48,20% и уговорена в договора такса експресно разглеждане в размер на 16,03 лева. На
29.03.2020г. между страните е сключен анекс за удължаване срока на договора, като
датата на връщане на заемната сума е посочена като 12.04.2020г., като до тази дата
заемополучателят следва да върне сума в размер на 116,57 лева. Установява се от
2
изслушаната ССчЕ, че на 07.04.2020г. е сключен отново анекс между страните, с който
страните са договорили отпускане в заем на допълнителна сума в размер още на 250,00
лева, което променя параметрите на договора от ГЛП от 40,97% и ГПР 49,50 лева, като
окончателно кредита е следвало да бъде изплатен на 12.04.2020г. Крайната сума за
връщане е посочена в размер на 406,64 лева. Начислена е и допълнително такса за
експресно разглеждане на кредита в размер на 38,69 лева, или общо сумата в размер на
54,72 лева.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи: Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън
рамките на своята професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в
рамките на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат
качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор по
смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният между страните договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради
което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на
специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция. Предвид
неравнопоставеното положение между страните по правоотношението ЗПК предвижда
редица специални правила, рефлектиращи върху действителността на облигационното
правоотношение – глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна – чл. 21,
ал. 1 от ЗПК. Ищецът твърди нищожност на клаузата за експресно разглеждане на
кредита. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по договор за
потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да
породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и
3 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира повече от веднъж
такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът
и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено
в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Установи се че в
договора за кредит е уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в
размер на 56, 72 лв. Таксата гарантира обработка на искането за кредит и отговор в
рамките на 15 минути от подаването му по електронен път, по телефон или на хартиен
носител в офис на партньор. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било
то и "бързо", е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които
предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. В този смисъл
уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Освен това е уговорена в противоречие
с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. По делото въобще не стана ясно как тази
допълнителна услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за
ползването й и какви конкретни действия от страна на заемодателя се включват в тази
услуга, ясно е че размера и подлежи на актуализация при уговаряне на по-голяма заемна
сума. С оглед изложеното искът за прогласяване нищожността на клаузата за бързо
разглеждане е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като съдът намира, че
процесната клауза е нищожна като противоречаща на закона.
По предявения от ищеца осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане
на дадено без основание в негова тежест е да установи при условията на пълно и главно
доказване заплащане на сумата от 54,72 лв. на ответника, а в тежест на ответника – да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правно основание за
заплащане на сумата. Доколкото по делото се установи заплащане на сумата, както и
нищожност на клаузата за експресно разглеждане на кредита, то съдът намира, че за
ответника не е налице правно основание за заплащане на сумата/съответно за
задържането и, поради и което и иска по чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На ищеца следва да му бъдат присъдени разноски за
държавна такса и депозит за експертизи в общ размер от 850,00 лева. Отделно доколкото
се установява по делото, че ищецът е уговорил с /ФИРМА/, БУЛСТАТ ********, с адрес
3
на управление в ************************************, оказване на правна помощ в
хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, то в полза на /ФИРМА/ следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, като за един предявен иск в размер на 480,00
лева с ДДС, на основание чл. 7 ал.1,т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, доколкото присъждането на посочените възнаграждение с
списъка с разноски по чл. 80 от ГПК от 1680,00 лева е прекомерно с оглед цената на
исковете и правната им и фактическа сложност. Следва да се отчете и процесуалното
поведение на процесуалния представител на ищеца, който не се яви в о.с.з.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА клаузата на сключения между /ФИРМА/, ЕИК *********** и И. К.
Д., ЕГН ********** договор за кредит № ********** от 24.03.2020г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в размер на 54,72 лева, за нищожна
като противоречаща на чл. 26, ал.1, пред.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
сумата 54,72 лева, представляваща платени без основание суми по Договор за паричен заем
№ **********/24.03.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба
- 25.05.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Д., ЕГН **********,
сумата в размер на 850,00 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 о ГПК.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, БУЛСТАТ
********, с адрес на управление в ************************************, сумата в
размер на 480,00 лева с ДДС, адвокатско възнаграждение, присъдено в хипотезата на чл. 38,
ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4