Решение по НАХД №26/2021 на Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 260056/26.05.2021 г.

гр. Велики Преслав

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,II с-в, в открито заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ГЕРЕНСКА

при участие на секретаря Марияна Василева,

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 26 по описа на съда за 2021 г.,

За да се произнесе взе предвид следното

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл.  59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Г.К.Н. срещу Наказателно постановление № **********/08.01.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на лицето е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 266 от ЗГ. Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като сочи, че същите са неверни и неотговарящи на действителната фактическа обстановка,  поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно и недоказано.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Съдът установи, че така обжалваното наказателно постановление е с дата предхождаща тази на издадения АУАН, а именно – 08.01.2020 г., като доколкото единствено годината е несъответна, а и от обстоятелствената част на същото е видно, че същата е 08.01.2021 г. , в случая съдът счита че се касае за техническа грешка, която не субсумира допуснато процесуално нарушение имащо характеристиките на съществено такова при издаването на наказателното постановление и явяващо се самостоятелно основание за неговата отмяна.

Разгледана по същество, съдът намира така подадената процесуално допустима жалба за основателна като аргументите за това са следните:

От събраните по делото доказателства, преценявайки същите и съобразявайки доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 23.09.2020 г. жалбоподателят получил от ***, за работата си като доброволец – пожарникар - дърва 5 кубика – „цер“. Част от същите, след като нарязал в дома си в гр.***, решил да предостави на баба си която живеела в с. ***. На 02.10.2020 г. заедно с баща си – св.К. натоварили дървата на  личния му т.а.“***“ с рег.№ *** и заедно с него и майка си отпътували към селото. Спрял автомобила в центъра на с.*** за кратко. Там била извършена проверка от св.М.- гл.специалист, горски инспектор при РДГ-Шумен, който установил, че превозното средство на жалбоподателя транспортиращ дървесина, не е снабдено с GPS-устройство. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че транспортира 2 пр.куб.м.дървесина- дърва за огрев от дървесен вид „цер“ с товарен автомобил, който не е снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с обяснения за допълнително представяне на сведения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 08.01.2021 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г.Н.  била наложена глоба в размер на 100 лв., за извършено нарушение по чл. 148, ал.12 от Закона за горите, във вр. с чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите М. и св.К. както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 148, ал.12 от Закона за горите товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS). Аналогично задължение е предвидено в чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на посочените в наказателното постановление дата и място е превозвал с личния си товарен автомобил дървесина, както и че автомобилът не е бил снабден с такова устройство. Независимо от потвърждаването на изложените в наказателното постановление фактически твърдения обаче съдът намира, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, тъй като не е адресат на задължението по чл. 148, ал.12 от ЗГ. Цитираната норма е включена в гл. VII на ЗГ: "Достъп до горите". Първата алинея на чл. 148 от ЗГ урежда реда за движение в горските територии и по горските пътища, а следващите алинеи изрично препращат към ал.1. Поради това при систематическото тълкуване на сочената за нарушена разпоредба, предвид нейното място в нормативния акт, се налага извода, че последната също въвежда задължение по отношение товарни автомобили, транспортиращи дървесина, при движение в горските територии и по горските пътища, но не и при превоз на дървесни продукти в рамките на населено място при превозването им. Съдът счита и че посочените разпоредби са насочени към лицата, които извършват дейности в горски територии и са пряко ангажирани в процеса на изпълнението им, предвид и което от приложното поле на чл. 148, ал.12 от ЗГ са изключени тези, които не извършват такива дейности, каквото лице безспорно е и жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира, че с поведението си жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 148, ал.12 от ЗГ, във вр. с чл. 14б, ал.1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, тъй като за него не е възникнало задължение да снабди товарния си автомобил с изискуемото от цитираните норми устройство. Същият не е натоварен с това задължение, тъй като не е осъществявал транспортиране на дървесина в горските територии и по горските пътища, нито е лице, което извършва дейности в горски територии.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/08.01.2020 г. на директора на Регионална дирекция по горите-гр.Шумен, с което на Г.К.Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 266, ал.1 от ЗГ.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ