МОТИВИ към присъда
по НОХД № 65/2019 год. ШОС
Подсъдимият С.Р.С., ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 28.05.2018г. на
автомагистрала „Хемус” в района на 354 – ти км /на няколко километра преди
бензиностанция ОМВ/, в посока
Шумен - Варна, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: Чл.
5, ал.1, т.1 и 4 от ЗДВП; Чл.20, ал.1 и 2 от
ЗДВП; Чл. 21, ал.1 от ЗДВП; Чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДВП; Чл. 41, ал.1 и
2 от ЗДВП и Чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДВП като:
управлявал със 168,17 км/ч при ограничение на скоростта от 140км/ч; предприел неправилно маневра „изпреварване“
отдясно в момент, преди прибиране на л.а. „Опел“ в дясната лента за движение,
след правомерно осъществена от последния маневра „изпреварване“ и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.И.
Д. от с. В.- престъпление по чл. 343,
ал.1, буква „в”, вр. чл. 342 ал.1 НК
Наследниците
на починалия Ж.И. Д. /л. 52,т.2/ - Ж.Ж.И. – син, Б.Ж.И.
– дъщеря /действаща чрез своята майка и законна представителка Р.Ш.С./ и Р.Ш.С.
– лице съжителствало на съпружески начала с починалия, направиха искане за
конституирането им само като частни обвинители. Същите не са предявявали и не
заявиха гражданска претенция. С оглед на това, както и поради обстоятелството,
че молбите са депозирани своевременно и същите отговарят на изискванията на
закона, съдът ги конституира само като частни обвинители в съдебното
производство.
Братята и сестрите на
починалия Ж. Д. бяха запознати с техните права, но не заявиха желание за
участие в процеса.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371,
т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния
акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното
производство. Фактите и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по
отношение на тях. Съжалява за случилото се.
Разпитан в хода на предварителното производство,
подсъдимият С.С. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения. В съдебно заседание същия се признава за виновен, признава
фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В
защитната си реч заявява, че не желае да взема отделно отношение от защитата,
съгласен е с изложеното от нея и изразява съжаление за случилото се, а в
последната си дума заявява, че не желае на никого да се случва, просто се е
случило, не иска да го коментира и да се връща назад.
От направеното признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
събраните по делото гласни и писмени доказателства, от показанията на
свидетелите и заключенията на приетите експертизи съдът приема за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На
28.05.2018г. по автомагистрала „Хемус“ в посока от гр. Шумен към гр. Варна се
движел л.а. „Опел Корса“ с рег. № *****с водач И. Б.
Ю.. До него на предна дясна седалка, седял св.Б, И., а на задната седалка зад
шофьора – св. Б. М.. В същата посока зад
него се движел л.а. „Мерцедес С 180“ с рег. № *** с водач подсъдимия С.Р.С.. На
предната дясна седалка до водача седял пострадалият Ж. Д., на задната седалка
зад шофьора – св. Й.Ш, а до него – св. Ф. Ш..
Метеорологичните условия били: нормална
атмосферна видимост, сух асфалт без неравности, прав участък на пътното платно.
Водачите на двата автомобила не били употребили алкохол / химически експертизи/.
Отначало „Опел“ – ът се е движил в лявата
лента, изпреварвайки два камиона. “Мерцедес“ – ът
също се е движил в лявата лента, след като
изпреварил по пътя си лек автомобил. Приближавайки „Опел“ – а, водачът на
„Мерцедес“ се насочил към дясната лента, опитвайки се да реализира маневра,
която щяла да доведе до изпреварване на л.а. „Опел“ отдясно. В един последващ момент поради голямата разлика между скоростите
на автомобилите : около 95 км./ч. на „Опел“ – а и около 160,67 км/ч на
„Мерцедес“ – а, на водача на „Мерцедес“ му било необходимо разстояние от 84м.
за да извърши маневрата, а той е разполагал с по-малко разстояние. В този момент водачът на „Опел“ – а се насочил
към дясната лента, за да се прибере след изпреварването на камионите. Поради
малкото разстояние до „Опел“ – а, за да избегне удара, водачът на „Мерцедес“
завъртял рязко волана наляво, поради което, автомобилът се занесъл със
завъртане обратно на часовниковата стрелка. Водачът С.С.
се опитал да го изправи, като завъртял рязко волана надясно и автомобилът се занасъл в обратна посока като се насочил към аварийната
лента. Последвало рязко завъртане на волана наляво, в резултат на което започнало
занасяне в посока обратна на часовниковата стрелка. Когато „Мерцедес“ – ът тръгнал наляво, разстоянието между двата автомобила било
около 30м.
Скоростите на автомобилите непосредствено преди
произшествието била: около 168,7км/ч -
скорост на „Мерцедес“ и 95 км/ч - скорост
на „Опел“. След загубата на устойчивост,
„Мерцедес“ – ът, плъзгайки се и завъртайки се в
посока обратна на часовниковата стрелка,
ударил „Опел“ – ът в задната лява част със
своята дясна задна част. Последвал удар и в дясната страна на „Мерцедес“ – а в мантинелата на разделителната ивица. При този удар част от мантинелата се е разрушила, като е възможно елемент от мантинелата да е проникнал в купето на автомобила в
областта на предната дясна врата. След удара, „Мерцедес“ – ът продължил да се завърта в посока обратна на
часовниковата стрелка и да се плъзга до мястото, където е намерен при огледа.
В следствие на настъпилото ПТП, пострадалият Ж. Д. /който е бил пътника на предната дясна
седалка до водача на л.а. „Мерцедес“/ получил тежка съчетана травма, в резултат
на която настъпила остра кръвозагуба, която е непосредствена причина за
настъпването на смъртта му на 28.05.2018г., непосредствено след
транспортирането му от пътното произшествие в МБАЛ.
Така приетата фактическа
обстановка са установява от
самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Това признание се подкрепя и от показания
на свидетелите: Й. А. Ш./л.34/, Б, Й. И.
/л.37/, Ф. Р. Ш. /л.38/, Б. А. М./л.44/, И. Б. Ю. /л.46/, И. С. М./л.50/, А. Н.
А./л.57/, П. С. П. /л.52/, Р.Ш.С. /л.53/, Ж. А. А./л.55/, Д. Р. Ш. /л.57/, Ш.
Е. Х./л.63/, М. Ж. П./л.64/, Н. Й Н/л.65/, С. П. П./л.72/, И. С. С./л.83/, Б.
И. Х./л.84/, Д. Р. Х. /л.85/, Ж.Ж.И. /л.92/. В
подкрепа на това са и протокол за оглед на ПТП (л.20 и 21), фотоалбум (л.24), приемо предавателен протокол за приемане на ВД ППС на
съхранение /л.30/, съдебно химическа експертиза – л.102 и л. 107 ведно с талон
за изследване и протокол, съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп № І-34/2018 /л.4,т.2/, съдебно-автотехническа
експертиза ( л117-126), медицински документи – т.2 – лист за преглед на
пациент, копие от журнал на Спешно отделение, история на заболяване на С.С.,***, отговор от РЦ112 – Варна, с приложен диск – л. 49,
т.2, удостоверение за наследници ( л.52,
т.2, справка АИС, ), копие от протокол за ПТП с пострадали лица (л.55,т.2), справки
за правоспособност на водач и за нарушенията му по ЗДвП от сектор „ПП“ ОДМВР –
Шумен ( л.58), докладна записка, справки за собственост на МПС, справка за съдимост, карта за обвиняемо лице.
От химическите експертизи за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта приложени към делото – л. 102
л. 107, се установява, че съдържание на алкохол в кръвта на водача И. Б.
Ю. и С. Реджибов С. не е установена.
От назначената и приета съдебно медицинска експертиза за
оглед и аутопсия на труп № № І-34/2018 /л.4,т.2/,
се установява, че на Ж.И. Д. на 45 год., е била причинена съчетана травма:
1.
Гръдна травма – счупване на ребра вдясно от ІІ до VІ с
разместване на фрагменти, контузия на десен бял дроб, кръвоизлив в гръдния кош
300 мл. вляво и 700 мл. дясна гръдна половина;
2.
Травма на таза – счупване в областта на лонното съчленение;
3.
Счупване на бедрена кост и костите на подбедрицата
на десен крак;
4.
Остра следкръвоизливна анемия –
бледост на вътрешните органи;
Смъртта на Ж.И. Д. се дължи на остра кръвозагуба, в резултат на
травматичните увреждания, която е и непосредствен механизъм за настъпването на
смъртта. Всички увреждания са получени по механизма на удари с или върху твърди
тъпи предмети, причинени пожизнено и е възможно да се получат при ПТП.
Съществува пряка причинно следствена връзка между получените травми и смъртта
на Д.. Смъртта е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
От заключението на
назначената по досъдебното производство автотехническа
експертиза е видно, че скоростта на л.а.“Мерцедес“ непосредствено преди
произшествието е била 168,17 км./ч. Скоростта на л.а. „Опел корса“
непосредствено преди произшествието е била около 95,00 км./ч. От автотехническа гледна точка, назначената в тази област
експертиза заключава, че причина за възникване на произшествието е
обстоятелството, че водачът на л.а. „Мерцедес“ се е озовал в положение, в което
не е имал техническа възможност да избегне загубата на устойчивост на
автомобила, а оттам и удара в л.а. „Опел“ и в мантинелата.
Водачът на „Мерцедес“ – а се е озовал в тази ситуация, поради голямата разлика
в скоростите на двата автомобила в момент на осъществяване на изпреварване на
камион от водача на „Опел“ – а и
намерение на водача на „Мерцедес“ – а да изпревари незабавно „Опел“ – а. Водачът
на „Опел“ – а не е имал възможност да избегне произшествието, тъй като не е
имал неправилни действия, с чието недопускане да би могъл да избегне
произшествието. Водачът на „Мерцедесът“ би могъл да избегне произшествието, ако
вместо да се опитва да изпревари „Опела“ от дясната му страна бе намалил
скоростта, за да изчака прибирането на „Опела“ в дясната лента и тогава да
предприеме изпреварването му. Вероятното място на удара между автомобилите е в
лявата част на дясната лента, в началото на трите следи от гумите на л.а.
„Мерцедес“.
Съдът
приема описаната по-горе фактическа обстановка и кредитира изготвените
експертизи, които са пълни, ясни и обосновани. Страните в процеса приемат
описания в автотехническата експертиза механизъм на
пътното транспортното произшествие. Не се спори по СМЕ за оглед и аутопсия на труп, не е
оспорена и автотехническата експертиза. Свидетелските
показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Подсъдимият С.С. е допуснал
нарушение на чл. 5. (1) от ЗДВП „Всеки участник в движението по пътищата:
1. с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди;
4. да не извършва маневри, изразяващи се
в последователно внезапно преминаване в лентите за движение.
С. е нарушил и чл.20
/1/ от ЗДВП „Водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
/2/ Водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с …… характера
и интензивността на движението, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Нарушил е и разпоредбите
на чл.
21. (1) от ЗДВП - При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h, /за категория В, при движение по автомагистрала на
водача е забранено да превишава 140 км/ч./,
И чл. 25. ал.1 от
ЗДВП - Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, ... да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, ... преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
(2) При извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея.
Подсъдимият е допуснал нарушение и на чл.
41. (1) от ЗДВП „Пътните превозни средства се изпреварват от лявата им
страна.
(2) При изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната
лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично,
преминава покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се
връща в напуснатата лента“.
както и на чл. 42. (2) от ЗДВП „Водач, който изпреварва, е длъжен:
1.по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното пътно превозно средство;
От автотехническата експертиза
се установява, че скоростта на л.а.“Мерцедес“ непосредствено преди произшествието е била
168,17 км./ч. при ограничение на скоростта от
140км/ч; Експертът заключава, че причина за възникване на
произшествието е обстоятелството, че водачът на л.а. „Мерцедес“ се е озовал в
положение, в което не е имал техническа възможност да избегне загубата на
устойчивост на автомобила, а оттам и удара в л.а. „Опел“ и в мантинелата като причината за това се дължи изцяло в
неговото поведение.Той се е озовал в тази ситуация, поради голямата разлика в
скоростите на двата автомобила и от предприетите от него опити да изпревари
„Опела“ от дясната му страна. С тези си действия подсъдимия е създал опасност и
за останалите участници в движението, като не им е осигурил достатъчно напречно
и надлъжно разстояние. В същото време високата му скорост на движение и
неправилните му действия са довели до загуба на устойчивост на управлявания от
него автомобил, той е загубил контрола върху същия и след това започнали
въртеливи движения, като се ударил последователно в автомобила пред него -
„Опела“, в мантинелата и след завършване на
завъртанията и приплъзване спрял. Всичко това е било
предотвратимо ако подсъдимия бе намалил скоростта, за да изчака прибирането на
„Опела“ в дясната лента след правомерно осъществена от последния маневра „изпреварване“ и тогава да
предприеме изпреварването му. Водачът на
„Опел“ – а не е имал възможност да избегне произшествието, тъй като не е имал
неправилни действия, с чието недопускане да би могъл да избегне произшествието.
Поради което съдът прие, че подсъдимия
С.Р.С., като управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, а
именно: Чл.
5, ал.1, т.1 и 4 от ЗДВП; Чл.20, ал.1 и 2 от
ЗДВП; Чл. 21, ал.1 от ЗДВП; Чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДВП; Чл. 41, ал.1 и
2 от ЗДВП и Чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДВП като:
управлявал със 168,17 км/ч при ограничение на скоростта от 140км/ч; предприел неправилно маневра „изпреварване“
отдясно в момент, преди прибиране на л.а. „Опел“ в дясната лента за движение,
след правомерно осъществена от последния маневра „изпреварване“ и по непредпазливост причинил смъртта на Ж.И.
Д. от с. Върбяне, с което е осъществил
състава на престъпление по чл. 343, ал.1, буква „в”, вр.
чл. 342 ал.1 НК.
Извършеното от подсъдимия С.Р.С. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъплението чл. 343,
ал.1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено по
непредпазливост. С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, не е
предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е
можел да ги предвиди. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното
транспортното произшествие и причиняване смъртта на Ж.И. Д.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение
по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата
последица – смърт, той е действал непредпазливо.
Подсъдимият С., като управлявал
моторно превозно средство нарушил правилата за безопасно
движение по пътищата, а именно: Чл. 5, ал.1, т.1 и 4 от ЗДВП; Чл.20, ал.1 и 2 от ЗДВП; Чл. 21, ал.1 от ЗДВП; Чл.
25, ал.1 и ал.2 от ЗДВП; Чл. 41, ал.1 и 2 от ЗДВП и Чл. 42, ал.2, т.1 от ЗДВП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. Д.. С.С.
се е движил със скорост над разрешената, не е спазил изискването за достатъчно
разстояние от отстоящия автомобил и странично,
започнал е извършването на неправилна маневра за изпреварване отдясно и с тези
си действия е довел до загуба на устойчивост върху автомобила и управлението му,
което е и основната и непосредствена причина за възникване на произшествието. Нарушението на тези разпоредби са в пряка
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по изложените по-горе
доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат
до подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е
умишлено, като престъпният резултат е настъпил по непредпазливост. Че
нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
резултат се подкрепя и от заключението на съдената медицинска и съдебната автотехническа експертиза. Видно е, че основната причината
за станалото автопроизшествие е на подсъдимия С.С.. Водачът на
„Опел“ – а не е имал възможност да избегне произшествието, тъй като не е имал
неправилни действия, с чието недопускане да би могъл да избегне произшествието
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр.
чл.342, ал.1 НК. Предвиденото наказание за тази
правна квалификация е лишаване от свобода от две до шест години. Изменението е
направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е приложимо към разглеждания казус, тъй
като датата на деянието е 28.05.2018 година. Няма последващи изменения. Т.е. не е необходима преценка за
приложение на по-благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното
приключване на съдебното производство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство отчете, че се касае за трудово ангажирано лице. Отчете чистото му
съдебно минало и изразеното съжаление. Взе предвид и обстоятелството, че се
касае за човек, социално и трудово ангажиран, с
образователен ценз. Прецени и обстоятелството, че С.С.
е дългогодишен водач на МПС, с правоспособност от 1987 година до сега. За
целият период от време има наложени само две административни наказания по ЗДвП
– глоби с фишове - едната в размер на 50 лева, а другата - 10 лева. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство – отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, което се компенсира изцяло от ниската степен на
обществена опасност на дееца. Взе впредвид и
процесуалното поведение на подсъдимия за срочното приключване на делото. От
друга страна, отчете и факта, че подсъдимия е нарушил много разпоредби, касаещи
безопасното движение по пътищата, довели до процесното
произшествие.
В същото време производството по делото се е развило по
реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид
производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК.
Деянието
е извършено в редакция на чл. 58а от НК
на ДВ бр. 26 от 2010 год. При нея съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно
за дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни такива, при
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая не е налице
конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което
налага да се прецени по-благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения
текст. При това положение съдът следва да определи на наказанието, след което
да го намали с ⅓.
Като взе предвид,
че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието под средата на
предвиденото като го определи в размер
на 3 – три години лишаване от свобода.
Така определеното наказание от 3г. намали с ⅓ съгласно чл.58а от НК и постанови подсъдимия да изтърпи
наказание в размер на 2 – две години лишаване от свобода. / ⅓ от 3год. = 1г. или подсъдимия
следва да търпи 3г.-1г.= 2 години/.
Като прецени изминалото време от извършване на деянието и
неговия размер, съдът прецени че не се налага изтърпяване на определеното
наказание ефективно. Съдът счита, че ефективното изтърпяване на наказанието по
никакъв начин няма да доведе до реализиране на личната превенция, нито ще съответства на целите на генералната и лична
превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия. Счита, че после би било значително по-трудно неговото
социализиране и приобщаване към обществото, като в същото време отчете, че
подсъдимият полага и обществено полезен труд. Напротив съдът намира, че едно
отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би имало много по въздействуващ ефект върху подсъдимия, който ще следва в
този изпитателен срок да се въздържа от извършването на каквото и да е
престъпление. Освен това С. не е осъждан
към момента на извършване на деянието и не съществува и формална забрана за
приложението на чл. 66 от НК. Поради което и на основание чл. 66 от НК съдът
отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 - три години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Намира, че така определеното наказание би удовлетворило и
изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от
3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Елияна Карагьозова – „Основен
принцип на наказателното право е справедливостта на наказанието. Справедливо е
това наказание, което съответства на тежестта на престъплението. Този принцип
законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК,
както и в чл. 348, ал. 5 НПК,
съгласно които наказанието следва да съответства на обществената опасност на
деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия С.С. от правото да управлява МПС за срок от 2 - две
години. Намира, че така постановения размер на този вид наказание е адекватен
на обстоятелството, че подсъдимият е дългогодишен шофьор без сериозни нарушения
по ЗДвП. Освен това счита, че този размер е съответен, както на наложеното
наказание, така и на обстоятелствата, индивидуализиращи вида и размера на
наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Р.С. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен
сумата 910,72 лв. /деветстотин и десет
лева и седемдесет и две стотинки/ като разноски направени в досъдебното
производство.
След влизане на присъдата в сила
веществените доказателства по делото: Лек автомобил „Мерцедес” с ***– на съхранение в МБАЗА с.
Царев брод при ОДМВР Шумен и 1бр. част от въздушна възглавница съдът постанови да се върнат на ***ООД, със седалище гр. Шумен, ул. „Оборище“
№ 25, ЕИК – *********, представлявано от Ш.Е.Х.
По делото няма предявени граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Н. Батанова/