Р Е Ш Е Н И Е №290
24.01.2018 г., гр.
Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на единадесети
декември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10031 по описа на същия съд за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Делото е образувано по искова молба на С.Т.Я.
, ЕГН **********, с адрес *** , против А.А.М., ЕГН **********,*** – та , като
майка и законен представител на малолетната В. С. Я., ЕГН **********,***, с
предявен отрицателен установителен иск по смисъла на чл. 439 от ГПК, с който се
оспорва принудителното изпълнение, провеждано срещу ищеца по изпълнително дело
№ **** по описа на съдебно - изпълнителната служба към ПРС. Според ищеца, той е
осъден да заплаща на малолетното си дете В. издръжка в размер на 200 лв.
месечно , считано от 04.04.2017 г.; за задължението му бил издаден изпълнителен
лист, след което било образувано изпълнително дело. Я. получил по делото покана
за доброволно изпълнение (ПДИ) от дата
26.05.2017 год., за сумата от 328 лв. неолихвяема сума; сума 200 лв. за бъдещ
период, считано от 01.06.2017 г.; 30 лв. разноски по ИД и 39,36 лв. ДТ по чл.
53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – Пловдив. Твърди обаче , че не дължи
сума от 328 лева - остатък от издръжка за месеците април и май
2017г , тъй като я е платил , една част в натура, една част - в пари.
Затова се моли да се установи недължимост на
това вземане на М. по реда на чл. 439 от ГПК.
Ответникът
оспорва иска като неоснователен, с
мотив, че плащане няма.
Иск с
правно основание чл. 439 от ГПК, тъй като изпълнителния лист е издаден по реда
на новия процесуален кодекс и е образувано за събиране на вземането
изпълнително производство.
За да прецени основателността му , съдът
съобрази следното от фактическа и правна страна :
Между страните е безспорно, че са родители на
малолетната В. , и че бащата С.Я. е осъден да заплаща ежемесечна парична
издръжка в размер на 200 лева на детето си , считано от 04.04.2017г. От същата дата е в сила
спогодбата между страните по гр. дело 14347/16 г., и за ищеца е възникнало
задължение да плаща на детето парична издръжка.
Издръжката е носимо облигационно задължение с
източник в закона, в частност, Семейния кодекс. То се дължи в пари и само в
пари ( чл. 148 от Семейния кодекс) и не може да бъде погасено чрез прихващане с
насрещно вземане на длъжника срещу кредитора. Смисълът на посочените законови
разпоредби е ясен – да се гарантира получаване на необходимите суми за
поддържане на минимален стандарт на живот у правоимащия да получи издръжката,
комуто е предоставена преценката какви разходи следва да бъдат направени за
тази цел. Затова задължението за издръжка не може да бъде изпълнено точно в
натура, а само чрез плащане – престиране
на точната парична сума.
Липсва кредиторово съгласие по смисъла на
чл. 65 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, каквото не се твърди от
никоя от страните. А.М. не е давала такова да получи нещо различно, вместо парично
плащане.
Следователно , за да се докаже погасяване на
паричното задължение на Я. да издържа детето си , следва да се установи
единствено плащане на пари в полза на М. като майка и законен представител на малолетната В.
Ищецът е приложил доказателства за парични
плащания на „издръжка” на дати 10.05.2017 г – 50 лева , 29.05.2017г – 100 лева,
27.04.2017г – 22 лева. Тъй като документите за извършените плащания по банка не
са оспорени от ответника и в представеното от същата извлечение от банковата й
сметка плащанията фигурират да са получени, то съдът приема , че са извършени
от ищеца . Плащанията на дата
27.04.2017г – 22 лева и на дати 10.05.2017 г – 50 лева са признати от ответника
като извършени още с молбата за образуване на изпълнителното дело и по тази
причина не се иска събирането им по реда на принудителното изпълнение;
разпореждането на съдебния изпълнител е да се изпрати ПДИ само за сумите по
молбата. Затова тези две плащания не съставляват погасяване на остатъка от
задължението.
Не може да бъде отречено , че плащането на
сумата от 100 лева , извършено на дата 29.05.2017г от ищеца в полза на
ответника , погасява част от дължимата за двамата месеца издръжка.
Всички парични плащания на „издръжка „,
извършени от Я. в полза на детето чрез майката преди дата 04.04.2017г
обаче не могат да служат за мотив да се приеме, че вземането на последната за
издръжката за месеците април и май от 2017 г е погасено . Независимо дали е съдебно
признато и в какъв размер, задължението на Я. да издържа детето си е негов
нравствен дълг , включително по смисъла на чл. 55 ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите. Същият аргумент важи и за платените за покупката на
вещи от първа за детето необходимост суми, плащането на който – в полза на
трети лица – в никой случай не може да бъде прието за изпълнение на задължение
за издръжка. Това изпълнение не може да бъде доказвано и с гласни доказателства
, след като съставлява погасяване на установено с писмен акт ( съдебно решение)
парично задължение; съдът не кредитира , на основанието по чл. 164 ал. 1 т . 4
от ГПК , показанията на доведените от
ищеца свидетели .
Затова съдът приема , че искът да се
установи недължимост на сумата от 328 лева – част от дължима в полза на В. Я. от общо 400 лева издръжка за месеците април и
май 2017 г, е основателен само до размер от 100 лева, а за разликата до пълния
си размер следва да бъде отхвърлен.
Разноските
по делото се присъждат на страните пропорционално на изхода на спора , по
представени списъци .
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава
за установено по отношение на В. С. Я., ЕГН **********,*** – та , чрез
нейната майка и законен
представител А.А.М., ЕГН **********, че С.Т.Я.
, ЕГН **********, с адрес *** , не дължи плащане на сумата от 100 лева,
представляваща част от сума от 400 лева
дължима за месеците април и май 2017г издръжка в полза на ответника, за която е
образувано изп . дело ******г. по описа
на ******, като за разликата до пълния предявен размер от 328 лева ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за оспорване на изпълнението като неоснователен.
Осъжда С.Т.Я. , ЕГН **********, с адрес ***
, да заплати на А.А.М., ЕГН **********,*** – та , като майка и законен
представител на малолетната В. С. Я., ЕГН **********, сумата от 208.53 лева
разноски по делото .
Осъжда В. С. Я., ЕГН **********, действаща
чрез майка си А.А.М., ЕГН **********,*** – та
да заплати на С.Т.Я., ЕГН **********, с адрес *** , сумата от 152.43
лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ