Решение по дело №6811/2016 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 297

 

гр. Бургас, 08.03.2017 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6811 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.99 от ЗЗД, при условията на евентуалност и осъдителни такива, предявени от ”ОТП Факторинг България” ЕАД, гр.С, против М.А.Д. ***.

Ищецът твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК на ”Банка ДСК” ЕАД, гр.София, е била издадена такава и изпълнителен лист срещу ответницата – по ч. гр. дело № 7759/2011г. на РС Бургас, за заплащане на сумата 10 214 лв. – главница, дължима по Договор за кредит за текущо потребление от 17.09. 2008г. и Допълнително споразумение от 13.05.2010г. към него ведно със законната лих-ва от 14.09.2011г. до окончателното плащане; сумата 1 864.26 лв. – договорна лихва за периода от 30.06.2010г. до 13.09.2011г., сумата 843.46 лв. – санкционна лихва за перио-да от 26.02.2011г. до 13.09.2011г., и деловодните разноски. Твърди, също така, че с до-говор за цесия от 16.08.2012г. е придобил това вземане от банката. Сочи, че ответница-та е подала възражение – по реда на чл.414 от ГПК, поради което иска от Съда да по-станови решение, с което да признае за установено, че тя му дължи горните суми, евен-туално – да я осъди да му ги заплати. Претендира разноски.

Ответницата оспорва исковете. Излага съображения, че договорът за цесия е ни-щожен, поради противоречие на закона – сключен е без да е уговорена такава възмож-ност в договора за потребителски кредит. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Моли да й бъдат присъдени деловодните разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказател-ства, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства се установява, че ответницата е сключила Договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008г. и Допълнително споразумение от 13.05.2010г. към него с ”Банка ДСК” ЕАД – касае се, безспорно, за потребителски кредит, попадащ в приложното поле на ЗПК.

Д. е спряла да обслужва кредита си, поради което банката се е снаб-дила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист против нея – за исковите суми, по ч. гр. дело № 7759/2011г. на РС Бургас.

С Договор за цесия от 16.08.2012г. ”Банка ДСК” ЕАД е прехвърлила вземанията си по договора за кредит на ищцовото дружество.

Възраженията на ответната страна, че сделката е нищожна – на основание чл.26, ал.1, вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД, чл.16 от ЗПК /отм./, чл.26 от ЗКП и разпоредбите на ЗЗП, са неоснователни.

Действително, в самия договор за потребителски кредит липсва клауза, че банка-та може да прехвърли вземането си на друго лице, каквото императивно изискване има в чл.16 от ЗПК /отм./, действащ към момента на сключването му и в чл.26 от ЗПК – към този на цесията, но такава възможност е предвидена в Общите условия, приложими към него, също подписани лично от ответницата – чл.24. Тук следва да бъде обсъдена и раз-поредбата на чл.143, т.15 от ЗЗП, според която – неравноправна клауза в договор, склю-чен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като дава възможност на търговеца или до-ставчика, без съгласието на потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя, до-колкото в чл.146, ал.1, вр. с ал.2 от с. з. е предвидено, че такава би била нищожна. Тъй като в случая се касае за парично задължение, принципно, за длъжника е без съществе-но значение на кого ще престира. По делото не се твърди, а и не се установява от ответ-ницата, чиято е доказателствената тежест, че клаузата на чл.24 от общите условия към договора за потребителски кредит е уговорена в нейна вреда, не отговаря на изискване-то за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълже-нията на банката и кредитополучателя, или че може да доведе до намаляване на гаран-циите за последния. Следователно, същата не е неравноправна, респективно – нищож-на.

С исковата молба е представено писмено потвърждение на цесията, както и пъл-номощно от банката, с което е упълномощила ищеца да уведомява длъжниците за нея.

Предвид това, следва да се приеме, че с получаването на ИМ и приложенията от-ветницата е била надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането, съобразно изис-кванията на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията е породила действие спрямо нея.

Във връзка с образувано изпълнително дело – с взискател ”ОТП Факторинг Бъл-гария” ЕАД, в срока по чл.414, ал.2 от ГПК Д. е подала възражение.

Това обуславя наличието на правен интерес за дружеството от водене на предя-вените установителни искове – съобразно т.10б от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

От заключението на вещото лице по ССЕ, което като обективно и компетентно изготвено, и неоспорено от страните, Съдът изцяло кредитира, се установява, че ответ-ницата е спряла да плаща вноските по процесния договор за кредит към 11.10.2010г., а задълженията и по него към 14.09.2011г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/ са в претендираните размери: 10 214 лв. – главница, 1 864.26 лв. – договорна лихва за периода 30.06.2010г. – 13.09.2011г. и 843.46 лв. – санкционна лихва за периода от 26.02.2011г. до 13.09.2011г.

Съгласно чл.19.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем.

По делото, обаче, няма доказателства предсрочната изискуемост да е била обяве-на от банката на длъжника, съобразно чл.60, ал.2 от ЗКИ, преди подаване на заявление-то за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което следва да се приеме, че към този момент такава не е била настъпила, респективно – претендираните суми не са били дължими от ответницата – в този смисъл т.18 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.

Предвид горното, предявените от цесионера установителни искове, по чл.422 от ГПК, се явяват неоснователни и като такива – следва да се отхвърлят.

С получаването на исковата молба и приложенията, следва да се приеме, че кре-дитът е обявен надлежно на ответницата за предсрочно изискуем и тя дължи на ищеца посочените по-горе суми. Предявените, при условията на евентуалност, осъдителни ис-кове за заплащането им се явяват основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

На страните следва да бъдат присъдени по половината от направените в настоя-щото производство разноски, съобразно представените списъци по чл.80 от ГПК – с ог-лед уважената, съответно – отхвърлената част от исковете, и неоснователността на въз-ражението на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ”ОТП Факторинг България” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, район , бул.”” № , ет., ЕИК: *********, искове за установяване по отношение на М.А.Д., ЕГН: **********,***4, че същата му дължи сумата 10 214 лв. – предрочно изискуема главница по Договор за кре-дит за текущо потребление от 17.09.2008г. и Допълнително споразумение от 13.05.2010 г. към него, сключени с ”Банка ДСК” ЕАД, вземанията по които са били прехвърлени на дружеството с Договор за цесия от 16.08.2012г., ведно със законната лихва считано от 14.09.2011г. до окончателното плащане; сумата 1 864.26 лв. – договорна лихва за пе-риода от 30.06.2010г. до 13.09.2011г., и сумата 843.46 лв. – санкционна лихва за перио-да от 26.02.2011г. до 13.09.2011г., за които в полза на банката са били издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 7759/2011г. на РС Бургас, като неоснователни.

ОСЪЖДА М.А.Д., с ЕГН: **********,***4, да заплати на ”ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.С, район ””, бул.”” № , ет., сумата 10 214 лв. – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 17.09.2008г. и Допълнително споразумение от 13.05.2010г. към него, сключени с ”Банка ДСК” ЕАД, вземанията по които са били прехвърлени на дру-жеството с Договор за цесия от 16.08.2012г., ведно със законната лихва, считано от 07. 11.2016г. до окончателното плащане; сумата 1 864.26 лв. – договорна лихва за периода от 30.06.2010г. до 13.09.2011г., сумата 843.46 лв. – санкционна лихва за периода от 26. 02.2011г. до 13.09.2011г., както и сумите 366.57 лв. разноски по делото и 75 лв. – юрис-консултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ”ОТП Факторинг България” ЕАД да заплати на М.А.Д. сумата 900 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на страните.

 

                                                                                            Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                             Вярно с оригинала: З.М.