№ 242
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500253 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, във ар. с чл.248, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх.№260027 от 07.01.2022г.
депозирана от адв.Д.Л. Ф. от АК- София, в качеството й на процесуален
представител на С. Н. Г. от гр.Велинград срещу Определение
№260528/16.12.2021г., с което е отхвърлено искането с правно основание
чл.248 от ГПК, да бъде изменено Решение №260208/15.11.2021г. постановено
по гр.д. №554/2020г. по описа на РС- Велинград, в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. В тази
насока се визира, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е
постановил отказ да присъди адвокатско възнаграждение за всеки от двата
уважени установителни иска по правилата на чл.7, ал.2, т.1-7 от НРМАВ за
всеки от исковете по съображения, че съгласно правилото на чл.72, ал.2 от
ГПК, приложимо по аналогия към чл.2, ал.5 от НРМАВ, в настоящата
хипотеза се защитава един интерес. Приема се, че първоинстанционният съд
неправилно тълкува съдържанието на понятието „интерес“, вложено в
разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК и оттук стига до неправилния извод, че
макар да е налице обективно кумулативно съединяване на искове, дължимото
адвокатско възнаграждение се определя като сбор от цената на всички искове.
Развиват се съображения относно понятието „интерес“, като се цитира
1
стенограма от 20.09.2017г. от заседанието на Комисията по правни въпроси
към НС на законопроектите за изменение и допълнение на ГПК, респ. се
цитира съдебна практика на ВКС.
Счита се, че първоинстанционният съд се е отклонил от цитираната в
жалбата съдебна практика и не е вложил в съдържанието на понятието
„интерес“ по чл.72, ал.2 от ГПК смисълът, вложен в това понятие от ВКС и
от законодателя.
Твърди се, че съглано волята на законодателя и константната
непротиворечива практика на ВКС, формирана след редакцията на чл.72, ал.2
от ГПК /ДВ бр.86 от 2017г./, при условията на кумулативно съединяване на
искове се защитават различни нарушени материални права, поради което на
основание чл.72, ал.2 от ГПК се дължат като отделни държавни такси, така и
при прилагане правилото на чл.72, ал.2 от ГПК се дължат както отделни
държавни такси, така и при прилагане правилото на чл.72, ал.2 от ГПК по
аналогия към правилото на чл.2, ал.5 от НРМАВ, се дължат отделни
адвокатски възнаграждения, определени по реда на чл.7, ал.2, т.1-7 от
НРМАВ за всеки от исковете поотделно, а не чрез сумиране на тяхната цена,
както е приел първоинстанционния съд.
Приема се, че независимо от обстоятелството, че договорът за
поръчителство е акцесорен с договора за потребителски кредит, независимо
от фактът, че кредитополучателят е свързано лице с юридическото лице-
поръчител, с предявените в условията на кумулативно и субективно
съединяване на исковете се защитават различни блага на кредитополучателя-
ищец. С тези искове се търси кумулативна защита за установяване на
несъществуването на правото на кредитодателя да претендира вземания с
източник недействително кредитно правоотношение и несъществуването на
правото на дружеството- поръчител да претендира вземания с източник
недействителното поръчителско правоотношение, поради което се счита, че
се дължат отделни адвокатски възнаграждения за всеки от двата
установителни иска поотделно.
Счита се, че решението на първоинстанционният съд е вътрешно
противоречиво, тъй като при определяне на дължимата държавната такса е
приложи правилото на чл.72, ал.2 от ГПК и е определи държавни такси за
всеки един от кумулативно съединените искове поотделно.
2
Искането е да се отмени обжалваното определение, като
незаконосъобразно, като се присъди адвокатско възнаграждение, съобразно
законоустановените минимуми.
Моли се за присъждане на разноски в настоящото производство.
В срок е постъпил писмен отговор от една другите страни в процеса-
„Ай Тръст“ ЕООД. В същият се излага становище в насока, че подадената
частна жалба е недопустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В този смисъл се излагат подробни съображения.
Искането е да се прекрати производството по чл.248 от ГПК, като
недопустимо и да се остави без разглеждане частната жалба.
В указаният срок от другата страна в процеса- „Кредисимо“ ЕАД не е
постъпил писмен отговор.
Съдът като взе предвид постъпилата молба и отговор на
последната и като прецени материалите по делото, намира за установено
следното:
Производството пред РС- Велинград е образувано по повод на подадена
искова молба от С. Н. Г., против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК и чл.124 от ГПК.
Видно от Решение №260208/15.11.2021г., постановено по гр.д.
№554/2020г. по описа на РС- Велинград е прогласен за нищожен, като
противоречащ на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.22
от ЗПК, сключения между С. Н. Г. и „Кредисимо“ ЕАД, Договор за
потребителски кредит №2161446 от 07.01.2020г.
Признато е за установено, на основание чл.124 от ГПК, че С. Н. Г., не
дължи на „Ай Тръст“ ЕООД, сумата от 686,21лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 07.01.2020г.
Осъден е на основание, чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2, във вр. с
ал.1, т.2 от ЗА, „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да заплатят на
адв.Д.Ф., сумата от 353,98лв., представляващо адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Осъден е „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Велинград, сумата от 587лв,
3
представляващ изплатен депозит за възнаграждения на вещо лице от бюджета
на съда и държавна такса.
Във връзка с подадена молба с вх.№264109/22.11.2021г. от страна на С.
Н. Г., чрез процесуалния й представител адв.Д.Ф., с правно основание чл.248
от ГПК, първоинстанционния съд се е произнесъл с Определение
№260528/21.12.2021г., с което е оставил без уважение същата за изменение на
Решение №260208 от 15.11.2021г., постановено по гр.д.№554/2020г. на РС-
Велинград в частта за разноските.
При тези данни, настоящата инстанция намира, че подадената
жалба касаеща недопустимостта на постановеното и обжалвано
определение е основателна.
В тази насока, съдът намира за основателни възраженията на „Ай
Тръст“ ЕООД.
Следва да се посочи, че със задължителните указания по приложението
на разпоредбата на чл.80 от ГПК, дадени в т.9 на ТР №6/13г. по тълк.д.
№6/12г. на ОСГТК на ВКС, не са отграничени и изключени от изискването,
обуславящо надлежното упражняване на правото да се иска изменение на
решението /за представяне на списък по чл.80 от ГПК/, случаите, в които
разноските следва да бъдат присъдени по реда на чл.38, ал.2 ГПК. Самият
законодател в разпоредбата на чл.80 от ГПК не ограничава това задължение
само до тези, които са понесени от страната в процеса. Доколкото
адвокатското възнаграждение се третира от ГПК като разноски, аналогично
на юрисконсултското възнаграждение, което не се плаща предварително,
независимо дали е платено или се дължи на основание чл.38, ал.2 от ЗА, то
следва да бъде посочено като вид и размер в списък по чл. 80 ГПК. Аргумент
в тази насока може да бъде изведен и от мотивната част на т.2 от посоченото
тълкувателно решение, според която списъкът следва да съдържа посочване
на разноските, които страната счита, че следва да й бъдат присъдени.
Смисълът, законодателя да въведе изискването за представяне на списък на
претендираните в определен размер разноски като предпоставка за
допустимост на молбата за изменение, но не и на молбата за допълване е, че
съдът, за да се произнесе по съществото на искането, следва да установи дали
е налице несъответствие между това, което е присъдил със съответния акт и
това, което страната е поискала, респ. да обоснове основателност или не на
4
претендираното от нея като разноски. Липсата на представен списък, в който
е посочен вида и размера на претендираните разноски е пречка да бъде
направена такава преценка, поради което наличието му е въздигнато в
процесуална предпоставка за допустимост за разглеждането на молбата по
чл.248 от ГПК.
В контекста на изложеното, присъдимото по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение, представляващо по характера си също разноски
по делото, не прави изключение от този принцип. Задължение на страната,
изпълнимо до приключването на делото пред съответната инстанция е да
посочи, че претендира да й бъде присъдено по този ред възнаграждение и в
определен от нея размер, в който счита, че съдът следва да се произнесе.
Подобно становище се поддържа и в практиката на ВКС /макар и с
незадължителен характер - Определение №9/07.01.16г. по ч.т.д. №3590/15г. на
ІІ т.о., Определение №195/6.06.2017г. на ВКС по ч.гр.д. №1033/2017г., ІІІ г.о.,
Определение №321/26.09.2017г. на ВКС по ч.гр.д.№3437/2017г., на ІІІ г.о.,
Определение №97/3.04.2017г. по ч.гр.д. №860/17г. и др./, която настоящият
състав споделя.
Списъкът би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от
страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото,
стига претендираното вземане за разноски да бъде определено /или
определяемо по посочен от страната ясен начин/ по вид и размер и да е
адресирано до съда.
В случая в постъпилата искова молба от страна на адв.Д.Ф. е поискано,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна помощ. В представения договор за правна защита и
съдействие на л.8 е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно,
на основание чл.38, ал.2 от ЗА. Визирано е в същия, че адвокатът има право
да определи дължимото му възнаграждение, съобразно гарантираните
минимуми по Тарифата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, положения труд и фактическата и правна сложност. В
представената преди съдебното заседание от 19.10.2021г., Молба с вх.
№263852/18.10.2021г., съдържа също искане на пълномощника на ищцата да
й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Всички изложени до тук данни на реално не дават основание да се
5
приеме, че в които и да е от тези документи е инкорпориран списък на
разноски, тъй като в същите няма ясно определяне от страна на процесуалния
представител претендираното адвокатско възнаграждение. В случая, то не е
конкретно определено по неговото основание и по размер, тъй като не са
индивидуализирани нито броя на исковите претенции, нито ответниците,
срещу които следва да се водят. Съответно не са индивидуализирани и
дължимите хонорари срещу всеки един ответник.
От това следва извод за настоящата инстанция, че от страна на адв.Д.Ф.
на практика няма представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, предвид
на което образуваното производство с правно основание по чл.248 от ГПК,
във връзка с подадената от последната молба за изменение на решението в
частта за разноските се е явявала недопустима когато е сезирана в съда и
първата инстанция не е имала законово основание да я разглежда.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното определение следва
да бъде обезсилено, като в последица от това се остави без разглеждане
подадената молба с вх.№264109/22.11.2021г. от страна на С. Н. Г., чрез
процесуалния й представител адв.Д.Ф., с правно основание чл.248 от ГПК и
се прекрати производството по гр.д.№554/2020г. по описа на РС- Велинград, с
правно основание по чл.248 от ГПК.
С оглед този изход на делото, няма основание за присъждане на
разноски, във връзка с направеното искане от страна на адв.Д.Ф. в
настоящото производство.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Определение №260528/31.12.2021г., постановено по гр.д.
№554/2020г. по описа на РС- Велинград.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената молба с вх.
№264109/22.11.2021г. от страна на С. Н. Г., чрез процесуалния й представител
адв.Д.Ф., с правно основание чл.248 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№554/2020г. по описа на РС-
Велинград, с правно основание по чл.248 от ГПК.
6
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7