№ 330
гр. Плевен, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. Т.А
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430201196 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0938-000318 от
16.03.2023 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен, с което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ц. С. Т. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и
отнемане на 10 контролни точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от *** В.П., ***ска колегия ***. Последната
изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че доверителят и
Ц. Т. не е бил уведомяван за извършена служебна дерегистрация на
основание чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45 от 24.03.2000
година, в която подробно е регламентирана тази дейност на
административнонаказващия орган. Такова уведомяване не е извършени и по
отношение на собственика на автомобила, а именно свидетелката Й.С. Т.а –
*** на жалбоподателя. Счита, че разписаната в Наредбата процедура не е
изпълнена, не е уведомено лицето и в тази връзка цялата
1
административнонаказателна дейност намира за незаконосъобразна, а
издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно. Позовавайки
се в горната връзка моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, както и да присъди на доверителя и
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-20543/
25.05.2023 година изразява становище, че наказателното постановление е
правилно законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че
жалбата бъде уважена и се претендира ***ско възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя защита, моли съда да присъди разноски в размер, съобразен с
предвидения в Наредба № 1 за минималните ***ски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на
закона и становището на страните, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган.
На 04.02.2023 година в *** на жалбоподател Ц. Т. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в
***, бул. *** с посока на движение към ул.„***“ в същия град управлявал
МПС лек автомобил Ситроен Ц 4 1,6 ХДИ 16 В с рег. № ***, собственост на
Й.С. Т.а, което било със служебно прекратена регистрация на 22.11.2022
година. Същото обстоятелство било установено след проверка в
информационните масиви на ОД на МВР Плевен. Регистрацията на лек
автомобил Ситроен Ц 4 1,6 ХДИ 16 В с рег. № ***, собственост на Й.С. Т.а
била прекратена след уведомление от „ Гаранционния фонд“ за наличие на
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“.
За така установените обстоятелства на жалбоподателят Т. бил съставен
акт за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП:
управление на автомобил, чиито регистрация била служебно прекратена.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по
2
надлежният ред. Същият го подписал без възражения.
Материалите по административно наказателната преписка били
изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката,
производството пред същата приключило с Постановление от 07.03.2023
година за прекратяване на образуваното против жалбоподателя в настоящото
производство наказателно такова за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2
НК предвид липсата на доказателствата за виновното му поведение.
Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за
сведение и ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя.
На 06.02.2023 година собственикът Й. Т.а сключила задължителна
застраховка „ Гражданска отговорност“ за собственият и лек автомобил
Ситроен Ц 4 1,6 ХДИ 16 В с рег. № ***.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ц. Т. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 23-0938-000318 от 16.03.2023 година на Началник сектор
към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; постановление за отказ да се
образува наказателно производство от 07.03.2023 година на Районна
прокуратура - Плевен по преписка № 955 от 2023 година по описа на същата
прокуратура; заверено копие от акт за установяване на административно
нарушение № 849113 от 04.02.2023 година на полицай при ОДМВР - Плевен,
сектор ПП – Плевен; заверено копие от комбинирана застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ № BG/06/122001971969 със срок на валидност от
08.07.2022 година до 07.07.2023 година, ведно с анекс за промяна на
собственост и/или данни на МПС по „Гражданска отговорност“ №
BG/06/122001971969 със срок на валидност от 08.07.2022 година до
07.07.2023 година от 12.10.2022 година, 13:20 часа; заверено копие от
застрахователна полица № BG/23/123000436628 за застраховка „Гражданска
отговорност“, валидно от 06.02.2023 година до 05.02.2024 година;; заверено
3
копие от сведение от Ц. С. Т. от 04.02.2023 година; заверено копие от справка
за нарушител на името на жалбоподателя Ц. С. Т.; заверено копие от справка
по история за ПС с регистрационен № ***, както и писмо от ОД на МВР -
Плевен, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“ с
регистрационен № 316000-23332 от 14.06.2023 година, ведно със справка
по история за регистрация на МПС с регистрационен № *** и писмо от
„Гаранционен фонд“ с изходящ № 10-00-449 от 14.06.2023 година, ведно с
уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ с регистрационен № 017118 от 23.10.2022
година и 2 броя справки от базата данни на ИЦ към ГФ.
В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на
свидетелите Л. Николова, М. Г. и Й. Т.а, разпитани непосредствено в съдебно
заседание.
Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и
Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват по категоричен начин, че лек
автомобил Ситроен Ц 4 1,6 ХДИ 16 В с рег. № *** е собственост не на
жалбоподателя , а на Й.С. Т.а. На 28.10.2022 година на същата било изпратено
уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен срок от изпращане на
уведомлението следва да представи пред Гаранционния фонд доказателства за
сключена задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“. Такива не
били представени от страна на собственика Т.а, поради което и била
изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР - Плевен, която от своя
страна извършила служебно прекратяване на регистрацията на автомобила,
считано от 22.11.2022 година. Представените от сектор ПП при ОД на МВР-
Плевен писмени доказателства, а именно справка по история на регистрация
на МПС с рег. № ***, собственост на Й.С. Т.а, ЕГН ********** не
установяват последната да е била уведомявана по надлежния ред за
извършеното служебно прекратяване на регистрацията на автомобила и.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалният закон.
Съдът намери, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
4
правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.
Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал.
1 ЗАНН. Актът е връчен на лично на жалбоподателя, на който е била дадена
възможност да се защити във връзка с констатациите на наказващият орган и
същата е реализирана с депозирането на жалба в законоустановеният срок.
Наказателното постановление, като краен санкционен акт на
наказващият орган цели реализирането на административно наказателна
отговорност за субектите, извършили административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие,
което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област
, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на
вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват
правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава
когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е
забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от
закона последици.
Събраните в хода на административното, а и въззивното производство
доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на
извършване на проверката и съставянето на АУАН – на МПС с рег. № ***, е
било собственост на Й.С. Т.а, ЕГН **********. Нито тя, нито
жалбоподателят, който управлявал автомобила на посочената дата са били
уведомявани по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.
Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.
Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
5
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
В конкретният случай, незнанието и на жалбоподателя и на
собственика на конкретното моторно превозно средство, се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл,
така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи
на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация.
В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална
активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно
уведомяване или узнаване на собственика и / оттам и на жалбоподателя/ за
извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство,
считано от 22.11.2022 година. Ето защо, констатираното на 04.02.2023 година
от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е
несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на
6
жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се
предполага.
Предвид горното съдът прие, че и за реализирането на административно
наказателна отговорност спрямо жалбоподателя Т. липсва умисъл по смисъла
на чл. 11 ал. 2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно
наказващият орган следва да да издаде наказателно постановление макар в
АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Съдът прие, че в случая наказващият орган неправилно и в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН е издал наказателно постановление чисто
механично при все, че обстоятелствата относно липсата на вина у
жалбоподателя са били известни към датата на издаването на наказателното
постановление и въпреки това същото е издадено в разрез с изискванията на
закона. Допуснато е нарушение на процесуалния закон, което налага пълната
отмяна на наказателното постановление.
По така направеното искане за присъждане на разноски съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63 Д от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един ***, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт
или отказ. Видно от приложеното към материалите по делото ***ско
пълномощно е, че на *** В.П. е заплатено възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя правна помощ в размер на 500 лева. Горната сума следва да
бъде присъдена изцяло, доколкото същата е малко над предвидения
минимален размер. Уговореното и заплатено ***ско възнаграждение е
съответно на действителната правна и фактическа сложност на делото.
Заплатеното ***ско възнаграждение, представляващо направени разходи от
страна на жалбоподателя във връзка с разглеждането на НАХД № 1196/2023
година по описа на РС - Плевен в размер на 500 лева следва да бъдат
7
възложени в тежест на ответника по жалбата.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът
намира, че ОД на МВР- Плевен, представлявана от *** В.В. следва да бъде
осъдена да заплати на Ц. С. Т. от ***, ЕГН ********** сумата от 500 лева,
представляваща направените по НАХД № 1196/2023 година по описа на РС -
Плевен разноски за възнаграждение на *** В.П., АК Плевен.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-000318 от 16.03.2023
година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен, с
което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ц. С. Т. от ***, ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и
отнемане на 10 контролни точки.
На основание чл. 63 Д ал. 1 ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР- Плевен,
представлявана от *** В.В. да заплати на Ц. С. Т. от ***, ЕГН **********
сумата от 500 лева, представляваща направените по НАХД № 1196/2023
година по описа на РС - Плевен разноски за възнаграждение на *** В.П., АК
Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8