№ 1298
гр. София, 10.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110160503 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 127259/17.04.2024 г имаща характер на
молба по чл. 248 ГПК, с която се иска за изменение на решение № 5233/23.03.2024 г.
по гр. д. № 60503/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта му за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е изразил
становище за неоснователност на същата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I Гражданско отделение, 36 състав, след като
обсъди възраженията на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща
право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалвания съдебен акт съдът е намерил, че наличието на изпълнителен
титул срещу ищеца е от значение при преценка за правния интерес на последния от
предявяване на исковете и следва да бъде съобразено при разпределяне на
отговорността за разноските, но само по себе си не е достатъчно за извод, че при
уважаване на исковете тя задължително следва да бъде разпределена по общото
правило на чл. 78, ал. 1 ГПК. За възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо
значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на
съдебните, а в някои случаи – и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато
установено и продължаващо бездействие на кредитор, след като давността е изтекла,
обуславя обратния резултат. Както снабдяването с изпълнителен лист, така и
поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело, са от значение и се
вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на
взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни
действия по негово искане /в този смисъл – Определение № 744/18.04.2023 г. по ч. гр.
д. № 1170/2023 г. на ВКС, III ГО/. В случая са налице доказателства, че
изпълнителното производство е прекратено преди датата на образуване на настоящото
исково производство. Липсват твърдения и доказателства след прекратяването
ответникът да е проявил каквато и да е активност като кредитор и взискател.
При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у
1
ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи
признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с
изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг
повод за предявяването на иска. Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на
предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуването или несъществуването на
вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Когато
същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на
принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява
съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен,
ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е
по-дълъг или теченето му е спирано и/или прекъсвано. Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод
за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба;
но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът
да е уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори
предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. Не е без значение и обстоятелството, че кредиторът има
установена практика за процедиране при направено извънсъдебно възражение за
давност, още повече ако по силата на задължителни за него правила той е длъжен, и
прилага адекватна процедура в подобна ситуация. С депозирания отговор ответникът е
признал предявения иск и съдът счита, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани
от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от
предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови
универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение
за изтекла погасителна давност (в този см. Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.г.д.
№ 510/2018 г. на ВКС, 4-то г.о. и Определение № 318 от 25.07.2018.2018 г. по ч.г.д. №
2828/2018 г. на ВКС, 3-то г.о. Следователно макар исковете да са допустими, ответното
дружество с поведението си не е дало повод за тяхното завеждане. По изложените
съображения и на основание чл. 78, ал. 2 вр. ал. 8 ГПК на ответника се дължат
разноски. Същия не е представил доказателства за сторени такива и присъждане не се
следва.
Съдът е изложил подробни мотиви относно разноските в производството и след
съобразяване на възраженията в молбата по чл. 248 ГПК, не намира основания да
ревизира възприетото в цитираното решение. Ето защо молбата за изменение на
решението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на процесуалния
представител на ищеца, обективирано във въззивна жалба с вх. № 127259/17.04.2024 г
имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, с която се иска за изменение на решение №
5233/23.03.2024 г. по гр. д. № 60503/2023 г. по описа на СРС, ГО, 36 състав, в частта
2
му за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на ищеца и ответниците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3