Решение по дело №96/2016 на Окръжен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 43

19.07.2017 год., гр. Хасково

 

                ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД , граждански   състав  в съдебно заседание на    19  юни    две хиляди и седемнадесета  година  в  състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГОСПОДИНКА ПЕЙЧЕВА                                                  

секретар     Росица Тодорова  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА търговско дело № 96  по  описа за 2016 година,за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е от „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,бул.“Околовръстен път“ № 260 против „Ниани 2006“ ООД ,ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.Хасково,ул.“Васил Левски“ № 9 иск с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД,както и при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД  за сумата 28 657 лева.

   В исковата молба ищецът твърди,че с ответника са сключили договор по силата на който ответникът предоставил терминално устройство ПОС с цел заплащане на цената на предоставяните от ответника хотелиерски услуги в хотел,намиращ се в гр.Хасково,ул.“В.Левски“ № 9.С цитирания договор страните уредили отношенията във връзка със заплащането на цената на предоставени от ответника услуги чрез дебитни и кредитни карти,като картите можело да бъдат издадени от банката ищец или друга оправомощена банкова институция.По силата на същия договор за приемане на разплащания с карти,на ответника-търговец се предоставила и възможност да извършва транзакции тип „без присъствие на карта“-чрез ръчно набиране на номера на картата на клавиатурата на терминалното усторйство.Твърди,че именно чрез използване на така договорената възможност,ответникът е извършил транзакция с банкова карта MASTERCARD, собственост на лицето Т.Р.С.,като транзакцията е на стойност 28 700 лева.Транзакцията е извършена на 18.05.2016 год. в 9,41 часа.Посочената транзакция била извършена в режим „Оф –лайн“ и същата била предхождана от предварителна авторизация от Банката издател на картата -„Сосиете Женерал Румъния“АД, за сумата 43 лева.Твърди се още,че съгласно чл. 2.09 от Договора в случаите на работа в режим „Оф лайн“ плащането се извършвало без предварително одобрение от авторизационната система на издателя на картата или от обслужващия го системен картов оператор.В резултат на това не се изпращало запитване към банката издател на картата,относно това дали има наличност по сметката на картодържателя и когато такива не били  налични, се  реализирало така наречения „неразрешен овърдрафт“.С извършеното плащане с процесната карта,собственост на Т.С. на посочената дата -  18.05.2016 год. в размер на 28 700 лева на практика се е извършило плащане в размер многократно надвишаващ наличните средства по същата,с което ищецът твърди,че ответникът е допуснат нарушение на изискването ,визирано в чл. 3.1 б.“б“ от Приложение № 2 към подписания между страните договор.Освен това ищецът твърди,че с извършеното плащане е покрито задължение  по договор за изработка, сключен между „Ниани 2006“ ООД и „Карнемес“ ООД с управител Т.Р.С., което лице е именно картодържателя на картата,с която е извършена транзакцията.С така извършеното плащане ищецът заявява още,че ответникът е допуснал нарушение  и на чл. 9.06 от Договора,тъй като е било заплатено задължение,което не е свързано с пряката търговска дейност на ответника и не представлява нито туристическа,нито хотелиерска или рент-а-кар услуга,каквито са удсловията на договора. Твърди,че със сумата 28 126 лева е била заверена сметката на ответника,но банката  издател на картата „Сосиете Женерал Румъния“  АД е оспорила транзакцията и поискала възстановяване на сумата,което ищецът е сторил,т.е.възстановил е на тази банка сумата.От своя страна ответникът се разпоредил със сумата 28 000 лева,като на 19.05.2016 год.след като сумата е постъпила по неговата сметка е превел същата в полза на лицето К.А..Предвид така изложеното ищецът намира,че ответникът е допуснал нарушение на договора,сключен между страните,което обуславя правния му интерес да предяви настоящия иск и да поиска съда да постанови решеине,с което да осъди ответника да му заплати исковата сума,тъй като не  са могли да разрешат спора  доброволно, въпреки отправената от ищеца покана в този смисъл.Претендира законна лихва върху глвницата и деловодни разноски.

 При условията на евентуалност ищецът предявява за същата сума  иск на основание чл. 59 от ЗЗД,като  счита,че с посочената сума ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка.

Ответинкът оспорва иска изцяло по основане и размер.

Третото лице – помагач Т.Р.С. оспорва иска.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

            Безспорно се установява по делото,че страните са били в облигационни отношения, по силата на сключен между тях Договор от 28.03.2016 год., според който договор ответникът като търговец се задължава да приема плащания с банкови карти, издавани от банката - ищец или други банки при покупка на негови / на търговеца/  стоки или услуги от съответен картодържател, а ищецът от своя страна се задължавта да плаща на ответника в качеството му на търговец сумите,които му  се дължат от оправомощения картодържател в резултат на извършване на съответната транзакция с карта. Няма спор също така между страните,че преди да сключат договора са постигнали  съгласие за инсталиране на ПОС терминал в обект, собстевност на ответника / хотел в гр.Хасково / и такъв е бил  инсталиран, респективно ползван за заплащане на услугите и стоките,за които са се договорили двете страни в договора от 28.03.2016 год. Не се установи да има нарушения или пропуски при инсталирането на процесното ПОС устройство,нито то самото да не отговаря на съответните стандарти.

              Според съда също така е безспорно,че третото лице помагач Т.Р.С. е притежател на ДЕБИТНА крата  MASTERCARD с № 5400491341981666 с издател „Сосиете Женерал Румъния“ АД.

              Няма спор също,че на  11.05.2016 год. 9.31 часа е извършено плащане с посочената по-горе дебитна карта № 5400491341981666, като е направена авторизация с прочитане на плестиката /картата/ на ПОС устройството  при ответника за сумата 43 лева /четиретдесет и три лева/, като на 18.05.2016 год. е приключила взетата авторизация и е взета операция тип „без присъствие на карта“ в  „оф- лайн“ режим за сумата от 28 700 лева.

              По делото е представена разписката от ПОС устройството,от която се установи,че на 18.05.2016 год. е приключила транзакция с процесната  дебитна карта за извършено плащане на стойност 28 700 лева, което е станало в 9,41 часа ,като разписката носи подпис на лице, посочено като картодържател. Представени са още доказателства,че на 19.05.2016 год. банката ищец е превела по сметката на ответника /заверил  сметката му / сумата  28 126 лева с преводно нареждане за кредитен превод.Представено е и доказателство,че с преводно нараждане от 19.05.2016 год.т.е. на същата дата, ответникът „Ниани 2006“ ООД-Хасково е превел от сметката си,намираща се в банката-ищеца, сума в размер на 28 000 лева по сметката на лицето К.А.,която сметка от своя страна е в „Райфайзенбанк“ АД.Посочено е основание за това плащане „превод за покупка“.

           Съдът установи по несъмен начин, че с Договор за изработка от 06.06.2016 год. „Карнемес“ЕООД – гр.Габрово е възложил на ответника „Ниани 2006“ ООД-Хасково да му бъдат изработени реплики на антични фигури и предмети с обща стойност на  поръчаното за изработка в размер на 200 000 лева..В  договора тези страни са посочили,че стойността се изплаща в размер на 100% в деня на приемането на изработеното, като приемането ще стане  в гр.Хасково,в хотел „Цар Симеон“ на бул.“В.Левски“ № 9. Представен бе и приемателно-предавателен протокол с дата 20.05.2016 год., видно от който е, че купувачът „Карнемес“ЕООД, представляван от третото лице помагач в настоящия процес  Т.Р.С. в качеството на възложител е получил от „Ниани 2006“ЕООД-Хасково,представляван от Николай Митев Иванов,в качеството на изпълнител ,бронзова фигура „Херкулес“ на стойност 28 700 лева,като продавачът е декларирал,че е получил цялата сума,платена с банкова карта и нямат други претенции.

              За  пълното изясняване на спора и по искания на страните  по него, съдът назначи  съдебни експертизи,чиито заключения възприема изцяло като компетентни и безпристрастни дадени и като неоспорени  от страните по делото.

              На първо място от заключението на  съдебно-почерковата експертиза с в.л. К.А. съдът установи,че подписа върху разписка за извършената  разплащателна операция за платена сума в размер на 28 700 лева, което плащане е било извършено от процесния ПОС терминал на 18.05.2016 год. и която съдът посочи по-горе, не е положен от третото лице помагач Т.Р.С. т.е. разписката не е подписана от  картодържателя на картата,с която е издвършено процесното плащане.

               На следващо място ще следва да посочим, че от заключението на икономическата експертиза с в.л. Д.К.  е видно,че процесното ПОС устройство е работило в режим  „оф лайн“,т.е. използван е режима, при който  плащанията чрез използване на електронното терминално устройство ПОС се извършват с карта без предварително одобрение на авторизационната система на издателя на картата или на обслужващият го системен оператор. В.л. от съдебно икономическата експертиза  подробно е изложило подробно  механизмите на  работа на ПОС устройствата по принцип - режим „он-лайн“ и при  режим „оф-лайн“,като същественото е,че в режим „оф-лайн“, какъвто е настоящия случай, транзакцията се извършва от банката поставила ПОС устройството, в случая ищецът,без предварително одобрение на авторизационната система на издателя на самата карта или на обслужващият го системен картов оператор.

             Като  краен извод от направените  проучавния, справки и проверки и с оглед събраните по делото доказателства, в.л. дава заключение,че на 11.05.2016 год. от процесното ПОС устройство е поискана авторизация за 43 лева,като е посочено,че операцията е извършена без проследяване при търговеца в Хасково,България-Хотел „Цар Симеон“ с авторизационен код 083314, а на 18.05.2016 год. е получена авторизация на дебитна карта MASTERCARD  с номер 540049134181666 за транзакция на сума в размер на 28 700 лева,като кодът отново е 083314.За посочената крата вече се събраха доказателства,че картодържател на същата е  лицето Т.Р.С..Или започналата операция по разплащане от процесната карта и на процесното ПОС устройство е започнала на 11.05.2016 год. и е завършила на 18.05.2016 год.,но с различна сума от първоначално  авторизираната такава. / 43 лв. и 28 700 лв./

             От същото заключение се потвърдиха изводите на съда,направени въз основа на писмените доказателства относно превода,извършен от ищецът на ответника на 19.05.2016 год.,както и превода извършен от ответника на същата дата по сметка на лицето на К.А.,с посоченото основание -превод покупка.

              От заключението се установява още,че на 06.06.2016 год. ищецът е възстановил сумата 28 656,99 лв. на банката издател на картата „Сосиете Женерал Румъния“ АД, след като е получил протестна форма,който протест е предявен именно за банкова карта с № 5400491341981666. Банката издател на картата не е дала авторизация за тази сума,поради липса на средства в такъв размер по сметката.И след като ищецът е извършил вече плащане към търговеца за сума от 28 700 лева,при наличност само на 43 лева в картата,то разликата е превел на издателя на картата./ 28 700 лв. – 43 лв./

                           Съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-техническа експертиза, което възприема отново като компетентно и безпристрастно дадено.От заключението на в.л. А.К.  се установява режима,последователността и начина на извършената транзакция,предмет на спора,както и поради каква причина не е отказано или блокирано плащането от банката ищец или банката издател на картата,след акто  се е установило,че липсват парични средства в обем,равняващ се на нареденото плащане.

                          От заключението  на в.л. Ал.К. става ясно,че операцията по пре оторизиране е започнала  в 09:30:50 часа на 11.05.2016 год. и информацията е постъпила  в сървъра на банката-ищец същия ден след  една минута и 30 секунди.,като в.л. обяснява,че получената разлика във времето има логично обяснения,т.е. не може да се прави извод за нещо нередовно.Установява се също,че операцията е започнала за оторизация на сума в размер на 43 лева.Операцията по завършване на тази  транзакция е започнала   на 18.05.2016 год. в 09:41::31 часа и данните са пристигнали в сървъра на банката в 09:41:31 часа на същия ден,т.е. веднага.Доказа се,че транзакцията на посочената дата- 18.05.2916 год. е приключила за сумата 28 700 лева.

                          В.л. дава категорично заключение,че при процесната транзакция  преоторизацията и завършването на плащането с дебитна карта № 5400491341981666 са извършени в реално време,който извод се е наложил от извършената проверка, установяваща,че времето на извършване на транзакцията съвпада с  времето на обработка на информацията в сървъра.Това можело да стане само ако ПОС устройството работи в режим „он - лайн“. Дава също заключение,че при процесната транзакция няма данни да са възникнали технически грешки или повреди във времето на проведените операции,както и данни да е налице някаква „човешка грешка“, тъй като операцията е била приета и одобрена автоматично от картовата система на банката-ищец.

                        По втория съществен въпрос в.л. дава заключение, че плащането не е било отказано и е било одобрено,затова защото е отговаряло  на формално заложените критерии и в резултат на това компютърната система го е одобрила автоматично.Като краен извод заявява,че явно не са били заложени критерии за блокиране на такива транзакци в момента на тяхното извършване.В устния си доклад пред съда в.л. даде обяснения и защо оторизационният номер 083314,който виждаме и в двете бележки-за сумата 43 лева и за сумата 28 700 лева е един същ.Обясненияето е в това,че това е оторизационен номер който е даден на съответния служител,работещ на ПОС устройството да извършва транзакция от съответната карта.Този номер се генерира  в сървъра на банката и остава същия за всички плащания със съответната карта.И така именно според съдът е станала възможна втората транзакция,тъй като първата такава не е била приключена окончателно в рамките на почти 7 дни,след което е въведена втората сума / 28 700 лева/  и едва тогава  е приключена транзакцията,която  е била и одобрена.

                          При така възприетата фактическа обстановка,съдът намира,че предявения иск се явява основателен и доказан в неговия пълен размер.Съдът достигна до този извод като приема,че ответникът като страна по двустранния договор,сключен между страните на 28.03.2016 год. е допуснал неизпълнение на клаузи по същия.Според условията на договора Банката е поела задължение да предостави на ответинка ПОС терминално устройство,като ответникът от своя страна е поел задължение да приема плащания с карти при покупка на негови стоки - услуги, от страна на  картодържатели по смисъла на договора.С подписването на договора страните са постигнали съгласие и са подписали Приложение № 1, представляващо Иструкция за сигурност при приемане на разплащания с карти, Приложеине № 2-Инструкция за извършване на транзакция без присъствие на карта и № 5-Инструкция за предотвратяване на транзакции с компрометирани карти при хотели. Подписан е и Анекс за поемане на отговорност при оспорени транзакции.С подписването на всички тях страните са детайлизирали условията на основния договор, като по несъмнен начин се установява,че  Банката ищец е предоставила на ответника - търговец ПОС устройство,за да се извършват разплащанията свързани с хотелиерската дейност на търговеца,туристическата такава и рент-а кар услуги. Според чл. 9.06 от цитирания договор в случай,че търговецът упражнява и дейност различна от предоставяне на хотелиерски и туристически услуги или рент-а кар услуги, между страните следва да се подпише друг Анекс, за да се разреши на тръговеца ръчно набиране на номера на картата на ПОС устройството при извършване на транзакция без присъстиве на карта.

             От събраните по делото доказателства съдът намира,че извършената  транзакция на 18.05.2016 год. на стойност 18 700 лева е не била заплатена хотелиерска услуга, нито туристическа такав  или рант-а кар услуга.По несъмнен начин се установи,че с процесната карта е заплатена стойността на договор за изработка на  стоки- бронзови фигури, предмет на договор между ответника и „Карнемес“ЕООД с управител именно картодържателя Т.Р.С..В тази насока е издадената фактура № 2364/20.05.2016 год., счетоводен израз на тези отношения.

                Съдът намира още,че ответникът е допуснал нарушение и на чл.3.1 б.“б“ от Приложеине № 2 към договора.

                Както се установи от заключението на съдебно-икономическата експертиза,във връзка със заключението на съдебно-техническата експретиза и от доказателствата по делото е, че първоначално на 11.05.2016 год. е извършена преавторизация на сумата 43 лева за картова сметка № 5400491341981666 и същата операция с авторизационен код 083314 на терминал 03327633 е приключила на 18.05.2016 год. за сумата 28 700 лева.Няма съмнение,че авторизационният код е този който присъства на разписката при търговеца, а номера на терминала е този на процесното  ПОС устройство.От казанато  следва извода,че авторизацията на дебитна карта с № 5400491341981666 за транзакция на сума 28 700 лева е получена на 18.05.2016 год.В резултат на така извършената и приключила авторизация,на 19.05.2016 год. ищецът е заверил сметката на ответника със сумата 28 126 лева / като разликата до 28 700 лева се дължи на удържано от Банката ищец възнаграждение съгласно т.8 от договора/.

             Установява се още,че на 19.05.2016 год. с така получената сума ответникът се е разпоредил,като е превел същата по сметка на лицето К.А. с основание –превод за покупка.

             Допуснатото нарушение на договора според съдът се изразява в това,че ответникът-търговец по смисъла на сключения между страните договор е приключил транзакция за сума от 28 700 лева, която надвишава многократно сумата от 43 лева,която е била преавторизирана. Следвало е в този случай след като окончателната сума,която следва да се плати е по-голяма с 15% от предварително блокираната сума,да вземе нов авторизационен код и едва тогава да се извършат сътвотените технически и финансови дейности за транзакцията.В конкретния случай е видно,че и двете суми са платени / двете транзакции са извършени/ с един и същ  авторизационен код, който е намерил отражение в разписките,като краен документ,удостоверяващ транзакцията. Изложеното е нарушение на изискването на  чл..3.1 б.“б“ от Приложение № 2 към основния договор.

            С действията си ответникът е допуснал и още едно нарушение /неизпълнение/  на договора,а именно не е изпълнил условията на чл.9.06.Вече и по-горе посочихме,че според цитирания текст от предоставеното ПОС устройство за ползване от ответника търговец,последният не може да приема плащания за дейности, различни от предоставян на хотелиерски,туристически услуги или рент-а кар такива.По несъмнен начин обаче от доказателстваа по делото се установи,че извършеното плащане за сумата 18 700 лева не е за такъв вид услуги.Без значение за правния спор в случая е,че е било платено на ответника дължащо се нему задължение от търговско дуржсетво с управител третото лице помагач.Решаващото в момента е,че не се е касаело за хотелиерска или туристическа услуга ,а за вземане произтичащо от договор за изработка,сключен между ответника и друго дружество,чуждо на настоящия спор.В тази насока съдът намира допуснатото неизпъленине за особено съществено,противорачещо на основната воля на страните при сключването на договора.Ето защо счита,че за правния спор нее решаващо при какъв режим на работа е било ПОС устройството,дали е присъствал картодържателят лично или плащането е извършено чрез ръчно въвеждане на информацията и без присъствие на карта и т.н.

          Предвид всичко казано,съдът счита,че ответникът в качеството си на търговец по сключения на 28.03.2016 год. договор между страните за предоставяне на ПОС терминално устройство,собственост на ищеца е допуснал неизпълнение на договорни задължения.Това според съда  обуславя правния интерес на ищеца,който позовава своя иск на нормата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД,претендирайи обезщетение поради това неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗЗД,ако дължникът не изпълни точно задължението си,кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетението за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.За да бъде успешно проведен иска по чл. 79 ал.1 предл.последно от ЗЗД ищецът следва да докаже,че е изправна страна по процесиня договор и че при изпълнение на своите задължения по договора отевтникъ не е изпълнил точно същите.Предвид всичко изложено до тук,съдът приема за доказан факта,че ищецът е изправна страна по договора,а отевтинкът  не е изпълнил точно задължението си по него.Размера на търсеното обезщетение според съда е правилно  конструиран като  сума, която ищецът е бил принуден да заплати на банката издател на картата, с която е извършено нерегламентираното /необезпечено/ плащане.Ето защо намира иска за основателен  и доказан в неговия пълен размер и като такъв следва неговото уважаване.

                Съдът не споделя навежданите от ответника доводи,че ищецът не е провел пълно и главно доказване на своя иск.Не споделя доводите, че не е допуснал нарушеине на чл.9 .06 от договора.Не може да се сподели твърдението,че след като закона за туризма давал дефиниця за понятието хотелиерство и в това понятие законодателят е включил и други услуги,то било естествено да се приеме,че в тези „други услуги“ поради тяхното неизброяване е допустимо да се включи  и  договора за изработка,задължение по който е било платен от проецсното ПОС устройство.С тези доводи,макар и неизказани по този категоричен начин, според съдът ответникът търси да   пренебрегне ясния и точен смисъл не само на Закона за туризма,но и конкретния договор между старните.А както е извество и от правната теория и практика, договора между страните е изразител именно на тяхната воля и макар да не е точно копие на който и да е нормативен акт,той действа с цялата си сила в техните отношеиня,след като не противоречи на закона или морала.Не могат да се споделят и доводите в насока,че не е доказано,че банката ищец е  възстановила  процесната сума на банката издател на картата.Напротив, в тази насока съдът разполага с неоспореното заключение на в.л. икономист и писмени доказателства и счита,че не съществува никакв спор в тази смисъл.Неоснователно е и възражението,че картодържателят-третото лице помагач е заявило,че подписа в бележката за извършената транзакция на 18.05.2016 год. е положен от него.В тази насока  имаме също неоспорено заключение на в.л. графолог.

           Тук е мястото да обсъдим и твърденията и възраженията на третото лице-помагач направени с писмената му молба от 21.11.2016 год.В депозираната си молба третото лице помагач на практика не оспорва извършеното с неговата дебитна карта плащане в размер на 28 700 лева,както и основанието за това плащане-договорни отношения,възникнали по силата на договор за изработка с ответника „Ниани 2006“ ООД.Третото лице помагач твърди,че в момента на извършената транзакция той е присъставл лично.Лично е поставил дебитната си карта в ПОС устройството ,която след като била прочетена е извършена платежната операция и издадена съответна бележка-разписка,върху която той положил подпис.Уточнява,че има различни варианти на подписа,поради което този върху разписката по тази причина можело да се различава от неговия стандратен подпис.Заявява още,че освен че лично е поставил картата в ПОС усторйството,лично въвел ПИН кода и лично потвърдил съгласието си за плащане чрез натискане на съответиня бутон.Счита още,че в случай че не е разполагал с достатъчно средства по процесната карта за плащане в такъв обем,то това били отношеиня между него и банката издател на неговата карта.

             От така изразената позиция на третото лице помагач се налага отново единствено правилния извод,до който съдът достигна и по-горе.Всъщност не се отрича и от така заетата от него позиция,че е извършено плащане  в размер на 28 700 лева,на 18.05.2016 год. от ПОС устройство,находящо се в хотел „Цар Симеон“ в гр.Хасково , ул.“В.Левски“ № 9,нито пък факта,че като  притежател на тази карта не е разполагал с толкова парични средства по сметката си.Потвърждава се и  установеното вече от съда,че с това плащане е покрито задължение на третото лице помагач спрямо отвеника,но за дейност различна от хотелиерската или туристическата. По-скоро твърдения  подкрепят изводите на съда. Доколкото в.л. графолог дава заключение,че подписа върху разписката не е поставен от третото лице помагач, съдът също намира,че е без  значение за правилното  разрешаване на спора.Фактът на плащането е неоспорим, а доколкото и кой е извършил това плащане,  както и в какъв режим  на работа е било ПОС устройството,кой физически е манипулирал с него и т.н.  не е от значение.Имащите  правно значеине факти и обстоятелства съдът обсъди по-горе и в този смисъл счита,че  твърденията на третото лице помагач са изцяло оборени от  заключенията на трите различни съдебни експертизи и останалите събрани по делото доказателства и не могат да променят по същество вече установеното,нито да повлияят на правните изводи на съда. 

                 С оглед изхода на делото ще следва ответникът да понесе направените от ищеца разноски в производството,възлизащи на сумата 4013,93 лева от които ДТ-1446,28 лв; депозит за в.л 900 лв. и адвокатско възнагарждеине  1667,65 лв.            Поради уважавне на основния иск съдът недължи произнасяне по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД,предявен при условията на евентуалност.

              

               Мотивиран от изложеното, съдът

 

     

                                              Р            Е             Ш             И   :

           

                   ОСЪЖДА  „Ниани 2006“ООД ,ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Васил Левски“ 9 да заплати на „Юробнак България“АД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Околовръстен път“ № 260 сумата  28 657 лева /двадесет и осем хиляди шестотин петдесет и седем лева/,представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 28.03.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 11.07.2016 год. до окончателното й изплащане, както и  сумата 4013,93 лева направени по делото разноски.

   РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред  Апелативен съд Пловдвив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                            СЪДИЯ: