РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 22.01.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 5724 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищцата И.И.М.
чрез нейната майка и настойник Т.П.М. е предявила осъдителни искове срещу З. „А.“ АД и „Д.З.“ АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 04.05.2010 г., около 18.50 часа, в участъка на пътя ПП-1-8/Е
80 между селата Горски извор и Клокотница настъпило ПТП с участието на лек
автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег. № ********управляван от Г.Г.И.,
който се движел по посока към гр. Хасково и лек автомобил марка „Рено”, модел
„Еспейс”, рег. № *******, управляван от П.Ю.И., който се движел в
противоположна посока – към гр. Пловдив. Излага, че вина за ПТП носят водачите
и на двата леки автомобила. Вследствие на описаното ПТП пострадала ищцата,
която пътувала на предната дясна седалка на лекия автомобил марка „Сеат”, модел
„Ибиза”, рег. № ********с поставен предпазен колан, получила тежки травматични
увреждания, в следствие на които изпаднала в коматозно състояние, в което се намирала
и до настоящия момент и лечението й не е прекъсвало. Неколкократно посещавала
лечебни заведения в чужбина с цел подобряване на здравословното й състояние, за
което лечение са направени разходи за медицинско обслужване, стационарно
лечение, закупуване на лекарствени средства и консумативи, както и за пътни
разноски и придружители. Твърди, че само за проведеното в България лечение до
настоящия момент е заплатила суми в приблизителен размер на 200 000 лв. от
датата на ПТП до края на месец май 2010 г. Излага, че за периода от 01.10.2010
г. до 31.12.2010 г. е направила разходи за лекарства и консумативи,
представляващи имуществени вреди, в общ размер на 563,96 лв.; за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2011 г., разходи за лекарства и консумативи в размер на
2844,55 лв.; за периода от 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г.; разходи за лекарства
и консумативи в размер на 3469,78 лв.; за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г., разходи за лекарства и консумативи в размер на 4513,30 лв., без разходите
за ежедневна рехабилитация от по 30 лв. на ден без неделя и без извънредните
процедури от кинезитерапевт, логопед и други, за които са заплащани
допълнителни суми съобразно броя на посещенията и часовете, в които са
извършвани, но не по-малко от 40 лв. на час.
Сочи, че общата стойност на лекарствените средства и консумативи за периода от
01.10.2010 г. до 31.12.2014 г. възлиза на 15609,54 лв. с вкл. ДДС.
Твърди, че за
периода от 23.09.2014 г. до 03.10.2014
г. е проведено лечение в клиника „С.“ ЗАД в Новосибирск – Русия, за което
са заплатени 11263,93 лв. На същата клиника, за периода от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г., е
заплатена сумата от 20449,92 лв. за 10 дневен престой, включващ възстановителни
процедури, терапия и пансион.
Излага, че в
периода 28.06.2010 г. до 09.10.2010 г.,
пострадалата била настанена за лечение в болница „Токуда“, като за престоя е
заплатила общо 22270 лв. по фактури
както следва: по фактура № 383/07.07.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по
фактура № 281/01.07.2010 г. за сумата в размер на 1730 лв., по фактура №
495/13.07.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура № 29762/29.07.2010
г. за сумата в размер на 1370 лв., по фактура № 29921/29.07.2010 г. за сумата в
размер на 1480 лв., по фактура № 25758/14.08.2010 г. за сумата в размер на 1730
лв., по фактура № 21093/23.08.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по
фактура № 30538/26.08.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура №
26425/06.09.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура №
24900/13.09.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура №
31160/21.09.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура №
31318/25.09.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура № 21688/27.09.2010
г. за сумата в размер на 61,32 лв., по фактура № 21694/29.09.2010 г. за сумата
в размер на 341,07 лв., по фактура № 31486/02.10.2010 г. за сумата в размер на
122,64 лв., по фактура № 31487/02.10.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по
фактура № 25335/08.10.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура №
2213/08.10.2010 г. за сумата в размер на 75 лв.
С решение,
постановено по гр. дело № 13322/2010 г. от СГС, I-13 състав, частично бил уважен
предявеният от пострадалата иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ срещу застрахователните
компании на двамата водачи за обезщетение на претърпените неимуществени вреди,
което решение било отменено с решение № 1398/31.07.2012 г., постановено по
гр.дело №1393/2012 г. по описа на САС, 7 състав, с което исковете са уважени до
пълния предявен размер. Решението било обжалвано пред ВКС, като с определение №
759/14.10.2013 г., постановено по т.д. № 1028/2012 г. на I ТО на ВКС, не е
допуснато до касационно обжалване. Излага, че всички елементи на деликта са
установени със сила на пресъдено нещо между страните, като липсва съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Установено е и наличието на
валидно З. правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за двата автомобила при
ответниците.
Поради това,
според ищцата следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователите – ответници
за причинените ѝ имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и последиците от него, като всеки от застрахователите
следва да заплати половината от претендираните суми, тъй като със сила на
пресъдено нещо било установено, че двамата застраховани при тях делинквенти
имат равен принос за настъпване на ПТП.
Предвид
изложеното и след допуснатите уточнения на претенцията, моли съда да осъди "З. А.Д.А." АД и "Д.З." АД да ѝ
заплатят, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, З. обезщетение за имуществени
вреди в размер на 69593,39 лв. (от по 34796,69 лв. всеки ответник) ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата
на депозиране на исковата молба в съда 04.05.2015 г. до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът З.
„А.“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Счита, че същите са
недоказани. Не оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП. Възразява,
че претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 04.05.2010 г. до 04.05.2012 г. е погасена
по давност. Моли като трето лице помагач на негова страна да бъде
конституиран водачът на застрахованото при него МПС Г.Г.И.. Претендира
разноски.
Вторият
ответник „Д.З.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Счита, че същите са
недоказани. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва причинната връзка
между причинените с ПТП травми и разходите за част от медикаментите, описани в
отговора. Не оспорва наличието на застраховка „ГО” към момента на ПТП.
Възразява, че претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е погасена по давност. Твърди, че
ищцата е изпаднала в забава на кредитора, тъй като не е предоставила сметка, по
което да получи определеното от ответника З. обезщетение в размер на 17146,78
лв. Претендира разноски, в това число и разноски за призната част от
претенцията.
Ищцата в
допълнителна искова молба взема становище по отговорите на ответниците, като
счита възраженията за неоснователни. Счита за неоснователни оспорванията на
ответника „Д.З.“ АД, тъй като в България не било предвидено лечение на пациенти
в подобно състояние по клинична пътека. Оспорва получаването на отговора по
образуваната щета преди подаване на исковата молба.
Ответниците
в допълнителни отговори на исковата молба поддържат отговорите и оспорват
допълнителната искова молба. Твърдят, че разходите за лечение в Новосибирск не
са били необходими, отделно от това липсвали доказателства за тяхното
заплащане. Оспорват по основание и размер претендираните разходи за лечение в
болница „Токуда“.
С
определение от 02.11.2015 г., съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал. 1
от ГПК, като трето лице помагач на страната на ответника З. „А.“ АД водачът Г.Г.И.,
който не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите
на чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на З. обезщетение за причинени на ищцата имуществени
вреди срещу всеки от ответниците при условията на разделност в общ размер на 69593,39 лв. (по 34796,69 лв. срещу всеки
ответник), представляващи сбор от сумата
от 15609,54 лв. за извършени разходи за лекарства и консумативи за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2014
г., формирана по следния начин: за времето от 01.10.2010 г. до 31.12.2010
г. – сумата 563,96 лв., за времето от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. – сумата
2844,55 лв., за времето от 01.01.2012 г. до 30.12.2011 г. – сумата 3469,78 лв.,
за времето от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. – сумата 4513,30 лв., за времето
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. сумата 4217,95 лв.; сумата от 11263,93 лв. разходи за лечение в болница в Новосибирск
за времето от 23.09.2014 г. до 03.10.2014 г.; сумата от 20449,92 лв. разходи за лечение в болница в Новосибирск
за времето от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г. и сумата от 22270 лв. за престой и лечение в болница „Токуда“ за
времето от 28.06.2010 г. до 09.10.2010 г., както и акцесорна претенция за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
сумите от датата на предявяване на исковата молба в съда 04.05.2015 г. до
окончателното им изплащане.
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително З. правоотношение по договор за застраховка по риска
„гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено процесното
ПТП и З.то дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Между страните не е спорно, а и от представеното
влязло в сила решение от 30.01.2012 г., постановено по гр. дело № 13322/2010 г.
на I ГО. 13 състав на СГС, частично
отменено с решение № 1398 от 31.07.2012 г., постановено по възз. гр. дело №
1393 по описа за 2012 г., ГК, 7-ми състав на САС, което не е допуснато до
касация, се установи, че на 04.05.2010 г., около 18.50 часа, в участъка на пътя
ПП-1-8/Е 80 между селата Горски извор и Клокотница настъпило ПТП с участието на
лек автомобил марка „Сеат”, модел „Ибиза”, рег. № ********управляван от Г.Г.И.,
който се движел по посока към гр. Хасково и лек автомобил марка „Рено”, модел
„Еспейс”, рег. № *******, управляван от П.Ю.И., който се движел в
противоположна посока – към гр. Пловдив. Страните не спорят и се установи, че при
това ПТП пострадала ищцата.
Страните не спорят
и се установява, чрез събраните писмени доказателства, че водачите на двата
леки автомобила – участници в ПТП, чиято гражданска отговорност на
автомобилистите е застрахована при ответниците, са допринесли в равна степен за
настъпване на пътнотранспортното произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на З.то събитие и последното ще е
налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77
г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно З. правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът
намира, че ответните дружества отговарят по предявените искове.
В тежест на
ищцата бе да докаже настъпването на имуществената вреда, изразяваща се в
претърпяна загуба, нейния размер, и обстоятелството, че същата е във връзка с увреждането,
настъпило вследствие на ПТП.
Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и
това, което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски. За да бъде обезщетена пострадалата,
вредите следва да бъдат пряка и непосредствена последица от увреждането от ПТП.
В случая, исковете
за имуществени вреди са доказани по основание, тъй като със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните, че
отговорността на дружеството за причинени на ищеца неимуществени вреди се основава на разпоредбата на чл.226, ал. 1, вр. чл. 223, ал.1 КЗ /отм./. Това е така, тъй като с влязло в сила решение дружеството е осъдено да
заплати на ищеца, на основание чл. 226, ал. 1, вр. чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 450000.00 лв. обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху същата считано от 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане. С това решение е прието за установено
между страните както наличието на валиден застрахователен договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите”, задължаващ
застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, така и част от предпоставките
на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността
на прекия причинител на вредите спрямо увредения ищец - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите /управление на
МПС в нарушение правилата за движение и причиняване на ПТП и травматични
увреждания/ и виновност на дееца.
Относно обезщетенията
за имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП, съдът
намира следното:
Един от
способите за установяване на истината по делото представляват човешките
презумпции и опитните правила, при които чрез прилагане на дедуктивния метод
може да се приеме за доказан един правнорелевантен факт, след съвкупния анализ
на всички изяснени правнозначими обстоятелства. Опитните правила са носители на
съществена информация за взаимовръзката на явленията в природата, за причинно-следствената
връзка между отделните обстоятелства, като всеки отделен факт се проявява в два
аспекта - веднъж като причина за настъпване на определен резултат, а в другия
случай като следствие на един причинен процес. Житейски логично е, а
следователно, правно обосновано е да се приеме, че при соченото състояние на
пострадалата във връзка с причинените й увреждания от ПТП- ищцата не може да
движи волево нито един от крайниците си, всички крайници и тялото ѝ са в
силно изразена хипотрофия на мускулите, претърпяла е контузия на главата, довела
до кома и се намира в хронично вегетативно състояние, неподвижна и
безчувствена, в крайно тежко състояние с единствен възможен изход, до настъпването
на който за нея трябва да се полагат неимоверни грижи за облекчаване на
страданието, а поддържането на елементарните жизнени функции се осъществява
чрез средствата на медицината като апаратура, медикаменти и рехабилирация, всички
разходи са необходими във връзка не толкова с лечението ѝ, което е
невъзможно, а с поддържането ѝ жива. Това състояние, при което е
необходимо цялостно поддържане на жизнените функции на ищцата налага постоянното
ѝ третиране с всякакви медикаменти, в това число за функциониране на
жлъчката, за лечение на сензомоторна диабетна полиневропатия, за лечение на
нарушение на сърдечния ритъм и сърдечна недостатъчност, както и продукти за
поддържане на хигиената ѝ с противовъзпалителен и противогъбичен ефект,
за каквото се използват лекарствата, разходът за които се оспорва от единия
ответник. В този смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията, че
описаните лекарства и консумативи не са във връзка с полагането на грижа за ищцата.
Поради това, съдът намира претенцията за обезщетяване на настъпилите
имуществени вреди, представляващи разходи за консумативи и лечение за
установена по основание. Последното доколкото състоянието на ищцата логично и
закономерно предполага полагане на постоянна грижа за поддържане на жизнените
ѝ функции, тъй като тя е във вегетативно състояние.
При
имуществените вреди обезщетението е справедливо, когато то е равностойно на
вредите. Поради това съдът намира, че претенцията на ищцата за имуществени
вреди, представляващи извършени разходи за лекарства и консумативи за периода
от 01.10.2010 г. до 31.12.2014 г., се явява основателна и доказана до размера
от 14632,53 лв. чрез приложените и приети по делото писмени доказателства. Съдът не възприема
в тази част приетото заключение на ССчЕ, тъй като макар и компетентно,
безпристрастно и математически вярно, същото е изготвено въз основа на изходни
данни, относимостта на които подлежи на преценка от съда. При изчисленията на
общия размер на разходите по години вещото лице е добавило суми по фактури,
разходът по които съдът счита, че не е в причинна връзка с деликта, а
същевременно е изключило други суми за заплатени разходи, които съдът приема за
доказани с описаните и приети по делото писмени документи. Тъй като по същество
в тази част експертизата представя резултат от математическа операция събиране,
за извършването на която не са необходими специални знания, а кои суми следва
да бъдат събрани представлява правен извод по същество на спора, който дължи
съдът, а не вещото лице, съдът определи дължимата сума въз основа на
представените и неоспорени от страните писмени доказателства.
От изброените
съобразно описите, изготвени от майката на ищцата /които
обосновават исковата претенция/ разходнооправдателни документи – фактури и
фискални бонове, които удостоверяват факта на сключване на договорите за
покупко-продажба между посочените страни на описаните в документите стоки и
удостоверяват заплащането им от страна на купувача, се установява, че за
периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2010 г. са сторени разходи за закупени
лекарства и консумативи в общ размер на 569,96
лв., по фактура № **********/10.10.2010 г. – 11,62 лв., фактура №
60000002250/20.11.2010 г. – 80,30 лв., фактура № **********/23.11.2010 г. –
6,77 лв., фактура от 26.11.2010 г. – 50 лв., фактура № **********/28.11.2010 г.
– 89 лв., фактура № **********/02.12.2010 г. – 10,50 лв., фактура №
**********/04.12.2010 г. – 18,31 лв., фактура № **********/08.12.2010 г. –
47,27 лв., фактура № **********/08.12.2010 г. – 19,37 лв., фактура №
**********/28.12.2010 г. – 120 лв., фактура № ********** от 29.12.2010 г. – 87
лв., фактура № ********** от 14.12.2010 г. – 20,70 лв., фактура № **********/23.12.2010
г. – 9,12 лв.
За периода
от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. са сторени разходи за закупени лекарства
и консумативи в общ размер на 2844,15
лв., по фактура № **********/14.01.2011 г. – 20,25 лв., фактура №
**********/14.01.2011 г. – 99,97 лв., фактура № **********/09.01.2011 г. –
47,62 лв., фактура № **********/10.01.2011 г. – 16,24 лв., фактура №
**********/10.01.2011 г. – 17,28 лв., фактура № **********/27.01.2011 г. –
32,30 лв., фактура № **********/18.01.2011 г. – 54,48 лв., фактура №
**********/18.01.2011 г. – 43 лв., фактура № **********/28.01.2011 г. – 5,31
лв., фактура № **********/09.02.2011 г. – 128 лв., фактура № **********/16.03.2011
г. – 131,69 лв., фактура № **********/05.04.2011 г. – 64 лв., фактура №
**********/05.04.2011 г. – 14,60 лв., фактура № **********/05.04.2011 г. – 31,36
лв., фактура № **********/14.04.2011 г. – 10 лв., фактура №
**********/06.04.2011 г. – 35,60 лв., фактура № **********/15.04.2011 г. –
17,34 лв., фактура № **********/28.04.2011 г. – 54,50 лв., фактура №
**********/28.04.2011 г. – 82,98 лв., фактура № **********/26.04.2011 г. –
10,76 лв., фактура № **********/01.05.2011 г. – 11,71 лв., фактура №
**********/04.05.2011 г. – 12,42 лв., фактура № **********/02.05.2011 г. –
27,89 лв., фактура № **********/13.05.2011 г. – 32 лв., фактура №
**********/02.05.2011 г. – 27,91 лв., фактура № 0000000/13.05.2011 г. – 21,71
лв., фактура № **********/19.05.2011 г. – 19,90 лв., фактура №
**********/26.05.2011 г. – 56,33 лв., фактура № **********/25.05.2011 г. – 14
лв., фактура № **********/26.05.2011 г. – 53,95 лв., фактура №
**********/08.06.2011 г. – 56 лв., фактура № **********/08.06.2011 г. – 58,56
лв., фактура № **********/20.06.2011 г. – 8 лв., фактура № **********/24.06.2011
г. – 75,80 лв., фактура № *********/20.06.2011 г. – 18 лв., фактура №
**********/30.06.2011 г. – 17 лв., фактура № **********/07.07.2011 г. – 32 лв.,
фактура № **********/06.07.2011 г. – 86,99 лв., фактура № **********/18.07.2011
г. – 09,06 лв., фактура № **********/21.07.2011 г. – 34 лв., фактура №
**********/08.07.2011 г. – 250 лв., фактура № **********/28.07.2011 г. – 68
лв., фактура № **********/22.07.2011 г. – 18,30 лв., фактура №
**********/27.07.2011 г. – 8,60 лв., фактура № **********/18.08.2011 г. – 35
лв., фактура № **********/02.08.2011 г. – 106,01 лв., фактура №
**********/15.02.2011 г. – 48,88 лв., фактура № **********/25.10.2011 г. – 67,51
лв., фактура № **********/30.10.2011 г. – 28,80 лв., фактура №
**********/02.11.2011 г. – 53,90 лв., фактура № **********/15.11.2011 г. –
160,30 лв., фактура № **********/06.11.2011 г. – 37,10 лв., фактура №
**********/29.11.2011 г. – 43,40 лв., фактура № **********/08.12.2011 г. –
65,82 лв., фактура № **********/12.12.2011 г. – 44,80 лв., фактура № **********/28.12.2011
г. – 41,47 лв., фактура № **********/22.12.2011 г. – 96,60 лв., фактура №
**********/29.12.2011 г. – 79,15 лв.
За периода
от 01.01.2012 г. до 30.12.2012 г. са сторени разходи за закупени
лекарства и консумативи в общ размер на 3469,78
лв., по фактура № ********** от 12.01.2012 г. – 106,83 лв., фактура от
26.01.2012 г. – 91,30 лв., фактура от 25.01.2012 г. – 22,82 лв., фактура №
********** от 31.01.2012 г. – 20,71 лв., фактура № ********** от 31.01.2012 г.
– 22,95 лв., фактура № ********** от 18.01.2012 г. – 45,90 лв., фактура №
********** от 09.03.2012 г. – 102,50 лв., фактура № ********** от 18.03.2012 г.
– 24,28 лв., фактура № ********** от 06.03.2012 г. – 30,38 лв., фактура №
********** от 08.02.2012 г. – 57,10 лв., фактура № ********** от 08.02.2012 г.
– 61,51 лв., фактура № ********** от 02.03.2012 г. – 91,29 лв., фактура №
********** от 02.03.2012 г. – 70,88 лв., фактура от 27.03.2012 г. – 79,70 лв.,
касов бон от 28.03.2012 г. – 45,74 лв., фактура № ********** от 05.04.2012 г. –
44,74 лв., фактура № ********** от 06.04.2012 г. – 20,30 лв., фактура от
05.04.2012 г. – 39,60 лв., фактура от 17.04.2012 г. – 70,32 лв., фактура № **********
от 17.04.2012 г. – 36,60 лв., фактура № ********** от 17.04.2012 г. – 61,21 лв.,
фактура № ********** от 17.04.2012 г. – 27,15 лв., фактура № ********** от
29.05.2012 г. – 51,70 лв., фактура № от 18.05.2012 г. – 39,60 лв., фактура №
********** от 09.05.2012 г. – 121,25 лв., фактура № ********** от 04.06.2012 г.
– 39,73 лв., фактура от 06.06.2012 г. – 70,32 лв., фактура № ********** от
06.06.2012 г. – 24,50 лв., фактура № ********** от 09.06.2012 г. – 59,06 лв.,
фактура от 21.06.2012 г. – 70,32 лв., фактура № ********** от 27.06.2012 г. –
77,78 лв., фактура № ********** от 25.06.2012 г. – 135,41 лв., фактура от 06.07.2012
г. – 47,28 лв., фактура от 20.07.2012 г. – 26,88 лв., фактура от 30.07.2012 г.
– 40,32 лв., фактура № ********** от 26.07.2012 г. – 23,87 лв., фактура №
********** от 23.07.2012 г. – 24,50 лв., фактура № ********** от 23.07.2012 г.
– 56,27 лв., фактура от 09.08.2012 г. – 30,72 лв., фактура № ********** от
13.08.2012 г. – 46,24 лв., фактура № ********** от 16.08.2012 г. – 40,32 лв.,
фактура № ********** от 25.08.2012 г. – 124,52 лв., фактура № ********** от
18.09.2012 г. – 82,21 лв., фактура № ********** от 17.09.2012 г. – 40,32 лв., фактура
№ ********** от 04.09.2012 г. – 29,40 лв., фактура № ********** от 04.10.2012
г. – 207,04 лв., фактура № ********** от 12.01.2012 г. – 51,50 лв., фактура №
********** от 28.11.2012 г. – 95,27 лв., фактура № ********** от 29.11.2012 г.
– 25,46 лв., фактура № ********** от 19.11.2012 г. – 34,42 лв., фактура №
********** от 27.11.2012 г. – 23,62 лв., фактура от 12.11.2012 г. – 50,59 лв.,
фактура № ********** от 04.12.2012 г. – 21,05 лв., фактура № ********** от 03.12.2012
г. – 26,35 лв., фактура от 04.12.2012 г. – 77,53 лв., фактура № ********** от
06.12.2012 г. – 52,45 лв., фактура № ********** от 13.12.2012 г. – 31,06 лв.,
фактура № ********** от 18.12.2012 г. – 24,50 лв., фактура № ********** от
14.12.2012 г. – 106,34 лв., фактура от 28.12.2012 г. – 81,02 лв., фактура №
********** от 28.12.2012 г. – 25,85 лв., фактура № ********** от 21.12.2012 г.
– 59,40 лв.
За периода
от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. са сторени разходи за закупени лекарства
и консумативи в общ размер на 4021,24
лв. по фактура № ********** от 31.01.2013 г. – 41,45 лв., по фактура №
********** от 22.02.2013 г. – 70,82 лв., фактура № ********** от 14.02.2013 г.
– 4,73 лв., фактура № ********** от 14.02.2013 г. – 13,77 лв., фактура от
15.02.2013 г. – 113,47 лв., фактура № ********** от 15.02.2013 г. – 36,97 лв.,
фактура № от 01.02.2013 г. – 40,32 лв., фактура № ********** от 07.02.2013 г. –
33,41 лв., фактура № ********** от 15.03.2013 г. – 29,36 лв., фактура от
14.03.2013 г. – 32,11 лв., фактура № ********** от 11.03.2013 г. – 84,64 лв.,
фактура № ********** от 09.03.2013 г. – 103,33 лв., фактура № ********** от
18.04.2013 г. – 147,31 лв., фактура № ********** от 23.04.2013 г. – 30,51 лв.,
фактура от 15.04.2013 г. – 68,11 лв., фактура от 29.04.2013 г. – 90,91 лв.,
фактура № ********** от 15.05.2013 г. – 49 лв., фактура № ********** от
22.05.2013 г. – 15,50 лв., фактура № ********** от 18.09.2013 г. – 19,94 лв., фактура
№ ********** от 21.05.2013 г. – 165,73 лв., фактура № ********** от 18.07.2013
г. – 45,94 лв., фактура от 04.07.2013 г. – 128,54 лв., фактура № ********** от
11.07.2013 г. – 116,38 лв., фактура № ********** от 24.07.2013 г. – 20,17 лв., фактура
от 20.06.2013 г. – 84,55 лв., фактура № ********** от 26.06.2013 г. – 101,85
лв., фактура от 12.06.2013 г. – 55,10 лв., фактура от 18.08.2013 г. – 63,14
лв., фактура № ********** от 13.08.2013 г. – 146,35 лв., фактура № **********
от 21.08.2013 г. – 9,01 лв., фактура № ********** от 04.09.2013 г. – 100,56 лв.,
фактура № ********** от 16.09.2013 г. – 203,50 лв., фактура № ********** от
26.09.2013 г. – 310 лв., фактура № ********** от 16.01.2013 г. – 100,04 лв.,
фактура от 11.10.2013 г. – 50,59 лв., фактура № ********** от 31.10.2013 г. –
111,10 лв., фактура № ********** от 07.11.2013 г. – 29,40 лв., фактура №
********** от 11.11.2013 г. – 86,69 лв., фактура № ********** от 11.11.2013 г.
– 48,69 лв., фактура от 11.11.2013 г. – 51,60 лв., фактура от 26.11.2013 г. –
52,13 лв., фактура № ********** от 20.09.2013 г. – 133,70 лв., фактура №
********** от 09.10.2013 г. – 120,46 лв., фактура № ********** от 16.12.2013 г.
– 97,43 лв., фактура № ********** от 27.12.2013 г. – 277,80 лв., фактура №
********** от 28.11.2013 г. ведно с амбулаторен лист № 000006 – 200 лв.
За периода
от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. са сторени разходи за закупени лекарства
и консумативи в общ размер на 3727,40
лв. по фактура № ********** от 15.01.2014 г. – 83,21 лв., фактура от
06.01.2014 г. – 63,94 лв., фактура № ********** от 24.01.2014 г. – 33,98 лв., фактура
№ ********** от 21.01.2014 г. – 56,30 лв., фактура № ********** от 27.02.2014
г. – 101,93 лв., фактура № ********** от 07.02.2014 г. – 50,11 лв., фактура от
05.03.2014 г. – 51,80 лв., фактура № ********** от 14.02.2014 г. – 72,19 лв., фактура
№ ********** от 07.03.2014 г. – 60 лв., фактура № ********** от 10.03.2014 г. –
373,18 лв., фактура № ********** от 31.03.2014 г. – 95,57 лв., фактура №
********** от 28.04.2014 г. – 75,66 лв., фактура от 07.05.2014 г. – 27,90 лв., фактура
№ ********** от 29.04.2014 г. – 181,70 лв., фактура № ********** от 28.04.2014
г. – 53 лв., фактура № ********** от 23.05.2014 г. – 87,99 лв., фактура №
********** от 12.06.2014 г. – 84,18 лв., фактура от 17.06.2014 г. – 80,23 лв., фактура
№ ********** от 10.06.2014 г. – 207,20 лв., фактура № ********** от 30.06.2014
г. – 84,68 лв., фактура № ********** от 07.07.2014 г. – 204,90 лв., фактура №
********** от 29.07.2014 г. – 98,81 лв., фактура № ********** от 29.07.2014 г.
– 21 лв., фактура № ********** от 20.08.2014 г. – 64,18 лв., фактура №
********** от 20.08.2014 г. – 14,40 лв., фактура № ********** от 28.08.2014 г.
– 18,10 лв., фактура № ********** от 29.08.2014 г. – 53 лв., фактура №
********** от 01.09.2014 г. – 25,80 лв., фактура № ********** от 02.09.2014 г.
– 94,90 лв., фактура № ********** от 21.09.2014 г. – 134,35 лв., фактура №
********** от 20.09.2014 г. – 85 лв., фактура № ********** от 31.10.2014 г. – 90
лв., фактура от 20.10.2014 г. – 202,84 лв., фактура № ********** от 30.10.2014
г. – 108 лв., фактура № ********** от 01.11.2014 г. – 143,88 лв., фактура №
********** от 03.11.2014 г. – 46,60 лв., фактура № ********** от 30.11.2014 г.
– 148 лв., фактура № ********** от 18.12.2014 г. – 45,24 лв., фактура №
********** от 18.12.2014 г. – 134,40 лв.
Представената
на лист 197 от делото фактура № ********** от 15.11.2013 г. за сумата от 218,40
лв., издадена от „А.Д.“ ЕООД, представлява разход за преводи на медицински
направления от български на английски език, а не за лекарства и консумативи,
поради което същата не следва да бъде включена в сбора за 2013 г. Същото се
отнася и до разхода по представената на лист 234 фактура от 26.08.2014 г. ведно
с касов бон за сумата от 22 лв., представляваща разход за хуманитарна виза,
техническо обработване на документи и попълване на анкета с помощта на
оператор.
По отношение
на представената на лист 289 фактура № ********** от 20.05.2013 г. ведно с
приемо-предавателен протокол и платежно нареждане от 21.05.2013 г., от която се
установява, че през 2013 г. ищцата е сторила разход за оборудване, описано в
протокола и заплатено на „Д.Е.Д.К.“ ЕООД, съдът счита, че този разход не е
включен в обстоятелствената част на исковата молба и индивидуализиращите
претенцията по основание описи. Освен това този вид разход не присъства като сума в общия сбор на претендираните
разходи за 2013 г., поради което съдът не дължи произнасяне по него, поради
това че не е надлежно въведен в предмета на спора. Същото се отнася и до всички
разходи за лекарства и консумативи, сторени след 31.12.2014 г., които са
включени механично като сбор в общата претенция, посочена в исковата молба, но
не са въведени надлежно като предмет на делото чрез посочване на основание и
размер на претенцията.
С оглед
изложеното претенцията за извършени разходи за лекарства и консумативи
съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и индивидуализацията на разходите в представените с исковата молба описи
на фактури, изготвени от настойника на ищцата по конкретни пера с посочване на
основание и сума, които съдът приема за неразделна част от исковата молба,
за целия период от 01.10.2010 г. до
31.12.2014 г., е основателна за сумата от 14632,53 лв., а за разликата до
пълния предявен размер от 15609,54 лв. следва да бъде отхвърлена като
недоказана.
От
представените по делото писмени доказателства фактури за престой и лечение на
ищцата в МБАЛ „Токуда“ ведно с придружително писмо от изпълнителния директор на
лечебното заведение, както и заключението по допълнителното заключение на ССчЕ,
изготвено въз основа на проверка в счетоводството на болницата, се установи, че
в периода 28.06.2010 г. до 09.10.2010 г.,
пострадалата била настанена за лечение в болница „Токуда“, като за престоя е
заплатила общо 22270,03 лв., по фактури както следва: по фактура №
383/07.07.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура № 281/01.07.2010
г. за сумата в размер на 1730 лв., по фактура № 495/13.07.2010 г. за сумата в
размер на 1620 лв., по фактура № 29762/29.07.2010 г. за сумата в размер на 1370
лв., по фактура № 29921/29.07.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по
фактура № 25758/14.08.2010 г. за сумата в размер на 1730 лв., по фактура №
21093/23.08.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура №
30538/26.08.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура №
26425/06.09.2010 г. за сумата в размер на 1620 лв., по фактура № 24900/13.09.2010
г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура № 31160/21.09.2010 г. за сумата в
размер на 1480 лв., по фактура № 31318/25.09.2010 г. за сумата в размер на 1480
лв., по фактура № 21688/27.09.2010 г. за сумата в размер на 61,32 лв., по фактура
№ 21694/29.09.2010 г. за сумата в размер на 341,07 лв., по фактура №
31486/02.10.2010 г. за сумата в размер на 122,64 лв., по фактура №
31487/02.10.2010 г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура № 25335/08.10.2010
г. за сумата в размер на 1480 лв., по фактура № 2213/08.10.2010 г. за сумата в
размер на 75 лв.
Поради това
претенцията се явява основателна и доказана за претендираната сума в размер на 22270 лв.,
представляващи извършени медицински разходи за престой и лечение в МБАЛ
„Токуда“, които разходи са сторени във връзка с травматичното увреждане на
ищцата, като искът следва да бъде уважен до пълния предявен размер.
От
представения на лист 251 и лист 252 опис на разходи, изготвен от попечителя на
ищцата, който индивидуализира в достатъчна степен претенцията, заявена с
исковата молба, се установи, че ищцата претендира заплащане на разходи за
лечение в болница в Новосибирск, Русия, за времето от 23.09.2014 г. до
03.10.2014 г. в общ размер на 11263,93 лв. От представените по делото преводи
на фактура № 3196 от 01.10.2014 г. издадена от клиника „С.“ ЗАД, за пансион,
фактура № 3195 от 01.10.2014 г. за преминат курс за възстановителна терапия,
сметка № 145547 от 03.10.2014 г. за настаняване, преведено копие на касова
бележка от 02.10.2014 г. и касова бележка от 01.10.2014 г., издадени от Клиника
„С.“ ООД за закупени лекарства, договора за предоставяне на пансионни услуги за
физически лица от 24.09.2014 г., сключен между клиника „С.“ ЗАД и Л. И.М., за
който не се спори, че е брат на ищцата, както и от договора за предоставяне на
платени медицински услуги за пациент И.И.М. от 24.09.2014 г. и фактура № **********
от 22.08.2014 г. от Е-С. ООД за самолетни билети по дестинация София, България
– Москва, Русия и обратно със заминаване на 23.09.2014 г. и връщане на
03.10.2014 г., се установява, че ищцата е пътувала и е била приета за лечение,
във връзка с което в клиниката са направени и разходи за медикаменти и пансион.
Съдът счита, че от приетия по делото и неоспорен от страните договор за
предоставяне на платени медицински услуги (лист 277) безспорно се установява,
че уговореното лечение е за пациента И.М., а разходите за придружител по
договора за пансион и представената фактура на името на брата на ищцата са
закономерна последица от обстоятелството, че състоянието ѝ не позволява
да пътува сама, поради което ѝ е необходим придружител. Видно от
представените документи, сторените разходи касаят транспорт, прием и лечение в
клиниката, поради което според съда са в пряка и непосредствена причинна връзка
с увреждането. Неоснователни са възраженията, че разходи за лечебния процес не
са били необходими, както и че лечението е можело да бъде извършено в България.
От една страна по делото няма доказателства, установяващи, че ищцата към датата
на лечението е била здравно осигурена и е можела да получил лечение в България,
което се покрива от НЗОК, а от друга - въпрос на личен избор на пострадалото
лице е къде да проведе лечението си, като за това не са налице ограничения в
действащото законодателство.
Що се отнася
до размера на задължението, от приетото по делото и неоспорено от страните
заключение на вещото лице по ССчЕ се установи, че левовата равностойност на заплатени
разходи за транспорт, лечение за периода от 23.09.2014 г. до 03.10.2014 г.
в клиника „С.“ в Русия и закупените в тази връзка медикаменти, е в размер на 11254,65 лв. Поради тази причина
претенцията се явява основателна и като такава следва да бъде уважена в сочения
размер, а за разликата над 11254,65 лв. до предявените 11263,93 лв. искът
подлежи на отхвърляне.
По отношение
на претенцията за заплащане на разходите за лечение в същата болница, но за
периода от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г., в размер на 20449,92 лв., съдът
счита същата за неоснователна. Последното, поради това че по делото липсват
каквито и да било доказателства за проведено лечение на пострадалата в това
заведение за сочения период. Ангажираните писмени доказателства на лист 284 и
лист 288 установяват само заплащането на самолетни билети и преводи на
документи. Това обстоятелство, според съда не установява извършване на
разходите за транспорт във връзка с провеждане на лечение. Посочената в
описа-уточнение на претенцията фактура за заплатено лечение и договор в този
период не са представени по делото, поради което съобразно правилата на чл.154 ГПК твърдението се явява неоснователно. С оглед изложеното претенцията за
заплащане на сумата от 20449,92 лв., представляваща разходи за лечение в
болница в Новосибирск за времето от 21.04.2015 г. до 01.05.2015 г. е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло.
Що се отнася до своевременно заявеното от ответната страна възражение, че вземанията
са погасени по давност, съдът счита същото за неоснователно. Разпоредбата на
чл. 197 КЗ (отм.) урежда специални давностни срокове относно вземанията по
застрахователните договори. При застраховките “Живот”, “Злополука” и “Гражданска
отговорност” давностният срок е 5 години от датата на настъпване на събитието –
04.05.2010 г., а исковата молба е подадена на 04.05.2015 г., т.е. в последния
ден от срока.
Неоснователно, според съда е и възражението на ответника „Д.З.“ АД, че дружеството не е изпаднало в забава, тъй като е одобрило
част от разходите, за което е уведомило законния представител на ищцата, но той
не е посочил банкова сметка. ***. № 1-9484 от 10.07.2015 г. не се установява
дали и евентуално кога то е връчено на настойника на ищцата, а освен това
същото е изготвено след подаване на исковата молба в съда.
С оглед частичната
основателност на главните искове следва да бъде уважена и заявената акцесорна
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.05.2015
г. до окончателно погасяване на
задължението, тъй като определението, с което съдът е върнал исковата молба в
частта, в която се претендира лихва от датата на всяка фактура, издадена от
МБАЛ „Токуда“, до датата на подаване на исковата молба е влязло в сила, а в
молбата уточнение от 02.06.2017 г. процесуалният представител на ищцата е
уточнил, че претендира лихва върху останалите суми от датата на предявяване на
исковата молба.
По отношение
на разноските:
Ищцата не е направила разноски в производството,
поради което такива не ѝ се дължат.
В полза на процесуалния представител на ищцата предвид
представения на лист 8 договор за правна защита и съдействие от 01.05.2015 г., на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл. 38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1811,46 лв., съразмерно на уважената част от иска,
изчислено върху заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на
заявяване на претенцията, което с оглед цената на иска е 2617,80 лв., което се
дължи от ответниците разделно.
Ответникът З. „А.“ АД, съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в размер на 707,47 лева с вкл. ДДС за
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.09.2015
г. ведно с доказателства за заплащане на сумата по банков път (л. 320 и 321),
като, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 217,92 лв.
Ответникът „Д.З.“ АД е заявил претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената част от
иска, в общ размер на 92,41 лв. Неоснователно се явява искането за присъждане
на разноски при условията на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице
предпоставките за прилагане на нормата – ответникът не е признал иска, освен
това не е установил, че не е дал повод за завеждане на делото.
Ответниците
следва да заплатят в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, при
условията на разделност (по ½) сумата от 1926,29 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 650 лв. разноски за
експертизи (лист 326, 393 и 394).
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З. А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н
Оборище, бул. „К.********, да заплатят на И.И.М., ЕГН **********, чрез
своята майка и настойник Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, при условията на
разделност (всеки по ½) общата сума 14632,53 лв. - З. обезщетение за
претърпени имуществени вреди – представляващи разходи за лекарства и
консумативи за периода от 01.10.2010 г. до 31.12.2014 г., във връзка с
провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на пътно
– транспортно произшествие, станало на 04.05.2010 г. по вина на Г.Г.И. и П.Ю.И., чиято гражданска отговорност като автомобилисти за
вреди, причинени при управлението на автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, ДК
№ ********и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, ДК № ******* е била
застрахована при ответниците, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015 г./ до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 14632,53 лв. до пълния предявен размер от 15609,54 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „З. А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н
Оборище, бул. „Княз ********, да заплатят на И.И.М., ЕГН **********,
чрез своята майка и настойник Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при условията
на разделност (всеки по ½) общата сума 22270 лв. - З. обезщетение за
претърпени имуществени вреди – представляващи разходи за престой и лечение в
МБАЛ „Токуда“ за периода от 28.06.2010 г. до 09.10.2010 г., сторени във връзка
с провеждането на лечение на травматичното увреждане, настъпило вследствие на пътно
– транспортно произшествие, станало на 04.05.2010 г. по вина на Г.Г.И. и П.Ю.И., чиято гражданска отговорност като автомобилисти за
вреди, причинени при управлението на автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, ДК
№ ********и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, ДК № ******* е била
застрахована при ответниците, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015 г./ до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „З. А.Д.А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н
Оборище, бул. „Княз ********, да заплатят на И.И.М., ЕГН **********,
чрез своята майка и настойник Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, при условията
на разделност (всеки по ½) общата сума 11254,65 лв. - З. обезщетение
за претърпени имуществени вреди – представляващи разходи за престой и лечение в
Клиника „С.“ ЗАД в Новосибирск, Русия за периода от 23.09.2014 г. до 03.10.2014
г., сторени във връзка с провеждането на лечение на травматичното увреждане,
настъпило вследствие на пътно – транспортно произшествие, станало на 04.05.2010
г. по вина на Г.Г.И. и П.Ю.И., чиято гражданска отговорност като автомобилисти за
вреди, причинени при управлението на автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, ДК
№ ********и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“, ДК № ******* е била
застрахована при ответниците, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда /04.05.2015 г./ до
окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 11254,65 лв. до пълния предявен размер от 11263,93 лв. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.И.М., ЕГН **********, чрез своята майка
и настойник Т.П.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „З. А.Д.А.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** 1000, р-н Средец, ул. „********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** 1504, р-н Оборище, бул. „Княз ********, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за осъждане на ответниците да заплатят
на ищцата при условията на разделност (всеки по ½) сумата от 20449,92
лв. - З. обезщетение за претърпени имуществени вреди – представляващи разходи
за престой и лечение в Клиника „С.“ ЗАД в Новосибирск, Русия за периода от
21.04.2015 г. до 01.05.2015 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ********, и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, да заплатят на адвокат Л.Г.Г., Пернишка
адвокатска колегия, с ЕГН **********, с адрес на кантората в гр. София, ж.к.
„Люлин 10“, бл. 109П, ет. 7, ап. 21, на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1811,46 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, чрез своята майка и настойник Т.П.М.,
ЕГН **********, да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** 1000, р-н Средец, ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 217,92 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, чрез своята майка и настойник Т.П.М.,
ЕГН **********, да заплати на „Д.З.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** 1504, р-н Оборище, бул.
„Княз ********, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК, сумата
от 92,41 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******** и „Д.З.“ АД, ЕИК ********, да заплатят по сметка на Софийски градски
съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1926,29 лв., представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и 650 лв. депозити за
експертизи.
Решението е постановено при участието на Г.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** като трето лице помагач на страната на ответника З. „А.“ АД, ЕИК ********.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: