Решение по дело №4948/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………….

гр. София, 11.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА,

мл. с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА

при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 4948 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 04.06.2018 г. по НОХД № 18085/2017 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 136-ти състав, е признал подс. В.Д.Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, като му е определил наказание „лишаване от свобода“, за срок от пет години, което редуцирал, на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, с една трета, а именно до три години и четири месеца, на което и наказание го е осъдил. Определил е, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието. Осъдил е, на основание чл. 45 от ЗЗД, подсъдимото лице да заплати на гражданските ищци В.Й.И. и Л.Г.Н., съответно сумите от 81 000 лева и 51 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, от датата на деянието до окончателното изплащане на сумите. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати държавната такса върху горепосочените размери на предявените от гражданските ищци и уважени искове, както и, на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от пет лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Недоволни от така постановената присъда са останали всички страни, които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са депозирали въззивни протест с допълнение – от прокурора, и жалби - от упълномощения представител на частните обвинители (ЧО) и граждански ищци (ГИ) В.Й.И. и Л.Г.Н., и от служебно назначения защитник на подсъдимия.

В подадения протест с допълнение от прокурора при Софийска районна прокуратура (СРП) се протестира единствено размера на наложеното на подсъдимия наказание. Твърди се, че същият е неправилно занижен, въпреки коректно и точно посочените от първия съд отегчаващи вината обстоятелства. Желае се изменение на присъдата, в частта ѝ за наложеното наказание на подсъдимото лице, чрез увеличаване на размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“, в размер около средния, предвиден за престъплението.

В депозираната въззивна жалба от упълномощения повереник – адв. В.П., САК, на ЧО и ГИ В.Й.И. и Л.Г.Н., се твърди също, че наложеното на подсъдимото лице наказание е явно несправедливо. Сочи се, че то е твърде леко и с него не биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 от НК. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, в частта ѝ за наложеното наказание, като същото се увеличи в размер над средния и около максималния, предвиден в санкционната част на материално – правната наказателна норма.

С подадената въззивна жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия В.Ш. – адв. Н.Г., САК, бланково се претендира неправилност и необоснованост на присъдата на СРС. Изтъква се, че подсъдимият е изразил съжаление за извършеното от него инкриминирано деяние, както и че в момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“, при „общ“ режим. Желае се изменение на присъдата на първостепенния съд, чрез определяне на първоначален „общ“ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

С подадените въззивни протест и жалби не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание от 13.12.2018 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, след като се запозна с въззивните протест и жалби и с приложените материали по делото, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимото лице. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и спецификата на въззивното съдебно производство при проведено първоинстанционно такова по реда на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, както и съобразно атакуваната част от присъдата на СРС.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, проведено на 11.01.2019 г., представителят на СГП поддържа протеста. В подкрепа на искането сочи, че са налице множество отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, каквито са многократните му предходни осъждания за престъпления от общ характер, извършването на престъплението чрез множество отделни деяния, включени в единната продължавана престъпна дейност, продължителният период на извършване на престъплението, високият размер на имуществения предмет на посегателство и това, че от престъплението има две пострадали лица. Изтъква, че посочените отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства сочат на завишена степен на обществена опасност, както на дееца, така и на извършеното от него престъпление. Пледира протестът да бъде уважен, като присъдата на СРС бъде изменена, в частта ѝ относно наказанието, което намира за занижено.

ЧО и ГИ В.Й.И., редовно призован за участие в производството, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на постъпилите въззивни протест и жалби.

ЧО и ГИ Л.Г.Н., редовно призована за участие в производството, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на постъпилите въззивни протест и жалби.

Упълномощеният повереник на ЧО и ГИ – адв. В.П., редовно призован за участие в производството, не се явява. В постъпила по делото молба от 10.01.2019 г. заявява, че поддържа депозираната от него въззивна жалба, по съображенията, изложени в нея и моли съда да постанови решение, с което да измени обжалваната първоинстанционна присъда, като увеличи размера на наложеното на подсъдимия наказание над средния, към максималния, предвиден в закона, който, на основание чл. 58а от НК, да бъде редуциран с една трета.

Защитата на подс. Ш. – адв. Г., САК, поддържа въззивната жалба, по наведените в същата съображения. Желае първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде определен „общ“ режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание. В останалата ѝ част - предлага присъдата на СРС – НО, 136-ти състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Ш., редовно призован, се явява лично.

В правото си на лична защита и на последна дума изразява желание да се потвърди първоинстанционната присъда, като режимът на изтърпяване на наказанието да остане „общ“.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивните протест и жалби, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :

Въззивният протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Въззивната жалба от упълномощения повереник – адв. В.П., САК, на ЧО и ГИ В.Й.И. и Л.Г.Н., е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Въззивната жалба от служебно назначения защитник на подсъдимия В.Ш. – адв. Н.Г., САК, е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Производството пред СРС е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК (съкратено съдебно следствие), като на основание чл. 371, т. 2 от НПК подс. Ш. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му е одобрено от първоинстанционния съд.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и констатацията му, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Липсват основания за корекция на този извод на СРС от страна на въззивния съд. Ето защо и настоящият съдебен състав принципно приема, че в сочената хипотеза е длъжен да приеме съществените относими факти така, както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на диференцираната процедура, в разновидността ѝ по точка втора на чл. 371 от НПК. В настоящия казус и въззивната инстанция прие, че фактите, посочени в акта на обвинението, и признати от подсъдимия, се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите, съобразно отразяването им в обвинителния акт.

Поради изложеното, въззивният съдебен състав приема, въз основа на самопризнанието на подсъдимия и доказателствата, които го подкрепят, за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и възпроизведени и в мотивите на обжалваната присъда, а именно :

Свидетелите (ГИ и ЧО) В.Й. и Л.Н. били съпрузи. През време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност, придобили няколко имота – къща в гр. Костенец, ул. „*******, апартамент в гр. София, ул. „******** и още един апартамент в гр. София, ул. „*******. Двамата съпрузи се развели през 2013 г., но не си поделили имуществото, което притежавали. Свидетелят Й. работел като ветеринарен лекар в кабинет, находящ се в гр. София, ул. „*******8, на партера на сградата. В съседство до ветеринарния кабинет имало кафене, което св. Й. често посещавал. През пролетта на 2015 г., забелязал подс. В.Д.Ш., който също ежедневно посещавал кафенето.

На неустановена дата през месец март на 2015 г. подс. Ш. се представил на св. Й. с иметоВ.Д., и му казал, че работи в Агенция „Митници“ – София, което не отговаряло на действителното положение. Двамата се запознали, като говорели на различни теми, започнали често да се срещат в кабинета на св. Й.,***. В този период св. Й. бил в лоши отношения със св. Н.. В лицето на подсъдимия видял приятел, започнал да споделя с него личните си проблеми със св. Н. казал му, че се страхува тя да не вземе цялото им имущество, което до този момент не било разделено помежду им.

Подсъдимият Ш. решил да се възползва от това обстоятелства и да набави за себе си неправомерна имотна облага – парична сума. Подсъдимият заявил на св. Й., че разполага с много пари, всеки месец дава пари на началника си, за да го държи на работа, което също не отговаряло на действителността. Предложил да му посредничи при решаване на имотните спорове със св. Л.Н., като осъществи контакт е нея. Свидетелят Й. бил заблуден от поведението на подс. Ш. и се съгласил, тъй като със св. Н. в този момент не си говорели.

По този начин, подсъдимият формирал неверни представи у св. Й., с цел да го мотивира да се разпорежда с парични средства в негова полза. Възползвал се от неговото доверие, като за времето от неустановена дата на месец март на 2015 г. до неустановена дата на месец април на 2016 г., се срещал всеки месец със св. Й. в неговия кабинет, находящ се в гр. София, ул. „*******8, и му искал различни парични суми на заем, с обяснението, че ще ги даде на шефа си.

По време на срещите помежду им, св. Й. предал на подсъдимия Ш. следните парични суми:

- на неустановена дата през месец март 2015 г., парична сума в размер на 4 000 (четири хиляди) лева ;

- на неустановена дата през месец април 2015 г., парична сума в размер на 4 000 (четири хиляди) лева ;

- на неустановена дата през месец май 2015 г., парична сума в размер на 6 000 (шест хиляди) лева ;

- на неустановена дата през месец юни 2015 г., парична сума в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева ;

- на неустановена дата през месец юли 2015 г., парична сума в размер на 6 200 (шест хиляди и двеста) лева ;

- на неустановена дата през месец август 2015 г., парична сума в размер на 5 800 (пет хиляди и осемстотин) лева ;

- на неустановена дата през месец септември 2015 г., парични сума в размер на 6 900 (шест хиляди и деветстотин) лева ;

- на неустановена дата през месец октомври 2015 г., парична сума в размер на 5 500 (пет хиляди и петстотин) лева ;

- на неустановена дата през месец ноември 2015 г., парична сума в размер на 6 200 (шест хиляди и двеста) лева ;

- на неустановена дата през месец декември 2015 г., парична сума в размер на 7 000 (седем хиляди) лева ;

- на неустановена дата през месец януари 2016 г., парична сума в размер на 6 500 (шест хиляди и петстотин) лева ;

- на неустановена дата през месец февруари 2016 г., парична сума в размер на 7 200 (седем хиляди и двеста) лева ;

- на неустановена дата през месец март 2016 г., парична сума в размер на 8 000 (осем хиляди) лева ;

- на неустановена дата през месец април 2016 г., парична сума в размер на 4 200 (четири хиляди и двеста) лева.

Общата стойност на паричната сума, която св. Й. дал на подсъдимия, възлизала на 81 000 лв. През целия период на комуникацията и срещите помежду им, подс. Ш. поддържал заблуждението у св. Й., че в замяна на периодично получените пари на заем ще даде от себе си сумата от 60 000 лв. на св. Н.. Казал на св. Й., че е осъществил среща със св. Н., на която тя е поискала парична сума от 60 000 лв., за да разделят доброволно имуществото си със св. Й.. Според „уговорката“, за нея оставал апартамента на ул. „*******8, а за Й. ***-7 и къщата в гр. Костенец. Подсъдимият започнал да пренася документи за подготовка на делбата между свидетели Н. и Й..

През месец април 2016 г., подс. казал на св. Й., че е постигнал окончателно споразумение със св. Н. и предложил при осъществяване на доброволната делба да ѝ предаде сумата от 60 000 лв., негови парични средства пред нотариуса, а остатъка от 21 000 лв. от „заема“ да върне по-късно на св. Й.. Подсъдимият нямал намерение да изпълни тези уговорки и дори преустановил контактите си със св. Й..

В началото на 2016 г., подс. Ш. се срещнал в гр. София със св. Н. – бивша съпруга на св. Й.. Представил ѝ се с иметоВ.Д., казал ѝ че работи в Агенция Митници – София, което не било вярно. Предложил да посредничи при решаване на имотните спорове със св. Й.. Обяснил, че той ще съдейства между нея и св. Й. да поделят имуществото си доброволно. Създал у нея впечатление на интелигентен човек, с добри финансови възможности, на който може да има доверие. Тя се съгласила, като му казала, че иска да получи сумата от 60 000 лв. и апартамента на ул. „*******8. По-късно ѝ казал, че св. Й. е съгласен с тези условия.

Към края на месец март на 2016 г., подс. Ш. казал на св. Н., че св. Й. не разполага със сумата от 60 000 лв. и той ще ѝ даде тази сума, представляваща негови лични средства, пред нотариуса при извършване на делбата, в края на април месец на 2016 г. По този начин, подсъдимият формирал неверни представи у св. Н., с цел да я мотивира да се разпорежда с парични средства в негова полза. Възползвал се от доверието ѝ, като на неустановени дати на месец април 2016 г. тя му дала „на заем“ сумите от 21 000 лв., 15 000 лв. и още 15 000 лв. Свидетелката Н. общо дала на подсъдимия парична сума в размер на 51 000 лв. Подсъдимият всеки път затвърждавал неверните представи, които формирал у нея, като ѝ обещавал да съдейства за доброволна подялба на имуществото между нея и св. Й., да върне дадената парична сума в размер на 51 000 лв., и да и предаде сумата от 60 000 лв. Подсъдимият изобщо нямал намерение да изпълни тези уговорки и преустановил контактите си и със св. Н..

Свидетелят Й. и св. Н. дали общо сумата в размер на 132 000 лв. на подсъдимия.

Свидетелят Й. и св. Н. търсили многократно подс. Ш. и като не успели да го намерят, провели разговор помежду си, при който разбрали, че са били измамени от него, за което сигнализирали компетентните органи.

Подсъдимият В.Д.Ш. е роден на *** г., в гр. Добрич, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, ЕГН **********

Към момента на извършване на престъплението, подс. Ш. е осъждан с присъда по НОХД № 2919/12 г. на PC - Варна, влязла в законна сила на 13.02.2013 г., на наказание „лишаване от свобода“, за срок от шест години, за извършено от него престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК. Отделно от това, осъждан е и за други деяния, извън това, обуславящо квалификацията на деянието му като такова, осъществено при условията на опасен рецидив, съгласно внесения в съда обвинителен акт.

Така възприетата фактология се подкрепя от направеното от подсъдимото лице признание на фактите, изложени в обвинителния акт, кореспондиращо си със събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателствени средства, конкретно с гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите В.Й.И. (л. 59 – л. 60, л. 61 – 62, л. 71, л. 111 и л. 114 от досъдебното производство), Л.Г.Н. (л. 63 – л. 64 и л. 65 от досъдебното производство), П.Н.Ц.(л. 77 от досъдебното производство), Б.Е.(л. 78 от досъдебното производство), И. А.Г. (л. 79 от досъдебното производство), А. И. М. (л. 80 от досъдебното производство), В. Е. П. (л. 81 от досъдебното производство), А.М.А.(л. 82 от досъдебното производство), М.С.Г.(л. 88 от досъдебното производство), С.Х.К.(л. 89 от досъдебното производство), Н. Г. М.(л. 90 от досъдебното производство) и писмените доказателствени средства и писмени доказателства – индигирано копие от протокол за доброволно предаване от 08.07.2016 г. (л. 34 от досъдебното производство), протоколи за разпознаване на лица и предмети от 20.01.2017 г. (л. 66 и л. 72 от досъдебното производство), незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на договор за наем от 12.11.2014 г., сключен между С.Х.К.и М.С.Г.(л. 86 – л. 87 от досъдебното производство), справки от мобилни телефонни оператори (л. 31, л. 32 и л. 33 от досъдебното производство), справка за съдимост и бюлетини за съдимост на подс. Ш. (л. 46 – л. 52, л. 91 – л. 97 от досъдебното производство и л. 19 – л. 37 от съдебното производство пред СРС), справка от ГД „Изпълнение на наказанията“ - МП за изтърпени наказания лишаване от свобода от подс. Ш. (л. 99 от досъдебното производство), както и веществени доказателствени средства – снимки, оформени в албуми – приложение към протоколи за разпознаване на лица от 20.01.2017 г. (л. 67 – л. 70 и л. 73 – л. 76 от досъдебното производство).

Пред настоящата инстанция са представени и приети, в качеството им на писмени доказателствени средства, медицинска справка на подс. В.Ш. (л. 50 – л. 51 от съдебното производство пред СГС), амбулаторен лист от 07.02.2018 г., амбулаторен лист от 27.11.2018 г. (л. 52 и л. 53 от съдебното производство пред СГС).

Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани от всички гласни и писмени доказателствени средства и писмените доказателства по делото.

Въззивната инстанция изцяло споделя извършената оценка на доказателствата от първия съд, която определя всички свидетелски показания като логични, последователни и непротиворечиви, както едно спрямо друго, така и съотнесени към останалите събрани и проверени по делото писмени доказателствени източници, а последните – като истинни и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателствени средства по делото.

Верен е и изводът на първата инстанция, че гласните и писмени доказателствени средства непротиворечиво и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения. Поради това, правилно и законосъобразно се явява и определението на районния съд по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК.

От еднопосочните показанията на пострадалите свидетели В.И. и Л.Н., косвено подкрепени и от показанията на свидетелите П..Ц., А.М., В. П., А.А.и Н. М., се установяват както самото деяние, неговия механизъм и предмет, начин и време на извършване, така и автора на същото, в лицето на подсъдимия. В подкрепа на последното обстоятелства е и отразеното в протоколите за разпознаване на лица, както и показанията на свидетелите Б.И.и И.Г.– поемни лица при извършеното разпознаване. Посочените доказателствени източници не са противоречиви в нито една своя част, поради което и правилно първоинстанционният съд не ги е подложил на отделно обсъждане, тъй като не са налице предпоставките за това, визирани в разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2, вр. чл. 374 от НПК.

Съдебното минало на подсъдимото лице безусловно се установява от приложената по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост на същото. И по отношение на посочените факти и обстоятелства, така събраните по делото доказателствени източници са в достатъчна степен еднопосочни, взаимно допълващи се и житейски убедителни и логични, така че да съставляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на инстанциите по същество по фактите.

С оглед спецификата на доказателствения анализ при диференцираната съдебна процедура по чл. 371, т. 2 от НПК, при липса на противоречиви доказателства, какъвто е настоящият случай, съдът приема за установени фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, позовавайки се, съобразно изричната разпоредба на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК, на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство. В конкретиката на разглеждания казус, всички събрани и проверени в хода на досъдебното производство доказателства – посочените вече свидетелски показания, писмени и веществени доказателствени средства и писмени доказателства, подкрепят еднопосочно и безпротиворечиво изложената в обвинителния акт и възприета и от съдебните инстанции фактическа обстановка.

Като цяло, съобразно нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд законосъобразно се е ползвал от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса гласни и писмени доказателствени средства.

Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Ш. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да се ползва от възможността съдебното производство да се развие по реда на някоя от диференцираните процедури по глави ХХVII и ХХIХ, което подсъдимият е реализирал, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, некасаещи изложената в обвинителния акт и призната фактическа обстановка, да се ползва от адвокатска помощ, каквато му е служебно предоставена, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна степен се е възползвало.

Признатите от подс. Ш., по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, изложени в обвинителния акт фактически обстоятелства, подкрепени от събраните на досъдебната фаза на процеса писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, очертават една константна, логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговият механизъм и предмет на извършване, така и съпричастността към същото на подсъдимия.

Предвид всичко изложено, въз основа на направената по реда на чл. 373, ал. 3, вр. чл. 372, ал. 4 от НПК оценка на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на върховната съдебна инстанция на РБ,у досежно съставомерността на деянието, осъществено от подс. Ш., като го е подвел напълно законосъобразно под състава на престъплението по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните дата и място от подс. Ш. осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление.

От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.

Обект на наказателноправна закрила от престъплението „измама“ са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или с недвижимо имущество. Актът на имущественото разпореждане се осъществява от измаменото лице, поради неговата неправилна представа относно основанието или условията за това разпореждане. Имуществото може да бъде получено както от дееца, така и от трето лице. Необходимо е да се констатира кумулативно наличие на два елемента - имотна облага за дееца или за другиго и имотна вреда за пострадалия.

За да е налице изпълнителното деяние на престъплението „измама“ по основния състав на чл. 209, ал. 1 от НК, е необходимо деецът да е възбудил заблуждение у лице, което заблуждение от своя страна да формира неправилна представа у измаменото лице относно правните основания или условията, при които то ще осъществи акта на имуществено разпореждане. При другата форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК – „поддържане“, деецът използва вече формирано у пострадалото лице заблуждение, като именно неверните представи у последния го мотивират да извърши акта на имущественото разпореждане. Измамата е резултатно престъпление. Същото е довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на пострадалия или друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.

Субективната страна на измамата включва прекия умисъл и особената користна цел : деецът предвижда, че вследствие на неговото въздействие върху измамения у последния ще възникнат неправилни представи, или че поддържа вече възникнали такива представи относно основанието или условията на сделката. Деецът предвижда и това, че измаменото лице ще извърши акт на имуществено разпореждане и че в резултат на този акт едно чуждо имущество ще бъде увредено. наред с това, субектът цели имотна облага за себе си или за другиго, като съзнава неизбежността на настъпилата вреда, като последица от разпореждането.

За да се приеме, че деецът е осъществил инкриминираното деяние с измамлива цел, константната съдебна практика изисква да бъде установено, че същият не е бил в състояние да изпълни задължението си към лицето, осъществило акт на имуществено разпореждане срещу обещаната от дееца престация, или пък, че не е предприел никакви действия за изпълнение на поетия ангажимент.

Квалифицираният признак на измамата по чл. 211, пр. 1 от НК е налице тогава, когато измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Съгласно критериите, установени с ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, квалифициращия признак „особено големи размери“ е налице, когато левовата равностойност на причинената имотна вреда надхвърля 140 пъти размера на минималната работна заплата, установена за страната към датата на извършване на деянието. „Особено тежък случай“ е този, при който извършеното престъпление, с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца (чл. 93, т. 8 от НК).

Квалифицираният признак на измамата по чл. 211, пр. 1 от НК е налице тогава, когато измамата е извършена при условията на опасен рецидив, а именно когато деецът : а) извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, или б) извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

В конкретния по делото случай, безспорно се установява, че на неустановена по делото дата през м. март 2015 г., в гр. София, ул. „*******8, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Ш. е възбудил заблуждение у св. В.Й.И., че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ - София, разполага с много пари,всеки месец дава пари на началника си, за да го държи на работа, и ще му посредничи при решаване на имотни спорове с Л.Г.Н., като ще й даде от себе си поисканата от нея сума в размер на 60 000 лв. в замяна на периодично получаваните от св. И. суми на заем. Това Ш. осъществил, като е създал неправилна представа у св. И., че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ - София, разполага с много пари, всеки месец дава пари на началника си, за да го държи на работа, и ще му посредничи при решаване на имотни спорове със св. Л.Г.Н., като ще ѝ даде от себе си поисканата от нея сума, в размер на 60 000 лв., в замяна на периодично получаваните от св. И. суми на заем. Така създадените у св. И. неправилни представи, подс. Ш. затвърждавал постоянно до края на м. април 2016 г. Това подс. Ш. сторил, въпреки че нямал намерение да съдейства на св. И. да уреди взаимоотношенията си с бившата си съпруга - св. Н., нито да върне взетите от него в заем парични средства. В резултат на така създадената и поддържана неправилна представа у свидетеля, че на подсъдимия може да се има доверие и ще съдейства за уреждане на взаимоотношенията му със св. Н., св. И. се разпоредил на различни дати с парични суми в общ размер на 81 000 лева. Свидетелят И. се разпоредил с посочената парична сума единствено поради това, че подс. Ш. го бил уверил, че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ - София, разполага с много пари, всеки месец дава пари на началника си, за да го държи на работа, и ще му посредничи при решаване на имотни спорове със св. Л.Г.Н., като ще ѝ даде от себе си поисканата от нея сума, в размер на 60 000 лв., в замяна на периодично получаваните от св. И. суми на заем. В резултат на така, на св. И. била причинена имотна вреда в общ размер от 81 000 лева.

От субективна страна следва да се приеме, че подсъдимият е действал виновно, с форма на вината „пряк“ умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването на тези последици.

Вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият продължително време се е представял за друго лице под фалшива самоличност (представял се за „В. Д.“) и за това, че е служител на Агенция „Митници“, както и това, че е създал и продължително време е поддържал у св. И. представата, че ще му посредничи при решаване на имотни спорове със св. Л.Г.Н., като ще ѝ даде от себе си поисканата от нея сума, в размер на 60 000 лв., в замяна на периодично получаваните от св. И. суми на заем.

Безспорно се установи и това, че на неустановена дата в началото на 2016 г., в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, подс. Ш. е възбудил заблуждение у св. Л. Г.Н., че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ – София и ще посредничи при решаване на имотните ѝ спорове със св. В.Й.И., като ще даде от себе си сумата от 60 000 лв. вместо него, и тогава ще възстанови и поисканите в заем от нея парични суми, и поддържал това заблуждение у нея до неустановена дата на месец април 2016 г. Това подс. Ш. сторил, въпреки че нямал намерение да съдейства на св. Н. да уреди взаимоотношенията си с бившия си съпруг - св. И., нито да върне взетите от нея в заем парични средства. В резултат на така създадената и поддържана неправилна представа у свидетелката, че на подсъдимия може да се има доверие и ще съдейства за уреждане на взаимоотношенията и със св. И., св. Н. се разпоредила на различни дати с парични суми, в общ размер на 51 000 лева. Свидетелката Н. се разпоредила с посочената парична сума единствено поради това, че подс. Ш. я бил уверил, че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ - София, и ще посредничи при решаване на имотните и спорове със св. В.Й.И., като ще даде от себе си сумата от 60 000 лв. вместо него, и тогава ще възстанови и поисканите в заем от нея парични суми. В резултат на така, на св. Н. била причинена имотна вреда, в общ размер от 81 000 лева.

Както вече бе отбелязано по-горе, вината е неюридическо свойство на престъплението, защото нейното наличие не зависи от закона, а от установените в процеса факти за поведението на дееца. Поради това, изводите на съда за субективната страна на престъплението се основават на обективните данни по делото. При решаване на въпроса за съдържанието на умисъла у подсъдимото лице, съдът следва да изходи от съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление, а именно това, че подсъдимият продължително време се е представял за друго лице под фалшива самоличност (представяла се за „В. Д.“) и за това, че е служител на Агенция „Митници“, както и това, че е създал и продължително време е поддържал у св. Н. представата, че ще ѝ посредничи при решаване на имотни спорове със св. В.Й.И., като ще даде от себе си сумата от 60 000 лв. вместо него, и тогава ще възстанови и поисканите в заем от нея парични суми.

Измамата, осъществена от подс. Ш., е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. За да формира изводите си в горния смисъл, настоящата инстанция съобрази, от една страна, че имуществения предмет на посегателство се равнява на повече от 314-кратния размер на минималната работна заплата за страната към м. април 2016 г. и в този смисъл съответства на критериите за особено големи размери, заложени в ТР № 1/1998 г. на ОСНК на ВКС, а от друга страна, че наред с това, с деянието си свидетелят е демонстрирал изключителна безцеремонност, трайни престъпни наклонности, престъпна упоритост, като е осъществил две самостоятелни деяния по отношение на две лица. В тази връзка, СГС отчита, също така, високата стойност на имуществения предмет на посегателство, многократно надвишаващ необходимия за квалификацията размер, както и това, че подсъдимият е осъждан многократно, извън обуславящото другия квалифициращ инкриминираното деяние осъждане, включително и за същия по вид престъпления – измама. Всичко това, както е посочил първият съд, убедително сочи, че се касае за измама в особено големи размери и представляваща особено тежък случай.

Измамата, осъществена от подс. Ш., представлява опасен рецидив, по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като деецът е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от НК, а именно с присъда, постановена по НОХД № 2919/2012 г. на PC - Варна, в сила от 13.02.2013 г., с която е осъден за тежко умишлено престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, на „лишаване от свобода“, за срок от шест години.

Съдът намира, че е налице и усложнението по чл. 26, ал. 1 от НК. Престъпната дейност на подс. Ш. обхваща две отделни, еднотипни деяния, извършени регулярно, през непродължителни периоди от време – в рамките общо на около година (м. март 2015 г. – м. април 2016 г.). Всяко едно от тези деяния е осъществено чрез действие, като поотделно, покрива всички частни, съставомерни признаци на един и същ престъпен състав. И двете деяния са обединени от еднакво субективно отношение, в неговите интелектуални и волеви рамки, на подсъдимия към защитимия от закона обект на засягане, по отношение на непосредствения предмет на престъпно посегателство и начина на извършване на последното. Същото важи и за съставомерната цел, която е налична и в двете инкриминирани деяния. Последните са извършени при еднородна фактическа обстановка, при което последващите се явяват, от субективна и обективна страна, продължение на предшестващите. Поради изтъкнатото, съдът намира, че деянията съставляват едно – единно, продължавано престъпление.

Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. Ш. инкриминирано деяние.

По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. Ш. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, а именно за това, че за времето от неустановена дата през месец март 2015 г. до неустановена дата на месец април 2016 г., в гр. София, на различни места, при условията на продължавано престъпление - когато две и повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у В.Й.И. и Л.Г.Н. заблуждение, че се наричаВ.Д., работи в Агенция „Митници“ в гр. София и ще им посредничи за уреждане в имотните спорове помежду им, и до края на месец април 2016 г. подържал у тях това заблуждение, с което причинил на В.Й.И. и Л. Г.Н. имотна вреда, в общ размер на 132 000 (сто тридесет и две хиляди) лева, като измамата е в особено големи размери, извършена от подс. Ш. при условията на опасен рецидив - извършил е престъплението след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода“ не по- малко от една година - с присъда по НОХД № 2919/2012 г. на PC - Варна, в сила от 13.02.2013 г., е осъден на „лишаване от свобода“, за срок от шест години, за престъпление по чл. 211, вр. чл. 209, ал. 1 от НК, както следва :

1. На неустановена дата през месец март 2015 г., в гр. София, ул. „*******8, в условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у св. В.Й.И. заблуждение, че се казваВ.Д., работи в Агенция „Митници“ - София, разполага с много пари, всеки месец дава пари на началника си, за да го държи на работа, и ще му посредничи при решаване на имотни спорове със св. Л.Г.Н., като ще и даде от себе си поисканата от нея сума, в размер на 60 000 лв., в замяна на периодично получаваните от св. И. суми на заем, поддържал до края на месец април 2016 г. у него това заблуждение, искайки му различни парични суми, и с това причинил на св. В.Й.И. имотна вреда, в размер на 81 000 лева, дадени, както следва :