Присъда по дело №1029/2020 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 13
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20203530201029
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 31 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 13
гр. Търговище , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Тодор И. Димитров
при участието на секретаря Красимира А. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор И. Димитров Наказателно дело частен
характер № 20203530201029 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. С. Д., роден на 11.05.1977 г. в
гр.Търговище, живущ в гр. Търговище, български гражданин, грамотен,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********, за НЕВИНЕН в това, че на
01.07.2020 г. публично и чрез ефира на „Радио Шумен“ казал нещо
унизително за честта и достойнството на К. Н. К. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, поради което го ОПРАВДАВА по обвинението му по чл.148,
ал.1, т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Н. К., ЕГН: ********** срещу
подсъдимия Д. С. Д. ЕГН: ********** граждански иск за заплащане на сумата
от 10 000 лева представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението по чл.148, ал.1, т. 1 и т. 2 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК,
неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. Н. К., от гр.Търговище, общ. Търговище, ЕГН:
**********, да заплати на подсъдимия Д. С. Д., ЕГН: **********,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
1
400 лева.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в петнадесетдневен срок от днес
пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда №13, постановена на 29.04.2021г. по НЧХД
№1029/2020г. на Районен съд-Търговище
Подсъдимият Д. С. Д. от гр.Търговище е предаден на съд с обвинение
по чл.148, ал.1, т.1 и т.2 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за това, че на
01.07.2020г. публично и чрез ефира на „Радио Шумен“ казал нещо
унизително за честта и достойнството на К. Н. К. от гр.Търговище.
Тъжителката е предявила и граждански иск за заплащане на сумата от 10000
лв. представляваща обезщетение за претърпените в резултат на
престъплението неимуществени вреди.
В съдебно заседание тъжителката, чрез своя процесуален представител
поддържа обвинението така както е повдигнато. Моли за постановяване на
осъдителна присъда и уважаване на предявеният граждански иск в пълен
размер, ведно с направените по делото разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен. Неговият защитник пледира
за оправдателна присъда.
Съгласно тъжбата и конкретизацията на същата- на 17.09.2015г.
тъжителката била назначена на длъжност директор на Духов оркестър към
„Култура“ към Община Търговище. Тази длъжност заемала до 15.05.2020г.
когато била връчена Заповед за освобождаване от длъжността. На
01.07.2020г. в ефира на „Радио Шумен“ бил излъчен материал „Вълнения в
духовия оркестър“. Материала се отнасял до духовият оркестър на Община
Търговище. В това предаване се изказал подсъдимият, който употребил
изразите „залинели мениджърски и диригентски функции“, „оркестърът от
години няма диригент“, на въпроса „имало ли е тормоз и обиди към вас от
нейна страна“ подсъдимият отвърнал „имало е“. Според тъжителката с тези
изрази подсъдимият и нанесъл публична обида чрез ефира на Радио Шумен.
Аудиозаписът от предаването бил възприет от тъжителката на 01.07.2020г. в
16.00ч. в гр.Търговище в присъствието на нейни приятели – свидетелките М.
Д. и В.П.. Тъжителката и нейните приятели се намирали в заведение
находящо се на партерният етаж в сградата на бившето СМК в гр.Търговище.
От думите на подсъдимият тъжителката се обидила, дълго време след
интервюто нейни познати изказвали възмущение от чутото, чувствала се
компрометирана, като специалист в очите на своите колеги и цялата
общественост.
По делото се оформиха две групи гласни доказателства – първата
група обясненията на подсъдимият и показанията на свидетелите М. В. и Т..
В обясненията си подсъдимият не отрече да е изрекъл думите посочени
в тъжбата, но заяви, че не е целял да обиди някого, а просто е изразил общото
мнение на колегите си от оркестъра.
Видно от показанията на св.В. в оркестъра имало напрежение,
1
тъжителката наричала оркестрантите :„неграмотници, мързеливи, лениви, с 5-
клас солфеж“, оркестъра имал и финансови проблеми. В деня на интервюто се
събрал оркестъра, като св.В. и подсъдимият били „излъчени“ от музикантите
от оркестъра за това интервю, да изкажат мнението на оркестъра -какво се
случва в оркестъра и как се работи, каква е ситуацията.
Св.Т. също потвърди за напрежение в оркестъра, като тъжителката
отправяла обидни думи към музиканти на оркестъра.
От показанията на втората група свидетели се установи следното:
От показанията на свидетеля М./работил в оркестъра 20 години/ се
установи, че тъжителката е заемала длъжността диригент на оркестъра и не
знаел същата да е тормозела оркестрантите и не помни да ги е обиждала.
Св.Динева потвърди, че интервюто било изслушано от тъжителката на
01.07.2020г. и бил чути от нея думите изречени от подсъдимият в резултат на
които тъжителката се почувствала супер обидена и в последствие имала
емоционални проблеми, била много потресена. Не посочи конкретни думи
които са казани от подсъдимият.
В показанията на св.В.С. заяви, че тъжителката е работила в оркестъра
като диригент, работили са съвместно. От думите на подсъдимият
тъжителката се почувствала предадена, била много разстроена, загубила си
съня..не е имало обиди в оркестъра и проблеми в общуването.
Между тези групи няма противоречия досежно главният факт от
предмета на делото – посочените в тъжбата изрази изречени от подсъдимият
в процесното интервю. Противоречието е дали е имало обидно отношение на
тъжителката към музикантите в оркестъра. В тази насока съдът кредитира
първата група гласни доказателства като ясни, последователни, категорични и
кореспондиращи помежду си и с приложената по делото подписка от
музикантите на оркестъра. Следва да се отбележи, че показанията на
св.Динева/в частта им досежно процесният спор/ имат отношение за
обстоятелства по време и след изслушване на процесният материал на Радио
Шумен. Св.В.С. потвърди, че постоянно не е пребивавала в оркестъра. Св.М.
не бе категоричен в показанията си като заяви, че не помни тъжителката да е
обиждала музикантите.
По делото е приложен предоставен от Радио Шумен аудиозапис на
процесното предаване.
Що се касае до представената по делото флаш памет, съдът не
кредитира като доказателство информацията на тази памет, предвид че по
надлежният ред не бе доказано достоверността на същата.
По делото са представени писмени доказателства, че тъжителката е
отличена със званието „Почетен гражданин на Търговище“, както и че под
2
нейно ръководство оркестъра е получавал престижни отличия.
При така събраните по делото доказателства съдът прие за установено
следното от фактическа страна.
Видно от приложените по делото копия от трудови договори и
допълнителни споразумения към трудови договори за периода 2001-2015г.
тъжителката е била назначавана както на длъжност диригент на мероприятие
„Духов оркестър“ функция „Култура“ в Община Търговище., така и на
длъжност директор на същата структура. На 01.07.2020г. в ефира на Радио
Шумен се излъчил материал „Вълнения в духовия оркестър“. Ставало въпрос
за духовият оркестър на Община Търговище. Част от този материал включвал
и интервю с подсъдимият. От приложеният аудиозапис /предоставен от Радио
Шумен/ се установява че подсъдимият е изрекъл изразите посочени в
тъжбата. Подсъдимият е заявил :“Известно напрежение се чувстваше с
годините в оркестъра...неработене…залинели функции като
институция/оркестъра/ … нито мениджърски, нито диригентски. Доколкото
знам оркестъра не е имал диригент, имал е директор“. На въпроса дали е
имало тормоз и обиди от към вас от нейна страна/тъжителката/ подсъдимият
е отговорил :“имало е.“ от показанията на свидетелките Динева и С. се
установи, че след изслушване на материала „Вълнения в духовия оркестър“
тъжителката се почувствала обидена, предадена, била много разстроена,
загубила съня си.
При престъплението „обида“ непосредствен обект са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за
достойнство, самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има
за собствената си личностна и обществена ценност. При обидата чрез думи
отрицателната оценка или мнение за личността на пострадалия се прави в
езикова форма, като се използват унизителни от гледна точка на
господстващият морал епитети, отразяващи отрицателни качества, ругателни
думи или изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия. От
субективна страна деецът може да действа с пряк или косвен умисъл.
Необходимо е деецът да съзнава, че думите или действията му са унизителни
за честта и достойнството на пострадалия, че съществува възможност те да
бъдат чути или видени от последния, като деецът целите да бъдат възприети
от жертвата или се отнася безразлично към тази възможност.
Подсъдимият също не спори, че е казал думите в аудиозаписът. Видно
от аудиозаписът на предаването самата водеща заявява, че Д.Д. /подсъдимият/
говори от името на музикантите от духовият оркестър. Това се потвърди
както от обясненията на подсъдимият, така и от показанията на св.В..
подкрепя се и от приложената на л.43 от делото подписка от колектива на
Духов оркестър при Община Търговище. На следващо място - изречените
изрази и думи не съдържат нищо унизително за честта и достойнството на
тъжителката. Подсъдимият е изложил факти от обективната действителност –
3
напрежение в оркестъра, длъжността на неговият ръководител, ситуацията в
оркестъра, поведението на тъжителката спрямо оркестрантите. Подсъдимият
е изказал мнението на колегите си от оркестъра за ситуацията там. Не са
използвани унизителни от гледна точка на господстващият морал епитети,
отразяващи отрицателни качества, ругателни думи или изрази, както и
унизителни съждения. Обидата е съзнателно, целенасочено унижаване
чувството за лично достойнство на пострадалия чрез думи и действия, които
по съдържанието си противоречат на изискванията за благоприличие и на
добрите нрави. За да бъде съставомерно, е необходимо същото да бъде
изразено по неморален начин, чрез ругатни, неприлични жестове, думи с
отрицателно значение и пр., каквито в случая не се констатират. Прагът на
накърнимост на личното достойнство и чест е субективна и комплексна
психологична величина, чиито параметри се определят от темперамент,
характер, ценностна идентичност, личностна самооценка, взаимоотношения
между автор и адресат на конкретни реплики. Различието при тези фактори
предполага и различно субективно възприятие и въздействие върху
личността. Субективизмът на възприятията относно съдържанието и
насочеността на едно поведение и различието в когнициите и емоциите на
всяка отделна личност обаче не следва да се приема като критерий за
съставомерност. При преценката на отделни думи (или действия) като обидни
следва да изхожда от способността на същите обективно да унизят личността,
изводимо от тяхната непристойност, циничност и неморалност. За да са
съставомерни, квалификациите следва да са обективно с унизителен характер,
а не да се подразбират чрез тълкуване, предположения, асоциации,
въображение и други форми на мисловна дейност, защото тя невинаги се
поддава на обективен контрол относно нейната правилност. В конкретния
казус такова обективно изводимо съдържание не е налице – нито един от
инкриминираните изрази не е обективно годен дълбоко да засегне адресата
им с оглед общоприетите критерии за морал. Съчетанието залинели
мениджърски и диригентски функции не би могло да се квалифицира като
несъответстващо на необходимите стандарти за благоприличие и обективно в
състояние да накърни чувството за достойнство и чест на индивида. Както в
това съчетание, така и в останалите думи на подсъдимият :„Известно
напрежение се чувстваше с годините в оркестъра...неработене…. Доколкото
знам оркестъра не е имал диригент, имал е директор“. На въпроса дали е
имало тормоз и обиди от към вас от нейна страна/тъжителката/ подсъдимият
е отговорил :“имало е“. Настоящият състав не открива прочит, който
обективно да е в разрез с обществено приетите разбирания за морал и
благоприличие.
Деянието не е доказано и от субективна страна. Както от обясненията
на подсъдимият, така и от показанията на св.В., така и от приложената
подписка, както и от приложеният аудиозапис се установи липсата и на
субективният елемент от състава на престъплението „обида“. Подсъдимият
заяви, че не е целял да обиди тъжителката, да унизи нейната чест и
4
достойнство. Настоящият съд намира, че неговите думи са израз на правото
на свободно изразяване на мнение. В конкретният случай това дори не е
негово мнение, а мнение на колектива на духовият оркестър. В подкрепа на
липсата на субективният елемент от състава на престъплението „обида“ са и
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, съгласно
които тъжителката е заемала и длъжност Директор на Духовият оркестър.
Установи се, че в оркестъра е имало напрежение и обидно отношение от
страна на тъжителката към оркестрантите.
Предвид горното се налага извода, че подсъдимият не е осъществил
състава на престъплението по повдигнатото му обвинение, както от обективна
така и от субективна страна. Предвид на това съдът призна подсъдимият за
невинен по обвинението за което е предаден на съд.
Предвид липсата на противоправно деяние съдът отхвърли
предявеният граждански иск, като неоснователен.
На основание чл.190, ал.1 НПК съдът осъди тъжителката да заплати на
подсъдимият направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни