Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………….
Година 2021
Град Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и седми септември година две хиляди и
двадесет и първа
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:
ВАЛЕНТИНА БАТЕШКОВА
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 696 по описа за 2021 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В.с.к.“ ООД срещу наказателно
постановление № 03 –011999/26.02.20г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на
т.1.24. от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на СМР вр. чл. 275 ал.1 от КТ, на „В.с.к.“
ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Жалбата е подадена в срок и
от процесуално легитимиран субект,
поради което е допустима и приета от съда за разглеждане по същество.
В жалбата си въззивната
страна моли да бъде отменено наказателното постановление, незаконосъобразно,
необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, като
се оспорва и фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. В писмена молба от
19.05.21 г. се прави евентуално искане за намаляване размера на санкцията.
В съдебно заседание,
въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител.
Въззиваемата страна се
представлява от ю.к Ошавкова, която оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. От показанията на свидетеля било
видно, че Д.М.бил в трудови правоотношения с въззивната страна и че пострадал
при инцидент при извършване на изкопни работи. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
ДА. М.работил като общ
работник във „В.с.к.“ ООД по силата на
трудов договор от 16.01.20г. На 21.01.20г. при извършване на изкоп за полагане
на тръба на обект „Жилищна сграда“ в
к.к.“Св.Св.Константин и Елена“,
той струпвал изнасяната земна маса на разстояние не повече от един метър
в зоната на естественото срутване на откоса на изкопа. При свличане същата го
затрупала и му била причинена телесна повреда.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по
установения ред доказателства и доказателствени средства.
Като събрани по реда на НПК
следва да се ценят писмените доказателства по делото - АУАН, констативен
протокол, трудов договор, идентификационна карта, заповед за компетентност и
др.
Като непротиворечиви,
логични и добросъвестни, съдът кредитира показанията на св.М..
Съдът, както с оглед
изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в законоустановения срок. В АУАН и НП обаче, не са описани
всички съставомерни признаци на нарушението и не са описани всички факти,
относими към тези съставомерни признаци
на нарушението. Посочен е правният извод, че „В.с.к.“ ООД е работодател, но не
са посочени фактите, от които е направен този извод. Посочено е, че
работодателят допуснал струпване на земна маса, но не са посочени конкретните
факти и едва в съдебно заседание става ясно, че при извършване на изкоп за
полагане на тръба, самият работник е изхвърлял земната маса твърде близко до
изкопа.
От фактическото и правно
описание не става ясно за какво е наказано дружеството. Не са описани
съставомерните признаци на нарушението по чл.275 ал.1 вр. чл. 413 ал.2 от КТ.
Чл.275 ал.1 от КТ „Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени“. Подобно описание на
нарушението в НП липсва, като не се сочи, че работодателят не е осигурил
безопасни и здравословни условия на труд, така че опасностите за живота и
здравето да бъдат отстранени,
ограничени, или намалени. Чл.413 ал.2 от КТ предвижда санкция за „работодател,
който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание“. В НП не се описва, че
работодателят не е изпълнил задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Не се описва
и дали подлежи, или не, на по- тежко наказание и защо. При така описаното
нарушение, не става ясно какво е следвало да осигури работодателят и какво не е
осигурил. Всъщност, изобщо не става ясно в какво се изразява изпълнителното
деяние – в действие, или в бездействие, както и дали дружеството е наказано за
допустителство. Неосигуряването на безопасни условия на труд е нарушение,
осъществено чрез бездействие, но в НП не се описват такива факти и не се
описват такива съставомерни признаци. В НП се сочи, че работодателят е
„допуснал“ струпване на земна маса на по-малко от метър. Отговорност за допустителство, обаче, според чл. 10 от ЗАНН, се носи само в изрично предвидените от закона случаи. Нормата на чл.275
ал.1 от КТ и тази на чл. 413 ал.2 от КТ
не предвижда отговорност за допустителство, а отговорност за
бездействие. Отговорност за бездействие се носи само когато действието е било
дължимо, но не е извършено. Но какво е дължимото действие не е описано нито в
АУАН, нито в НП. Липсата на описание на нарушението е съществено процесуално
нарушение, т.к. ограничава правото на защита и НП следва да бъде отменено.
Защитата се гради срещу
фактите и липсата на факти, пряко относими към съставомерните признаци е
съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита. Поради
това и същото е достатъчно за да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление. В този случай, паралелно с това, нарушението не е описано и от правна
страна, като не са посочени съставомерните признаци на нарушенията по чл. 275
ал.1 от КТ и по чл. 413 ал.2 от КТ.
Предвид горното, не става
ясно за какво изпълнително деяние е наказан работодателят, нито при какви
факти, и съдът е лишен от възможност да прецени правилно ли е приложен
материалния закон.
Предвид основанията за
отмяна на НП, съдът намира, че не следва да се произнася по справедливостта на
наказанието и не следва да бъде уважено искането на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемата страна не
е направила искане за присъждане на разноски.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 03 –011999/26.02.20г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-
Варна, с което за нарушение на т.1.24. от Приложение № 1 към чл.2 ал.2 от
Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на СМР вр. чл. 275 ал.1
от КТ, на „В.с.к.“ ООД е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2
500 лева.
Оставя без уважение искането на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна за присъждане на разноски .
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: