Определение по дело №530/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 септември 2020 г.
Съдия: Вилиана Стефанова Върбанова Манолова
Дело: 20207200700530
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр. Русе, 18.09.2020г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Русе, V състав, в закрито заседание на 18 септември, през 2020 година, в състав:       

                                                                          СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

като сложи за разглеждане адм. дело № 530 по описа за 2020 г., съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с чл. 166 АПК.

Образувано е по жалби на П.Р.И. и А.Р.И.,*** в частта по искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-2317/27.08.2020 г. на кмета на Община Русе.

В искането се посочва, че жалбоподателите не разполагат с други имоти, безработни са и имат общ доход в размер под 1100лв; твърди, че ниските им доходи, липсата на работа и постоянно повишаващите се цени на стоки и услуги, вода, ток препятстват излизането им на свободен наем, а идващият зимен сезон създава допълнителни неудобства в тази насока. Искат да бъде спряно допуснатото със закона предварително изпълнение на заповедта.

Съдът, след като се запозна с искането за спиране и доказателствата по делото намира следното:

Искането за спиране е направено от адресати на заповедта, за които е налице правен интерес. Процесуална предпоставка на искането за спиране на заповед с правно основание чл. 65 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е наличието на подадена жалба срещу самата заповед. Този извод следва от текста на чл. 65, ал. 4, изр. 2 от ЗОС - жалбата не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго.

Искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е подадено ведно с жалба срещу Заповед № РД-01-2317/27.08.2020 г. на кмета на Община Русе на 18.09.2020 г., в срока за оспорване на акта, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗОС заповедта за изземване на общински имот подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. ЗОС не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповед по чл. 65, ал. 4 ЗОС. Поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и, ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма.

С оглед разпоредбите на чл. 65, ал. 4 ЗОС, чл. 166, ал. 4 във вр. с, ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона. В конкретния случай оспорващите твърдят, че са безработни и не разполагат със средства за наем на друго жилище, като в тази връзка не сочат доказателства; не излагат и доводи относно вида и характера на вредите, които биха претърпели. Съдът намира, че тези обстоятелства  /дори и да са доказани/, от една страна не са нови по см. на чл.166, ал.2, изр. последно, а от друга страна не мотивират евентуалното настъпване на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-2317/27.08.2020г. При липсата на други данни /влошено здравословно състояние и т.н./ за невъзможност за генериране на доходи и като съобразява работоспособната възраст на жалбоподателите, съдът намира, че П.Р.И. и А.Р.И. не са оборили законовата презумпция за надделяващия обществен интерес над личния.

В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е сторено, поради което съдът намира искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение за неоснователно.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, съдът

 

                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Р.И. и А.Р.И.,*** за спиране предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-2317/27.08.2020г. на кмета на Община Русе.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

                                                           

                                                                         СЪДИЯ: