№ 46512
гр. София, 07.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20251110126598 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. Д. И., ЕГН
**********, против Я. Д. И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН **********, с която са
предявени искове с правно основание чл. 86 ЗЗД.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
общ отговор от ответниците, в който се оспорва основателността на предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба Я. Д. И., ЕГН ********** е предявил насрещен
иск срещу И. Д. И., ЕГН ********** с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК, с който
претендира вреди от допуснатото обезпечение извън хипотезите на специалната отговорност
и срока по чл. 403 ГПК, което се основава на установена злоупотреба с права, в размер на
2 250,00 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск –
04.08.2025г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 211 от ГПК в срока за отговор на исковата молба
ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и
има връзка с първоначалния иск. Съдът намира, че така предявеният насрещен иск отговаря
на всички изисквания, изискуеми от закона за разглеждането му в настоящото производство,
поради което следва да бъде приет за съвместно разглеждане.
След изпълнение на процедурата по връчване на насрещната искова молба, в
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, в който се
оспорва неговата основателност.
Съгласно твърденията на страните, съдът констатира, че предмет на производството по
главния иск е заплащане на суми, представляващи законна лихва върху дължими наемни
вноски, като по отношение на вземанията за главница били образувани гр.д. № 33858/2022г.
по описа на СРС, 118 с-в, и гр.д. № 55195/2024г. по описа на СРС, 175 с-в. Във връзка с това
същите следва да бъдат изискани за послужване по настоящото дело.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, направени са
доказателствени искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане и за назначаване на съдебно - счетоводна
експертиза, заявено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с
доказателства, че ответниците са съпрузи. С отговора на исковата молба също са
представени писмени доказателства, направени са искания за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане.
1
Съдът намира доказателствените искания за допускане събирането на представените
от страните документи като писмени доказателства по делото и разпит на свидетел при
режим на довеждане за относими, допустими и необходими за разрешаването на правния
спор между страните, предмет на настоящото производство, с оглед на което следва да бъдат
уважени. По искането за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с оглед становищата на страните.
Счита за неоснователно искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с доказателства, че ответниците са съпрузи, с оглед становището на ответниците,
и доколкото обстоятелството не е релевантно за спора.
Ищецът по насрещния иск е представил писмени доказателства, които съдът намира за
относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор между страните по
насрещния иск, с оглед на което следва да бъдат приети. Следва да бъде изискано за
послужване ч.гр.д. № 31002/2022г. по описа на СРС, 176 с-в. На основание чл. 186 ГПК да
бъде изискано и копие от изп. дело № 966/2022 г. по описа на ЧСИ Р.М.. По отношение на
искането на ответника по насрещния иск за задължаване на третото неучастващо лице
„Алтънцайк“ ЕООД за представяне на справки за изплатените от него суми на Я. И. и С. И.,
съдът намира, че следва да остави искането без уважение, доколкото по отношение на
наемните вноски са налице две влезли в сила съдебни решения. Съдът намира, че по
доказателственото искане за допускане изслушването на ССчЕ следва да се произнесе в
открито съдебно заседание, с оглед становищата на страните.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно, разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения страните следва да бъдат приканени
да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг
способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба, с отговора на исковата
молба, както и с насрещната искова молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКАТ за послужване гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 с-в, и
гр.д. № 55195/2024г. по описа на СРС, 175 с-в, и ч.гр.д. № 31002/2022г. по описа на СРС, 176
с-в.
ОТЛАГА произнасянето по допускане изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза със задачи, формулирани в исковата молба.
ДОПУСКА по искане на ищеца разпит на един свидетел при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение,
с което да се снабди с удостоверение от Столична община, че Я. Д. И., ЕГН ********** и С.
П. И., ЕГН ********** са съпрузи.
ДА СЕ ИЗИСКА на основание чл. 186 ГПК от ЧСИ Р.М. копие от изп. дело №
966/2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 192 ГПК за задължаване на третото
2
неучастващо лице „Алтънцайк“ ЕООД да представи справки за изплатените от него суми на
Я. И. и С. И..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 11.02.2025 г. от 11.30 часа, за когато да се
призоват страните като им се връчи и проект за доклад. На ищеца да се връчи препис от
отговора на ответника, като съдът УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че може да изрази становище по
направените от ответника възражения най-късно в първото по делото публично съдебно
заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса, който
са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес за повече
от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или да посочат
съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и съдебни книжа ще
се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване с частна жалба.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. Производството е образувано въз основа на искова молба, депозирана от И. Д. И.,
ЕГН **********, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 86 ЗЗД против Я. Д. И., ЕГН ********** и С. П. И., ЕГН ********** за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумите, както следва:
Я. Д. И. – сумата от 1 500,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 01.06.2022 г. до 16.09.2024 г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на
7 674,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 30.09.2024г.;
С. П. И. – сумата от 1 000,00 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 01.06.2022 г. до 16.09.2024 г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на
5 622,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 31.12.2023г.;
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответникът Я. Д. И. са наследници по закон
при равни квоти по 1/2 идеална част за всеки на поземлен имот с идентификатор ****, с
площ по скица от 428 кв.м, находящ се в ****, ведно с построената в него сграда с
идентификатор ****.1, на три етажа, със застроена площ от 176 кв.м. Сочи, че посоченият
недвижим имот е придобит от майка им И.Е.В., починала на 16.04.2021 г. Дворното място
било нейна лична собственост, придобита по наследство, а сградата върху нея била
построена по време на брака й с баща им в режим на съпружеска имуществена общност. На
21.08.2021 г. починал и баща им Д.И.В.. Ищецът твърди, че за притежаваната от него
идеална част от имота е съставен констативен нотариален акт за собственост върху
недвижими имоти по писмени доказателства на осн. чл. 587, ал. 1 от ГПК № 83, том VI, рег.
№ 12968, дело № 967/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег. № 065 към НК. Сочи, че с
Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имоти № 27, том 7, рег.№ 14455,
дело 1093/2021 г. на нотариус СтИ. Т., с рег.№ 065 на НК, вписан под № 122, том 248, дело №
73704/10.12.2021 г. на СВ-София, дарил своята 1/2 идеална част на съпругата си К. Й. И.,
като си запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху нея.
Излага, че имотът представлява търговска сграда на три етажа, на първия бил
разположен магазин за хранителни стоки, за който, още приживе, наследодателите им
сключили договор за наем с търговско дружество „Алтънцайк“ ЕООД. Твърди, че договорът
за наем е сключен на 29.12.2020 г. от Я. Д. И. и С. П. И., в качеството им на наемодатели,
3
упълномощени от родителите на ищеца и ответника И., с пълномощно рег. №
8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Уговорената в договора наемна цена за магазина била в
размер на 1 200,00 лева месечно. Въз основа на наемния договор от 29.12.2020 г.,
ответниците получавали всички наемни суми от отдадения под наем магазин в общ размер
на 1 200 лева месечно (по 600 лв. всеки ответник), като твърди, че за периода 01.05.2022г. до
31.12.2023г. всеки от тях получил по 11 244,00 лева. Твърди, че на 03.12.2021г. в кантората
на нот. Садифе Мехмедова, рег. № 785 към НК била връчена нотариална покана на Я. И., в
присъствието на съпругата му С. И., за осигуряване възможността на ищеца да ползва
имотите, респ. заплащане на съответната му част от получените наемни суми. Сочи, че на
20.12.2023г. бил сключен нов договор само между ответника И. в качеството му на
наемодател и същото търговско дружество, при уговорена наемна цена от 1 200,00 лева
месечно и срок от 5 години. Сочи, че за периода от 01.01.2024г. до 30.09.2024г. ответникът
И. получил 4 104,00 лева или по 546,00 лева месечно.
Излага, че между страните били водени различни искови производства по отношение
на същите имоти, като в хода на гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 с-в, за заплащане
на основание чл. 30, ал. 3 ЗС на припадащите му се части от получаваните наемни вноски
периода от 01.09.2020 до 01.06.2022 г., ответникът заплатил на ищеца сумата от 2 548,00
лева.
Сочи, че освен сумите за наемни вноски, с които ответниците се обогатили
неоснователно, представляващи предмет на гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 с-в, и
гр.д. № 55195/2024г. по описа на СРС, 175 с-в, на ищеца се дължала и законна лихва за
забава върху всяка неплатена вноска от получените месечни наеми. С оглед на това
претендира заплащане на сумата от 1 500,00 лева от Я. И., представляваща законна лихва за
забава за периода от 01.06.2022г. до 16.09.2024г., начислена върху ½ от наемната цена в общ
размер на 7 674,00 лева, изплатена в периода 01.05.2022г. – 30.09.2024г. и на сумата от
1 000,00 лева от С. П. И., представляваща законна лихва за забава за периода от 01.06.2022г.
до 16.09.2024г., начислена върху ½ от наемната цена в общ размер на 5 622,00 лева,
изплатена в периода 01.05.2022г. – 31.12.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба, с който
ответниците оспорват основателността на предявените искове. Сочат, че наследодателите на
ищеца и единия ответник - И.Е.В. и Д.И.В., притежавали множество недвижими имоти, сред
които и процесиите два (земя и сграда), като поземленият имот бил индивидуална
собственост на майката, а сградата обща собственост, строена по време на брака. Твърдят,
че през 2020 г. предоставили на ответниците правото да управляват и стопанисват двата
имота, в това число да ги отдават под наем и получават доходите, с нотариално заверено
пълномощно рег.№ 8503/04.09.2020 г. на нотариус А.С.. Въз основа на това пълномощно бил
сключен договор за наем с наемател „Алтънцайк“ ЕООД и наемодатели Я. Д. И. и С. П. И.,
за срок от 3 години при наемна цена от 1 200 лв. месечно. След смъртта на И.В.
собствеността по отношение на сградата се формирала при квоти 4/6 ид. ч. за Д.В. и по 1/6
ид.ч. за Я. И. и И. И.. На 20.08.2021 г. между Д.В. и Я. И. бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на 4/6 ид.ч. от сградата и на 1/3 ид.ч. от поземления имот, като
на 21.08.2021г. Д.В. починал. Твърдят, че на 09.12.2021 г. Я. И. предявил искова молба пред
СГС по чл.19, ал. 3 ЗЗД срещу И. И., по която било образувано гр.д. № 14794/2021 г. по
описа на СГС. Сочат, че на 10.12.2021 г., ищецът отчуждил безвъзмездно 1/2 ид.ч. от двата
имота с дарение на съпругата си К. И., запазвайки си пожизнено право на ползване, която
сделка увреждала купувача по предварителния договор, поради което Я. И. предявил иск по
чл. 135 ЗЗД по гр.д. № 5784/2022г. по описа на СГС, 1-6 състав. Същевременно ищецът и
съпругата му, заедно и поотделно завели множество съдебни дела за имота с имуществени
претенции.
Оспорват претенциите на ищеца, като твърдят, че на 03.12.2021 г. ищецът отправил
4
до ответника покана за заплащане на 18 750,00 лева, представляващи ½ от наемите за
периода от 16.04.2021 г. до 01.12.2021 г. Сочат, че на 06.12.2021 г. ищецът отправил покана
до „Алтънцайк“ ЕООД, с която изразил волята си занапред да му се заплаща половината от
дължимия наем. Твърдят, че на 21.06.2024 г. ищецът отправил поредна покана до
дружеството за заплащане на наемна цена, както и било поискано търговецът да предаде
ключовете от обекта, както и било поискано разваляне на наемния договор. По отношение
на претенцията спрямо ответницата С. И., сочат, че не била настъпила забава, доколкото
ищецът не бил отправил покана за изпълнение. Твърдят, че ищецът разбрал, че
ответницата била страна по наемния договор едва в хода на производството по гр.д. №
33858/2022г., тоест след датата, в която ищецът твърди да е отправил поканата до ответника.
Оспорват, че не бил предоставян достъп до имота на ищеца, като излагат твърдения, че
винаги същият е искал само наемните вноски.
В срока за отговор на исковата молба е постъпила и насрещна искова молба,
депозиран от Я. Д. И., ЕГН ********** срещу И. Д. И., ЕГН **********, в която е предявен
иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК за обезщетяване на причинени вреди в
размер на 2 250,00 лева, вследствие на отхвърлен иск по допуснато обезпечение,
извън хипотезите на специалната отговорност и срока по чл. 403 ГПК, което се основава на
установена злоупотреба с права. Ищецът по насрещния иск твърди, че по искова молба на И.
И. било образувано гр.д. № 33858/2022г. по описа на СРС, 118 състав, в което била
предявена претенция за заплащане на припадащите му се части от наем на магазин от
„Алтънцайк“ ЕООД. Искът бил предявен на 23.06.2022г., като преди това ответникът по
насрещният иск подал молба по чл. 390 ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №
31002/2022г. по описа на СРС, 176 състав, и било допуснато обезпечение на бъдещ иск в
размер на 13 500,00 лева, чрез налагане на запор върху вземането по наемната цена. Твърди,
че била издадена обезпечителна заповед на 17.06.2022г. Сочи, че въз основа на заповедта
било образувано изпълнително дело – обезпечение № 966/2022г. по описа на ЧСИ Р.М. по
което в периода 09.08.2022 г. до 10.05.2023 г. постъпили суми в общ размер на 10 952,00
лева. Твърди, че на 24.06.2022 г. платил на И. И. сумата от 2 548,00 лева. Сочи, че от
12.10.2023 г. ответникът по насрещния иск разполагал с наемния договор, респ. знаел
действителната наемна цена, с оглед на което бил наясно, че няма вземане в размер на
13 500,00 лева. Излага твърдения, че с решение от 08.08.2024 г., постановено по гр.д. №
33858/2022г. по описа на СРС, 118 състав, влязло в сила на 03.09.2024 г., съдът приел, че
дължимата част на И. И. от наемната цена била 2 457,00 лева, а искът бил отхвърлен поради
плащане. Твърди, че след влизане в сила на решението ответникът по насрещния иск не
поискал от съдебния изпълнител да освободи сумата от 10 952,00 лева, върху която бил
наложен запор, а на 06.01.2025г. поискал от съда да му възстанови внесената гаранция. Сочи,
че И. И. е действал недобросъвестно, като по изп. дело в периода 13.10.2023 г. – 13.04.2025 г.
била задържана сумата от 10 952,00 лева, както и поддържал неправомерна претенция в
производството, във връзка с което било допуснато обезпечението. С оглед на това моли
съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати обезщетение в размер на 2 250,00
лева, представляващо законната лихва върху задържаната сума от 10 952,00 лева за периода
13.10.2023 г. – 13.04.2025 г., ведно със законна лихва от 04.08.2025 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с която
предявеният насрещен иск се оспорва като неоснователен. Счита, че не са налице
законоуредените предпоставки за основателност на иска по чл. 45 ЗЗД, доколкото ответникът
по насрещния иск не е злоупотребил с права, а е упражнил свое процесуално право
добросъвестно, като е подал искане за допускане на обезпечение до съда. Сочи, че
действията му са правомерни, доколкото същият бил признат за съсобственик на ½ ид.ч. на
процесния имот, съответни със запазено право на ползване върху нея след прехвърляне на
правото на собственост в полза на неговата съпруга. Твърди, че е била налице
5
обезпечителна нужда и след плащането на 2 548,00 лева, направено в хода на гр.д. №
33858/2022 г. по описа на СРС, 118 с-в, доколкото в хода на процеса се е домогвал да докаже
размера на предявената от него претенция. Твърди, че не било налице противоправно
поведение от негова страна. Сочи, че ищецът по насрещния иск не е претърпял вреди в
резултат на обезпечението. Твърди, че независимо от наложения запор върху вземането и
внасянето на посочените наемни вноски по сметка на ЧСИ Р.М. по изп. дело № 966/2022 г.
ищецът по насрещния иск и съпругата му са получили изцяло наемните суми от наемателя.
Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че предмет
на делото е осъдителни искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, както и насрещен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и фактите,
за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Страните не спорят, поради което като безспорни и ненуждаещи се от доказване
следва да бъдат отделени обстоятелствата, че през процесния период между ответниците и
трето за спора лице - „Алтънцайк“ ЕООД (в качеството му на наемател), е бил сключен
договор за наем на процесните имоти, срещу месечна наемна цена от 1 200 лв., която е
заплащане в полза на ответниците, както и че на 03.12.2021г. била връчена нот. покана на
ответника Я. И. за заплащане на припадащата му се част от реализиран наем.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите, на
които основава своите искания и възражения.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който той
е станал изискуем.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
По насрещния иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 3 ГПК:
В тежест на ищеца е да докаже виновно (недобросъвестно) и противоправно
поведение на ответника, настъпили вреди по вид и размер, както и причинната връзка
между поведението на ответника и причинените вреди.
Ответникът следва да обори законоустановената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за
вина.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните не
сочат доказателства.
Ищецът не представя доказателства по отношение на настъпването на забава за
плащане на наемните вноски. В исковата молба в т. 11, ищецът моли да бъде приета
нотариална покана за плащане на наем, отправена до ответника, но същото писмено
доказателство липсва в представените на съда книжа.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно заседание
не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако твърдят
нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са могли да ги узнаят,
посочат и представят своевременно, или ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от
6
значение за делото - да посочат и представят доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7