№ 57
гр. Ямбол, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
при участието на секретаря М.П.К.
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20212300500186 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на С.Д.И., чрез пълномощник адв.С.З. З. от
АК-Варна против Решение №51/26.04.2021 г. постановено по гр. дело №2035/2020 г. по
описа на ЯРС, с което съдът е отхвърлил, като неоснователен предявения от С.Д.И. срещу
ЕТ „НОВЕЛ-ПЕНКА ДОБРЕВА" с ЕИК *********, с адрес: гр.Ямбол, ж.к. „Граф Игнатиев"
бл.68, вх.А, ет.2, ап.6, представляван от П.С.Д., иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, за признаване за
установено съществуването на вземането на ищцата срещу ответника за сумата от 233,10
лева, представляваща обезщетение за лишаване от правото и на ползване на собствените и
1/6 ид.ч. от недвижими имоти, земеделска земя, находяща се в землището на с.Тамарино,
общ.Стралджа, обл.Ямбол, с идентификатори: 72076.2.52, целият с площ от 12 401 кв.м.;
72076.5.96, целият с площ от 9329 кв.м.; 72076.6.38, целият с площ от 5009 кв.м. и 72076,
целият с площ от 10993 кв.м., за стопанската ********* год., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
498/10.06.2020 год. по ч.гр.дело № 1191/2020 год. по описа на Районен съд Ямбол.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателката твърди, че по делото се установило, че съсобственикът на процесните
имоти И.С.С. /притежаващ1/6 ид.ч./ е сключил самостоятелно, без знанието и съгласието на
въззивницата /притежаваща също на 1/6 ид.ч/ и без писмено съгласие на останалите
съсобственици на поземлените имоти описани в ИМ, Договор за наем на земеделска земя
/приложен по делото/, за стопанска година 2017-2018 г. с ответната фирма. Не било спорно и
че ответната фирма е обработвала и е прибирала плодовете от описаните в ИМ недвижими
имоти за стопанска година 2017-2018 г. От събраните по делото доказателства не било
установено, наличие на решение на повече от половината от съсобствениците, за отдаване
на процесиите имоти под наем. Такова решение по делото не било представено. В тази
връзка въззивницата сочи, че никога по никакъв начин не е давала своето съгласие за
1
отдаване на процесиите имоти под наем. Сочи се, че когато съсобствената вещ е отдадена
под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от
половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от останалите
съсобственици-заедно или поотделно. Твърди се също, че от събраните по делото
доказателства не можело да се определи, и дали ответната страна е изплатила пълният
размер на дължимото наемно плащане или е изплатила само част от него. Предвид
посоченото и по съображения изложени в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и
уважаване на иска изцяло, както и присъждане на разноски по делото.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника на въззивницата.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва жалбата и претендира
нейното отхвърляне.
За да се произнесе, от фактическа страна съдът установи следното:
По подадено от С.Д.И. заявление, ЯРС е образувал ч.гр.д. №1191/2020 г., по което
е издал Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №489/10.06.2020 г., разпореждайки на
длъжника ЕТ„Новел-Пенка Добрева" гр.Ямбол, с ЕИК ********* да заплати на кредитора,
сумата от 233,10 лв. дължима за стопанската 2017/2018 г. за ползвани зем. земи в землището
на с. Тамарино /подробно описани в заявлението/, върху които заявителката притежава 1/6
ид. част от правото на собственост, ведно със законната лихва от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 375 лв. – разноски
по заповедното производство. Заповедта е била връчена на ответника и същия е подал
възражение в срок, с оглед на това заявителката е предявила настоящия иск по чл. 422 ГПК
за установяване съществуването на вземането си.
По делото е приложено № 22Т/ 15.02.1995 г. на Общинска служба „Земеделие" гр.
Стралджа, за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно
плана за земеразделяне в землището на с. Тамарино, общ. Стралджа, обл. Ямбол, с което е
било възстановено правото на собственост на наследниците на И.С.Т. б.ж. на с. Тамарино
върху земеделски земи, в т.ч.: 4 бр. ниви, всички в землището на Тамарино, предмет на
атакувания по делото договор за наем / съгл. Скица на поземлен имот № 15-612224-
08.07.2019 г., скица на поземлен имот № 15-612237-08.07.2019 г., скица на поземлен имот №
15-61223008.07.2019 г., скица на поземлен имот № 15-612235-08.07.2019 г., всички
издадено от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Ямбол, представляващи имоти
с идентификатори: 72076.2.52, целият с площ от 12 401 кв.м., 72076.5.96, целият с площ от 9
329 кв.м., 72076.6.38, целият с площ от 5 009 кв.м., и 72076.9.8, целият с площ от 10 993
кв.м./.
Страните не спорят за кръга от наследници на И.С.Т. б.ж. на с. Тамарино, и за
притежаваните от всеки от тях идеални части от правото на собственост върху процесните
земеделски земи, като видно от представеното Удостоверение за наследници изх. №
79/16.04.2019 г. на Кметство на с. Тамарино, общ. Стралджа, след смъртта си през 1982 г.
И.С.Т. е оставил за свои законни наследници: К.Т.- съпруга, поч. на *г. и трима сина:
С.И.С. /поч. на *г./, Д.И.С. /поч. на *г./ и Т.И.С.. След смъртта на двамата си родители,
всеки от братята е наследил по 1/3 ид. част от процесните ниви. След смъртта си С.И.С. е
оставил за свои зак. наследници, двама сина: И.С.С. /наследил по 1/6 ид. част от процесните
ниви/ и Д.С.И. /поч. на *г./ наследил по 1/6 ид. част от процесните ниви, като единствена
негова наследница е ищцата С.Д.И.- дъщеря. Д.И.С. /поч. на *г./ е оставил за свои зак.
наследници, двама сина: И.Д.И. /наследил по 1/6 ид. част от процесните ниви/ и К.Д.И.
/наследил по 1/6 ид. част от процесните ниви/.
Видно от Договор за наем на земеделска земя от 16.06.2017 г., същия е бил сключен
между един от наследниците на И.С.Т. – И.С.С., в качеството на наемодател и ответника по
делото – ЕТ„Новел-Пенка Добрева" гр.Ямбол, в качеството на наемател. С договора
наемодателят е предоставил на наемателя за временно ползване процесната земеделска земя
/горепосочените 4 бр. ниви/ за стопанската 2017/2018 г.
Пред ЯРС с оглед установяване на възражението си, че е бил изправна страна по
договора за наем, и че е заплатил дължимата наемна цена, ответникът е представил разписка
2
№22/22.09.2018 г., видно от която И.С.С. е получил от ЕТ „Новел-Пенка Добрева" сумата от
1132 лева, представляваща наем за ползване на селскостопанска земя в размер на 25,154 дка
в землището на с.Тамарино, през стопанската 2017-2018 г. и Разписка №24/22.09.2018 г.,
видно от която И.Д.И. е получил от ЕТ „Новел-Пенка Добрева" сумата от 906 лева,
представляваща наем за ползване на селскостопанска земя в размер на 12,577 + 7,560 дка в
землището на с.Тамарино, през стопанската 2017-2018 г.
Пред ЯРС са били събрани и гласни доказателства:
От показанията на св. И.М. -живеещ на съпружески начала с ищцата, се установява,
че за процесните земеделски имоти ищцата научила в края на м.октомври 2019 г. До този
момент не знаела, за нивите имоти в с.Тамарино, не знаела и за договора за наем до момента,
в който не получила информация от Държавен фонд „Земеделие". Ищцата не била
сключвала договор за наем, не била получавала рента, наем или обезщетение във връзка с
тези имоти за 2017/2018 г. Свидетелят е посочил, че И.С. не й бил давал никакви пари за
рента за процесната стопанска година.
Св. И.С. е заявил, че той е съсобственик на процесните земеделски земи като е
сключил договора за наем на същите за стопанската 2017/2018 г. За сключване на договора
говорил с всички съсобственици, братовчеди, и те дали своето съгласие, само ищцата,
неговата племенница, с която имал контакт по-късно не била дала съгласие. Свидетелят е
заявил, че получил наема за 2017/2018 г., за всички земи, като И.Д. също получил някакви
пари по договора.
Св. И.Д. И. Д. И., е заявил, че той също е съсобственик на процесните земеделски
земи в с.Тамарино, като неговата част е около 6,8 дка. За 2017/2018 г. братовчед му /св.И.С./
се обадил на него и брат му и те съгласили земята да бъде дадена на друго лице под наем.
Съсобственици били той, брат му и двама братовчеди. Не познавал ищцата, познавал баща
и. Свидетеля е заявил, че получил рентата си за 2017/208 г., като подписал и разписка за
това и взел парите за него и брат му, за 12 дка за двамата. Дал парите на брат си.
Св.Р. И. Д. И., син на Т.И.С. притежаващ 1/3 ид.ч. от земята е посочил, че бил
упълномощен от баща си да се занимава със земята. Свидетелят дал съгласието си земята да
бъде отдадена под наем на друг арендатор за стопанската 2017/2018 г. Получили арендата
която им се полага.
Пред въззивната инстанция ответникът е представил декларация от Т.И.С., с нот.
заверка на подписа от 16.09.2021 г., видно от която процесния договор за наем с ответния
ЕТ е бил сключен с негово знание и съгласие, както и че е получил дължимия наем за
стопанската 2017/2018 г.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Разгледана по същество жалбата се
явява неоснователна по следните съображения:
Съгласно практиката на ВКС, според чл. 32, ал. 1 ЗС управлението и ползването на
общата вещ се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат
повече от половината от общата вещ, на което съответства задължението на малцинството
да се съобрази с това решение и да не може да го променя (извън хипотезата на чл. 32, ал. 2
ЗС). В тази връзка, съсобствениците, които притежават повече от половината от общата вещ
са властни да вземат решение за отдаването й под наем и това решение ще обвърже всички
съсобственици. Имуществените отношения в подобна хипотеза се уреждат между
съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик (чл. 31, ал.
2 ЗС). Той, поради обвързаността си в облигационното отношение, има право на ползите, но
търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора (арг. чл. 30, ал. 3 ЗС). При
положение, че решението на мнозинството е вредно за вещта, съдът по искане на
недоволния съсобственик решава въпроса, като администрира по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, но
това не значи, че до тогава няма да се осъществява управление или изпълнението на взетото
решение отпада с обратна сила, съответно наемният договор с третото лице обвързва и
3
малцинството от съсобствениците.
Договора за наем е неформален и консенсуален, т.е. за сключването му не е
задължителна дори писмена форма. В случая договора е бил сключен само за една стопанска
година, което не налага нотариална заверка и вписване. Към момента на сключването му не
са били приети и не са действали специалните разпоредби на ЗСПЗЗ регламентиращи
отдаването под наем на земеделски земи, които разпоредби от друга страна се отнасят само
за договори за наем със срок по-дълъг от една година.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установи, че е било
налице съгласие за сключване на договора за наем от съсобствениците притежаващи 5/6 ид.
части /т.е. повече от половината от идеалните части/ от имотите, т.е. този договор, макар и
сключен само от единият от съсобствениците, обвързва всички. Самите съсобственици
притежаващи 5/6 ид. части са го потвърдили и с конклудентни действия, получавайки от
наемателя дължимата наемна цена за процесната стопанска година /в т. вр. са представените
два бр. разписки от 22.09.2018г. и гласните доказателства събрани по делото/. В тази насока
са и изводите на районен съд. Предвид изложеното въззивницата притежаваща 1/6 ид. част
от нивите, която сама е заявила, че до 2019 г. не е имала информация за наличието им,
следва да уреди отношенията си, във връзка с получения за процесната стопанска година
наем за процесните ниви, с останалите съсобственици, като претенцията й срещу наемателя
се явява неоснователна.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК.
При този изход на делото в полза на въззиваемата страна, следва да се присъдят
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
Ето защо ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №51/26.04.2021 г. постановено по гр.д. №2035/2020 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.Д.И., с ЕГН **********, от с.* ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ„НОВЕЛ-ПЕНКА
ДОБРЕВА", с ЕИК *********, с адрес: гр.Ямбол, ж.к. „Граф Игнатиев" бл.68, вх.А, ет.2,
ап.6, представляван от П.С.Д. сумата 300 лв. - разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4