№ 269
гр. П., 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100491 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от С.
М. Г., ЕГН ********** с адрес в с. С., ул. „Г. Р.“ №*, обл. Бл., общ.П.,
действаща чрез пълномощник адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия,
служебен адрес гр.Пл., ул. „П. О. и К.“ № **, ет. *, ап. **, обективираща
искова претенция срещу „П.К.“ Б. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление гр. С., кв. „М.“, бул. „Б.“ **, бл. **, вх. *, представлявано винаги
от двама управители: Св. Н. Н., Цв. Г. С., Я.К.Ч., да се признае за установено в
отношенията между страните, че клаузата, съдържаща се в т. VI „Параметри"
от Договор за потребителски кредит № 40026704683 от 03.07.2024 г., която
предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 5200 лева е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр.
с чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
чиято невалидност да бъде прогласена от съда. Ищецът представя писмени
доказателства, прави доказателствени искания.
Ищецът сочи, че на 03.07.2024 г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит с № 40026704683. Сочи, че съгласно раздел VI от
договора за потребителски кредит, именуван „Параметри", трябва да върне
1
сумата по кредита в размер на 13 965,02 при срок на кредита от 36 вноски, при
изтеглена сума от 5000 лева. Съгласно същия раздел от договора, трябва да
заплати възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, в размер на
5200 лева, разпределени на 36 вноски.
Твърди, че клаузата съдържаща се в раздел VI „Параметри" от процесния
договор, която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, от ЗЗД и поради
това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4 от
ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Сочи правни доводи и
съдебна практика в подкрепа на позицията си.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
изцяло признава по основание и размер така предявения иск. Прави искане да
не се възлагат на ответника сторените от ищеца разноски по делото. В тази
връзка твърди, че ищецът не е подавал до дружеството искания, молби,
претенции за неоснователно заплатени от него суми и ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
С определение по чл.140 ГПК съдът е обявил на страните проекта на доклад
по делото. За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени
сключването на релевирания в исковата молба договор за кредит със
съдържанието, описано в исковата молба, както и усвояването на кредита от
ищеца.
В проведеното едно открито с.з. по делото ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозира чрез надлежно упълномощен
процесуален представител писмено становище за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Прави искане за постановяване на решение при признание
на иска, с оглед заявената от ответника позиция по делото. Пледира за
уважаване на претенцията като доказана и основателна. Претендира съдебни
разноски съгласно списък по чл.80 ГПК, ведно с доказателства.
Ответникът не се представлява по делото, не изразява становище по
проекта на доклад по делото. Не прави доказателствени искания. Не пледира
по същество на спора.
С оглед процесуалното поведение на страните, при констатация за наличие
на процесуалните предпоставки, визирани в чл.237, ал.1 ГПК и липса на
процесуалните пречки, предвидени в чл.237, ал.3 ГПК, съдът е прекратил
2
съдебното дирене и е обявил на страните, че ще се произнесе с решение при
признание на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прави следните
фактически и правни изводи:
Предявеният иск е допустим доколкото ищецът като страна по процесния
договор има правен интерес от прогласяване нищожността на целия договор
или на отделна негова клауза /какъвто е настоящият случай/. Искът е предявен
срещу надлежна страна, предвид че ответникът е титуляр на вземанията по
процесния договор за кредит.
С оглед направеното от ответника признание на обстоятелствата, на които е
основан иска, също и стореното от ищеца искане за постановяване на решение
при признание на иска съдът счита, че следва да уважи претенцията –предмет
на делото, като основателна.
На основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася
съобразно признанието като в мотивите на решението е достатъчно да се
укаже, че то се основава на признанието на иска. Съгласно чл.237, ал.3 от ГПК
съдът може да постанови решение при признание на иска, когато признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, като ответникът може
да се разпорежда с него.
В случая са налице всички предпоставки за произнасяне на решение по
чл.237, ал.1 ГПК : Ответникът е признал по основание и размер предявените
искове, а ищецът чрез процесуалния си представител е заявил искане за
прекратяване на съдебното дирене и за постановяване на решение съобразно
признанието, във връзка с което съдът е прекратил съдебното дирене и е
обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието. Спазени са и
изискванията на чл.237, ал.3 ГПК : признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави; признатото право е такова, с което страната
може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични права.
Ето защо следва претенцията да бъде уважена като доказана и основателна,
като на основание чл.237, ал.2 ГПК е достатъчно да се укаже, че решението се
основава на признанието на иска.
По разноските:
3
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в размер на 208 лева
заплатена държавна такса.
На основание цитираната разпоредба ответникът следва да понесе и
отговорността за адвокатското възнаграждение на участвалия в процеса
адвокат - пълномощник на ищеца, съгласно договор за правна помощ и
съдействие /на лист 10 в делото/ и пълномощно / на лист 9/, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. В тази връзка на първо място съобрази претендираното
от пълномощника на молителя адвокатско възнаграждение, на основание
посочената законова разпоредба, в размер на 984 лева с ДДС, както и
възражението на ответника за прекомерност. На следващо място съобрази
практиката на СЕС и константната актуална практика на ВКС, съгласно която
нормата на чл.38, ал.2 ЗА, препращаща към Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са : видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.“
Имайки предвид гореизложеното, с оглед и на това, че спорът не
представлява фактическа и правна сложност, производството е приключило в
едно съдебно заседание поради стореното от ответника признание на иска,
респективно поради уважаване на искането на ищеца за прекратяване на
съдебното дирене и постановяване на решение при признание на иска, съдът
намира, че претендираният от пълномощника на ищеца хонорар в размер на
984 лева е прекомерен като несъизмерим с процесуалните действия,
осъществени от адвоката по делото - изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на
искова молба; изготвяне и депозиране /чрез ССЕВ/ на молба за даване ход на
делото при отсъствие на страната; изготвяне на молба с искане за
постановяване на решение при признание на иска, които като съдържание до
голяма степен са идентични. В този смисъл на пълномощника на ищеца
4
следва да се определи възнаграждение в размер на 220 лева с вкл. ДДС, което
да бъде заплатено от ответника.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да посочи, че
претенцията за съдебни разноски за адвокатски хонорар, когато те са
несъизмерими с фактическата и правна сложност на делото, както и с
процесуалните действия, осъществени от адвоката по същото, представлява
злоупотреба с право, която съдът е длъжен да осуетява. Конкретният казус е
именно такъв, доколкото величината на търсеното адвокатско възнаграждение
е диспропорционален на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 ЗА,
според което размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде
справедлив и обоснован, предвид че юридическият проблем, поставен за
решаване в настоящото дело е класически институт на гражданското право, по
което има трайно установена съдебна практика.
Неоснователно съдът счита възражението на ответника за приложимост в
случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното
дружество с поведението си е дало повод за завеждане на претенцията, макар
да е признал изрично същата за основателна. За да се приложат последиците
на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са
налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се
предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които са обосновани
исковете, е направено след образуване на делото. С оглед на горното съдът
счита за доказано по основание искането на ищеца за присъждане на съдебни
разноски и като такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата, съдържаща се в т. VI „Параметри" от
Договор за потребителски кредит № 40026704683 от 03.07.2024 г., сключен
между „П.К.“ Б. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., кв.
„М.“, бул. „Б.“ **, бл. **, вх. *, представлявано винаги от двама управители:
Св.Н.Н., Цв. Г. Ст., Я.К.Ч. и С. М. Г., ЕГН ********** /кредитополучател/,
предвиждаща заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 5200 лева, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от
5
ЗЗП.
ОСЪЖДА „П.К.“ Б. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., кв. „М.“, бул. „Б.“ **, бл. **, вх. *, представлявано винаги от двама
управители: Св. Н. Н., Цв. Г. С., Я.К.Ч., да заплати на С. М. Г., ЕГН
********** съдебни разноски по делото в размер на 208 /двеста и осем/ лева.
ОСЪЖДА „П.К.“ Б. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.
С., кв. „М.“, бул. „Б.“ **, бл. **, вх. *, представлявано винаги от двама
управители: Св. Н. Н., Цв. Г. С., Я.К.Ч., да заплати на основание чл.38 от ЗА
сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение
на адв. М. В. М., Пловдивска Адвокатска Колегия, служебен адрес гр.Пл., ул.
„П. О. и К.“ № **, ет. *, ап. **, за осъществената от последния в полза на
ищцата безплатна адвокатска помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6