Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
12.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Мелиха Халил и с участието на Росица
Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 218 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.Р.М. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение №
329/ 30.09.2019 г., постановено по а.н.д. № 816/ 2019 г. по описа на РС –
Кърджали. Твърди се, че РС – Кърджали неправилно и незаконосъобразно е приел,
че не е налице нарушение на императивните изисквания на разпоредбите по
отношение на наложеното наказание. Сочи се, че съдът не е направил анализ и не
е изложил мотиви защо приема за недоказани оплакванията в жалбата, както и тези
в съдебно заседание, а също така и въз основа на какви доказателства приема за
безспорно установена описаната в АУАН фактическа обстановка, без да е изпълнил
задължението си за попълване на делото с доказателства. Основният аргумент за
неправилност на оспореното решение е обоснован с разминаване в датата на
нарушението в АУАН (в АУАН посочената дата е 24.05.2019 г.) и НП (в НП датата
на нарушението е 04.04.2019 г.), както и извършена
поправка в АУАН относно това обстоятелство без в НПК да има възможност за
подобно действие. Твърди се, че допуснатото процесуално нарушение е съществено,
защото е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, тъй
като няма яснота на коя дата наказващият орган приема, че е осъществено
деянието. Изложено е становище, че в случая е неприложима разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като в НП за първи път се посочва нова, различна от
АУАН, дата на извършване на нарушението. Следващото основание за неправилност
на съдебния акт е обосновано с твърдението за неотчитане от съда на
обстоятелството, че автоматизираната система за контрол – ARH CAM S1,
с която е установено нарушението, не е преминала изискуемия технически преглед.
Посочва се още, че в АУАН и НП не е вписан фабричния номер на АТСС, с която е
установено нарушението на ЗДвП, поради което не може да се установи годността
й, както и дали е извършена последваща метрологична
проверка. Твърди се, че в АУАН и НП изобщо не е индивидуализирано техническото
средство – радар, с което е засечена превишената скорост, водещо до
невъзможност жалбоподателят и съдът да разберат отговаря ли на изискванията на
ЗДвП. Освен това се сочи, че радарът следва да е от одобрен тип и да е вписан в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване към БИМ съгласно
чл.34 от Закон за измерванията. Иска се да се отмени оспореното решение и
спорът да се реши по същество, като се отмени НП, издадено от ВПД
началник-група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кърджали. В съдебно
заседание, редовно призован, касаторът, чрез
пълномощника си, поддържа жалбата.
Ответникът –
Началник-група в сектор „ПП“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован,
не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП
– Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
правилност на обжалваното решение на РС-Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.
211, ал. 1 от АПК, от страна по а.н.д. № 816/ 2019 г. по описа на РС –
Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на
жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:
С оспореното
решението РС – Кърджали е потвърдил НП № 19-1300-000535/ 20.06.2019 г.,
издадено от ВПД Началник- група в сектор „Пътна полиция“, Кърджали към ОДМВР –
Кърджали, с което на А.Р.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № N Iз-2539
на МВР, са отнети 12 точки.
РС – Кърджали е изложил
мотиви, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процесуалните
правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на
атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство № ***, с което е
заснета и записана датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, в резултат на което е изготвено годно веществено доказателствено средство – Снимка № ***/ ***, с което е
констатирано административното нарушение. В оспореното решение са изложени
мотиви, че са налице материалноправните и
процесуалноправните предпоставки за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като той е управлявал автомобила, с който е
извършено нарушението. Правилно на основание чл.189 ал.1 от Закона за
движението по пътищата е съставен акт за установяване на административно
нарушение, а не Електронен фиш по смисъла на ал.4 от посочената разпоредба.
Решението е правилно.
Районният съд е
събрал всички необходими доказателства и е направил законосъобразен извод, че
не са установени съществени нарушения при издаване на АУАН и НП.
В касационната жалба
се твърди, че съдебното решение e неправилно, защото
РС – Кърджали не е съобразил, че съществува разминаване в датата на нарушение,
посочена в АУАН и НП. Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че допуснатото
нарушение не е от категорията на съществените, защото не е ограничило правото
на защита на наказаното лице, нито има за последица лишаване на същото от
възможността да се защити, като упражни правото си на възражение срещу АУАН,
съответно – на жалба против НП. Същественото в настоящия случай е, че
нарушението за скорост е установено с автоматизирана система за контрол тип ARH
CAM S1, която е от вида лазерен скоростомер. Същата е
одобрена, като е издадено Удостоверение № ***/ *** г. на БИМ, така както
изисква разпоредбата на чл.760, ал.1 от Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол. Извършена е и последваща
проверка и е издаден Протокол от проверка № ***/ *** г. със срок на валидност
една година. От този документ се установява, че проверяваният лазерен скоростомер, тип ARH CAM S1, е с фабричен номер ***. От Протокол, рег.№
***/ *** г. на сектор „ПП“ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали се установява, че на
04.04.2019 г. в *** часа, на ул.“***“ (***), посока –
*** към *** е било разположено АТСС ARH CAM S1, с фабричен № ***.
От приложената
снимка, на която е видно МПС се установява, че е извършена от АТСС с № *** на 04.04.2019 г. в 15.40 часа.
При тези
доказателства безспорно е установено, както АТСС, с което е констатирано
нарушението на скорост по ЗДвП, годността на техническото средство, така и
датата, месеца, годината и часа на извършване на нарушението. Поради изложеното
изводът на РС – Кърджали, че разминаването в датата на извършване на
нарушението в АУАН и НП не представлява съществено процесуално нарушение, е
правилен. При безспорни данни за извършено нарушение по ЗДвП, за извършителя и неговата вина,
приложение намира разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Още повече, че съгласно
показанията на актосъставителя, преди връчване на
АУАН снимката от АТСС, приложена на л.12 от а.н.д. № 816/ 2018 г. на РС –
Кърджали, е била показана на касатора в настоящото
производство. С оглед изложеното, неоснователни се явяват доводите за
неправилност на оспореното решение, свеждащи се до несъобразяване от Районния
съд, че в АУАН и НП не е вписан
фабричния номер на АТСС, с която е установено нарушението на ЗДвП, поради което
не може да се установи годността й, както и дали е извършена последваща метрологична проверка, а също и, че не е вписана
в регистъра на одобрените за използване средства за измерване към БИМ съгласно
чл.34 от Закон за измерванията.
При така установената
фактическа обстановка касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение
следва да се остави в сила като правилно.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 329/ 30.09.2019 г., постановено по а.н.д. № 816/ 2019 г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.