Решение по дело №998/2018 на Районен съд - Димитровград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№                    21.11.2018г.            гр. Димитровград

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

 

Секретар Валентина Господинова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 998 по описа за 2018г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл.124 от Гражданско-процесуалния кодекс(ГПК) и с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК.

 

ИЩЦИТЕ - К.Н.Н. и Д.Н.Н. ***, твърдят в депозираната искова молба, че са съсобственици на следния поземлен имот, земеделска земя, находящ се в землището на с.Крепост общ.Димитровград, придобит по наследство от общия им наследодател - Н.К.Н., роден на ***г., починал на 03.08.1971г. в гр.Димитровград: поземлен имот № 39668.161.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Крепост, община Димитровград, находящ се в местността „Желева Чешма”, вид собственост - частна, вид територия - земеделска, с начин на трайно ползване - нива, с площ от 6.204 кв.м., стар номер - 161010, находящ се в землището на с.Крепост, община Димитровград, при граници - съседни поземлени имоти с идентификатори: имот № 39668.161.9 - нива на В.Х.И., имот № 000891 - полски път на Кметство село Крепост - остатъчна, № 39668.161.11 - нива на наследници на Х.К.Н.и имот № 39668.161.12 - нива на наследници на К.Х.К.. 

Собствеността върху този имот била възстановена на наследниците на Н.К.Н. по силата на Решение № 16-27 от 23.03.1998г. на Общинска служба по Земеделие гр.Димитровград, издадено на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ.

Всяка от ищците по настоящото дело, в качеството им на наследници на общия наследодател Н.К.Н., притежавала по 1/2 идеална част от собствеността на този поземлен недвижим имот.

След придобиване на наследството, през периода 2015г. - 2016г., майката на ищците - А. Г.Н., като техен пълномощник, се срещнала лично с частния земеделски производител - Т.М.И.., който обработвал земеделски земи, находящи се в землището на с.Крепост, с когото същата водила преговори за отдаване под наем или аренда на процесната нива. Впоследствие, през м.септември 2016г., въз основа на постигнато съгласие с ЧЗП Т.М.И. за отдаване възмездното ползване на поземления имот, същият изпратил по пощата на ищците в два еднообразни екземпляра подписан от негова страна като наемател договор за отдаване под наем на гореописаната нива за стопанската 2016/2017г., който договор ищците също подписали като наемодатели, но не успели своевременно да върнат екземпляр на наемателя, поради влошеното здравословно състояние на майка им.

През м.май 2018г. ищците, след справка в имотния регистър, установили, че по отношение на процесната нива, въз основа на извършена обстоятелствена проверка, обективирана в Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 190, том ІІ, рег.№ 3472, нот.дело № 335/2017г. на Нотариус Р.В. с район на действие - района на РС - Димитровград, за едноличен собственик на процесната земеделска земя била призната ответницата П.Г.Ш.. В тази връзка посочват, че ответницата няма качеството на наследник на общия за ищците наследодател Н.К.Н. и че същата била изцяло непознато за ищците лице, като тя не била упражнявала каквато и да било явна, несъмнена и постоянна фактическа власт върху нивата, която да е продължила повече от 10 години и която фактическа власт да е била манифестирана пред ищците.

С оглед на така изложеното ищците молят съдът да постанови съдебно решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответницата, че всяка от ищците е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, като на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен цитираният по-горе нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ – П.Г.Ш. ***, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че предявеният иск е недопустим и делото следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес.

Действително с нотариален акт на ответницата било признато правото на собственост по давностно владение върху недвижими имоти, сред които и процесният поземлен имот. След приключване на нотариалното производство и вписване на нотариалния акт, ответницата установила, че в същия са налице грешки, касаещи точната идентификация на имотите, относно номерата, границите и местностите. Грешките били съществени и не можело да се поправят чрез друго нотариално производство за поправяне на грешки. Същите опорочавали изцяло така съставения нотариален акт и засягали права на собственост на трети лица. Ето защо по реда на чл.100 от ЗС ответницата подала писмена декларация с нотариална заверка на подписа за отказ от правото на собственост върху всички посочени в нотариалния акт недвижими имоти, в това число и процесният имот. Същата била вписана в Служба по вписванията към PC - Димитровград на 03.05.2018г., тоест около месец и половина преди вписването на исковата молба от ищците.

На следващо място, ответницата заявява, че не оспорва иска и че не владее описания в исковата молба имот, нито го държи. Никога не била установявала и към датата на завеждане на исковата молба нямала фактическа власт върху него. Нямала и претенции за собственост върху него, нито препятствала достъпа на ищците до имота.

Заявява, че не е дала повод за завеждане на делото и моли разноските да останат така, както са направени от страните.

 

     Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

     С Решение № 16-27/23.03.1998г. на Поземлена комисия – гр.Димитровград е възстановено правото на собственост съгласно плана за земеразделяне на с.Крепост на наследниците на Н.К.Н., бивш жител на с.Черногорово, върху нива от 6.204 дка, четвърта категория, находяща се в м.“Желева чешма“, имот № 161010 по плана за земеразделяне на селото. На 01.06.1998г. синът на Н.К.Н. – К.Н.К., е въведен във владение на имота.

     Видно от Удостоверение за наследници изх.№ 26/07.06.2018г., издадено от Кметство – с.Черногорово, общ.Димитровград, е, че Н.К.Н. е починал на 03.08.1971г. и оставил за свои законни наследници съпругата си Добра Н. и сина си К.Н.К.. Същите са починали съответно на 17.05.1984г. и 18.09.2003г. Установен бе и фактът, че К.К. е имал син - Н.К.Н., починал преди него - на 21.05.1999г., като по право на заместване неговите наследници се явяват и законни наследници на общия наследодател Н.К.Н., а именно ищците К.Н.Н. и Д.Н.Н. – П..

     С Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 190, том II, рег.3472, нот.дело № 335/2017г. на нотариус Р.В. – рег.№ 398 по регистъра на нотариалната камара, отв.П.Г.Ш. е призната за собственик по наследство и давностно владение повече от десет години на единадесет недвижими имота, сред които и процесният поземлен имот.

     Видно от Скица на поземлен имот № 15-433913/28.06.2018г., издадена от СГКК – гр.Хасково, е, че съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-600/31.10.2017г. на изп.директор на АГКК, имотът е с идентификатор 39668.161.10, находящ се в местността „Желева Чешма, с площ от 6 204 кв.м.

    

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Предмет на производството по делото е установяване правото на собственост върху поземлен имот с кадастрален идентификатор № 39668.161.10 съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Крепост, община Димитровград, по отношение на който имот ищците твърдят, че са съсобственици на посочените в исковата молба идеални части от същия.

Предявеният положителен установителен иск за собственост следва да се приеме за допустим(с оглед  на изрично дадените указания с Тълкувателно Решение № 8/2012г. на ВКС, според което в съответствие  с  принципа  на  диспозитивното  начало  в  гражданския процес, от волята на ищеца зависи да прецени от какъв вид и в какъв обем защита  на  засегнатото  си  материално  право  има  нужда  при възникналия правен спор, като правен  интерес от  предявяване  на  установителен  иск  за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право), поради което следва да бъде обсъдена неговата основателност.

В тази връзка от събраните по делото доказателства безспорно бе установено, че процесният недвижим имот е възстановен през 1998г. на наследниците на К.Н.К., като към онзи момент негов наследник е бил синът му К.Н.К.. След смъртта на К.К. през 2003г. по силата на наследственото правоприемство и по право на заместване(предвид смъртта на сина на К.К. – Н.Н.през 1999г.) имотът е станал съсобствен при равни идеални части между неговите внучки в лицето на ищците по делото.

Безспорно бе установен и фактът, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост по отношение на процесния недвижим имот, без да са били налице изискуемите от закона елементи на придобивната давност, а именно: владение - фактическо упражняване на съдържанието на вещното право, което се желае да се придобие, и давностен срок - изтичане на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право.

     Защитната позиция на ответницата е съсредоточена върху факта, че след съставянето на констативния нотариален акт, същата е заявила отказ от правото на собственост върху имота, който й отказ обаче съдът намира за недействителен. В тази връзка следва да се има предвид, че отказът от право на собственост представлява едностранно изрично волеизявление на собственика, с което той недвусмислено изразява своето желание занапред да не владее, да не ползва и да не се разпорежда с индивидуално определена вещ. Отказът от право на  собственост върху недвижим имот е изричен формален акт, облечен в писмена форма с нотариална заверка на подписа, който акт подлежи на вписване в имотния регистър. В случая обаче, макар и формалните предпоставки на закона да са налице, не може да се говори за надлежен отказ от право на собственост, тъй като може да се откаже от едно свое право само този, който го притежава, а в настоящия случай ответницата не е и никога не е била собственик на имота.

Ето защо предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на по 1/2 идеална част от процесния недвижим имот следва да бъде изцяло уважен.

С оглед направеното искане с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 190, том II, рег.3472, нот.дело № 335/2017г. на нотариус Р.В. – рег.№ 398 по регистъра на нотариалната камара, съдът приема, че искането е основателно и същото следва да бъде уважено, като бъде отменен посоченият нотариален акт в частта по отношение на собствения на ищците недвижим имот.

С оглед изхода на производството ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от същите разноски във връзка с производството, а именно сумата от 500 лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение, като в тази връзка и с оглед гореизложените доводи по отношение на недействителния отказ от право на собственост, съдът приема за неоснователни доводите на ответницата, че не е дала повод за завеждане на делото.

 

     Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И  :

 

    

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Г.Ш. с ЕГН : ********** ***, че К.Н.Н. с ЕГН : ********** ***, ж.к.Изток, ул.“Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.4 е собственик на 1/2(една втора) идеална част, и Д.Н.Н. – П. с ЕГН: ********** ***, п.к.1756, ж.к.Дървеница, бл.19, ет.7, ап.59 е собственик на 1/2(една втора) идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 39668.161.10 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Крепост, община Димитровград, одобрени със Заповед РД-18-600/31.10.2017г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „Желева Чешма”, с площ от 6 204 кв.м., номер по предходен план: 161010, находящ се в землището на с.Крепост, община Димитровград. 

 

ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 190, том II, рег.3472, нот.дело № 335/2017г. на нотариус Р.В. – рег.№ 398 по регистъра на нотариалната камара в частта, с която П.Г.Ш. с ЕГН : ********** ***, е призната за собственик на следния недвижим имот: нива с площ от 6.204 дка, четвърта категория, в м.“Желева чешма“, представляваща имот № 161010, парцел 10 от масив 161 по плана за земеразделяне на с.Крепост, общ.Димитровград, който имот съгласно данните на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Крепост, община Димитровград, одобрени със Заповед РД-18-600/31.10.2017г. на ИД на АГКК, представлява поземлен имот с идентификатор № 39668.161.10. 

 

ОСЪЖДА П.Г.Ш. с ЕГН : ********** ***, да заплати на К.Н.Н. с ЕГН : ********** ***, ж.к.Изток, ул.“Райко Алексиев“ № 3, ет.2, ап.4 и Д.Н.Н. – П. с ЕГН: ********** ***, п.к.1756, ж.к.Дървеница бл.19, ет.7, ап.59, сумата от 500 лв.(петстотин лева) – разноски по делото.

 

     Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН   СЪДИЯ: