Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 19.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание
на първи февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретар Румяна Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Луканов въззивно гр. дело № 3352 по описа за 2020г. на Софийски градски
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Т.Е.В.,
действаща като майка и законна представителка на малолетната Е.Н.Г. срещу решение
№ 274000 от 13.11.2019г. по гр. дело № 19844/2019 г. на Софийски районен съд, III
ГО, 91 състав, поправено с решение № 11307 от 14.01.2020 година. Решението се
обжалва в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 150 от СК за
присъждане на месечна издръжка за детето за разликата над 180 лева до 350 лева.
В жалбата се излагат твърдения, че решението в обжалваната част е неправилно,
като постановено при с материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Изложени са подробни съображения.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез
представителя си по пълномощие – адв. А. М. М. от САК, поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови доказателства. Претендира
разноски пред въззивната инстанция и представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Н.Д.Г., чрез адвокат Д.Д.К. от САК, в
който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Иска съдът да се произнесе с
решение, с което да остави в сила като правилно и законосъобразно решението на
първата инстанция и да се отхвърли изцяло въззивната жалба. Сочи доказателства.
Претендира разноски за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
С определение от открито съдебно заседание
въззивният състав е върнал въззивната жалба на малолетната Е.Н.Г., действаща
чрез своята майка Т.Е.В., срещу решение № 274000 от 13.11.2019 година, постановено
по гр. дело № 19844/2019 година на СРС, ІІІ ГО, 91 състав, поправено с решение
№ 11307 от 14.01.2020 година в частта, с която се обжалва завишения размер на
месечната издръжка от 100 лева на 180 лева, като недопустима поради липсата на
правен интерес. Определението е влязло в сила, като необжалвано от страните.
Във въззивното производство са събрани нови
доказателства за нововъзникнали обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите
на родителите на малолетната ищца.
Софийски градски съд, като обсъди събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна
следното:
С решението по гр. дело № 19844/2019 г. на Софийски
районен съд, III ГО, 91 състав, поправено с № 11307 от 14.01.2020 година съдът
се е произнесъл по иск с правна квалификация чл. 150 от ГПК, като е изменил размера
на месечната издръжка, определена с решение по гр. дело № 14872/2012г. на СРС,
91 състав, в полза на Е.Н.Г., чрез нейната майка и законен представител Т.Е.В.,
като я е завишил от 100 лева на 180 лева месечно, считано от 05.04.2019г. до
настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката,
като е отхвърлил исковата претенция за месечна издръжка в останалата част и до
пълния предявен размер от 350 лева, като неоснователна. За да постанови
решението си в обжалваната част районният съд е приел, че ответникът Н.Д.Г. е признал
иска само до размера от 180 лева, като не е констатирал особени и/или
специфични нужди на детето Е..
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, в частта в
която производството не е прекратено, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За
въззивното производство държавна такса не се дължи от въззивника на основание
чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната
жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които
регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в
обжалваната част е допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а
съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
При определяне размера на дължимата месечна
издръжка съдът се съобразява с нуждите на детето и с възможностите на
задължения родител. Това са двете кумулативни изисквания от които съдът следва
да формира изводите си по основателността на иска.
Доходите на двамата родители са базата за
установяване на финансовите възможности на родителите да участват в издръжката
на детето си, т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия
смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред
първата съдебна инстанция са приети писмени доказателства за брутния доход на майката
на ищцата, който е в общ размер от 15 669.35 лева за периода от м. 02.2018г. до
м.01.2019г., а от събраните пред въззивната инстанция доказателства се
установява, че нетния доход на майката за периода от м. 11. 2019г. до м.
10.2020г. е в общ размер от 11 497.78 лева.
За доходите на ответника за времето след завеждане
на исковата молба, вкл. периода от 01.02.2020г. до 31.01.2021г. е представена
декларация от Н.Д.Г., неоспорена от въззивницата. От същата се установява, че
доходът на ответника е в общ размер на 10 000 лв. (лист 37 от делото).
Страните не спорят, че малолетната ищца Е.Н.Г.
е ученичка в редовна форма на обучение.
При представените във въззивното производство
и неоспорени писмени доказателства за доходите на родителите на ищцата, въззивният
съд приема, че и двамата са здрави и в трудоспособна възраст, както и не
доказаха основателна причина за невъзможност да реализират доходи в размер поне
на средната работна заплата за гр. София (за бащата - включително и ако е
необходимо да смени работата си или да работи на повече работни места в
страната или чужбина), съдът приема средната за столицата работна заплата.
Съдът съобрази и обстоятелството, че задължението на бащата да заплаща издръжка
на малолетното си дете е безусловно.
Детето Е.Н.Г. е родено на *** г., т.е. то е
навършило 13 години и 8 месеца (към датата 01.02.2021г.), поради което се
нуждае от средства за съществуване, образование, спорт и социално-културно
развитие, които не могат да се покрият с присъдената от районния съд месечна издръжка
от 180 лева.
Следва да се отбележи, че определеният от
първостепенния съд размер на издръжката, към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, е малко по-голям от посочения в чл.
142, ал. 2 от СК минимален размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 650
лева, т.е. минималният размер на издръжката за детето е 162.50 лева).
Ръководейки се от законните критерии,
настоящата въззивна инстанция счита, че за издръжката на детето Е. са
необходими месечно общо около 450 лв. - съобразявайки изискването с издръжката
да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако родителите
живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се
полагат от майката, съотношението на материалните възможности на двамата
родители, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му,
т.е. сума в размер на 250 лв. месечно. Съдът следва да увеличи месечната издръжка
до сумата от 250 лева. Не се събраха доказателства от които да се обоснове
извод, че въззиваемият има финансови възможности да заплаща издръжка за детето в
пълния претендиран размер от 350 лева.
С оглед изложеното, решението на Софийския
районен съд следва да се отмени решението в обжалваната част до сумата от 250
лева, като въззиваемият се осъди да заплаща на детето Е.Н.Г. издръжка от още 70
лева. Съдът присъжда месечната издръжката от 250 лева, считано от 05.04.2019 г.
с оглед искането на ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната
лихва за забава върху месечната издръжка. За останалата част за разликата от
250 до 350 лева, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
Върху присъдената от настоящата инстанция
издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 100.80 лева по сметка на
СГС, а на въззивницата следва да се присъдят и разноските пред настоящата
инстанция съразмерно на уважената част от иска във въззивното производство.
От законната представителка и майка на
въззивницата са представени доказателства за реално заплатени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 300 лева, съгласно списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за реалното им извършване (лист 24 и лист 42 от делото). По
изложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъжда вззиваемата
страна да заплати на въззивницата сумата от 39.67 лева – разноски съразмерно с
уважената част от иска.
Въззиваемата страна претендира разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лева. Такива не се следват на въззиваемата
страна, тъй като не е доказано реалното извършване на разхода от 300 лева.
Видно от отразеното в бланковия договор за правна защита и съдействие серия А,
№ 0316526 от 08.07.2020г. (лист 32 от въззивното дело) адвокатският хонорар е
само договорен, но не и заплатен, а съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за извършеното плащане по банков път, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). В настоящия случай
посочените условия не са изпълнени, защото в договора е попълнена само графата
„договорено възнаграждение“, а не и графата, отнасяща се до начина на заплащането на
възнаграждението.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Гражданско отделение, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 274000 от 13.11.2019 година, постановено по гр. дело № 19844/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, поправено с решение № 11307 от 14.01.2020 година в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Е.Н.Г., ЕГН ********** за разликата над 180 лева до 250 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете Е.Н.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.Е.В., ЕГН **********, още 70 (седемдесет) лева месечна издръжка (общо 250 лева), считано от 05.04.2019г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 274000 от 13.11.2019 година, постановено по гр. дело № 19844/2019 година на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 91 състав, поправено с решение № 11307 от 14.01.2020 година, в останалата обжалвана част, с която е отхвърлен иска по чл. 150 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето Е.Н.Г., ЕГН ********** за разликата над 250 лева до 350 лева.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Е.Н.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Т.Е.В., ЕГН **********, сумата от 39.67 (тридесет и девет лева шестдесет и седем стотинки) лева – разноски по въззивно гр. дело № 3352/2020 г. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
ОСЪЖДА Н.Д.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, сумата от 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева – държавна такса по въззивно гр. дело № 3352/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Д.Г., ЕГН ********** за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 3352/2020г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.