№ 1263
гр. Б., 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120204390 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. Д. Д.
ЕГН:**********, с посочен адрес: *************, против Наказателно постановление № 23-0769-
002108 от 04.10.2023 г. издадено от Н.г. в ОДМВР -Б., сектор "П.п." Б., с което на жалбоподателя
са му наложени: 1 административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец на основание на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно наказание "глоба" в размер на 200
лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата е заявено несъгласие с описаната и възприета в наказателното постановление
фактическа обстановка, като се излагат под формата на контрааргументи фактически твърдения
относно точния развой и механизъм на възникнало ПТП, а именно: че жалбоподателят не е
предизвикал виновно ПТП, а управляващият л.а. „М.“ **** „съвсем леко се е докоснал до задната
част“на управлявания от жалбоподател л.а. „Ф.П.“,че жалбоподателят след съприкосновението
между двата автомобила е предприел движение, като незабавно е потърсил съдействие на органите
на С-р „П.п.“ и по повод обаждане на длъжностно лице на С-р„П.п.“ се е върнал
местопроизшествието доброволно.В допълнение твърди,че е инвалид, социално слаб и моли съда
да вземе под внимание възраженията му и да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява,че желае да се
отмени процесното НП като незаконосъобразно и неправилно.Твърди,че има влошен здравословен
статус и призната от ТЕЛК трайна неработоспособност. Представя писмено становище, в което се
заявяват съждения за процесуална опороченост на процедурата по установяване на нарушението и
съставяне на АУАН в хипотезата на чл.40,ал.3 ЗАНН, както и нарушения, свеждащи се в
присъствието на един свидетел при съставяне на АУАН.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, се представлява от гл.юрк.Ж., която
поддържа изложената в писменото си становище, аргументация относно безспорна установеност и
несъмнена доказаност на визираните в НП нарушения, за липса на допуснати в административно-
наказателното производство съществени процесуални нарушения и правилно приложение на
материалния закон. Изрично заявява,че не претендира разноски.
След индивидуален анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства,и оценката им
в тяхната взаимна връзка и взаимообусловеност и предвид становищата на страните съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
1
Жалбоподателят Н. Д. Д. е правоспособен водач на МПС за категория "В, М“.
Към месец май 2023 г., той управлявал собствения си лек автомобил- „Ф.П.“ с рег.№********.
На 27.05.2023 г., около 15: 25 ч. Н. Д. Д. управлявал горепосочения автомобил, в гр.Б., по ул. „Т.“
до №**,в посока бул. „С.С.“, като не съобразил поведението си с пътен знак Ж15, навлязъл
частично в съседна за него лява пътна лента, не пропуснал правомерно движещия се по нея л.а.
„М. ***, с рег.№******** и като го ударил допуснал ПТП. Н. Д. не изпълнил и задължението си да
спре, за да установи, какви са последиците от произшествието.
От съставения протокол за ПТП № 1739184 от 27.05.2022 г., изготвен от служители на сектор
„ПП“ при ОД МВР-Б. при оглед на местопроизшествието, се установило, че видимите щети по
отношение на претърпелия имуществена повреда автомобил „М.“ с рег. № ******** засягат
предна броня вдясно и десен калник, а видимите материални щети върху управлявания от
жалбоподателя автомобил са концентрирани в задна лява врата и заден ляв калник.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл.№*********** г., в който били пресъздадени
гореописаните фактически параметри относими към механизма и съставомерността на
допуснатите от жалбоподателя нарушения, които актосъставителят квалифицирал, съотнасяйки ги
към материалноправните разпоредби на чл.25, ал.1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на въззивника, като последният отказал да го подпише, което било удостоверено с
подписа на св.Т.Н..
Наказващият орган изцяло възприел обосноваността на извършените фактически и правни
констатации на актосъставителя и при цялостно словесно единство в описателната
обстоятелствена част на НП касателно фактическото съдържание на допуснатите нарушения и с
идентични изводи по приложимия материален закон, впоследствие издал срещу въззивника
атакуваното НП, с което му били наложени: административно наказание "глоба" в размер на 100
лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец на основание на основание чл.
175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 2. административно наказание
"глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 11.10.2023 г.
Събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства съдът кредитира като обективен
източник на информация с доказателствено значение, който предоставя достоверен и качествен в
процесуален аспект ориентир за изграждане на надеждни изводи относно фактите с правно
значение. Тази преценка произтича от произхода и характера на представените чрез показанията
на контролните длъжностни лица информация, която е придобита чрез непосредствени
наблюдения в служебно качество на актосъставителя и свидетеля Д. А. относно механизма на
ПТП, относно виновното поведение на жалбоподателя и последващото му поведение, свързано с
напускане на местопроизшествието. Тези показания съдът цени предвид тяхната пълнота, точност
и логическа завършеност, както и предвид пълното им съответствие с останалите писмени
доказателства и с фактическите констатации на съда при проведения оглед на оптичен носител,
изготвен като приложение към протокол за ПТП № 1739184 от 27.05.2022 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно свидетелски показания на актосъставителя К. М., св.Д. А.,
писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, справки за нарушител/водач, протокол за
ПТП, фактическите констатации направени от настоящата инстанция при проведения оглед на CD-
R, - л.9 и др. които съдът кредитира изцяло като еднопосочна, непротиворечива, съгласувана по
информационно-съдържателните си страни доказателствена основа.
Видно от писмо вх.№43641/21.11.2023 г. на зам.кмет „Строителство,инвестиции и регионално
развитие“ на Община Б., и приложената към него скица- на конкретно локализираното в АУАН и
НП местопроизшествие- ул. „Т. в посока бул. „С.С.“ е налице действащ знак Ж15
Фактическата версия във въззивната жалба, не включва контрааргументативно направление,
насочено към цялостно и пълно опровергаване на съставомерната фактология, описана в АУАН и
НП относно възникналото съприкосновение между двата автомобила, управлявания от
жалбоподателя с рег. * ***** ** и л.а. „М. ***, с рег.№******** на посочените дата и място.
Жалбоподателят отрича основанията за правно третиране на този инцидент като ПТП предвид
„лекото докосване“ между процесните МПС според лексиката използвана в жалбата и с оглед
несъставомерността на вмененото му нарушение по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП предвид доброволното
2
му връщане на месторпроизшествие и оказаното съдействие при установяване на последиците от
ПТП.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок на 13.10.2023 г. видно от входящия печат на
ОДМВР, Сектор "ПП", като НП е връчено на жалбоподателя на 11.10.2023 г./ от надлежна страна –
ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване
на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
твърдените нарушения. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Н.г. в ОДМВР Б., Сектор "ПП" Б.,
съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН също е съставен от материално и териториално компетентен орган – младши
автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно т.1.3.2 от същата заповед. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При
цялостната проверка на формалните характеристики на НП и АУАН, настоящият съдебен състав
не констатира компрометиращо процесуалната им законосъобразност отклонение от
задължителните реквизитни характеристики, предписани към съдържанието им съответно в чл. 42
от ЗАНН и чл.57 ЗАНН. При описание на нарушенията се съдържа нужната фактическа
детайлизация, изпълняваща критериите за пълнота, яснота и изчерпателност на основните
характеристики - датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са
извършени нарушенията, с конкретно структуриране на фактите относно отделно проявените
форми на неправомерно поведение/в директна причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
действията,свързани с неизпълнение на задължението за оставане на местопроизшествието с цел
установяване на последиците от произшествието. Законосъобразно и в закономерна връзка с
фактическата страна на изяснените и доказани нарушения са индивидуализирани нарушените
законови разпоредби на чл.25, ал.1 ЗДвП и на чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП и кореспондиращите на тях
санкционни състави на чл.179,ал.2, вр. чл.179,ал.1,т.5 ЗДвП и чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. В контекста на горните съображения
съдът прецени, че противно на мнението в писменото становище при издаването на НП и
съставяне на АУАН не са допуснати компрометиращи по своя ефект процесуални нарушения на
административно производствените правила. Неприсъствието на двама свидетели при съставяне на
АУАН в констатната практика на касационната инстанция се интерпретира винаги и само като
пропуск с формален характер, който не влияе върху правото на защита, защото не ограничава
възможността жалбоподателят да разбере естеството и характера на предявеното му
административно нарушение. Правно несъстоятелни са възраженията за неправилно приложение
на чл.40,ал.3 ЗАНН. В случая характерът и начинът на осъществяване на нарушенията по
чл.25,ал.1 ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП обосновават несъвместимост или поне незадължителност в
преобладаващото своеобразие на случаите на присъствие на контролни длъжностни лица по време
на изпълнението им. Именно последиците на нарушенията се установяват от компетентните
органи С-р „ПП“, и в случая е спазен редът за установяване на нарушенията по чл.40,ал.1 ЗАНН.
В сферата на дължимия анализ по приложимия материален закон:
По пункт първи от НП: 1. наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на
основание чл.179,ал.2, вр. чл.179,ал.1,т.5 ЗДвП, за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Нормата на чл.25, ал.1 ЗДвП въвежда общо правило за поведение към водачите на ППС, според
което водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
3
движение. По делото се установява по несъмнен начин съставомерността на нарушението по чл.
25, ал. 1 от ЗДвП. Обстоятелствата относно конкретно установената и детайлно очертана по своя
механизъм форма, с която е осъществено изпълнителното деяние на нарушението, едностранното
каузално отношение между поведението на жалбоподателя и предизвиканото ПТП, който
неправомерно се отклонил наляво в съседна за него лява пътна лента, без да пропусне движещия
се в нея л. а. „М. ***, с рег.№******** и без да се е убедил преди започване на маневрата, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, в т.ч. като прецени положението на пострадалия
автомобил, скоростта и посоката на движение, се извежда от доказателствата по делото. Значим
доказателствен принос в това отношение има протокол за ПТП № 1739184/27.05.2023 г. в който е
констатирана неправомерната смяна на траекторията на движение на л.а., управляван от
жалбоподателя, чрез навлизане в съседна лява пътна лента без спазване на императивните
изисквания на чл.25, ал.1 ЗДвП, което поведение несъмнено се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилото автопроизшествие, предвид правомерния характер на движението на
пострадалия л. а. „М. *** с рег.№******** в отредената му пътна лента,както и предвид
ситуационните характеристики на пътната обстановка, в която двата автомобила са осъществявали
движението си. Поведението на жалбоподателя се извежда и опосредствано от заложените в
констативния протокол данни за точната локализация на причинените имуществени вреди по двете
ППС- по л.а. „Ф.П.“, собственост на водача нарушител-задна лява врата и заден ляв калник, а по
пострадалия автомобил „М. ***, с рег.№********- предна броня вдясно и десен калник. Ето защо
съдът прие, че механизмът на настъпване на ПТП е безспорно установен и същото е настъпило вследствие на
поведението на санкционираното лице, - Н. Д. не е съобразил поведението си при предприемане на маневра по навлизане в
лява пътна лента с пътен знак Ж15 и не е пропуснал движещия се в нея л.а. „М. ***, в резултат на което е реализирал
ПТП с материални щети. Съприкосновението на двата автомобила, управлявания от въззивника и
засегнатия автомобил не се оспорва от жалбоподателя, а се установява по непротиворечив начин
от свидетелските показания на разпитаните контролни длъжностни лица. Поради горното за съда е
несъмнено доказано, че описаното в обстоятелствената част на НП нарушение на чл.25,ал.1 ЗДвП е
осъществено от въззивника.
По пункт 2. За съставомерността на деянието по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е необходимо от
неизпълнение от водача на задълженията му по чл. 123 от ЗДвП, като участник в
пътнотранспортно произшествие. От субективна страна това неизпълнение следва да се дължи на
съзнателно поведение на субекта на нарушението. В случая съставомерните признаци на това
нарушение са налице. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Според
дефиницията, дадена с нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, "пътнотранспортно произшествие" е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало
нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар
или други материални щети. В случая правно ирелевантна е личната интерпретация на водача Д.,
дали извършеното от него виновно нарушение в причинна връзка с настъпилото
автопроизшествие, съставлява ПТП, предвид собственото му оценъчно виждане за липса или
незначителен размер на настъпилите вреди по превозните средства. Всъщност, самото
съприкосновение между двата автомобила не се оспорва от страна на водача Д. още с
първоначалната жалба. Всяка повреда върху субстанцията и механизмите на превозното средство
попада в обсега на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, а установените по делото факти,оставащи стабилни на
база протокола за ПТП, илюстрират действителния обем и характеристики на причинените
увреждания на л. а. „М. *** с рег.№********. Налице е допуснато нарушение на правилата за
движение по пътищата, като е предприета маневра, свързана с отклонение в съседна лява пътна
лента, без пропускане на движещ се в нея правомерно автомобил, и пряка причинно-следствена
връзка настъпил удар между превозните средства,, в резултат на който са причинени
имуществени вреди по двата автомобила.На следващо място, от свидетелските показания, се
установява, че жалбоподателят Д., при настъпване на ПТП, не е спазил задълженията си по ЗДвП
като участник в произшествието, като непосредствено след това е напуснал същото и не е
уведомил контролните органи на МВР в нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Жалбоподателят
е бил установен допълнително от контролните длъжностни лица и впоследствие се е върнал на
мястото на нарушението, като собственият му автомобил е бил с описани и фиксирани в протокол
за ПТП № 1739184/27.05.2023 г. щети - задна лява врата и заден ляв калник. Това, че се е отзовал
веднага и не се е укривал не води до извод на липса на осъществено деяние по напускане на ПТП./
4
в този см. виж Решение № 842 от 24.06.2022 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. № 669/2022 г./
Предвид и фактическите твърдения в жалбата за действително допуснато съприкосновение между
двата автомобила,за ескалация на ситуацията и обмяна на реплики с водача на л. а. „М. ***, с рег.
№******** за съда остава извън всяко съмнение, че водачът е съзнавал за настъпилото
произшествие и непосредствено след неговото настъпване го е напуснал, без да спре и да установи
какви са последиците, каквото задължение е предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В обсега на дължимата проверка за справедливо и балансирано индивидуализиране на
съответстващите административни наказания, при съобразяване на диапазона на размера на
наказанието в санкционната част на приложимата административно-наказателна разпоредба на чл.
175, ал. 1, т.5 от ЗДвП и с общите правила за определяне на наказанието по чл. 27 от ЗАНН и чл.
12 от ЗАНН, съдът констатира, че АНО не е изложил никакви мотиви по отношение на
индивидуализация на наложеното административно наказание глоба за нарушението по
чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП. За конкретното нарушение, в чл. 175, ал. 1, т.5 от ЗДвП, са предвидени две
кумулативни административни наказания: лишаване от право за управление на МПС от 1 до 6м. и
глоба от 50 лв. до 200 лв. Наказанието „глоба“ в случая не е индивидуализирано от наказващия
орган в минималния посочен в закона размер,а е определен размер на наказанието глоба 100 лв.
при пълна липса на мотивираност в изследване съотношението на относителната тежест на
комплекса смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Съгласно нормата на чл. 27 от
ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите на този закон в
границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на
наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя. Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства, намира, че наказанието
"глоба" следва да се редуцира до законовия минимум от 50 лева, което би било ориентирано с по-
висока степен на ефективност към постижимостта на корективната цел на чл.12 ЗАНН –да се
предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. По отношение на наказанието глоба
в размер на 200 лв. за нарушението на чл.25,ал.1 ЗДвП, следва да се отбележи, че в относимата
санкционна разпоредба на чл.179,ал.2, вр.ал.1,т.5 ЗДвП това административно наказание е във
фиксиран размер, респ. не подлежи на съдебна корекция.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните
от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушениято респ.
липсата на такава. Конкретните нарушения, за които е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, са свързани с реално увреждане на обществените отношения, охраняващи
безаварийното и безопасно осъществяване на Т.та дейност, като са довели до причиняване на
материални щети в транспорта, свързани са и със създаване на реална опасност за другите
участници в движението. Демонстрирана е недобросъвестност и незачитане на установения
ред,изискващ активно подпомагане на полицейските служители при установяване на вредите след
ПТП. С оглед на тези обстоятелства е изключена възможността за третирането на случая като
маловажен на плоскостта на чл. 28 от ЗАНН . Нещо повече, ЗДвП в настоящата си редакция - чл.
189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) предвижда, че за нарушенията по този
закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за административните нарушения и наказания, която
забрана е непреодолима в контекста на относително високата обществена опасност коменитрана с
обективните характеристики на нарушенията по чл.25,ал.1 ЗДвП и чл.123,ал.1,т.1 ЗДвП.
В случая предвид заявеното изрично становище от представителя на наказващия орган,че не
претендира разноски, такива не следва да се присъждат.
С тези мотиви на осн. чл.63,ал.2, т.4 вр.ал.1 ЗАНН, БРС
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-002108 от 04.10.2023 г. издадено от Н.г. в
ОДМВР -Б., сектор "П.п." Б., с което на Н. Д. Д. ЕГН:**********,за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание - глоба в размер на 100 лв.,
5
като ОПРЕДЕЛЯ размер на наложеното наказание „ глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева.
ПОТВЪРЖДАВА № 23-0769-002108 от 04.10.2023 г. издадено от Н.г. в ОДМВР -Б., сектор "П.п."
Б. в ОСТАНАЛАТА му ЧАСТ,с която на Н. Д. Д. ЕГН:********** за нарушение по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от Закона за движение по пътищата, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец“, както и за нарушение на
чл.25, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6