Решение по дело №600/2013 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1500
Дата: 17 август 2016 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Десислава Пенчева Добрева
Дело: 20131100900600
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 17.08.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-17 състав в публично заседание на десети  февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

 

при участие на секретаря К.И., като разгледа докладваното от съдия Д. Добрева т. д. № 600/2013 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Ищецът В.Ц.А. е предявил обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 74 TЗ.

           

            Ищецът В.Ц.А. твърди, че е съдружник в ответното дружество „Т.К.“ ООД. На 01.02.2013 г. е проведено Общо събрание на съдружниците, на което са взети следните решения :

- изключен е В.Ц.А. като съдружник;

- гласувани са промени в капитала на дружеството;

- гласувано е изменение в дружествения договор;

- изплащане стойността на дружествения дял.

Взетите на ОС решения са  незаконосъобразни поради следните съображения :

- предупреждението за изключване от 03.01.2013 г. е връчено от лице, което няма компетентност да предявява предупреждение за изключване, а именно Явор Андреев;

- ищецът не е извършил нарушения, заради които да бъде изключен  :

1. прехвърлил е дяловете си в „Я.Т.“ ЕООД и към датата на процесното събрание не е нито съдружник, нито управител в това дружество

2. получил е правомерно възнаграждения за дейността си като управител

3. не е отговорен за дела, инициирани срещу неговата майка

4. по въпроса за изключването на ищеца има постановено влязло в сила съдебно решение

5. не дължи сума в размер на 118 748, 08 лв., тъй като във връзка с извършена продажба на право на строеж суми от купувачи не са постъпвали предварително

- в предупреждението за изключване не са посочени конкретни бездействия, нито какви действия се очакват от ищеца, за да коригира поведението си.

 - решенията за изменение на капитала, дружествения договор и изплащане на дела са взети при липса на изискуемите се мнозинства, тъй като ищецът не е гласувал.

При изложените в исковата молба твърдения е направено искане за отмяна на  решенията поради тяхната незаконосъобразност. Претендира се присъждане на разноски.

            Ответникът „Т.К.“ ООД, депозира отговор, в който заявява, че исковата молба е нередовна, евентуално, че исковете са неоснователни, тъй като е спазена процедурата по изключването на ищеца. Общото събрание е редовно проведено при спазване изискванията на закона. Моли да бъдат отхвърлени исковете и да се присъдят направените в производството по делото разноски.

            В допълнителната искова молба ищецът поддържа твърденията, направени в първоначалната такава.

            В допълнителния отговор се излагат съображения в подкрепа на първоначалния такъв.

            Съдът, като взе в предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, установи следните факти, въз основа на които формира своите изводи :

             При извършена от съда проверка се установява, че исковата молба е подадена в срока по чл. 74, ал. 2 ТЗ, поради което исковете са допустими.

Не се спори по делото, че на 01.02.2013 г. е проведено ОС, на които са взети посочените в исковата молба решения.

Не се спори, че към 01.02.2013 г. ищецът е бил съдружник в „Т.К.“ ООД.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика /решение № 128/19.11.2009 г. по т. д. № 269/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, че за да бъде допустим иск с правно основание чл. 74 ТЗ, то ищецът следва да е съдружник към момента на вземане на атакуваното решение. Това обстоятелство в случая не е налице по отношение на решенията за промяна на капитала, промяна в дружествения договор и изплащане дружествения дял на А., тъй като преди да бъдат приети ищецът е бил изключен като съдружник. Решението за изключване на  А. е породило правните си последици вътре в корпоративната общност с приемането му, т. е. веднага, поради което  А., като изгубил качеството съдружник не може да атакува последващи решения на дружеството. В противен случай ще се стигне до хипотеза, при която изключен съдружник, който е атакувал решението си за изключване, може да атакува и последващи решения на дружеството като висящността на първото производство по чл. 74 ТЗ ще „поддържа” неговото членствено правоотношение, респективно наличието на интерес. Не това е смисълът на закона.

В случай, че изключването на А. бъде отменено, то последиците на решението ще настъпят занапред, тъй като същото има конститутивно действие. Конститутивното действие винаги настъпва занапред, освен, ако в закон не е предвидено друго. В случая разпоредбата на чл. 74 ТЗ не предвижда отклонение от общия принцип, поради което следва да се приеме, че при евентуална отмяна на решението за изключване  А. ще възстанови членствените си права, но докато това не се случи, за дружеството той е престанал да бъде съдружник. Следователно няма право да атакува последващи решения на това дружество. В този смисъл определение по гр. д. № 1269/2013 г.

С определение от 30.01.2014 г. настоящият състав на съда е върнал исковата молба в частта, касаеща посочените по – горе претенции, но с определение на САС от 29.04.2014 г. определението на СГС е отменено, поради което последният съд дължи произнасяне по същество. То не би могло да бъде друго, освен за отхвърляне на претенциите. Настоящото производство по никакъв начин не ще попречи на останалите съдружници, при формирана от тях воля, да приемат за съдружник трето лице на мястото на А., или да преобразуват дружеството в АД, или да вземат друго решение, считайки законосъобразно, че последиците на атакуваното в настоящото производство решение за изключване са се породили с приемането му.  Пътят за защита на А. не е да води недопустими искове, а да претендира защита от съда чрез интервениране по партидата на дружеството в  ТР при направени от останалите съдружници искания за вписване на последващи обстоятелства.

Първото, заявено основание за незаконосъобразност – връчване на предупреждение за изключване от нелегитимирано лице - е неоснователно. Видно от текста на предупреждението, представляващо лист 34, 35 и 36 от делото лицето Явор Андреев се явява пълномощник на съдружника Ц.И.А.. Отделно от това, предупреждението изхожда и от съдружника Л.Ц.Б.. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ, вр. с чл. 123 ТЗ всеки съдружник има право да предяви предупреждение за изключване спрямо друг съдружник, ако счита, че последният не изпълнява своите задължения към дружеството. Не съставлява нарушение и обстоятелството, че с един документ ищецът е предупреден за изключване и поканен да се яви на заседание на ОС. Задължителната практика, формирана по приложението на чл. 126, ал. 3 ТЗ, приема, че, за да е законосъобразно решението за изключване,  е достатъчно съдружникът реално да получи предупреждението и поканата и да му е дадено достатъчно време, за да коригира поведението си и да се подготви за събранието. В случая нае А. е предоставен достатъчен срок, начиная от 04.01.2013 г. до 01.02.2013 г., за да се приеме, че атакуваното решение е законосъобразно на това основание.  

Второто основание за незаконосъобразност е, че ищецът не е извършил нарушенията, които са посочени в предупреждението. С предупреждението за изключване ищецът е бил уведомен, че срокът за изпълнение на поисканите от останалите съдружници действия, е до 28.01.2013 г. Установява се, че в предупреждението са изброени конкретни нарушения, които според останалите съдружници са основание за изключване по смисъла на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Посочените нарушения обаче са такива, за които може да се претендира ангажиране отговорност на ищеца в качеството му на управител на ответното дружество, но не и като съдружник. Фактическият състав на тази отговорност е различен и се реализира по различен път – 126 ТЗ и чл. 141 ТЗ, чл. 142 ТЗ. Само на това основание решението за изключване следва да бъде отменено и искът по чл. 74 ТЗ уважен, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 126, ал. 3 ТЗ. В съшия смисъл Решение № 56/2010 г. по т. д. № 472/2009 г. ІІ ТО, ВКС.

                        С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете.

 

 Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯ  по иск с правно основание чл. 74 ТЗ, предявен от В.Ц.А., ЕГН **********, срещу „Т.К.” ООД, ЕИК ********, решение на ОС на съдружниците в „Т.К.” ООД, взето на 01.02.2013 г., с което В.Ц.А. е изключен като съдружник поради нарушение на чл. 126, ал. 3 ТЗ, като отхвърля останалите искове.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК  „Т.К.” ООД, ЕИК ********, да заплати на  В.Ц.А., ЕГН **********, сума в размер на 80 лв. 

                        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

             

 

 

 

                                                                                           СЪДИЯ :