М О Т И В И към
НОХД № 1868/2019 год. на ВТРС
Обвинението е срещу подсъдимия Д.Д.Н. с ЕГН: **********, роден на *** ***, постоянен
адрес:***, с настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование,
безработен, неженен, осъждан, за това, че на 29.10.2016 г. в град Велико Търново, местност ***/северно
от кръстовището на ул. „Т.Търновски“ с път за ж.п. гара В.Търново /направил
опит да извърши действие спрямо Б.Г.Б. ЕГН ********** *** с цел да възбуди и
удовлетвори свое полово желание без съвкупление, чрез употреба на сила -
сграбчил я с двете си ръце от към гърба й , дърпал я , влачил я , запушил с
ръка устата й, затиснал я с тялото си , ударил я два пъти с ръка през лицето ,
като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини - престъпление по чл. 150, ал. 1 вр. чл. 18 от НК.
В
съдебно заседание представителят на ВТРП подържа обвинението. Смята, че е
доказано по несъмнен начин. Позовава се на показанията на пострадалото лице и
резултатите от назначените експертизи. Предвид иззетите биологични следи и
резултата от ДНК експертизата се установявало, че под ноктите на пострадалата е
останал ДНК материал от подсъдимия. Съпоставен този идентификационен резултат с
показанията на пострадалата, освидетелстването й и заключението на
мед.експертиза, е установено авторството на деянието. Спрямо пострадалата било упражнено физическо
насилие, а деянието било извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Отправя искане за налагане на наказание в
рамките на предвиденото в закона ефективно лишаване от свобода в среден размер.
Счита, че обществената опасност на дееца е висока, тъй като са налице осъждания
за подобни престъпления, като следва да се отчете високата обществена опасност
на деянието и неговия механизъм.
Назначеният служебен повереник на
пострадалата адв.П. счита, че е установено авторството на деянието, а така също
и обективните признаци от състава. Твърди, че показанията на пострадалата са
достоверни, тъй като тя не познава подсъдимия,
като тези показания съвпадат с резултатите от медицинската експертиза за
механизма на причинените телесни увреждания. Авторството на деянието било
установено от ДНК идентификацията. При
това моли за осъдителна присъда с налагане на наказание над средния размер,
поради наличие на утежняващи вината обстоятелства.
Частният обвинител и пострадало лице Б.Б.
счита, че подсъдимия следва да понесе наказателна отговорност за извършеното
деяние.
Защитникът адв.И. счита, че следва да се
постанови оправдателна присъда. Позовава се на непълно и неточно описание на
твърдяното за извършено престъпление в обв.акт.
Липсвало описание в какво се изразявали действия с цел възбуждане и
удовлетворяване на полово желание.
Описаните действия по прилагане на физическа сила създавали
нееднозначност какво престъпление се твърди, че е извършено/грабеж, принуда,
опит за изнасилване или др./. В показанията на пострадалата се споменава
реплика "само сега ще го лапаш", но това не било описано в обв.акт. Отделно
от това блудството било формално престъпление, като не можело да има опит като
правна фигура. Защитникът счита показанията на пострадалата за недостоверни,
тъй като описанието за извършителя не съответствало на личността на подсъдимия,
като височина и специфични черти на лицето. Не оспорва констатираните
травматични увреждания. Липсвало обаче разпознаване на извършителя. Не споделя
извода на ДНК експертизата. Оспорва начина на изземване на биологичен материал
от пострадалата. При това участието на поемни лица било опорочено. Не ставало
ясно как е попаднал този материал по ръцете на пострадалата предвид това, което
е работела. Резултатът от ДНК изследването не бил достатъчен да се приеме , че
подсъдимият е извършил деянието.
Подсъдимият в кратките си обяснения
в края на съд.следствие, съд.прения и последна дума твърди, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен. Предвид това, че деянието било извършено
преди четири години не може да си спомни къде е бил. Моли за оправдателна
присъда.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства намери за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от свидетелските показания на пострадалата Б.Г.Б., същата на 29.10
срещу 30.10.2016 г. около 23:30 - 00:00 часа се е прибирала от работа към
студентските общежития до Ректората в гр. Велико Търново, където живеела. Движела
се пеша покрай хотел „Етър“, през моста, покрай паметника „Конниците“ и от там
по пътя към Ректората на ВТУ за общежитията. След моста и т.нар. „кучешки
парк“, вървейки по пътя в тъмен участък усетила, че някой тича след нея. След това била сграбчена
в гръб и вдигната във въздуха. Мъжът, който направил това действие запушил
устата й с ръка, поради което тя не могла да извика. След това прошепнал в
ухото на момичето "..................". При това се опитал да я
завлече в близката гора, но предвид съпротивата нападателя загубил баланс и
паднал заедно с жертвата на земята. С цялото си тяло затиснал момичето, което
само успяло да кимне, което явно било възприето от него като знак на съгласие.
След това мъжът вдигнал момичето, като то преценило, че следвало да предприеме
защитно действие. Тогава видяло, че нападателят е с шапка тип
"идиотка" на главата, която покривала плътно лицето му, като реверите
и яката на якето му били вдигнати. Осветлението било слабо, като идвало от
улична лампа срещу художествената галерия. Тогава пострадалата Б. почувствала
едната си ръка по-свободна, като се опитала да бръкне в очите му, но уцелила
устата на нападателя, като той я пуснал. Това дало възможност на момичето да се
хване за най-близкото дърво като кръстосала около него ръце. Мъжът започнал да я дърпа през кръста, за до
откъсне ръцете й от дървото. Това продължило между 1 и 2 минути, като момичето
усетило болка в лявата си ръка, като от порязване. След това нападателя я
пуснал и се чудел какво да прави. Б. започнала да вика, но предвид уплахата и
умората от съпротивата, нямала сили за викове на висок глас. Предвид
виковете за помощ насилника ударил момичето през устата и носа с ръка.
Тя продължила да вика, като й бил нанесен втори по силен удар, което довело до
разбиване на устата. Мъжът гледайки през гръб момичето излязъл от поляната и се
насочил към паметника "Конниците". Чантата на момичето била през рамото, като
мъжът не се опитал да я отнеме. Тя потърсила телефона си, но изваждайки го от
джоба си видяла, че ръката й била разранена. Не успяла да включи телефона, като
помислила, че е счупен при падането й на земята преди това. Тръгнала след
нападателя като видяла, че по пътя той се разминава с група младежи. Поискала
мобилния телефон на едно от момчетата св.Н.Р.. След това се обадила на тел.112
, като записа от обаждането е приобщен в хода на съдебното следствие. Съобщила,
че е нападната от непознат мъж, като заявила, че са се опитали да я изнасилят.
Пострадалата била в шок. Съдът счита показванията на пострадалата за
достоверни, тъй като те са логични, последователни и не противоречат на
останалия доказателствен материал. В този смисъл аргументите на защитника са
несъстоятелни. Безпредметно е да се обсъжда описанието, което е дала
пострадалата на нападателя в показанията от досъдебното производство за ръст ,
животинска челюст и др., тъй като те не са приобщени в хода на съдебното
следствие. В показанията си в хода на съдебното следствие го описва като едър и
здрав мъж на възраст, а не младо момче.
При това не може да го разпознае, тъй като лицето му е било скрито от шапка и
вдигната яка на якето. Предвид
ситуацията, в която се е намирала под въздействие на силна уплаха и
терена/видно от протокола за оглед/ съдът счита, че няма непоследователност в
показанията на пострадалата досежно описание на нарушителя. Без правно значение
е обстоятелството, че пострадалата категорично не уточнява с коя ръка дясна или
лява е бръкнала в устата на нападателя, като това се дължи на описаното
психологическо състояние. Св.Р. бил по същото време в района, където се
разхождал с приятели. В показанията си твърди, че при движението си от
паметника "Конниците" към парк "Света гора" се е разминал с
мъж, който бил с качулка, но не му обърнал внимание и не го огледал.
Непосредствено след това дошло момиче, което му поискало телефона да се обади на 112, като казало, че непознат
се опитал да я изнасили. Св.Р. видял по нея някакви наранявания, като след като
му върнала телефона по него имало кръв. Приобщени са показанията на свидетеля
от ДП на основание
чл.281ал.4вр.ал.1т.2пр.2 от НПК. По същество същите се припокриват с казаното
от него в хода на съд.следствие , но предвид това, че са дадени непосредствено
след деянието са по-подробни. От тях става ясно, че мъжът, с който се е
разминал е бил с качулка, а под нея с шапка. Определя този мъж като по-висок от
него, т.е. над 175 см. Дошъл дежурен екип на РУ В.Търново, като
било указано на пострадалата да не се измива, тъй като ще бъдат изземвани
биологични следи. Б. била откарана в ЦСМП от дежурна спешна кола, където била
освидетелствана. Междувременно бил извършен оглед от дежурния разследван
полицай на местопроизшествието, с което първо действие било образувано досъдебно
производство. Направени било фотоснимки/албум/ към протокола за оглед и иззети
веществени доказателства - части от кора на стебло на дърво и кафява
пластмасова счупена шнола. Освидетелстването на пострадалата било извършено в
Спешно отделение на МОБАЛ В.Търново от разследващия полицай в присъствия на
поемни лица св.Г.Д. и св.В.Д., както и дежурен лекар св.Д., Зоя И. - експерт
БНТЛ ОД МВР В.Търново и полицай Т.В..
Изготвен бил фотоалбум към протокола, като са описани телесните
увреждания на Б. в областта на ръцете, лицето и тялото. Иззети били биологични
следи, а именно обект 1 обтривка от лицето, обект 2 обтривка от дясната длан, обект
3 обтривка от лява длан, обект 4 нокти чрез изрязване от лява ръка, обект 5 нокти
чрез изрязване от дясна ръка, обект 6 връхно палто в червено и черно на
пострадалата, обект 7 черно дамско поло , обект 8 сиви дамски дънки. Съдът счита, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при освидетелстване на пострадалата,
вкл.изземване на биологични следи. От
свидетелските показания на поемните лица Д. и Д., както и на св.Д. става ясно,
че същите са работили в Спешна помощ В.Търново, като след предявяване на
протокола за освидетелстване потвърждават, че са го подписали. Нямат конкретни
спомени за случая предвид отдалечеността на събитието и многобройните случаи,
когато са присъствали основно на изземване на кръвни проби. Заявеното от св.Д.,
че не знае какво е поемно лице не опорочава нейното участие, тъй като същата не
е с юридическо образование. Това, че не си спомнят подробности, предвид факта,
че работят в Спешно отделение, били са на смяна и потвърждават подписите си на
протокола, не води до съмнение, че са присъствали на това действие. В протокола
за освидетелстване пострадалата Б. е вписала изрично, че е съгласна да бъде
извършено това действие по разследването, т.е. спазен е чл.158ал.3 от НПК, като
не е необходимо разрешение или одобрение от съдия. В този смисъл възраженията на защитника за ненадлежно
изземване на биологичния материал са неоснователни.
Видно от заключението на изслушаната
съдебномедицинска експертиза по писмени данни №353/2016год. с вещо лице д-р Г.,
пострадалата Б. в резултат на упражнената спрямо нея физическа сила от непознат
за нея мъж е получила охлузване с оток на долната устна, разкъсно-контузна рана
на лявата китка и охлузване на дясната китка. При това същите са получени от
тъпи травми на места с косо действие и могат да са получени по начина описан от
пострадалата - влачене, дърпане и удари с юмрук. Раната на лявата китка
представлява лека телесна повреда с разстройство на здравето, а останалите
увреждания са причинили болки и страдания.
Видно от заключението на биологичната
експертиза с вещо лице Зоя И., същата е изследвала приобщените обекти при
огледа на местопроизшествието и
освидетелстване на пострадалата. По някои от обектите били установени
биологични следи, вкл. кръв и определена кръвно групова принадлежност. От
дрехите на пострадалата са отделени нишковидни обекти - косми. Вещото лице И.
докладва, че тя е участвала при освидетелстване на пострадалата, което се
установява от подписа й върху протокола. Като технически помощник е участвала в
изземване на пробите от ръцете и ноктите на пострадалата, като и опаковането.
Назначени са комплексна ДНК и
дактилоскопна експертиза. Видно от заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК
профилиране №18/ДНК-194 с вещо лице Л.Й. ***, в нокетните изрезки от лявата ръка на
пострадалата се наблюдава смес на генетичен материал в приблизително еднакво
съотношение, като част от визуализираните алели в нея показват съвпадение с
алели от ДНК профила на лице от женски пол. При направената проверка в
Националната ДНК база данни се установява, че останалите алели съвпадат с ДНК
профила на Д.Д.Н. с ЕГН: **********, подаден за регистрация от РУ гр. Горна
Оряховица през 2002год. По досъдебното производство е приложена справка от НИК
гр.София, от която е видно, че въпреки дългия период от получаването на
обектите - веществените доказателства до тяхното изследване, същите са били съхранявани
в специално предвидено за целта помещение и при необходимите условия за
съхранение, така, че да не бъде нарушена тяхната годност или да бъде повлиян
резултата от изследването им.
Няма
данни по делото пострадалата да е имала личен или случаен контакт с подсъдимия
преди деянието, за да попадне негов биологичен материал под ноктите.
Видно от заключението на назначената и изготвена дактилоскотна
експертиза №16/ДНТ-307 с вещо лице Н.С. ***, върху обекта на експертизата един
брой счупена дамска шнола, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието,
не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи.
Предвид описаната доказателствена съвкупност - категоричния
идентификационен резултат на съдебномедицинска експертиза на веществени
доказателства по метода на ДНК профилиране №18/ДНК-194, огледа на
местопроизшествието, освидетелстването на пострадалата и изземване на
биологичен материал, достоверните показания на пострадалата Б. относно
механизма на деянието, заключението на съдебно медицинската експертиза за
нанесените телесни увреждания, съдът счита, че е установено авторството на
деянието от страна на подсъдимия Д.Д.Н.
и неговите обективни признаци.
В
кратките си обяснения в края на съд.следствие подсъдимият Н. твърди, че няма
участие в престъплението, в което е обвинен. Защитната му позиция се
опровергава от описаната по-горе доказателствена съвкупност. Записите на
технически носител от камерите на БАКБ не допринасят за установяване на
фактическата обстановка по делото.
Налице
са обективните признаци на престъплението опит за блудство. При това
насилственото блудство е двуактно престъпление, а в случая с използване на
физическа сила. Принудата е част от изпълнителното деяние. Подсъдимият Н. е
предприел действия за сломяване съпротивата на пострадалата, но до
осъществяване на блудствени действия не се е стигнало, поради съпротивата на
пострадалата и приближаването на случайни минувачи. Предвид на това деянието е
приключило във фазата на опита. Упражнената физическа принуда от подсъдимия
спрямо пострадалата е имало насоченост да сломи съпротивата й, за да бъде
осъществено насилствено действие с цел възбуждане и удовлетворяване на полово
желание без съвкупление. Това намира обективен израз с оглед мястото и
обстановката на упражнената принуда, изречената реплика ".." и
престъпната упоритост на тези насилствени действия. При това не е необходимо да
е започнало осъществяване на същинските блудствени действия по възбуждане и
удовлетворяване на полово желание, като опипване, опит за целувки и др., както
твърди защитника, тъй като в противен случай деянието няма да е приключило във
фазата на опита, а ще има довършено престъпление.
Съдът не констатира недостатъци при изготвяне
на обвинителния акт. Следва да се има
предвид , че същият представлява единство от мотиви и диспозитив. В
диспозитивната част са описани обективните признаци от състава, като същите се
допълват и конкретизират от описаното в мотивите. В този смисъл са
неоснователни възраженията на защитата. От съдържанието на обв.акт става ясно
за какво е обвинен подсъдимия, като не е нарушено правото му на защита.
Видно от приложената справка за съдимост
на Д.Д.Н., същият има множество осъждания за различни по вид престъпления, като
две от тях са за престъпления по чл. 150, ал. 1 и чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК,
извършени на 28/29.10.1999 г. и на 28.09.2006 г.
Предвид на изложеното от обективна страна
е установено, че Д.Д.Н. *** /северно от кръстовището на ул. „Т.Търновски“ с път
за ж.п. гара В.Търново/направил опит да извърши действие спрямо Б.Г.Б. ЕГН **********
*** с цел да възбуди и удовлетвори свое полово желание без съвкупление, чрез
употреба на сила - сграбчил я с двете си ръце от към гърба й, дърпал я, влачил
я, запушил с ръка устата й, затиснал я с тялото си, ударил я два пъти с ръка
през лицето, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини,
с което е осъществил състав на престъпление по чл. 150 ал. 1 вр. чл. 18 от НК.
От субективна страна деянието е извършено
виновно при форма на вината пряк умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването им. Деецът съзнава, че извършеното действие е от естество да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление. Налице е особената цел
- да се възбуди или удовлетвори полово желание на подсъдимия без съвкупление.
При това Н. е съзнавал, че Б. не е съгласна да участва в блудствени действия,
поради което е употребил физическа сила.
Предвид изложеното Д.Д.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 150 ал.1 вр. чл.
18 от НК.
Подсъдимият Д.Д.Н.
е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***. Същият е осъждан многократно, включително
и на ефективни наказания лишаване от свобода.
Причини и условия за извършване на
престъплението - незачитане обществените
отношения, които осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на
половия морал.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – продължителността на досъдебното производство.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
– множеството осъждания, вкл. за подобни
престъпления, недобри характеристични данни и механизъм на деянието.
Като взема предвид горното, съдът намира, че
обществената опасност на деянието и дееца е висока, предвид на това, че се
засягат обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал.
С оглед
изложеното и като взема предвид личността на подсъдимия, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, смекчаващото и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства,
съдът счита, че следва да бъде наложено наказание за извършено престъпление по чл. 150, ал.1 вр. чл. 18 от НК
при условията на чл.36 и 54 от НК, а именно четири
години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Няма основание за прилагане на чл.55 от НК, тъй като липсва едно изключително или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Режимът следва да бъде строг, тъй като са налице условията на
чл.57ал.1т.2б."б" от ЗИНЗС, т.е. към момента на деянието не са
изтекли повече от пет години от изтърпяване на предишно ефективно наказание
лишаване от свобода по НОХД №1308/2010 год. на РС Горна Оряховица.
Възложени бяха разноските по
делото на подсъдимия, който следва да ги заплати по сметка на ВТРС в полза
бюджета на съдебната власт в общ размер на 1 458.98 лв .
На основание чл. 111 и сл. от НПК,
ОТНЕМА в полза на държавата веществените доказателства по делото, както следва:
- частици кора от стъбло на дърво с червена
засъхнала течност, запечатани в бял плик със слепка Г02280;
- проба от връхно палто в червено и черно /от
колана/, запечатана в бял хартиен плик със слепка Г02278.1;
- проба от връхно палто в червено и черно /от ляв
ръкав/, запечатана в бял хартиен плик със слепка Г02278.2;
- косми от връхно палто в червено и черно,
запечатани в бял хартиен плик със слепка Г02278.3;
- проба от черно дамско поло, запечатана в бял
хартиен плик със слепка Г02334.1;
- косми от черно дамско поло, запечатани в бял
хартиен плик със слепка Г02334.2;
- проба от сиви дамски дънки, запечатана в бял
хартиен плик със слепка Г02335.1;
- косми от сиви дамски дънки, запечатани в бял
хартиен плик със слепка Г02335.2;
- веществени
доказателства запечатани в бял хартиен плик с етикет „Случай № 2016-05484 пакет
№ PKG - PKG - 029033 - изследвани в НИК – МВР, гр. София, като ПОСТАНОВЯВА
унищожаването им, като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.
На основание чл.
111 и сл. от НПК, веществените доказателства по делото, а именно:
- връхно палто в червено и черно, запечатано в
бял хартиен плик със слепка Г02278;
- черно дамско поло, запечатано в бял хартиен
плик със слепка Г02334;
- сиви дамски дънки, запечатани в бял хартиен
плик със слепка Г02335, да се върнат на собственика Б.Г.Б., след влизане в сила
на присъдата, а ако не бъдат потърсени в едногодишен срок да бъдат унищожени.
По тези съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: