№ 316
гр. Варна, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело
№ 20233110111452 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от „Т.С. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.С.я, срещу С. Ц. В., ЕГН:**********,
адрес: ************ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 483.49 лв. /четиристотин осемдесет
и три лева и 0.49 ст./ - главница, представляваща дължима сума за доставена, но неизплатена
топлинна енергия през периода 05.2019г. до 04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *********************************, инсталация *********, абонатен № 189054,
91.54 лв. /деветдесет и един лева и 0.54 ст./, представляваща лихва за забава върху
главницата от 483.49 лева за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2022 г., 13.21 лв. /тринадесет
лева и 0.21 ст./ - главница, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2019г. до
04.2021г., 2.70 лв. /два лева и 0.70 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от
13.21 лева за периода от 01.10.2019г. до 25.08.2022г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.09.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на доставената в имот, находящ
се в ********************************* през периода 05.2019г. до 04.2021г. топлинна
енергия, ползвал е доставената до имота топлинна енергия за битови нужди в количества,
качество и на стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността □, вкл. и
стойността на извършената през процесния период услуга дялово разпределение на
топлинната енергия, като е изпаднал в забава за плащане на посочените суми за главници.
Сочи, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот е изпълнил
регламентираните от закона задължения, като е сключил договор при Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С. ЕАД, одобрени с Решение от 2016г.
на ДКЕВР. В раздел IX от ОУ -„Заплащане на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение", чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия. Съгласно
чл.33 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също
така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-диевен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ, топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
1
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение
в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за
топлинна енергия. Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия
през процесния период и не е погасила задължението си. На основание чл. 139 от Закона за
енергетиката разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с
лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В настоящия случай сградата - етажна
собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Т.С. ЕАД, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 138 б от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 155, an. 1. т. 2, сумите за
топлинна енергия за процесния имот са начислявани от Т.С. ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването/издадена от министъра на енергетиката
и енергийните ресурси, обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г./ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването /обн. ДВ. бр. 34 от 24.04.2007 г./. За имота на ответника са издадени
изравнителни сметки. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се
прибавя към първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от
изравнителната сметка е сума за възстановяване, то от нея служебно се приспадат
просрочените задължения, като се започне от най-старото. Ищецът претендира установяване
на вземанията му.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения особен
представител, в който исковете се оспорват по основание и размер. Твърди се липсата на
договорни отношения с ищеца. Оспорва се предоставянето на твърдяното количество
топлинна енергия в негова полза и реалното й потребление. Счита, че не е ползвател на
обекта и задължението за заплащане на доставяна в него топлинна енергия, не следва да се
възлага в неговия патримониум. Твърди, че начислените количества не са от редовен отчет.
Счита, че дяловото разпределение на топлинната енергия не е направено съобразно вида
потребление в имота, както и съобразно приетата методика. Релевира възражение за
погасяване по давност на претенциите за месеците май и юни 2019г.. Сочи, че съгласно
Общите условия на ищцовото дружество, прогнозните месечни вноски по чл. 32, ал. 1 са
изискуеми, но при неплащането им в срок върху тях не се начислява обезщетение за забава.
Такова се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ, ако не са заплатени в срок, а
това са задълженията по фактурата, издавана въз основа на изравнителните сметки за целия
едногодишен период. В случая фактура №********** за периода 01.05.2019 -30.04.2020 г. е
издадена на 31.07.2020 г. Срокът й за плащане е 14.09.2020 г., както е посочено в самото
съобщение т.е. обезщетение за забава върху неплатената стойност се дължи едва от тази
дата. Фактура №********** за периода 01.05.2020 -30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г.
Срокът й за плащане е 14.09.2021 г., от която дата се дължи и обезщетение за забава върху
неплатената стойност. Моли се за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 ГПК събраните по делото доказателства във
връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед № 6712/20.10.2022г., издадена по ч.гр.д. № 13866/2022г. по описа на
Варненски районен съд, е разпоредено С. Ц. В. да заплати на „Т.С.” ЕАД сумите, чиято
дължимост е предмет на установяване в настоящото производство. Издадената заповед за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като на заявителя е указано да
предяви иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на избраната форма на искова защита.
Видно е от Удостоверение за наследници с изх.№ РНД 19-УФ01-863/3/02.09.2019г., че
ответникът С. В. е наследник на Г.Й.Д.а, поч. на 06.07.2019г..
Установява се от НА за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том III, рег.№
21893, дело № 561/28.10.2010г., че наследодателката Г.Й.Д.а е придобила недвижим имот,
находящ се на адрес: *************
От съдебно удостоверение с изх.№ 72202/23.07.2019г. по гр.д.№ 41326/2019г. по описа
на СРС и съдебно удостоверение с вх.№ 2018745/17.07.2019г. по гр.д.№ 41324/119.07.2019г.
по описа на СРС се установява, че останалите наследници на Г.Й.Д.а - П.Т.Т. и С.Т.Т. са се
2
отказали от наследството.
От молба-декларация от Г.Й.Д.а с вх.№ ОП-7694/12.12.2000г., адресирана до
ищцовото дружество е видно, че е отправила искане за откриване на партида за обект,
находящ се на адрес: *************
Видно е от заявление № Г-297/17.02.2012г. и протокол № 1 от 15.01.2012г., ведно с
приложение - списък със собственици, между които и наследодателят на ответника, че
сградата, находяща се на адрес ************** е присъединена към топлопреносната мрежа
и етажните собственици са потребители на топлинна енергия. Направен е избор, „Т.С.” ЕАД
да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От ищеца е представено Извлечение от сметки за периода м.07.2019г. – м.07.2021г., от
което е видно, че за абонатен №********* са начислени задължения в следните размери –
496.70 лева главница и 94.24 лева лихва или общо 590.94 лева.
Приложени са и съобщение към фактура № ***************. за отчетен период
01.05.2019г.-30.04.2020г.; съобщение към фактура № **************г. за отчетен период
01.05.2020г.-30.04.2021г.; издадени кредитни известия към фактури за прогнозно начислена
топлинна енергия за периода от 01.05.2020г.-30.04.2021г..
За посочения период издадените кредитни известия към фактури за прогнозно
начислена топлинна енергия са с отрицателна стойност.
Приложени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.” ЕАД за град С.я.
От ищеца са представени фактура № **************; съобщение към фактура №
***************.; съобщение към фактура № ****************; съобщение към фактура №
************* съобщение към фактура № *************.; съобщение към фактура №
*************; съобщение към фактура № ************* съобщение към фактура №
*************** съобщение към фактура № ****************.; съобщение към фактура №
*************; съобщение към фактура № ****************; съобщение към фактура №
***************.; съобщение към фактура № ***************; съобщение към фактура №
**************.; съобщение към фактура № ***************г.; съобщение към фактура №
*************.; фактура № ******************.; фактура № ****************актура №
****************.; фактура № **************; фактура № ************; фактура №
************; фактура № **************.; фактура № ***************.; фактура №
*************; кредитно известие № *************; кредитно известие № ************
съобщение към фактура № ***************.; кредитно известие № *******************
кредитно известие № ************** кредитно известие № **************г.; кредитно
известие № *************ебитно известие № ************************ дебитно известие
№ ************* обща фактура № *************
От заключението по допуснатата съдебно техническа, изготвено от вещото лице А.
М. А. се установява, че в процесната сграда се ползва топлоенергия само за битово горещо
водоснабдяване. Дяловото разпределение на топлоенергията е извършено в съответствие на
чл. 68 и чл. 69 Наредба № 16-334/06.04.2007 на МИЕ за топлоснабдяването. На ответника са
начислявани ежемесечно прогнозни количества топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване - в съответствие на чл. 71 (2) на Наредба № 16-334/06.04.2007 на МИЕ и
след това са правени изравнявания по периоди - при смяна на цената на топлоенергията. Т.е.
дяловото разпределение на топлоенергията е извършено в съответствие с нормативната
уредба. Изравнителните сметки по периоди са посочени в Приложение 13 към СТЕ, като от
същото е видно, че сумата за изравняване е с отрицателна величина, т.е. на ответника следва
да се възстанови сумата 237.74 лева. Потребеното количество е 2.1491 МВтч на стойност
205.44 лева, фактурирани са 4.6223 МВтч на стойност 443.18 лева, енергия от изравняване -
2.4732 МВтч, сума за изравняване - 237.74 лв., която е сумата за получаване от клиента. През
процесния период на ответника не са начислявани суми за топлоенергия за отопление и
суми за мощност. Сумите за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба. Приложените цени на топлоенергията са в
съответствие с пределните цени, посочени от ДКЕВР. Дяловото разпределение на
топлоенергията за битово горещо водоснабдяване е извършено в съответствие с
нормативната уредба. От Приложение 14 към СТЕ се вижда, че общият топломер в
абонатната станция на процесната сграда е преминал последващи метрологични проверки
както следва: на 04.10.2018 г. - в метрологична лаборатория „АС Б." АД - от В. К.; на
10.06.2021 г. - в лаборатория за проверка „А. - Б" - в гр. Бургас, СПЗ „Л.", район Т. - от К. Б.а
3
04.07.2023 г. - в лаборатория за проверка „А. - Б" - в гр. Бургас, СПЗ „Л.", район Т. - от Ж. Г.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по
счетоводни данни няма отразени плащания на суми касаещи процесния период. По данни от
счетоводството на ответника задълженията по процесните фактури за топлинна енергия,
касаещи процесния период 01.05.2019г. - 30.04.2021г. са 483.49 лв., а задълженията за дялово
разпределение са 13.21 лв. Въз основа на получените от ищеца счетоводни данни и копия на
фактури вещото лице посочва, че в информационната система на "Т.С. ЕАД са въведени
изравнителни сметки за имота на ответника, за следните периоди и по следния начин:
Фактура № ***************. за период 01.05.2019 - 30.04.2020 на стойност 583.28 лв.
Стойността е формирана по следния начин и с основанието: топлинна енергия за период
01.05.2019 - 30.06.2019 за отопление - 0,0000 МВтч; за подгряване на вода - 0,889661 МВтч х
92,80лв. = 82.56 лв. Топлинна енергия за период 01.05.2019г. - 30.06.2019г. – 82.56 лв.
Топлинна енергия за период 01.07.2019г. - 31.10.2019г. – 100.53 лв. за подгряване на вода по
стара цена 1,760732 МВтч х 95.64 лв. = 168.40 лв. за подгряване на вода по нова цена (-
0,797764) МВтч х 85,07 лв. = - 67,87 лв. Топлинна енергия за период 01.07.2019г. -
31.03.2020г. – 100.53 лв. Топлинна енергия за период 01.11.2019-31.03.2020 за подгряване на
вода по стара цена 1,760731 МВтч х 95,64 лв. = 68,40 лв. за подгряване на вода по нова
цена (1,257257) МВтч х 85,07 лв. = 106,95 лв. Топлинна енергия за период 01.11.2019г. -
31.03.2020г. - 275,35 лв. Топлинна енергия за период 01.04.2020г. - 30.04.2020г. за отопление -
0,00 МВтч х 70,32 лв. = 00.00 лв.за подгряване на вода - 0,392850 МВтч х 70,32 лв. = 27,63
лв. Топлинна енергия за период 01.04.2020г. - 30.04.2020г. – 27.63 лв. Данъчната основа е
486.07 лв.; ДДС 97.,21 лв. Стойността на фактурата е 583.28 лв. Платена сума по фактура за
периода 01.05.2019г. - 30.04.2020г. – 18.58 лв. Остатък/задължение по ф-ра №
***************. – 564.70 лв. и Фактура № **************г. за период 01.05.2020 -
30.04.2021 на стойност 782.94лв. Стойността е формирана по следния начин и с
основанието: топлинна енергия за период 01.05.2020 - 30.06.2020г. за отопление – 0.0000
МВтч за подгряване на вода – 0.941541 МВтч х 66,70лв.=62.80 лв. Топлинна енергия за
период 01.05.2020 - 30.06.2020г. – 62.80 лв. Топлинна енергия за период 01.07.2020г. -
30.04.2021г. за отопление – 0.00 МВтч х 82.09 лв.= 00,00 лв. за подгряване на вода –
7.182915 МВтч х 82.09 лв. = 589.65 лв. Топлинна енергия за период 01.07.2020г. -
30.04.2021г. – 589.65 лв. Данъчната основа е 652.45лв.; ДДС 130.49 лв. Стойността на
фактурата е 782.94 лв. Платена сума по фактура за периода 01.07.2020г. - 30.04.2021г. –
133.94 лв. Остатък/задължение по ф-ра № **************г. – 649.00 лв. Задълженията
останали непогасени по главница за топлинна енергия са в общ размер на 48.49 лв.
Задължението за дялово разпределение е в общ размер на 13.21 лв. По данни от
счетоводството на ответника задълженията по процесните фактури за топлинна енергия,
касаещи процесния период 01.05.2019г. - 30.04.2021г. са 483.49 лв., а задълженията за дялово
разпределение са 13.21 лв. По счетоводни данни, вещото лице е изчислило дължимите суми
за топлинна енергия в периода м.05.2019г. до м.04.2021г., които са в общ размер на 1232.28
лв. Дължими суми за топлинна енергия за отопление в процесния период няма. Начислени са
количества само за подгряване на вода: количеството енергия за подгряване на вода в МВтч:
за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г. е 5.26347 МВтч; за периода 01.05.2020г. - 30.04.2021г. е
8.12446 МВтч.
При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляващи неплатени задължения за
топлоенергия само за битово горещо водоснабдяване и за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата - етажна собственост и за обезщетения за забава.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно
производство по ч.гр.д. № 13866/2022г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед
за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.
Установи се по делото от събраните доказателства, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия.
В настоящия случай по делото са приложени и Общите условия на "Т.С.” ЕАД за
4
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. С.я, валидни през
процесния период, от които е видно, че не се предвижда писмена форма за сключване на
договор между продавача на топлинна енергия и потребителите за битови нужди.
Следователно, в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични
писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на
топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение
във връзка с продажбата на топлинна енергия. Такова правоотношение възниква по силата
на самия нормативен акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях
права и задължения.
Предвид представените и приети по делото писмени доказателства, безспорно се
установи, че след проведено общо събрание, етажните собственици в процесната сграда,
между които и наследодателят на ответника, са взели решение за избор на "Т.С. ЕАД, да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно действащата в периода разпоредба на чл.153 ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В този смисъл ответникът е
придобил качеството потребител, тъй като е собственик на имота по силата на наследствено
правоприемство.
От ангажираните писмени доказателства следва категоричен извод за наличие на
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и
етажните собственици, в това число и ответникът. Следва от писмените доказателства, че
през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е собственик на
апартамент 28 в сградата.
Качеството потребител е определено в ЗЕ, чл. 153, ал.1, и съгласно разпоредбата,
потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното
самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното
дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на потребител. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху
даден имот. Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество
по силата на чл. 102, т.1 вр. с чл. 105, ал.1 ЗЕЕЕ /отм./ и чл. 130, т.1 вр. с чл. 133, ал.3 ЗЕ.
Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение
между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се
регулират в “Общите условия”, а цените се определят от ДКЕВР. Освен от общите условия,
отношенията с потребителите се регулират по реда на чл. 142, ал.2 и ал.3 и сл. от ЗЕ, а
отчитането се извършва по специалната методика, неразделна част от Наредба № 16 – 334 от
06. 04. 2007г. за топлоснабдяването. По силата на сега действащата разпоредба на чл. 153,
ал.1 от ЗЕ потребителите имат задължение да заплащат цена на топлинната енергия при
условията и по реда, определени в наредба по чл.36, ал.3 Наредбата за регулиране на цените
на топлинната енергия. С посочената наредба се определят правилата за образуване и
изменение на цените на топлинната енергия и се регулират цените по които производителите
продават топлинната енергия на топлопреносното предприятие и на пряко присъединените
потребители, както и по които топлопреносните предприятия продават топлинна енергия на
потребителите. С оглед изложеното, съдът стига до извода, че облигационната връзка между
ответника и дружеството е валидна такава и е породила правата и задълженията за двете
страни по договора още в момента на закупуване на топлофициран имот. Този извод на
съда, че между страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона, без да е необходимо сключване на индивидуален договор
с ответника, съответства на практиката на ВКС, отразена в решение № 443 от 21.11.2013 г.
по гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС, решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г.
на II ТО на ВКС и определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 4372/2013 г. на III ГО на
ВКС. По този въпрос няма противоречие и с Директива 93/13 от 5 април 1993 г. на ЕИО на
Съвета на Европа относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
В този смисъл ответникът е придобил качеството на потребител на топлинна енергия
по силата на закона, с придобиването на право на собственост върху процесния апартамент,
5
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване, без значение дали
на негово име е била надлежно открита партида или не.
Тъй като се касае за един особен вид договор, възникнал между страните и регулиран
по силата на Общите условия и закона, цените на топлоенергията не се определят от
страните по облигационното правоотношение, а от държавен орган – регулатор,
топлофикационните дружества не могат да избират своите абонати, а дори са длъжни по
закон да ги топлофицират и да приобщават нови абонати, както и потребителите не могат да
избират своя топлинен доставчик, с оглед спецификата на доставяната стока и необходимите
технически съоръжения за нейното доставяне и потребление, то ЗЕЕЕ /отм./ и ЗЕ се явява
специален закон, а правните норми на Европейското законодателство, ТЗ, ЗЗП и други
нормативни актове, не могат да дерогират тяхното действие, тъй като последните се явяват
общи.
За изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно-техническа
експертиза, от чието заключение се установява, че апартаментът, за който са начислени
дължимите суми за топлоенергия, е включен в централизираното тополоснабдяване-
отопление и битово-горещо водоснабдяване към тополопреносната мрежа на "Т. - С.я" ЕАД.
На ответника са начислявани ежемесечно прогнозни количества топлоенергия за битово
горещо водоснабдяване - в съответствие на чл. 71 (2) на Наредба № 16-334/06.04.2007 на
МИЕ и след това са правени изравнявания по периоди - при смяна на цената на
топлоенергията. Сумата за изравняване е с отрицателна величина, т.е. на ответника следва да
се възстанови сумата 237.74 лева. Потребеното количество е 2.1491 МВтч на стойност 205.44
лева, фактурирани са 4.6223 МВтч на стойност 443.18 лева, енергия от изравняване - 2.4732
МВтч, сума за изравняване - 237.74 лв., която е сумата за получаване от клиента.
Съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, че в случая не е
установено и доказано ищцовото дружество да е доставило реално на ответника процесното
количество топлоенергия за битово горещо водоснабдяване, поради което последния не
дължи неговото заплащане.
Исковите претенции следва да бъдат отхвърлени в цялост, така както са били заявени.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.С.я, срещу С. Ц. В., ЕГН:**********, адрес: ************ обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: 483.49 лв. /четиристотин осемдесет и три лева и 0.49 ст./ - главница,
представляваща дължима сума за доставена, но неизплатена топлинна енергия през периода
05.2019г. до 04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
*********************************, инсталация *********, абонатен № 189054, 91.54 лв.
/деветдесет и един лева и 0.54 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от
483.49 лева за периода от 15.09.2019г. до 25.08.2022 г., 13.21 лв. /тринадесет лева и 0.21 ст./ -
главница, представляваща дялово разпределение за периода от 08.2019г. до 04.2021г., 2.70
лв. /два лева и 0.70 ст./, представляваща лихва за забава върху главницата от 13.21 лева за
периода от 01.10.2019г. до 25.08.2022г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.09.2022 г. до окончателното
изплащане на задължението, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6