№ 2270
гр. София, 12.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Янк. Иванова Вранеску
като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Търговско
дело № 20221100900180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. №4966 от 28.01.2022 година на К. Н.
Д., ЕГН ********** чрез адв. А.А. срещу Решение № 74 от 30.12.2021г. на
ИБ на НС на Б.С.П., ЕИК *******, с което му е наложена мярка на партийно
въздействие "изключване " и е прекратено партийното му членство.
С исковата молба е предявен иск, с който се претендира от съда да бъде
отменено решение №74/30.12.2021 година на Националния съвет на Б.С.П.
като неправилно: незаконосъобразно, необосновано, нищожно, взето в
противоречие с императивните норми, заложени в Устава на БСП и изцяло в
нарушение на процедурните правила, произтичащи естествено и практически
при прилагането му. В исковата молба е изложено, че атакуваното решение е
взето, в противоречие с императивните норми, заложени в Устава на БСП и
изцяло в нарушение на правилата, произтичащи от него. Изложено е, че
решението на НС на БСП, взето на 30 декември 2021 г. „на подпис” има за
предмет прекратяване на партийното членство на ищеца в ПП „БСП” и
изключването му като социалист от партийните редици. В исковата молба са
изложени подробни твърдения за нарушения на процесуалните правила при
вземането на процесното решение. Твърди се да са изготвяни документи не в
утвърдената форма на същите, в този смисъл се твърди незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на решението.
С разпореждане №1001 от 18.02.2022 година съдът е дал указания на
молителя да мотивира правен интерес от предявения иск и да мотивира
допустимост на иска срещу решения на органи на партията извън висшия
такъв. В изпълнение на така дадените указания на 09.03.2022 година е
подадена молба, с която ищецът заявява, че е налице правен интерес от
предявяване на исковете, тъй като същият е член както на политическата
партия, така и на нейния ръководен орган /Национален съвет/. Изложено е, че
с взетото решение на Националния съвет на партията се засяга правната му
сфера и по-конкретно неговото право да членува в политическата
1
организация, което ще доведе и до прекратяване и заличаването като член на
Националния съвет на БСП, което право му е делегирано с решение на 50-я
конгрес на БСП, проведен на 26.09.2020 година. Изложено е, че правният
интерес е налице, тъй като поведението на ответника прави правното му
положение несигурно, като се оспорва правото на същия да бъде член на
политическата партия чрез взетото решение на НС на БСП налагане на най-
тежкото наказание- изключване.
С допълнителна молба уточнява, че е оспорил освобождаването си пред
конгреса на партията, като жалбата му е оставена без уважение на заседание
на общопартийната контролна комисия от 19.02.22г..
Моли да се отмени Решение № 74 от 30.12.2021г. на НС на БСП като
незаконосъобразно и необосновано. Моли да се прогласи нищожността му,
като взето в противоречие с императивните норми заложени в устава на БСП
и касаещи процедурните правила.
ОТВЕТНАТА СТРАНА в отговора оспорва допустимостта на исковата
молба, като излага становище, че за ищцовата страна не е налице правен
интерес от предявяване на така предявените искове . Партията не осъществява
стопанска дейност и няма материален интерес от членуването в нея.
Членственото правоотношение е въпрос на вътрешнопартиен контрол
съобразно устава на партията. Липсва съдебна възможност за защита на
членствените правоотношения и оспорване решенията на органите на
партията по съдебен ред, в какъвто смисъл е и цялата съдебна практика, като
се цитират съответните решения. Наред с това намира, че исковете са
неоснователни, като подробно излага съображения по начина на свикване
заседанието на НС и на вземане на решението за освобождаването на К.Д..
СГС, като прецени изложеното по исковата молба и направените
доводи, намира следното:
Предявената от ищеца искова молба се явява недопустима, тъй като
заявените с нея твърдения и искания не очертават допустим предмет на
искова съдебна защита от компетентността на гражданските съдилища.
Настоящият състав на съда споделя съдебната практика, че не е
допустимо провеждането на конститутивен иск за отмяна на решение на
върховен орган на политическа партия. Но дори да се приеме, че субсидиарно
може да се приложи ЗЮЛНЦ, то същият закон допуска провеждането на иск
само единствено по отношение на решенията на върховния орган на партията,
а такова решение е взето от общопартийната контролна комисия на БСП по
жалба до конгреса след предявяване на настоящия иск . /Така Решение № 50
от 12.05.2009г., по т.д.95 от 2009г., ВКС, І т.о., решение №100 от 01.07.2014
година по т. д. №4369/2013 година на II ТО на ТК на ВКС; Решение № 111 от
02.07.2019г., по т.д.1490 от 2019г по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение
№179/05.12.2011 г. по т. д. №1023/2010 година на ВКС, II ТО/.
2
В постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 100 от 01.07.2014г.
по т.д.4369/2013г. ТК, ІІ т.о. на ВКС, върховния съд приема, че ЗПП е
специален закон спрямо ЗЮЛНЦ , като с него се дава правната
регламентация на политическите партии и в него не е предвиден специален
ред за защита срещу незаконосъборазни и несъобразени с императивни
уставни разпоредби конгресни решение на политическата партия. Счетено е,
че възможен ред за защита е чрез атакуване на положително регистърно
решение от индивидуален член на партията, когато са вписани
незаконосъобразно приети обстоятелства. Прието е, че законосъобразността
на приети конгресни решения следва да се преценява именно в рамките на
регистърното производство пред ВКС, при обжалване с касационна жалба на
решението по молбата за регистрация. Прието е, че не е налице възможност
решенията на органите на партията да са предмет на отделен конститутивен
иск за отмяна, тъй като липсват изрично предвидени законови предпоставки
за това. Прието е, че по аналогия е недопустимо приложението на чл.25 от
ЗЮЛНЦ.
Видно от представеното Решение от 21.04.2022г., СГС ,6 -8 св, по
ф.д.1969/90г., по което се води регистърното производство на ответната
партия извършените промени в националния съвет на партията са вписани и
ищецът е заличен като негов член, наред с други трима члена. Няма заверка за
влязло в сила на това решение и именно това решение в това регистърно
производство подлежи на индивидуална жалба от страна на засегнатите лица
пред ВКС, в рамките на което ищецът би могъл да защити правата си,
съобразно така цитираната по-горе съдебна практика.
Настоящия състав споделя така установената трайна съдебна практика,
доколкото в специалния закон за политическите партии не е предвидена
изрична възможност за предявяване на конститутивен иск за отмяна
решенията на органите на партията. Това може да се обоснове с характера на
обществените отношения регулирани от този закон. Правото на членство в
политическа партия е възможност за упражняване на по-широкото право на
сдружаване, но същото има за задача не само обикновено право на
обединение за защита правата на отделните членове. Касае се за защита на
идеи за ръководство и развитие на обществото, поставяне на цели, които да се
достигат в обществен план, което обуславя подчинение на отделната личност
и нейното разбиране за членствени права на общата дейност на партията. От
там и приоритет на вземане на решенията на органите на партията и контрол
само в рамките на регистърното производство. Съдът намира, че не може да
се приеме, че нормата на пар.2 от ДР на ЗПП препраща към нормата на чл.25
от ЗЮЛНЦ, доколкото тази норма урежда правото на съдебна защита срещу
органи на юридическите лица, които са различни като вид и функции от
органите на една политическа партия. Не би могло по аналогия да се приеме
приложимост на процесуална норма, за решения на органи различни по своя
вид, характер и функции. След като липсва изрична законова норма
предвиждаща възможност за предявяване на иск по съдебен ред срещу
3
органите на една политическа партия относно тяхната законосъобразност и
отмяна, каквато е необходима за да се приеме наличие на предпоставки
предявяване на конститутивен иск, то настоящия състав приема, че контролът
както се посочи и по-горе върху взетите решения може да се осъществи само
в рамките на регистърното производство. Предвид на гореизложеното съдът
намира, че така предявените искове се явяват недопустими, поради което и
производството по така образуваното дело следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба подадена от К. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „******* със съдебен адрес: гр. Благоевград, ул.
„*******чрез адв.Т. срещу Б.С.П., ЕИК *******, с адрес и седалище: гр.
София, р-н „В.“, ул. *******, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 180/2022 година по описа
на СГС, ТО, VI-11 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4