№ 157
гр. Плевен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
в присъствието на прокурора Дойчо Илиев Тарев (ОП-Плевен)
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214400600585 по описа за 2021 година
въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :
Въззивното производство е образувано по жалби на подсъдимия П.М. П. и служебния
му защитник адв.П.В. от АК-Плевен против Присъда № 55 от 16.08.2021г., постановена по
нохд № 1231/2020г. на РС-Плевен.
С обжалваната присъда първоинстанционния съд е признал подсъдимия П.М. П. за
виновен в това, че на 13.04.2021, в с.***, област Плевен, при условията на и опасен рецидив,
отнел чужди движими вещи – бензинова резачка за дърва марка „Хускварна 137“ на
стойност 250 лв., електрическа косачка на стойност 50 лв., велосипед „Украйна“ на стойност
40 лв., електрически удължител с дължина 35м на стойност 20 лв., кантар тип везна на
стойност 10 лв., 5литра бензин на стойност 10 лв., 2л. масло М10Д на стойност 8лв., зарядно
устройство за акумулатор на стойност 20 лв., всички вещи на обща стойност 408 лв. от
владението на собственика Г.П.Г. от същото село, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои и на основание чл.196, ал.1 т.2 във вр. чл.195, ал.1,т.3 вр.
чл.194, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и „б“ от НК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК го осъдил
на четири години и шест месеца „Лишаване от свобода”, което наказание след редуцирането
му с 1/3 го определил на три години „Лишаване от свобода“ при строг режим.
1
Осъдил подсъдимия П.М. П. да заплати направените деловодни разноски в размер на
78 лева, които да се преведат по сметка на ОД на МВР – Плевен.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма от
НПК, в хипотезата на чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК – съкратено съдебно
следствие.Няма конституирани частни обвинители и граждански ищци.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл.319, ал.1 от
НПК, което обуславя процесуалната и допустимост.
С въззивната жалба се излагат доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание. Твърди се, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че подсъдимия се намира
в тежко социално положение, както и ниската стойност на отнетите вещи. Твърди се, че
подсъдимият съжалявал и искрено се разкайвал за извършеното, както и че бил направил
самопризнания в досъдебната фаза, и съдействал на органите по разследването. Не се сочат
нарушения на процесуалния закон. Прави се искане съдът да намали размера на наказанието
определено на подсъдимия за извършеното престъпление.
В жалбата, както и в съдебно заседание не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция се явява подс.П. и защитникът му
адв.В.. Поддържат подадените жалби.
Представителят на ОП-Плевен пледира за потвърждаване на пъровинстанционната
присъда. Счита същата за мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните по
делото доказателства, а определеното наказание за справедливо.
Съдът като прецени доводите на страните, всички събрани по делото доказателства и
обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:
Подсъдимият П.П. не извършвал трудова дейност, нямал доходи, изпитвал нужда от
парични средства и решил да си набави такива чрез извършване на престъпление. На
12.04.2021г., с лек автомобил, управляван от неустановено по делото лице подс.П. отишъл в
с.***, проникванал в жилище на ул.“Родопи“№ 1, чрез разрушававне на прегради здраво
направени за защита на имота и прекарал там нощта. Рано сутринта на 13.04.2021г. отишъл
в дома на пострадалия Г.Г., намиращ сена ул.“Родопи“ №3, разбил катинара , с който била
заключена вратата на лятната кухня към основната жилищна сграда и от там взел бензинова
резачка за дърва марка „Хускварна 137“, електрическа косачка , велосипед „Украйна“,
електрически удължител с дължина 35м , кантар тип везна , 5литра бензин, 2л. масло М10Д ,
зарядно устройство за акумулатор. Описаните вещи сложил в монтираната на велосипеда
метална касета и с него отишъл до гр.Плевен, където ги продал на неустановено по делото
лице. След това с велосипеда тръгнал към гр.Пордим, но след като се спукала гумата, го
изхвърлил в банкета в близост до с.Гривица, обл.Плевен. Около 08,30ч. на 13.04.2021г.
2
кражбата на посочените вещи била установена от свид.Г.Г., който подал сигнал в РУП-
Пордим.Обрадувано било наказателно производство. В хода на извършваната проверка
пострадалия Георгиев съобщил, че на 12.04.2021г. около 19,50ч. видял в близост до имота
си лице, на което дал подробно описание. По това описание и по намерената дактилоскопна
следа на местопроизшествието бил установен извършителя на престъплението в лицето на
подс.П.П..
В хода на проведеното разследване била извършена съдебно-оценителна експертиза за
определяне стойността на отнетите вещи и съгласно заключението - бензиновата резачка за
дърва марка „Хускварна 137“ е на стойност 250 лв., електрическата косачка е на стойност 50
лв., велосипеда „Украйна“е на стойност 40 лв., електрическия удължител с дължина 35м е
на стойност 20 лв., кантар тип везна е на стойност 10 лв., 5литра бензин е на стойност 10 лв.,
2л. масло М10Д е на стойност 8лв., зарядно устройство за акумулатор е на стойност 20 лв.,
всичките вещи са на обща стойност 408 лв.
Горната фактическа обстановка е установена от първоинстанционния съд след
съпоставка на самопризнанието на подсъдимия с писмените и гласни доказателства събрани
по време на досъдебното производство, н основание чл.373, ал.3 и чл..372, ал.4 от НПК.
След анализ на събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно,
настоящият въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана в мотивите
на обжалвания съдебен акт. Направеното от подсъдимия П.М. П. самопризнание се подкрепя
изцяло от събраните по време на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Подсъдимият П. не оспорва фактическата обстановка, твърдението, че е извършил
описаните в обвинителния акт престъпления и правната им квалификация. Счита, че са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които следва да доведат до определяне на
наказание към минималния размер предвиден в закона.
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2 от НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до петнадесет години. За да извърши индивидуализация на наказанията на
подсъдимия П., районният съд е отчел многобройните му осъждания, които не влияят на
квалификацията на деянието като опасен рецидив, лошите му характеристични данни,
склонността му към злоупотреба с алкохол, проявените последователност и непоколебимост
при осъществяване на престъплението, лошото социално положение на подсъдимия и
липсата на значителни вредни последици , и е преценил, че следва да му бъде наложено
наказание към минималния размер на предвиденото в закона за престъплението по чл.196,
ал.1 т.2 от НК лишаване от свобода в размер на 4 години и 6 месеца. В случая, районният
съд е обсъдил и отчел всички релевантни обстоятелства, поради което не може да бъде
укорен в неточности или непълноти. Съобразени са отегчаващите и смекчаващите
отговорността на подсъдимия и това е довело съда до правилния извод, че наказанието
следва да се определи по реда на чл.54 от НК.По делото не са налице нито многобройни,
3
нито изключителни обстоятелства, налагащи отмерване на наказанието при условията на
чл.55, ал.1,т.1 от НК. Изразеното от подсъдимия П. при разглеждането на делото пред съда,
на досъдебното производство и пред настоящата инстанция признание и съжаление за
извършеното, оценено от съда като искрено, също следва да се отчете като смекчаващо
отговорността обстоятелство, но не и в степен, изискваща определяне на наказание под
предвидения в закона минимум. Анализирайки данните за съдимостта на подсъдимия се
установява, че извън осъжданията обуславящи деянието по настоящото дело като извършено
при условията на опасен рецидив, П. е бил осъждан многократно, само за престъпления
против собствеността на различни граждани, за което търпял различни по вид и
продължителност наказания, включително и ефективно „лишаване от свобода“. Така
оказаната върху него наказателна репресия очевидно не е постигнала целения ефект, тъй
като подсъдимия е продължил с престъпната си деятелност. Деянието по настоящото дело е
извършено няколко месеца след освобождаването му от затвора след изтърпяване наказание
за същото такова деяние. Казаното несъмнено сочи, че у него са изградени трайни
престъпни навици, както и нежелание да съобразява поведението си с установените в
обществото правила и морал. Действително обществената опасност на престъплението не е
висока, стойността на отнетото имущество на пострадалия е относително ниска и
механизмът на извършването му не се отличава от останалите случаи на престъпления от
този вид. Но в случая следва да се отчете и обстоятелството, че вещите предмет на
престъплението не са били възстановени от подсъдимия, нито са възстановени причинените
вреди. Всички тези обстоятелства правилно са мотивирали съда да приеме, че наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 4 години и 6 месеца, редуцирано с една трета на 3 години
лишаване от свобода напълно ще допринесе за постигане на заложените в чл.36 от НК цели,
най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия към спазване на законите и
добрите нрави.Така отмереното наказание е справедливо, адекватно и съответно на
извършеното и отчита в цялост обществената опасност да деянието и дееца и личностите
характеристики на последния.
С оглед гореизложеното, съдът намери искането на подсъдимия за намаляване размера
на определеното му наказание лишаване от свобода за извършеното престъпление за
неоснователно.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че обжалваната присъда е
правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването и не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на подс.П. наказание не е
явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване,
поради което същата следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, Плевенски окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 55 от 16.08.2021г., постановена по нохд № 1231/2020г.
по описа на РС-Плевен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5