Присъда по дело №695/2018 на Районен съд - Варна

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

Номер 303/21.11.2018 г.                                       Град Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                                   

ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Е.Д.П.П.

Секретар: ЦВЕТАНКА КЪНЕВА

Прокурор: РЕНГИНАР МУСОВА

 

като разгледа докладваното от Председателя

НОХД № 695 по описа за 2018 година

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И:

 

 

 

ПРИЗНАВА ПОДС. Е.Д.М., родена на *** ***, или в гр.С* З*, кв.*бл.39, вх.1, ап.71, или в гр.*, бул.*№ 39, вх.А, ап.3, телефон **********, българка, българска гражданка, осъждана, неомъжена, със средно образование, ЕГН **********.

 

ЗА ВИНОВНА В ТОВА, ЧЕ: В периода от 01.03.2015г. до 30.07.2015г. в град Варна, гр.Видин и гр.Бургас, при условията на продължавано престъпление,с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и подържала заблуждение у лицата Д.М.К. и Н.Д.И., М.Х. и М.М., Ж.К., А.А.К., Г.К.И., Ф.Н.Ф. и Д.Д.Ф., П.А.Т. и Ж.Р.Т., Д.М.Т., В.В.Л. и Х.Д.П. – Л*, С.А.К. и Е.В., Г.Е.Г., И.Б.Д. и З.С.С., Д.Д.В. и К.Н.В., Р.Е.Т. и Т.С.С., Н.Д.И., Б.Г.Г. и О.Г., Д.Т.П. и К.В.С., че като собственик, съответно като дъщеря на собственика на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Варна, ул."* №39, вх.А, ет.3 /собственост на баща й Д.Н.М./ има правото да го отдаде под наем, и ще им го отдаде под наем,като с това им причинила имотна вреда в общ размер на 12 960,00/Дванадесет хиляди деветстотин и шестдесет/лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 НК и налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 3, вр. чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС да бъде ИЗТЪРПЯНО при първоначален ОБЩ РЕЖИМ.

 

На осн.чл. 59 ал. 1 от НК съдът зачита времето, през което подсъдимата М. е била с мярката за неотклонение „Задържане под стража“.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец А.А.К. обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в размер на 400.00 лева, в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец П.А.Т. обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в размер на 750.00 лева, в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Г.Е.Г.-Недкова обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди в размер на от 50.00 лева в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от 210.00 лева за претърпени имуществени вреди в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането 23.06.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец К.Н.В. обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди в размер на 900.00 лева, в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Н.Д.И. обезщетение за претърпени от същата имуществени вреди в размер на 130.00 лева в резултат на престъпление по чл.209 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. да заплати държавна такса в размер на 250.00 лева върху уважените граждански искове в полза на държавата.

 

ОСЪЖДА подсъдимата Е.Д.М. да заплати сумата от 800.00 лева за сторените разноски по делото от гр.ищец К.Н.В..

 

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъжда подсъдимата Е.Д.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 226.50 лева, които да бъдат приведени по сметка на ОД на МВР-Варна.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.                                                                                                                       

 

      2.

 

 

 

        

МОТИВИ към присъда от 21.11.2018г. по НОХД № 695/2018г. по описа на Варненския Районен Съд - ХІІІ наказателен състав

 

 

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура - Варна обвинителен акт против Е.Д.М. ***, за престъпление от общ характер по чл.209 ал.1, вр. чл. 26 ал.1 от НК. Подс. М. е обвинена за това, че в периода от 01.03.2015г. до 30.07.2015г. в град Варна, гр.Видин и гр.Бургас при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и подържала заблуждение у лицата Д.М.К. и Н.Д.И., М.Х. и М.М., Ж.К., А.А.К., Г.К.И.,Ф.Н.Ф. и Д.Д.Ф., П.А.Т. и Ж.Р.Т.,Д.М.Т., В.В.Л. и Х.Д.П. – Л*, С.А.К. и Е.В., Г.Е.Г., И.Б.Д. и З.С.С., Д.Д.В. и К.Н.В., Р.Е.Т. и Т.С.С., Н.Д.И., Б.Г.Г. и О.Г., Д.Т.П. и К.В.С., че като собственик съответно, като дъщеря на собственика на недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.Варна, ул."Ц*" №39, вх.А, ет.3/ собственост на баща й Д.Н.М./ има правото да го отдаде под наем и ще им го отдаде под наем, като с това им причинила имотна вреда в общ размер на 12 960,00/дванадесет хиляди деветстотин и шестдесет лв./лева -  престъпление по чл.209 ал.1, вр. чл.26 от НК.

             Производството по делото се проведе по общите правила, предвидени в НПК.

             Участващият в производството представител на ВРП поддържа изцяло предявеното против подс. М. обвинение като счита, че същото е доказано, както от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и съдебното производство безпротиворечиви и категорични доказателства, чрез които е потвърдена фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Прокурорът, анализирайки показанията на разпитаните по делото свидетели и приобщените писмени доказателства, изразява становище, че следва да се кредитира изцяло заявеното от тях като логично и последователно. Представителят на ВРП счита, че всички доказателства, събрани по делото сочат, че подсъдимата е автор на деянието, за което и е възведено обвинение. Поради това и акцентирайки върху продължителността на деянието, размерът на причинената вреда, както и данните за личността на подсъдимата, пледира тя да бъде призната за виновна и да и бъде наложено наказание, което да бъде отложено с изпитателен срок. 

          Подс.М. участва в производството лично и с процесуален представител. В хода на досъдебното производство отрича да е извършила деянието, в което е обвинена. В хода на съдебното следствие подсъдимата признава авторството на деянията.  

Процесуалният представител на подс.М. – адв. М., пледира за минимална присъда. Адв.М. обсъждайки събраните гласни и писмени доказателства счита, че моли ако съда признае подсъдимата за виновна да и наложи наказание при условията на чл.66 от НК.

По делото като граждански ищец са конституирани А.А.К., П.А.Т., Г.Е.Г.-Н*, К.Н.В.,  Н.Д.И.. Те пледират към съда за доказаност на престъплението спрямо подсъдимата и молят съдът да и наложи съответни на обществената опасност на деянието наказания. Молят съда да уважи изцяло предявените граждански искове.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подс. М. живеела със семейството си в апартамент, находящ се в гр.Варна, бул."Ц*"№39,вх.А,ет.3. Жилището било собственост на баща и свид. Д.М.. Бащата на подсъдимата предоставил на нея и семейството и да ползва личният му апартамент, като не дал съгласието си жилището да бъде отдавано под наем. Подсъдимата живеела в апартамента с трите и деца и свид.С*Н. Г*, с който живеела на семейни начала. 

Макар да и бил предоставил за ползване апартамента баща и не бил давал съгласието си за отдаването му под наем на други лица, като дори изрично и бил забранил това.

Тъй като имала нужда от повече парични средства подс.М. решила си ги набавя посредством отдаване под наем на апартамента в които живеела. Тя нямала друго жилище в гр.Варна и целта и не била не да отдаде апартамента под наем, а само да уговаря наемането му, като по този начин получава наеми и депозит, но нямала никакво намерение да предава ключовете за жилището и да допуска други лица да живеят в него. Подс.М. не планирала да се изнася от жилището и да го отдава за ползване от наематели. Целта и била да сключва договори за наем и в последствие след като изгради отношения на доверие да иска още пари за бъдещи наеми. 

За да намира потенциални наематели подсъдимата публикувала обяви в различни интернет сайтове, в които посочила своя телефонен номер за връзка -  *. С цел намиране на бъдещи наематели тя преглеждала и публикувани обяви в интернет, с които различни лица търсели жилища под наем. Целта и била с максимално много хора да сключи договор за наем на жилището си и така се сдобие с повече парични средства. Подс.М. публикувала обява за отдаване под наем на апартамента в които живеела във вестник „Позвънете", както и в няколко агенции за недвижими имоти сред които "*" ЕООД и „Рестарт имоти". Към обявите за отдаване на жилище под наем  подс.М. посочила своя личен телефонен номер за връзка с № *.

В нито един момент подс.М. не смятала да напуска жилището и реално да го отдава под наем. Но тъй като искала да разполага с повече парични средства от края на месец февруари 2015г. започнала активно да търси наематели за жилището си.

В края на месец февруари 2015г. преглеждайки обявите в интернет сайт „OLX", подс.М. прочела обява публикувана от лице, което си търсило жилище под наем. На 01.03.2015г. се обадила на посочения в обявата телефонен номер и се свързала със свид.Д.М.К.. При проведения  телефонния разговор подсъдимата разяснила, че отдавала апартамент под наем, който се намирал на *, бул. „*" №39, вх.А, ет.3 с месечен наем в размер на 700 лв. След като установила в разговора, че наема е прекалено висок и ще изгуби потенциален наемател веднага казала, че ще да отдаде жилището под наем за сумата от 200-250 лв., тъй като искала да замине в чужбина при съпруга си и търсела хора, които да се грижат за имота й. Св.К. се заинтересувал от давания под наем апартамент и се уговорил с подс.М. да се срещнат още на същия ден 01.03.2015г. Така в изпълнение на уговореното, св.К. заедно със св.Н.И., с която бил във фактическо съжителство посетили жилището на подс.М.. В апартамента били посрещнати от подсъдимата, която била заедно с трите си деца. Представила се като собственик на жилището и ги уверила, че желае да го отдаде под наем. Св.И. и св.К. харесали жилището и решили да го наемат. За да го капарират апартамента дали на подс.М. сумата от 200 лв. на ръка, платени като едномесечен наем. За предадената сума не съставили разписка. Като потвърждение на заблуждението, което вече създала у св.И. и св.К., че ще им отдаде под наем апартамента подс.М. им обяснила, че притежавала таванско помещение и мазе в същия вход, също отдавани под наем от нея, като ги помолила свидетелите да събират наемите за тези помещения и да й ги изпращат по сметка, която щяла да им посочи. Дала им описна книга за сметките за ток и вода, в която имало номера на партидите и поискала от тях да ги следят плащанията на другите наематели. С тези си действия тя успяла да ги убеди, че действително е собственик на жилищните помещения и целта и е реалното му отдаване под наем. Св.И. и св.К. я попитали дали е необходимо да сключат договор за наем, но подсъдимата ги убедила, че не било необходимо, но ако те желаят да сключат такъв договор тя щяла да го подпише. Разбрали се св.К. и св.И. да се нанесат във вече отдаденото под наем жилище на 03.03.2015г. След като наели под наем жилището на подсъдимата св.И. и св.К. напуснали обитаваната до този момент от тях квартира в гр.В* и се прибрали в гр.Д*до датата, на която се уговорили да се нанесат в жилището, което подсъдимата им отдала под наем.

На уговорената дата 03.03.2015г. св.К. и св.И. направили опит да се нанесат в новата квартира, но не успели да се свържат с подсъдимата. Последвали многократни обаждания от страна на подс.М., която ги убеждавала, че имала проблеми с документите на едно от децата си и не можела да замине при съпруга си като това щяло да я забави. Чули се преди Великденските празници при което подс.М. продължила да поддържа създадените вече неверни представи у св.К. и св.И., като ги убедила, че след като получи документите за детето си те ще се нанесат в жилището. На 20.04.2015г. по мобилния телефон на св.И. се обадило лице от женски пол което се представило като „Ж.", установена в последствие като св.Ж.К., питайки ги за обявата, публикувана от тяхна страна в сайт „ОLХ". При проведения разговор св.И. установила, че св.К. също била наемател на този апартамент и била измамена от страна на подс.М.. Свид.К. установил, че от и други лица също били наели това жилище.

Св.К. и св.И. не успели да се нанесат в жилище отдадено им под наем от подсъдимата, за което те дали предплата в размер на 200 лв. Подс.М. не върнала парите на св.И. и св.К. и не ги допуснала да живеят в жилището.

На неустановена дата през месец март 2015г. подс.М. публикувала обява в Агенция за недвижими имоти „Рестарт" в гр.Варна относно отдаване под наем на жилище, находящо се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. В агенцията за недвижими имоти към този момент като брокер работел св.И. С*И.. В началото на месец март 2015г. свидетелите Св.М.М. и М* Х. и двамата британски граждани си търсели жилище под наем. За целта посетили Агенция за недвижими имоти „Рестарт. Там те контактували с брокера И. С* И., който им показал няколко жилища отдавани под наем в това число и апартамента на подсъдимата. Свид.М. и Х. се спрели именно на тази обявата за апартамент отдаван под наем. На 05.03.2015г. Св.М. и Х. и св.И. извършили оглед на имота. Там ги посрещнала подс.М., като им се представила с името „Катя". В жилището били и децата на подсъдимата. Пред св.М. и св.Х. тя им обяснила, че жилището било нейна собственост както и обстоятелството, че й се налага да пътува за Австрия при съпруга си, поради което отдава апартамента под наем. Подсъдимата посочила на св.М. и св.Х., че месечния наем бил в размер на 600 лв. Двамата свидетели харесали жилището и решили да го наемат. Подс.М. им поискала в предплата сумата за два месечни наема в размер на 600 лв. или общо 1200 лв., както и един депозит в размер на 600 лв., тъй като и други лица имали интерес към жилището. Св.М. и св.Х. изтеглили паричната сума от 1800 лв., която трябвало да предоставят на подс.М. като наем и депозит за жилището. Като потвърждение на създадените вече неверни представи, че е собственик на апартамента и като такава има право да им го отдаде под наем подс.М. още на същата дата 05.03.2015г. сключила договор за наем със свидетелите съставен на български и на английски език. Св.И. действащ като брокер по сделката попълнил договора за наем на недвижим имот съставен съответно на български и английски език. Договора /л.30-л.35,том Ш от д.п./, бил сключен между посочените в него лица Е.Д.М., като собственик и отдаващ под наем, а М.М. и М* Х. като наематели. Срокът на договора бил 12 месеца, считано от 10.03.2015г.  подс.М. собственоръчно се подписала в графа „наемодател" и графа „Lessor" /в превода на английски език/ в договора за наем на апартамента. С подписването на писмен договор за отдаване под наем на жилището и попълване на всички идентификационни данни на подс.М. свидетелите М. и Х., както и брокера св.И. били абсолютно убедени, че подсъдимата е собственик на жилището и целта и е отдаването му под наем за посочения в договора срок от 12 месеца. Поради това при подписването на договора, св.М. и св.Х. предали на подс.М. сумата от 1800 лв., а на брокера И. дали сумата от 300лв., като комисионна за сключената сделка. Сумата от 1800 лева платена на подс.М. от страна на свидетелите М. и Х. била с основание двумесечен наем на вече наетото жилище и за депозит в размер на едномесечен наем.

Св.М. и св.Х. поискали веднага да се настанят в жилището, което наели, но подс.М. ги уверила, че първо трябва да си изнесе багажа си, като от 07.03.2015г., то щяло да бъде свободно и двамата можели да се нанесат в него. На 07.03.2015г. св.М. и Х. се обадили на св.И., за да го питат дали могат вече да се настанят в жилището на подс.М.. Той се свързал с подсъдимата, която го уведомила, че и трябва още малко време, за да се изнесе. Св.И. обяснил на св.М. и Х., че подс.М. имала затруднения с отпътуването и трябвало да изчакат още няколко дни. На всички обаждания, тъй като подс.М. нямала каквото и да е намерение да отдава под наем жилището си продължила да отлага нанасянето на свидетели в него по различни причини. След като станало ясно, че няма да даде апартамента под наем тя се съгласила да върне парите получени като предплата за два месечни наема и депозит. На 14.03.2015г. св.И. се обадил на св.М. и св.Х. и им казал, че подс.М. щяла да им върне парите. Двамата посочили банкова сметка ***ната сума от 1800 лв., но това така и не се случило. Въпреки сключения договор за наем и плащането по него наемателите не били допуснати да живеят в жилището от подс. М..

На публикуваната в интернет от страна на подс.М. обява за отдаване под наем на жилище през месец февруари 2015г. се отзовала св.Ж.К., която била украинска гражданка. Тя живеела в гр.Варна и работела като брокер към Агенция за недвижими имоти „Аксес". След като видяла обявата да отдаване под наем на това жилище св.К. се свързала с подс.М. на посочения в обявата телефонен номер и поискала представляваната от нея агенция за недвижими имоти да рекламира и посредничи при отдаването под наем на имота. Подс.М. й казала, че е съгласна и определила параметрите на наемната цена и условията си. Двете се уговорили да се срещнат на адреса на отдаваното под наем жилище. Когато св.К. отишла на място заедно с водени от нея клиенти била посрещната от подс.М., като в жилището били и съпругът и трите им деца. Пред св.К. подс.М. обяснила, че ще да заминава за Австрия със семейството си и поради това отдавала жилището под наем, но не можела да замине веднага, защото й трябвал документ за едно от децата. Същата изрично заявила пред св.К., че била собственик на апартамента. Така посочените факти и наличието на цялото семейство в имота довело до несъмненото убеждение, че тя е негов собственик и цели да го отдаде под наем. Семейството на подсъдимата било наясно с извършвания оглед за отдаване под наем на апартамента, но не възразило на това, видимо мъжът и бил съгласен с действията на подсъдимата за отдаване под наем на апартамента. Клиентите на св.К. обаче се отказали от наемането на този апартамент. Св.К. харесала апартамента и решила да го наеме за себе си, но я притеснявало високата цена. Малко по-късно същия ден св.К. получила съобщение на телефона си от подс.М., че вече отдава апартамента под наем с месечна наемна цена от 500 лв.. Цената била намелена поради отказа за наемане на жилището на посочената от нея по – висока цена. Същият ден св.К. се говорила по телефона с подс.М., като и споделила, че лично тя е харесала апартамента за себе си, но не може да си позволи по-висока цена от 400 лв. месечно. Подс.М. при наличие на сигурен доход от жилището се съгласила на тази цена и за да я мотивира именно нейното жилище да наеме помолила св.К. да събира наемите и от останалите помещения, които също били нейна собственост - таванско помещение и сутерен. Отново в потвърждение на създадените неверни представи относно обстоятелството, че подс.М. е собственик и цели да отдава под наем апартамента си на 12.03.2015г. сключила Договор за наем на недвижим имот със св.К. за срок от 12 месеца. Подс.М. се подписала под надписа „наемодател" и собственоръчно вписала двете си имена „Е.М.". След като пред нея подписала договора и не се усъмнила в действията и св.К. предала на подс.М. сумата от 400 лв. представляващ едномесечен наем. Въпреки, че не възнамерявала да отдаде имота под наем на свидетелката тя взела сумата от 400 лева. Двете се разбрали, св.К. да се нанесе в жилището на 01.04.2015г. Отново в потвърждение на създадените вече неверни представи у св.К. подсъдимата й дала кода за входната врата, както и номера на банковата си сметка, на която да превежда месечните наеми от другите помещения. На уговорената дата 01.04.2015г., св.К. не успяла да се нанесе в апартамента, който била наела под наем от подсъдимата. Подс.М.  като мотив била изтъкнала, че преди да замине за чужбина трябва да се снабди с документ за едно от децата, като това забавило и заминаването й в чужбина и помолила да я изчака.

На 18.04.2015г. св.К. била на работното си място, когато в офиса се явила дъщерята на св.Д.М.Т.. Тя споделила, че майка й наела недвижим имот на „Червения площад", като платила наемна цена от 500 лв., но не успяла да се нанесе. Собственикът на жилището се казвала Катя. Св.К. се усъмнила и посетила имота на подс.М., но там нямало никой. От св.И*, който бил наемател на в блока на разбрала, че не подс.М., а баща й е собственик на имота. Св.И* се обадил на св.М., който отишъл до апартамента и заявил на св.К., че действително бил собственик на апартамента и нямал нищо общо с отдаването му под наем, като я упрекнал, че е дала пари на дъщеря му. Св.К. се свързала с подсъдимата, но отново получила  уверение, че има проблем с документите на едно от децата, но всичко щяло да се оправи и тя щяла да се нанесе в жилището. На следващият ден св.К. отново потърсила подс.М. за да си вземе парите обратно, както и тези на св.Т., но подс.М. й заявила, че не може да й ги върне. Св.К. не била допусната да се нанесе в апартамента, а подс.М. не върнала неправомерно взетата сума от 400 лв. на св.К..

През месец март 2015г. подс.М. прочела обява в интернет сайт „ОLХ", с която се търсел под наем двустаен апартамент в гр.Варна, широк център. На неустановена дата през месец март 2015г. подс.М. се обадила на посочения телефонен номер в обявата и се свързала със св.А.А.К., като му се представила с името Е.. Обяснила на св.К., че отдава под наем жилище, находящо се в гр.Варна,бул."Цар Освободител" №39,вх.А,ет.3. Свид.К. проявил интерес и се уговорили да се срещнат на 24.03.2015г. на адреса на жилището за да може св.К. да го огледа. Подс.М. се явила на уговорената среща, представила се на св.К. с името си Е.. С нея било и едно от децата и. Св.К. харесал апартамента. След като била сигурна в желанието му да го наеме подс.М. му казала, че наемната цена е 200 лв. и му поискала и 200 лв. като депозит. За да го мотивира да наеме жилището и му обяснила, че заминава за чужбина и си търси човек, който да се грижи за имота и. Тъй като св.К. харесал апартамента решил да го наеме за една година. Като потвърждение на създадените вече неверни представи у св.К., че подсъдимата е собственик на апартамента цели да го отдаде под наем, на следващия ден двамата подписали договор за наем. Договорът бил собственоръчно изписан от подсъдимата и в него била посочена наемната цена. Това тя сторила въпреки, че не възнамерявала да отдаде под наем апартамента, но пък искала да вземе парите по привидно сключения договор. В съставения Договор за недвижим имот, подс.М. собственоръчно изписала ръкописния текст на договора и се подписала в графа „наемодател". При подписването на договора за наем от 25.03.2015г. свид.К. дал на подс.М. на ръка сумата от 200 лв., платени като депозит. Двамата се разбрали св.К. да плати наема на подс. М., когато се нанесе в жилището на 05.04.2015г. Според създадената у свидетелят представа до посочената дата подсъдимата трябвало да замине при съпруга си в Австрия, заедно с трите им деца. Седмица след уговорената дата, св.К. се обадил на подс.М., за уговори нанасянето си в жилището подсъдимата му заявила, че документите й не били готови за чужбина и щяла да се забави малко. След около 10 дни св.К. отново се обадил на подс.М., но същата отново не била готова и дори трябвали още пари. Тъй като имало изградено доверие между тях свид.К. й предложил да преведе по банков път сумата за едномесечен наем, при което подс.М. изпратила като CMC номера на банковата си сметка на св.К.. На 20.04.2015г. подс.М. се обадила на св.К. да го пита защо все още не е превел сумата от 200 лв. въпреки, че изобщо не възнамерявала да предостави жилището си под наем, а единствено целяла получаването на още пари от свидетелят. Поради факта, че харесал жилището и му била дадена конкретна банкова сметка ***.04.2015г.св.К. превел сумата от 200 лв., като в платежното нареждане посочил като основание „плащане на наем". След това св.К. продължил да търси подс.М. по телефона, но тя всеки път го уверявала, че документите й не били готови. Св.К. решил да прекрати договора, поради което и се обадил и я уведомил затова си решение, като поискал тя да му върне парите. Подсъдимата му заявила, че не била в гр.Варна, а се намирала в с.Кранево и ще му върне парите когато се прибере в гр.Варна. След около седмица св.К. отишъл на адреса на подс.М., но тя не била там. Той провел разговор с една от наемателите на таванските помещения и разбрал, че подс.М. всъщност била на почивка с мъжа си. Св.К. отново се обадил по мобилния телефон на подс.М., за да си поиска парите. Тя му отговорила, че в момента нямала пари и ще му ги плати, като й преведат помощите. На 31.07.2015г. св.К. отново отишъл до наетия от него апартамент, като там била подсъдимата заедно със св.Г*в. Виждайки св.К., св.Г* го изгонил от имота като му заявил, че няма да види никакви пари. Въпреки, че знаел, че съпругата му е взела пари за наем на жилището той агресивно изгонил свид.К. и му заявил, че ще подаде жалба за тормоз. Паричната сума на св.К. в размер на 400 лв. не му била възстановена.

Подс.М. прочела публикувана в интернет обява, че се търси квартира. На 25.03.2015г. подс.М. се обадила на посочения в обявата телефонен номер и провела телефонен разговор със св.И.. Представила се с имената си Е.М. и обяснила, че отдава под наем жилище, находящо се в гр.Варна, бул."Цар Освободител"№39,вх.А,ет.3, както и че, ако проявява интерес  може да се направи оглед. Двамата се уговорили да се срещнат на 26.03.2015г. на адреса. След като пристигнал на адреса свидетелят  се запознал със подс.М., която му се представила като собственик на апартамента. При извършеният оглед св.И. го харесал жилището и решил да го наеме. Подс.М. заявила, че месечният наем е в размер на 250 лв. През цялото време подсъдимата демонстрирала, че е собственик на жилището и желанието и да го отдаде под наем. Св.И. поискал и приятелката му *,с която живеели на семейни начала огледа жилището. Уговорили се на следващия ден да св.И. и св.Г* заедно да огледат апартамента на подс.М.. След като св.И. и св.Г* огледали апартамента, го харесали и решили да го наемат. В потвърждение на вече създадените неверни представи, че тя е собственик на апартамента и желае да го отдаде под наем, подсъдимата поискала от св.И. да й предплати сумата от 250 лв., като едномесечен наем. Поискала също така да й даде още 50 лв., като депозит. Съгласно постигнатата уговорка между тях на 27.03.2015г. св.И. дал на подс.М. сумата от 300 лв. Св.Гугоманова написала собственоръчно Споразумение на бял лист по силата, на което подс.М. отдава жилище под наем за сумата от 250 лв. месечно. Подс.М. се съгласила собственоръчно да попълни споразумението и не отказала да попълни данните си в него, като така демонстрирала привидна воля за отдаване под наем на имота. В подписаното споразумение подс.М. се подписала в графа „Наемодател", а св.И. се подписал в графа „Наемател". Разбрали се той и приятелката му да се нанесат в жилището на 30.03.2015г. На уговорената дата св.И. се обадил на подс.М., за да се нанесат в жилището. Тогава тя му отговорила, че нещата се объркали, като ги помолила да изчакат двадесетина дни. След изтичането на уговореното време св.И. отново потърсил подс. М. но тя му казала, че вероятно няма да замине за чужбина и ще му върне парите. Месец по-късно св.И. продължавал да търси подс.М. за да му върне парите, но без успех. Сумата от 300 лв. която св.И. дал на подс.М. за наемане на жилището под наем не му била възстановена и той не бил допуснат да живее под наем в него.

На неустановена дата през месец март 2015г. подс.М. прочела обява в интернет сайт „Продавалник", с която се търсело жилище под наем и бил посочен телефонен номер. Подс.М. се обадила на посоченият в обявата телефонен номер, който се ползвал от страна на св.Д.Д.Ф.. При разговора тя обяснила, че отдава под наем апартамент, находящ се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.З.  Подс.М. и св.Ф. се уговорили да направят оглед на апартамента на 28.03.2015г. на тази дата св.Ф. отишла на адреса заедно със съпруга си Ф.Н.Ф. и двете им дъщери. Отворила им подс.М., която отново била с едно от децата си. Обяснила им, че ще пътува в чужбина където живеел съпруга й. Разяснила, че семейството и притежава конна база в Австрия, където щяла да живее и имала нужда от сериозен човек, които да се грижи за имуществото и тук. Подсъдимата обявила цена на наема за апартамента сумата от 250 лв. на месец. Понеже св.Ф. и съпругата му харесали апартамента, веднага предплатили на подс.М. сумата от 500лв., платени като едномесечен наем и като депозит. За предадената парична сума не съставили писмен документ. Постигнатите уговорки и приемане на сумата за първия месечен наем и депозита, създали убеждение у сем.Филипови, че действителната воля на подсъдимата е отдаване под наем на имота. На 31.03.2015г. подс.М. възползвайки се от вече създадените неверни представи у св.Ф. и св.Ф., и знаейки, че те искат именно нейния апартамент да наемат и разполагат с финансови възможности им се обадила и поискала сумата от още 1500 лв. Това нейно искане мотивирала с проблеми с документите на децата си нуждата да плати за да могат да и издадат нужните удостоверения и да замине в чужбина. Поради изграденото доверие и желанието да се наеме апартамента на подсъдимата св.Ф. изтеглил паричната сума от 1500 лв. и още същия ден я предал на подс.М.. Свидетелят лично занесъл сумата до жилището на подсъдимата, което щял да наема. За тази сума се уговорили, че ще покрие наема за една година напред за имота заедно с вече дадените пари за първия наем и депозита. За потвърждение на неверните представи, създадени у св.Ф. и Ф.,че ще им отдаде жилището под наем подс.М. предложила на св.Ф. да му издаде запис на заповед за сумата от 2000лв. Тя подписала документа пред свидетелят издала запис на заповед за сумата от 2000лв. Св.Ф. искал да сключат нотариално заверен договор за наем, но подсъдимата го уверила, че не желае тъй като трябвало да плаща данъци. След като получила и тези пари подс.М. обещала на св.Ф., че ще се нанесат в апартамента след 31.03.2015г. на тази дата тя щяла да лети до Австралия. В последствие подс.М. заявила на св.Ф., че съпругът й се върнал от чужбина и все още не могат да освободят апартамента. Тъй като била взела от семейството доста голяма сума пари и имала уговорки да вземе и още блага се наложило да даде временен достъп до жилището. Едва на 25.04.2015г. св.Ф. и св.Ф. успели да се нанесат в наетия от тях апартамент. Поддържайки формираните вече у св.Ф. и св.Ф. неверни представи на 01.05.2015г. подс.М. предложила на св.Ф. да сключат договор за наем на жилището. С цел изграждане на несъмнено доверие те сключили договора, като в него било посочено, че подс.М. предоставя на наемателя за възмездно ползване свой недвижим имот находящ се в гр.Варна,бул."Цар Освободител"№39,вх.А,ет.3 срещу месечен наем в размер на 250 лв. и при подписването на договора наемателят заплатил наем за 6 месеца в размер на 1500 лв. договора бил подписан лично от подс.М., като се подписала в графа „наемодател". По вече установения за нея начини подсъдимата искала различни суми от семейството като посочвала, че държавните институции и училището бавят документи на децата и трябва да плаща за издаването им. За тези документи за децата и тя искала от тях още и още суми. Заради това св.Ф. внасял парични суми по банкова сметка ***.М.: На 24.04.2015г. внесъл сумата от 500 лв. с основание „плащане на наем"; на 13.05.2015г. превел сумата от 70 лв.; на 18.05.2015г. превел сумата от 130 лв. На 21.05.2015г. св.Ф. превела сумата от 200 лв. с основание „наем"; На 25.05.2015г. св.Ф. превел сумата от 210 лв. с основание „наем" и на 28.05.2015г. св.Ф. превел сумата от 125 лв. с основание „захранване". Общата сума с основание наем на жилището, която св.Ф. и св.Ф. предали на подс.М. възлизала на 3180,00лв.  Независимо от факта, че бил съставен Договор за наем на недвижим имот, подс.М. не възнамерявала да се издължи по договора за целия период. Макар да започнали да ползват апартамента под наем на 25.04.2015г., семейство Филипови живели в него около месец, тъй като били изгонени от там от св.Д.Н.М., бащата на подс.М. и собственик на апартамента. Св.М. наредил на св.Ф. и св.Ф. да го напуснат заявявайки им, че дъщеря му Е. им предоставила този апартамент без негово знание и съгласие, че същата не му давала сумите от наема. Свид.М. заявил, че не е съгласен с толкова малък наем и искал за себе си наем от 500лева. Несигурността в наемане на жилището и многото дадени пари породили недоверие у свид.Ф. и той отказал още един път, но на друг човек да плати за наем на апартамента. Св.Ф. се обадил в присъствието на св.М. на подс.М., която потвърдила казаното от баща й. Заявила им, че трябва да се изнесат от жилището, но им обещала да им върне парите /предплатени като месечен наем /до края на месец юни 2015г. Подс.М. не възстанови дадените пари като наем на жилището на св.Ф. и св.Ф. и не им позволила да останат в жилището за целия предплатен период от време.

На неустановена дата в началото на месец април 2015г. подс.М. прочела обява в интернет, че се търси апартамент под наем. В началото на месец април 2015г. подс.М. се обадила на посоченият в обявата телефонен номер и провела разговор със св.П.А.Т., на които обяснила, че отдава под наем жилище в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А,ет.3. Първоначално св.Т. отказал, тъй като предположил, че наемната цена ще е висока но подс.М. го уверила, че месечния наем е бил 250 лв. Св.Т. споделил това със съпругата си Ж.Р.Т. и двамата решили да огледат жилището и ако го харесат да го наемат. Семейство Т* посетили апартамента който подс.М., отдавала под наем. Тя ги посрещнала и в проведения помежду им разговор ги уверила, че жилището е нейна собственост. Разказала им как съпругът й работел в чужбина и искала някой да се грижи за жилището, докато я няма. На следващия ден св.Т., съпругата му и дъщеря им отново посетили апартамента, за да може да го види и дъщеря им. И тримата харесали жилището. В потвърждение на вече създадените неверни представи у св.Т. и св.Т., че подсъдимата е собственик на жилището и има правото да им го отдаде под наем се уговорили да се срещнат на следващия ден с цел плащане на първия месечен наем и депозит всичко общо в размер на 500 лв., от които 250 лв. като едномесечен наем и 250 лв. като депозит. Тъй като семейството не разполагало с парични средства теглили бърз кредит от 1000 лева за да могат да наемат апартамента, факт които бил известен на подс.М.. Парите за предплата на наема и депозита били предадени на подсъдимата в градинката зад Община Варна и това леко смутило свидетелите, поради това свид.Т. поискал да се състави договор за наем и на това негово искане подсъдимата се съгласила безпрепятствено. Съставили договора и в него било вписано, че при подписването му наемателят изплаща на наемодателя предплата и наем  в размер на 500 лв. В договора за наем на недвижим имот, подс.М. собственоръчно се подписала в графа „наемодател", без да е имала никакво намерение да се издължи по него. След като получила парите подсъдимата обещала на сем. Т*да се нанесат в апартамента след 05.04.2015г., когато се очаквало тя да отпътува от страната. Подсъдимата разяснила на свидетелите, че им оставя мебелите в жилището и те могат да правят с тях каквото си искат.

След като изтеглили бърз кредит, за да наеме жилището на подсъдимата семейство Т* разпродали и наличните си мебели на символични цени, тъй като подсъдимата им обещала да им даде жилището си с мебелите в него и те да могат да се разпореждат с тях. Малко преди уговорената дата за нанасяне в апартамента подс.М. започнала да се обажда на св.Т. и да му казва, че е възникнал проблем с отпътуването й и отново му поискала пари в размер на 250 лв. На 17.04.2015 г. св.Т. превел по сметка на подс.М. сумата от 250,00лв. с основание на превода „наем" /том П,л.85/. Свидетелят започнал да звъни на подсъдимата с искане да се нанесе в жилището но тя по всякакви поводи отлагала това. В този период от време св.Т. случайно разбрал от свои познати, че подс.М. била измамила други лица. Свид.Т. отново се обадил на подс.М. за да поиска нанасяне в имота и тя пак отложила това, тогава той си поискал обратно паричната сума от 750 лв. Тя му обещала да ги върне на 24.04.2015г., но не сторила това, няколко пъти отлагала връщането на парите, но по-никакъв начин не се издължила на семейство Тотеви. Подсъдимата понеже свид.Т. настоявал да му върне сумата дадена като наем започнала да го заплашва, че ще подаде жалби срещу него за тормоз и заплахи. Поради факта, че семейството било теглило бърз кредит, който следвало да заплаща и освободило квартирата си се наложило няколко месеца да живеят с двете си деца на палатка. Подсъдимата въпреки, че знаела за тежкото финансово положение на Тотеви и факта, че са освободили квартирата си не се посвенила да вземе от тях и допълнителната сума пари, с ясното съзнание, че те остават без пари и жилище в което да живеят.

На 03.04.2015г. подс.М. прочела обява в сайт „ОLХ", че се търси апартамент под наем. Тя  позвънила на посочения в обявата телефонен номер и провела разговор със св.Д.М.Т.. При проведения разговор подсъдимата разяснила, че отдава под наем собствения си апартамент, находящ се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. На 04.04.2015г. св.Т. отишла до апартамента на подсъдимата заедно с дъщеря си П* Д* Т.. Там ги посрещнала подс.М., която се представила със своите действителни имена. В апартамента били и трите и деца. В проведения разговор тя обяснила, че имотът бил нейна собственост и е решила да го отдава под наем. Св.Т. и дъщеря и харесали жилището, тогава подсъдимата им казала, че месечния наем бил в размер на 250 лв. Св.Т. се съгласила с наемната цена и решила да го наеме. В потвърждение на вече създадените неверни представи у св.Т., че подсъдимата е собственик на апартамента и като такава ще й го отдаде под наем поискала от свидетелката сумата от 250 лв. като едномесечен наем. За да вземе нужните пари свид.Т. отишла до банкомат и изтеглила сумата от 250 лв., след което ги дала на подс.М., като изрично между тях било уговорено, че това е предплата за едномесечен наем. За предадената парична сума не била съставена разписка и не бил сключен договор за наем. Подс.М. обещала на свидетеля Т.  да се нанесе в жилището на 14 или на 15.04.2015г. Вместо това на 14.04.2015г. подс.М. се обадила на св.Т. ,за да поиска още пари като предплата за наема. Тъй като била убедена във финансовите възможности на свидетелката тя с установените си оправдания поискала още пари като твърдяла, че са нужни за документи на децата и. Посочената като необходима сума била 800лв., поради което и поискала да й плати още един месечен наем от 250 лв. Уговорили се на следващия ден подс.М. да посети работното място на свидетелката, за да е даде исканата парична сума. При срещата им св.Т. отново дала на подс.М. сумата от 250 лв. без да съставят разписка за предадените парични средства, поради изграденото доверие между тях. На 17.04.2015г. св.Т. се обадила на мобилния телефонен номер на подс.М., но той бил изключен. Телефонът на подс.М. останал изключен и през следващите дни. Междувременно на 18.04.2015г. дъщерята на св.Т. споделила на своя позната, която била брокер в Агенция за недвижими имоти за случилото се. Тя  й казала, че имала колежка на име Ж.К., която също наела жилище и предплатила сумата за месечен наем и била измамена от подс.М.. свид.Т. не била допусната в жилището да го ползва под наем, съгласно постигната между тях договорка и не и били върнати неоснователно дадените парични суми за наеми.

В началото на месец април 2015г. подс.М. прочела публикувана в интернет сайт обява, че се търси апартамент под наем. След което се обадила на посоченият в обявата телефонен номер и се представила с името *. При проведения разговор със св.П. – Л* обяснила, че отдава под наем апартамент, находящ се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. Свидетелката се заинтересувала от имота и двете се уговорили по телефона да се видят на следващия ден за оглед на жилището. Когато св.Лунгова и съпруга й - В.В.Л. пристигнали на адреса и позвънили на звънеца подс.М. ги посрещнала и поканила в апартамента, където били и трите й деца. Пред тях подс.М. заявила, че отдава апартамента си под наем за сумата от 250лв., както и че иска депозит в размер на 250 лв. Св.Л. я попитал защо е толкова ниска цената, на което получил отговор от подсъдимата, че искала да замине в чужбина с децата си и търсела семейство което да се грижи за жилището. Свидетелите харесали жилището и решили да го наемат. Казали й че искат да сключат договор за наем, след като се консултират с адвокат. Св.Л. се консултирал с адвокат при което било установено, че апартамента не бил собственост на подс.М., а на баща й Д.Н.М.. Поради установените факти подс.М. уверила св.Л. и Л*, че с баща си имали устна договорка относно предоставянето на жилището му под наем от нейна страна и че има право да го отдаде под наем, както и че св.М. бил съгласен с това. По никакъв начин не се притеснила от установеното, че не е собственик на имота, а напротив уверила ги в правата предоставени и от баща и да се разпорежда с имота. За да потвърди създадените неверните представи у свидетелите, че ще им го отдаде под наем предоставила мобилния телефонен номер на баща си - 0878 183 339 на който да се свържат с него и да се уверят. Св.Л. действително направил опит да се свърже с посочения телефонен номер, но абонатът не отговарял на позвъняването. Св.Л. се усъмнил, че може нещо да не е наред и тогава не подписали договор. Същата вечер /06.04.2016г./ се уговорили отново да се срещнат в апартамента и след като подсъдимата ги уверила в съгласието на баща си,  подписали договор за наем за апартамента. Като наемодател в договора бил вписан св.Д.Н.М.. На същия договор в реквизит „Наемодател", подс.М. собственоръчно вписала трите си имена, ЕГН и номер на лична карта, като се подписала в качеството на упълномощена от Д.Н.М.. След като попълнила сама данните си в договора за наем пред  свидетелите, това ги накарало да не се  усъмняват  в действията и намеренията и. Поради тези факти демонстриращи желание за отдаване под наем на жилището и оформяне на договор за това св.Л. предал на ръка на подс.М. сумата от 500 лв., като 250 лв. от тях били за предплата за едномесечен наем и сумата от 250 лв. като депозит. Постигната уговорката била свидетелите да се нанесат в жилището на 17.04.2015г. Няколко дни преди тази дата, подс.М. се обадила на св.Л. и му казала, че е възникнал проблем с документите на едно от децата й и неможе да освободи жилището. Поради това св.Л. й заявил, че желае договорът за наем да бъде развален, а подс.М. да му върне парите. Видели се в близост до апартамента и се уговорили, ако до няколко дни подс.М. не освободи жилището да им върне парите. Обаче подсъдимата, нито върнала парите на св.Л., нито го допуснала до жилището. На 25.04.2015г. св.Л. получил CMC от подс.М. с текст: "вчера бяхме при моя адвокат, пуснахме жалба в съда ще се видим там". След това св.Л. и подс.М. не били общували. Малко по-късно с тях се свързала св.Крутии и разбрали, че са част от многото измамени лица предплатили за наемането на апартамента на подс.М..

На неустановена дата през 2015г. подс.М. посетила офис на Агенция за недвижими имоти „Рестарт имоти", където заявила, че отдава под наем собствения си недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. Тя представила копие от нотариален акт, с който се установявало, че жилището е собственост  на баща й, както и ключ от жилището за огледи. В това време като брокер в агенцията работел св.К* В* К*, който бил познат на руските граждани Е.В. и С.А.К. и търсели жилище под наем. За целта през месец юни 2015г. двамата се обърнали към св.К*, който им препоръчал недвижимия имот предоставян под наем от подсъдимата. Дал и телефонен номер № *,за да се свържат с наемодателят. Провели разговор с подс.М. и се уговорил да се срещнат на 12.06.2015г., за да огледат апартамента. Подс.М. се представила като собственик на жилището и манифестирала желанието си да го отдава под наем. След като  св.В. и св.К. посетили апартамента на подсъдимата, тя не била в жилището, но те били посрещнати от  мъжът, с когото тя живеела на семейни начала - св.С* Н. Г*. Той им показал жилището, като не оспорил намерението на подсъдимата да го отдаде под наем. Св.В. св.К. харесали апартамента и решили да го наемат. В резултат на това тяхно решение предали исканата сума за наем на имота от 250 лв. я предали като капаро на св.Г*, за да не предоставят апартамента на друго лице до датата на сключване на окончателния договор на 15.06.2015г. 3а предадената сума съставили разписка. Още същия ден св.К. и подс.М. се уговорили да се срещнат на 15.06.2015г. в апартамента и да сключат договор за наем. На срещата присъствал и съпругът на подсъдимата свид.Г*. При сключване на договора за наем подс.М. без проблем вписала в него данните си и го подписала, като с това си действие затвърдила у свидетелите желанието си да отдаде апартамента под наем. Подсъдимата чрез действията си и поведението си като собственик на апартамента създала неверни представи у пострадалите, че е собственик на апартамента и има право и желае да го отдаде под наем, още повече, че сключила писмен договор за наем с тях, като така ги затвърдила, заблуждението им относно истинските си намерения. При подписването на договора, св.В. и св.К. предали на ръка сумата от 750 лв. на подс.М. като съставили разписка за общата предплатена сума от 1000,00лв. В тази сума била включена и предадена на св.Г* на 12.06.2015г. сума от 250 лв. с правно основание „капаро", като с това действие тя затвърдила представата, че сумата е приета от нея за плащане по наемния договор. Със сключения договор страните се уговорили наемателят да заплаща месечен наем в размер на 500лв.

След като сключили договора и получила паричните суми подс.М. предложила да им даде ключове за апартамента, за да се нанесат на 20.06.2015г., но понеже там имало вещи на семейството на подсъдимата св.К. отказал да ги вземе. Те се уговорили се да се видят на 20.06.2015г. като тогава подсъдимата да им предостави ключ за апартамента и да съставят приемно-предавателен протокол. По установения идентичен начин за отлагане въвода в имота и нуждата от още пари за документи за децата и  19.06.2015г. подс.М. се обадила на св.К. по мобилния му телефон и му казала, че трябва да плати сумата от 800 лв., които били за три месеца напред за електроенергия и в противен случай нямала да ги пусне в жилището. Той и свид.В. се съгласили да заплати тази цена, но поискали да бъде съставен документ за новото плащане. Тогава подс.М. им казала, че няма да ги пусне в жилището щом искат документи. На следващия ден /20.06.2015г./ св.В. и св.К. посетили адреса, но там нямало никой. Обадили се на мобилния телефон на подс.М. като тя ги уверила, че ще им върне парите до час. След като не го сторила св.В. и св.К. отново потърсили подсъдимата, но получили от нея отговор, че адвокатите и ще им върнат парите. В последствие св.В. и св.К. видели обява в интернет за същия имот. Помолили своя позната да се обади на посоченият в обявата мобилен телефон. При проведеният телефонен разговор св.К. и съпругата му разбрали, че апартамента бил свободен и можел да бъде нает. Тогава разбрали, че били измамени от страна на подс.М. и подали жалба.

В края на месец юни 2015г. подс.М. прочела обява в интернет сайт „Морето.нет", че се търси стая под наем. На 21.06.2015г. подс.М. се обадила на посочения в обявата номер и се свързала със свид.Г.. При проведения разговор й съобщила, че в сайт „OLX" пуснала обява за апартамент, който отдава под наем и че ще й предостави една стая от апартамента за сумата от 130,00лв. месечен наем. Тъй като свидетелката живеела в гр.Видин се уговорили да се срещнат на 27.06.2015г. в гр.Варна. В разговора подс.М. разяснила, че имала три деца и живеела в с.*, затова отдавала жилището под наем. Искала да си запази възможността да идва до града с децата си и да ползва част от апартамента, а едната стая я предоставяла под наем.  В потвърждение на вече създадените у св.Г. неверни представи, че има право да отдаде под наем стая от апартамента и това била целта и тя  дала на св.Г. номер на банкова сметка ***, като й казала да и преведе капаро за да свали обявата от сайта. На 22.06.2015г. от клон на банка „ДСК" в гр.Видин, съгласно постигнатата договорка за наемане на стая от апартамента свид.Г. превела сумата от 50 лв. по банкова сметка ***.М. с основание за плащане „капаро за апартамент". В потвърждение на вече създадените неверни представи у св.Г., че ще наеме стая от под наем на 23.06.2015г. подсъдимата и се обадила като и казала, че не била платена сметката за потребена електроенергия от предишните наематели и сега в таванските стаи няма ток, а те се ползват от семейство с малко дете. За да може да плати тока тя поискала да получи още пари с основание предплата за наем на жилището. Подс.М. искала от свид.Г. да и преведе сума равна на два месечни наема и съответно те ще и бъдат приспаднати. В изпълнение на договореното без да се съмнява в намеренията на подсъдимата на 23.06.2015г.св.Г. превела по банков път от клон на банка ДСК в гр.Видин сумата от 210лв. по сметка на подсъдимата с основание на плащането „наем на апартамент". Постигната била уговорка те да се срещнат на 27.06.2015г. в гр.Варна на адреса. На уговорената дата св.Г. отишла на адреса и се обадила на подс.М., но получила отговор, че в момента се намирала в с.Кранево, поради което отложила срещата за по-късно. Около 14,00 часа св.Г. отново се върнала на адреса заедно със сина си, но подсъдимата отново я нямало и при проведен разговор по телефона измислила ново оправдание. Докато стояли пред жилището свидетелката и синът и срещнали три лица установени в последствие като свидетелите З.С., И.Д. и брокера В* М*, които й обяснили, че вече са наели апартамента от подс.М. и дори са подписали договор за наем, платили са един наем и депозит. Св.Г. се обадила на подс.М., която й посочила ново оправдание, че и се наложило да тръгне за гр.Добрич понеже майка й била болна. Казала също така на свидетелката да  изпрати сметка по която да й върне парите. По установения начин подсъдимата освен, че не върнала парите била и изключително арогантна към пострадалата и основателните искания да и върне парите.

На публикуваната във вестник „Позвънете" от подс.М. обява за отдаване под наем на жилище в гр.Варна през месец юни 2015г. се обадила свид.В* В* М*, която се представила като брокер на недвижими имоти. При проведения разговор подсъдимата обяснила, че отдава под наем жилището си. Двете постигнали договорка апартамента да се предлага и от Агенция за недвижими имоти „Веста имоти"ЕООД, към която М* работела като брокер. Подс.М. се съгласила и посочила, че ключ за имота имало оставен и в Агенция за недвижими имоти „Адрес", чийто офис се намирал в гр.*, бул."*". По публикуваната обява се обадил свид.И.Б.Д.. Той се свързал със св.Миладинова и двамата се уговорили да се срещнат на същия ден пред жилището за да направят оглед. При  огледа на апартамента св.М* посочила, че месечният наем е 500 лв. В апартамента нямало електричество поради неплатени сметки. Тъй св.Д. възнамерявал да живее в това жилище заедно с приятелката си З.С.С. и сестра си решили всички заедно да отидат до апартамента, за да го огледат. Св.Д. се уговорил със св.М* повторния оглед да бъде извършен на 27.06.2015г. Свид.Д., сестра му и св.С., харесали жилището и решили да го наемат. Свид.М* се обадила по мобилния телефон на подс.М. и се уговорили да се срещнат в офиса на „Веста имоти" ЕООД. Подс.М. посетила офиса в уговореното време заедно с трите си деца. Пред бъдещите наематели тя се представила се за собственик на апартаментни обещала, че като такава ще им го отдаде под наем. Уговорили наемната цена, предплата и депозита, като вместо част от цената те се разбрали да бъде заплатена спряната ел. енергия в жилището. На 27.06.2015г., докато св.Миладинова и подсъдимата подготвяли договора за наем свид.Д. и сестра му отишли до каса на „Изипей" и платили неплатената сметка ток. Стойността на неплатените фактури за  електрическа енергия била в размер на 582,00 лв. След което св.Д. и св.С. доплатили на ръка сумата от 918,00 лв. лично на подс.М-. Общата сума, която тя получила била в размер на 1500,00лв., от които 500,00 лв. като депозит и 1000,00 лв. за два месечни наема. В потвърждение на създадените неверни представи у лицата, че ще им отдаде жилище си под наем, подс.М. без притеснения подписала договора за наем пред свидетелите. Тя собственоръчно  се подписала в графа „Наемодател" и вписала двете си имена, като предоставила и ключове за апартамента и за вътрешния двор. Също така след подписване на наемния договор бил съставен и приемно-предавателен протокол на който подсъдимата се подписала в графа „Наемодател", а под многоточието на графа „Наемодател" собственоръчно изписала имената си „Е.М.". След което св.Миладинова завела лицата до апартамента и съставили опис на имуществото. При излизането от апартамента св.С.,св.Д. и св.М* се засекли със св.Г., която била там заедно със сина си. Провели разговор при които станало ясно, че и те били наели жилището и дори имали писмен договор за това. Свид.Г. им обяснила, че превела парична сума за наем на стая в същото жилище. Въпреки проведения с тях разговор свид.С. и свид.Д. не се усъмнили в действията на подс.М*, като си помислили, че се е получило дублиране което ще бъде уредено и парите върнати на Г..

Поради получената значителна сума пари се наложило подсъдимата да допусне в жилището свидетелите, но решила това да е само за няколко дни и след това да продължи тя да си ползва апартамента. На 04.07.2015г. св.Д. и сестра му се насели да живеят в имота. Но два дни по-късно 06.07.2015г. подс.М. се обадила на св.С. и й казала,ч е имало „прокурорска заповед" и трябвало до 24 часа да освободят жилището. На 10.07.2015г. св.Д. и сестра му напуснали жилището. Въпреки предплатените два месечни наема, св.Д. и сестра му останали в процесното жилище едва седем дни. Подс.М. им обещала да им върне сумата, която получила като наем но не я е върнала. Всъщност свидетелите платили сметките за ток и съответно жилището било електрифицирано и годно за живеене. След като заплатили сметките подсъдимата вече не искала друг за живее в него и поискала тя да се върне в имота, поради което и измислила ситуацията с „прокурорската заповед“.

 

В началото на месец юли 2015г. подс.М. прочела обява в интернет сайт, че се търси жилище под наем Тя се свързала със св.Д.Д.В. и разбрала, че търсела жилището под наем за сина си Н* К* В. и неговия приятел М* С* С*, тъй като двамата били студенти в гр.Варна. При разговора подс.М. обяснила, че предлага апартамент под наем, който се намирал в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А ,ет.3. Постигнали уговорка да се срещнат в апартамента на 15.07.2015г. В изпълнение на договореното на уречените дата и час св.В. заедно със съпруга си К.Н.В., синът им Н*ола В. и приятелят му М* С* пътували от гр.Б* до гр.В* След като пристигнали там ги посрещнала подс.М.. В апартамента обичайно били и децата й. Подсъдимата заявила, че жилището е нейна собственост и й предстои заминаване в А*при съпруга й. Посочила, че това е причината за отдаването му под наем. Постигнали договорка за наем на жилище от 300 лв. Свид.В. и свид.С* харесали апартамента и решили да го наемат. Същия ден те  дали на подс.М. сумата от 600 лв. - 300 лв. като едномесечен наем и 300 лв. депозит. За да ги убеди в истинността на намеренията си подс.М. съставила договор за наем които подписала пред свидетелите. В него била описана получената от нея сума от 600 лева и се уговорили нанасянето в жилището да е на  10.09.2015г.

По утвърдения и навик за възползване от доверчивостта на бъдещите наематели преди датата, на която трябвало те да се нанесат в жилището подсъдимата им се обадила, за да поиска още пари, като този път основанието било неплатени битови сметки. Тъй като била наясно, че свидетелите са харесали имота и категорично искат да го ползват на 20.07.2015г. подсъдимата се обадила на св.В. и като му разяснила, че имало проблем с водата, тъй като е спряна за неплатени сметки. Св.В. й казала да си ги удържи от депозита, но подсъдимата имала за цел да вземе още пари го я уверила, че парите били вложени на срочен депозит, поради което не може да борави с тях. Подсъдимата помолила св.В. да внесе по нейна сметка сумата от 300 лв., които да послужат за наем за месец октомври - ноември 2015г. Тъй като намерил това за нормално и адекватно да предплати още един наем св.В. отишъл в клон на банка в гр.Бургас и от там превел по сметка на подс.М. сумата от 300 лв., като вписал като основание на плащането „наем". На другия ден св.В. се обадил на подс.М. да му продиктува номера на ВиК партидата, за да провери дали е платена сметката. Подсъдимата без проблем му дала номера на партидата и при извършената проверка св.В. установил, че сметката не била платена. Св.В. отново се обадил на подсъдимата, за да разбере защо не е платена сметката, но получил уверението и че всички сметки били платени, но не е отразено. Това усъмнило  св.В. и със съпругата си решили да дойдат до гр.Варна, за да проверят какво се случва. Отишли на адреса и започнали да звънят, но никой не им отговорил. Обадили на подсъдимата и след като разбрала, че повече неможе да ги заблуждава за наемането на жилището обещала да им върне парите. Разбира се не сторила това и не допуснала наемателите до жилището въпреки, че били предплатили за това и имало сключен договор за наем.

 

На 21.07.2015г. подс.М. прочела в интернет сайт публикувана обява за търсене на апартамент под наем. Обадила се и се свързала със свид.Т.С.. Разяснила за предлагания от нея апартамент под наем в гр.Варна,бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. Тъй като свидетелката се заинтересувала от офертата още на същия ден /21.07.2015г./, тя и приятеля й Р.Т. посетили жилището. Та м ги посрещнала подсъдимата заедно с едно от децата си. Представила се с името К*. При огледа подсъдимата разяснила, че апартамента бил нейна собственост  и на баща й, като го отдавала с месечен наем от 150 лв..  ниския наем мотивира с това, че  търсела сериозни хора, а предишните й наематели избягали без да си платят сметките й откраднали телевизора. Обяснила, че заминава на 29.07.2015г. при съпруга си в А*. След като се разбрала, че свидетелите харесали апартамента и ги убедила, че има правата да го отдава под подсъдимата поискала сумата от 300 лв. предназначени да едномесечен наем и депозит, като нямала намерение реално да отдаде апартамента под наем. 

Свидетелите С. и Т., тъй като харесали апартамента и наемната цена била изключително изгодна решили да го наемат. На следващия ден отишли до жилището и там и чакала подс.М.. Свид.С. носела в себе си стара попълнена бланка от договор за наем като забелила предходните данни. Тъй като искала да убеди свидетелите в намеренията си без притеснение подс.М. собственоръчно попълнила реквизитите на представения от С. договор за наем. В него били вписани данните от документа за самоличност на подс.М.. На следващия ден същият договор в печатен вариант и без поправки бил подписан повторно от страна на подс .М. в качеството й на наемодател и св.С. в качеството й на наемател. Това убедило свидетелите в правата за отдаване под наем на жилището и намеренията за това на подсъдимата и на 22.07.2015г. и дали сумата от 300 лв. като от тях 150 лв. били за едномесечен наем и 150 лв. били като депозит. Излизайки от дома на подс.М., които вече била наела свид.С. видяла своя позната брокер на недвижими имоти, която водела наематели за същото жилище. Похвалила се пред пред нея, че вече го е наела, но в разговора  разбрала, че имало измамени лица от подс.М., които вече също били наели и предплатили за този апартамент. Свид.С. и свид.Т. след наученото поискали да се нанесат в жилището на 28.07.2015г., но подс.М. им отказала безпричинно. След като не успели да се нанесат в апартамента свид.С. и Т. си поискали дадените парите обратно, но подсъдимата  не им ги върнала, като им казала, че с тях си платила сметките за ток и вода. Те направили проверка и установили, че сметките не са били платени. Свидетелите разбрали, че и те са били измамени от страна на подс.М..

На неустановена дата през месец юли подс.М. прочела обява в интернет сайта  „Морето.нет.", с която се търсел апартамент под наем. На 20.07.2015г. подс.М. се обадила на посоченият в обявата телефон за връзка ползван от  свид.Н.Д.И.. При проведеният телефонен разговор подсъдимата разбрала, че свидетелката си търси само една стая под наем и веднага предложила да отдаде не целия апартамент, а само част от него и така да не загуби потенциален наемател. Посочила местонахождението на жилището -  гр.Варна, бул. "Цар Освободител" №39,  вх.А, ет.3, тъй като офертата била примамлива те се уговорили да се срещнат на адреса и още на същия ден. След като пристигнала там свид.И. била посрещната  от подсъдимата разбира се с заедно с едно от децата си. Тя разяснила на свидетелката, че си търсела човек, който да се грижи за жилището, тъй като  предните наематели я били оставили с неплатени сметки и откраднат телевизор. Св.Д. харесала жилището и попитала за размера на наема на една стаята. Подс.М. казала, че ще й отдаде под наем стая от апартамента за сумата от 130 лв. убедила е, че имота е неин и реалното и намерение е да го отдаде под наем, тъй като ще заминава в чужбина. Свидетелката поискала да сключат писмен договор за наем, на което подсъдимата първоначално не се съгласила, но след като И. настояла без притеснения се съгласила и скъсала лист от тетрадка дала на свидетелката да го напише,  като дала личните си данни и го подписала. С даването на личните си данни и подписването на договор подсъдимата създала убеждение, че реалната и цел е отдаване под наем на жилището и създала убеждение в истинността на намеренията си. След подписване на договора за наем свид.Д. предала на подс.М. сумата от 130,00лв., която сума представлявала месечния наем за месец август 2015г.Уговорили се подсъдимата да предаде на св.Д. ключ за апартамента. В момента на сключване на договора обаче подс.М. не дала ключ а започнала да измисля оправдания като претекст бил, че ключът е скъп и тя щяла да смени цялата брава за да и излезе по евтино. Двете се уговорили да се чуят няколко дни по-късно преди подс.М. да замине за Австрия, за да може да й предаде ключа. Подс.М. започнала да измисля всякакви оправдания, за да не предаде ключа и да протака всеки път се оправдавала, тъй като нямала намерение изобщо да допуска свидетелката до имота въпреки, че сключила договор за наем и взела първия наем. Свид.И. успяла да открие адреса на бащата на подсъдимата и провела разговор с него, при който разбрала, че има множество измамени от М.. След като подсъдимата разбрала за проведената среща с баща и категорично и безпардонно отказала да върне парите на свидетелката. 

На 27.07.2015г. подс.М. прочела във вестник „Позвънете" публикувана обява, с която се търсело жилище под наем. Тя звъннала на посочения телефон и и се свързала със свид.Б.Г.Г.. Провели разговор, при който подсъдимата заявила, че отдава под наем жилище, находящо се в гр.Варна, бул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3. Тъй като казаното от подсъдимата представлявало интерес за свид. Г. те се уговорили да се срещнат на  следващия ден, за да оглед на апартамента. На 28.07.2015г. свид.Г. и съпругата му О.Г. посетили отишли до апартамента и там ги посрещнала подс.М.. След като разгледали апартамента и видимо го харесали подсъдимата им обяснила, че месечният наем е 200 лв. На въпрос на свидетелите защо е толкова нисък размера на наема, подсъдимата отговорила, по вече утвърдения си начин, че предните наематели не се били грижили добре за имота и не си плащали сметките, като дори и откраднали телевизора. За да ги убеди в намеренията си ги уверила,че търси семейство, което да се грижи добре за жилището, тъй като тя и децата и заминавали за Австрия при съпругът й. Подсъдимата им разяснила, че е собственик на апартамента и реалното и намерение е да го отдаде под наем, като не отказала да сключи договор за наем и дори приела предложението той да е нотариално заверен. На 28.07.2015г. в потвърждение на създадените вече неверни представи у наемателите, че ще им отдаде под наем подс.М. се явила пред нотариус за да подпише договора за наем. Подсъдимата и Г* сключили договора  с нотариална заверка на подписите като той бил заверен с с рег.№3614/28.07.2015г. по описа на нотариус Павлина Симеонова вписана в Нотариалната камара под рег.№335 с район на действие PC Варна. Макар да подписала и то пред нотариус договора подсъдимата нямала никакво намерение да се задължава по него. След сключване на договора съгласно постигнатите договорки в него подс.М. получила от св.Г. сумата от 400 лв., като от тях 200 за едномесечен наем и 200 лв. като депозит. Подс.М. уверила свидетелите, че до 06.08.2015г. ще замине в Австрия, и се уговорили се на 03.08.2015г. да се видят пред Община Варна, за да могат да се регистрират на този адрес в да получат ключ. Подс.М. не се явила на срещата, като им обяснила, че е извикана в 1 РПУ Варна. Това усъмнило свидетелите и те отишли до районното управление. Там установили, че подсъдимата не е била викана и че те са част от многото измамени от нея. При проведен телефонен разговор подсъдимата  отказала да им върне дадените за наем пари.

На 28.07.2015г. подс.М. се обадила в офиса на „Балинов инвест"ЕООД за да обяви апартамента си под наем. Тя провела разговор със свид.Б*, уговолили се да се срещнат в жилището, за да се направят снимки за обявата, която трябвало да бъде публикувана в сайта на „Балинов инвест" ЕООД. Подс.М. по утвърдения си начин обяснила на св.Б*, че ще заминава в Австрия при съпруга си и затова ще дава под наем жилището. Обявила наемна цена от 450,00лв. на месец. Св.Б* посетил апартамента и направил снимки, които в последствие публикувал в обявата на сайта на фирмата си. Междувременно подс.М. била публикувала обява и сайт „OLX", c посочен телефон за връзка на св.Б*. На 29.07.2015г. св.К.В.С. прочела обява за отдаване под наем на апартамент и се обадила на посоченият телефонен номер. Свързала със св.Б* от когото разбрала, че на следващия ден могат да направят оглед на апартамента. На уговорената дата и час /30.07.2015г. около 09,00ч./, св.С. отишла там  заедно с приятеля си Д.Т.П.. Пред входната врата на блока се срещнали с брокера на недвижими имоти отговарящ за имота св.Б*. Заедно се качили до апартамента и там ги посрещнала подс.М.. При огледа подс.М. обяснила, че апартамента бил нейна собственост и иска да го отдаде под наем, тъй като и предстои продължително пребиваване в чужбина. След като свид.С. свид.Д. харесали жилището и им бил посочен месечния наем в размер на 450 лв., както и задължителен депозит в размер на 450 лв. свид.Б* поискал да се представи нотариален акт на апартамента установяващ собствеността му. На това искане подс.М. заявила, че нотариалния акт за апартамента бил в баща й в гр.София, но ги уверила, че тя има право да го отдаде под наем като и това е нейното намерение. Тъй като свидетелите харесали жилището решили да го наемат и още на същия ден платили сумата от 450 лв. като едномесечен наем и 230 лв. за брокера в неговия офис. Уговорката била да се нанесат в жилището след три дни. От получената сума от страна на наемателите сума дадена като депозит св.Б* платил на подс.М. сумата от 330 лв., а останалата сума останала за него. На 03.08.2015г. подс.М. се обадила на св.Б* и му казала, че има проблем с жилището и се отказва от отдаването му под наем. Отишла в офиса, където св.Б* й върнал комисионната но подс.М. не му върнала сумата от 330 лв. получена като наем за имота.  Св.С. и приятеля й не успели да си върнат сумата от 450 лв. предплатена за наемане на жилището на подсъдимата М..

Подс. Е.Д.М.,родена на *** ***, българка,с българско гражданство,неосъждана,живуща ***,ЕГН **********. Към момента на извършване на деянието, не е била осъждана за престъпления от общ характер и не е била освобождавана от наказателна отговорност.

         Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото -  от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното дирене и на тези от досъдебното производство приобщени на основание чл.281 ал.1 т.2вр.ал.3 от НПК, свидетелство за съдимост и други, които са последователни, взаимно обвързани, допълващи се и кореспондират изцяло както помежду си, така и с писмените доказателства по  ДП № 624 /2011г. на ІІІ РУП - Варна, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК.

         За да приеме описаната фактическа обстановка съдът обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях възприема заявеното от подс. М. признание относно авторството на деянията. Тя се признава за виновна, не оспорва по никакъв начин фактическата обстановка и потвърждава извършените действия от нея. Няма защитна теза и не оборва фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт. Не спори за нито едно от извършените от действия по намиране на наематели, проведените разговори с тях, постигнатите договорки и сключените от нея договори за наем на апартамента и получените парични суми по писмените или устни договори.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, както на тези разпитани в хода на съдебното следствие, така и на тези, чиито показания са приобщени по реда на чл. 281 от НПК. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и изграждат идентична фактическа обстановка. При всяко едно от деянията осъществени от подсъдимата връзката е била осъществена по повод обява за търсене или отдаване под наем на апартамент. Освен, че тя е била публикувала свой обяви в интернет сайтове също така е търсела и такива в публикувани от търсещи жилище под наем. Подсъдимата не се е ограничила само публикуваните си обяви, и с позвъняване на открити от нея обяви в интернет, търсела е още и още наематели за жилището си и за целта е решила да се свърже агенции за недвижими имоти, които да посредничат при намиране на клиенти. Тя е договаряла с агенциите да предлагат жилището и под наем. По делото за период от четири месеца подсъдимата е успяла да въведе в заблуждение 35 лица, че ще отдаде апартамента си под наем и е получила на това основание различни суми за бъдещ наем на жилището си в размер на общо 12 960 лева. Безспорна е голямата и активност в търсенето на наематели. В този период от време е дала само на две семейства да се нанесат в жилището, но само за много кратък период от време. Това безспорно се е налагало, поради изключително голямата сума пари, които е получила от тях. Семейство Ф*са и дали сумата от 3180 лева, но въпреки това след 7 дни са били изгонени от жилището. В този случай се е наложило да даде за кратък период от време достъп до апартамента, за да получи всичките пари, които Ф. е бил готов да и даде като предплата за наем на апартамента. Идентична е ситуацията и със сем.Димитрови, които ползвали жилището едва няколко дни.  Подсъдимата е сключвала договори с пострадали по делото дори и само за една стая от апартамента, но само и само да вземе поредните пари като наем. Нямало е сума и вариант за наемане на апартамента, които да я спрат да го отдава под наем, без разбира е да има желание и възможност да се задължи по сключените от нея договори. Дори е подписала договор за наем с нотариална заверка на подписите. Фактът, че полага подпис пред Нотариус и са вписани и проверени от него всичките и установъчни данни не я е спрял  в желанието и да вземе поредния наем за имота, който нямало да отдаде под наем. Още при подписването на всеки един от договорите подсъдимата не е имала, каквото и да е намерение да се задължи по тях и да ги изпълни. Дори е нямало реална възможност всеки един от наемателите да се нанесе в апартамента, тъй като за кратък период от време тя е сключила договори с над 35 лица.

Фактът, че е живеела в имота, там са били децата и,  мъжът и, които не са се противопоставяли на желанието и и водените преговори за отдаване под наем на апартамента под наем, са мотивирали свидетелите да и вярват и да наемат жилището и да платят договорените предплати. Също така обстоятелството, че безпроблемно лично е вписвала данните си в сключваните договори и ги е подписвала е мотивирало пострадалите безрезервно да и вярват и да се разпореждат с парите си в нейна полза. Всички извършвани действия от страна на подсъдимата са целели въвеждане в заблуждение на пострадалите, относно правата и за разпореждане с апартамента и действителните и намерения по отдаването му под наем.

         Съдът е длъжен да отбележи по отношение възражението на защитата направено в хода на досъдебното производство, макар и неподържано пред настоящата инстанция, че се касае за неуредени гражданско правни отношения, че в случаят безспорно отношенията между страните в повечето случай са възникнали на основание сключен писмен между тях договор, по които дължимата от пострадалите престация е изпълнена, а тази дължима от подсъдимата не е. Някои от отношенията са възникнали въз основа на устен договор между подсъдимата и пострадалите, което е разрешено от закона. За този вид отношения не се предполага задължителното сключване на писмен договор. Така с престацията вложена от пострадалите се е облагодетелствала имуществено подсъдимата, без да е имала намерение да се изпълни своята част от договора. И ако възникналите между страните договорни отношения действително бяха само гражданско правни по отношение изпълнението на договор, то сумите преведени въз основа на тях нямаше да се използват за лични нужди по усмотрение на подсъдимото лице. Следва да се визира разграничението, което теорията и съдебната практика прави между измамата като престъпление по чл.209 и сл. от НК и гражданската измама по см.чл.29 от ЗЗД. Категорична е съдебната практика, че наличието на сключен договор между две страни, не изключва възможността, едната от тях да осъществи престъплението измама и безспорно онзи, който използва договорни отношения с измамлива цел и поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях, осъществява състава на това престъпление./ Решение № 404 от 19.IХ.1995 г. по н. д. № 300/95 г., I н. о./. Но в случая са установени факти, които да сочат, че изначално при договарянето подсъдимата не е имала намерение да не изпълни договореното.

Престъплението „измама”, от субективна страна, изисква пряк умисъл и користна  цел-„..да набави за себе си имотна облага..”, като тази цел следва да е мотивирала дееца да извърши съответното престъпно деяние и следва да съществува към момента, когато се начева изпълнителното деяние-възбуждане или поддържане на заблуждението. В този смисъл, за да е осъществен от обективна и субективна страна състава на горепосоченото престъпление, на първо място е необходимо деецът, ръководен единствено от своята користна цел- да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалите и с това да им е причинил  имотна вреда. Съответно, за да е възбудено заблуждение у пострадалите, би следвало подсъдимата да въздейства по такъв начин върху съзнанието им, че да формира у свидетелите неверни представи, отнасящи се до правното основание или до условията, при които те ще осъществят акт на имуществено разпореждане. За да е осъществила състава на престъплението, за което е привлечена в качеството на обвиняем, подсъдимата към момента на договарянето със всеки един от пострадалите е съзнавала факта, че разпореждането с имущество им ще им причини имотна вреда. Това безспорно е било така, тъй като при всеки един от сключените от нея договори за отдаване под наем на жилището подсъдимата не е имала, каквото и да е намерение да се задължи по тях, а единствено е искала да свои дадените по договорите парични средства.

Тя е въздействала върху пострадалите свидетели с цел те да се разпоредят в нейна полза с парите си, формирала е у тях неправилни представи относно условията за разпореждане с тях, като с това им причинила и съответната имотна вреда. Възбуждането на заблуждение е такова въздействие върху съзнанието на измамения, което е формирало у него невярна представа за действителността. Така, в резултат на казаното им от подсъдимата, че е собственик на апартамента и цели да го отдаде под наем, действията и по сключването на договорите за това и полагането на подписи лично от нея са довели и до настъпило заблуждение у това пострадалите лица, като в тях е била създадена невярна представа, относно конкретни обстоятелства, съобразно с които те са направили и имуществено разпореждане. Тези обстоятелства касаят съдбата на паричната сума, които свидетелите са предоставили на подсъдимата. Паричните средства са преминали у подсъдимата със съгласието и знанието на пострадалите лица, с което придобиването на фактическа власт върху имуществото се различава именно от придобиването на предмета на престъплението при кражбата. Макар да е налице само фактическо, а не така нареченото правно значимо разпореждане с имуществото от страна на пострадалите, то същото по съществото си е съставлявало извършване на един безвъзмезден и невъзстановим разход в полза на подсъдимата, какъвто престъпен резултат именно изисква престъплението измама. В случая, това имуществено разпореждане от страна на пострадалите е било осъществено изцяло, поради погрешните им представи, създадени от подсъдимата. В този смисъл и деянието е било довършено в момента на предаване на паричните суми във всеки един от случаите на подсъдимата. Наличието на окончателния и безвъзвратен разход, който свидетелите са направили, вярвайки, че ще получи обещаното от подсъдимата жилище под наем, очертава завършения фактически състав на престъплението. Затова съдебният състав прие, че действително престъплението, извършено от подсъдимата съставлява измама по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.

Съдът споделя изцяло становището на представителя на обвинението, че подс. М. е възбудила и поддържала заблуждение у пострадалите лица. В случая се касае за договорна измама. За да е налице такава, на първо място следва дееца изначално преди или към момента на сключване на договорите, по които същият ще се обогати, да няма намерение да изпълни задължението си по тях.

След като веднъж е възбудила заблуждение у пострадалите лица, подсъдимата го продължавала да го подържа с цел допълнително облагодетелстване. Всеки един от пострадалите продължително време е вярвал, че ще ползва вече предплатеното жилището под наем, но ден преди предоставяне на достъп до него подс.М. е искала допълнителни парични суми, основно за документи за децата си. Поддържането на заблудата при измамата е само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата. Деецът затвърждава съществуваща у него невярна представа или поне намалява или отнема възможността той да я осъзнае и преодолее.

Въз основа на така установеното, съдът намира, че подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъпление по чл. 209, ал.1 от НК. Налице е причинна връзка между деянието и престъпния резултат, тъй като имотната вреда е настъпила като пряко следствие от имущественото разпореждане, осъществено от пострадалите свидетели, а разпореждането му пък е вследствие от неправилната представа, която подсъдимата е формирала относно основанието на разпореждането- плащането с основание наем на жилище и депозит.

          Поради изложеното до тук съдът приема, че подс.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209 ал.1 от НК затова, че в периода от 01.03.2015г. до 30.07.2015г. в град Варна, гр.Видин и гр.Бургас при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудила и подържала заблуждение у лицата Д.М.К. и Н.Д.И., М.Х. и М.М., Ж.К., А.А.К., Г.К.И., Ф.Н.Ф. и Д.Д.Ф., П.А.Т. и Ж.Р.Т., Д.М.Т., В.В.Л. и Х.Д.П. – Л*,С.А.К. и Е.В., Г.Е.Г., И.Б.Д. и З.С.С., Д.Д.В. и К.Н.В.,Р.Е.Т. и Т.С.С., Н.Д.И., Б.Г.Г. и О.Г., Д.Т.П. и К.В.С., че като собственик или като дъщеря на собственика на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр.Варна,ул."Цар Освободител" №39, вх.А, ет.3 / собственост на баща й Д.Н.М./ има правото да го отдаде под наем и ще им го отдаде под наем, като с това им причинила имотна вреда в общ размер на 12 960,00/Дванадесет хиляди деветстотин и шестдесет лв./лева.

          При така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

         Обект на престъплението е гарантираното от закона право за разпореждане въз основа на свободно и съзнателно взето решение. Нарушени са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи - в конкретния случай с деянието е засегнато правото на пострадалите свободно да се разпореждат със свои парични средства чрез въвеждането им в заблуждение относно предназначението на тези парични средства. У всички свидетели са били сформирани неправилни представи относно условията за разпореждането с парите им. Подс.М. е манифестирала желанието си да отдаде апартамента си под наем, демонстрирала е това своя желание чрез действия, подписвала е собственоръчно договори за наем, уговаряла е наемни отношения, посочвала е конкретни дати за предоставяне на апартамента в разпореждане на наемателите и е изграждала у тях убеждение, от една страна, че има правата ада се разпорежда с имота, а от друга страна, че желае да го отдаде под наем и именно затова сключва договорите и приема плащанията по тях. По този начин подс.М. е  създал у свидетелите невярната представа, че ще предостави апартамента си под наем.

         От обективна страна за деянието са характерни два предмета на посегателство - върху физическо лице и върху имущество. В случая подс. М. е въздействала върху пострадалите свидетели пряко и непосредствено без да има фактическа власт върху движимите вещи /пари/, намиращи се в тяхно владение, формирайки у тях неправилна представа относно условията за разпореждане с парите.

         Изпълнителното деяние се изразява в противоправното мотивиране на пострадалите да се разпоредят с парите, намиращи се в тяхна фактическа власт и именно вследствие на това измаменияте са се разпоредили с паричните си средства, предавайки ги във владение на подс. М..  

         С действията си подсъдимата е въвела в заблуждение свидетелите относно условията, при които ще дадат парите си. Тя е успяла да ги  убеди, че с предостави под наем недвижимия си имот, за което е получила и съответните парични суми. Това заблуждение е било поддържано с течение на времето, като забавяла за всяко едно предоставяне на достъп до вече наетото  жилището обяснявала с бюрократични спънки при изваждане на документи за децата си. В периода на забавянето предоставяне на достъп до жилището тя е искала и допълнителни парични суми под различни причини.

Подсъдимата е имала определен набор от житейски ситуации, с който първоначално привличала наематели. Прави впечатление, че винаги е била с децата си и е използвала семейството си, за да мотивира пострадалите да се разпоредят с парите си в нейна полза. В повечето случай е използвала като претекст да иска още пари, именно децата си и нуждата да получи удостоверения за тях. Дори и пред съда заяви, че не може да възстанови причинените от нея вреди, тъй като едно от децата и не е започнало да посещава детска градина, отново поради проблеми с документите. Съобщаването на факта, че заминава в чужбина с децата си и необходимостта на сигурни наематели, които да се грижат и за другите и отдадени под наем помещения безспорно е мотивирало голяма част от пострадалите да наемат жилището на подсъдимата и да и платят определените наемни цени. По един и същи начин в повечето случай от пострадалите с повече финансови възможности тя е искала допълнителни суми, за да успее да се справи с изваждане на различни документи за децата си и незабавно след това да замине в чужбина.

         Налице е причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат - имотна вреда, осъщественото разпореждане с имущество и сформираните неправилни представи относно това разпореждане.

         От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подс.М. е съзнавала обществено опасния характер на деянието си, предвиждала е настъпването на съставомерните последици и е целяла именно тяхното настъпване - да набави за себе си имотна облага. Подсъдимата е действала, знаейки, че не може да предостави на всичките пострадали едновременно недвижим си имот под наем и въобще не е искала това. Тя е предвиждала, че пострадалите свидетели в следствие на създадените у тях неправилни представи, ще извърши акт на разпореждане със свое имущество - пари и че в резултат на това разпореждане тяхното имущество ще бъде увредено за сметка на имуществото на подсъдимата. Нейната цел е била именно да набави за себе си имотна облага.

        При горните констатации, и тъй като прецени, че обвинението против подсъдимата е доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна подс. М. за виновна в извършването на престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

         При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

         Наказанието на подсъдимата е индивидуализирано малко над санкционния минимум на чл.209 ал.1 от НК. Съдът намира, че обществената опасност на деянието е много висока. Извън, каквито и да е допустими норми на поведение остава увреждането на имуществото на пострадалите лица. Касае се за нагла демонстрация на чувство за безнаказаност и самонадеяност.

         Личността на подсъдимата също разкрива висока степен на обществена опасност. Първо – чрез свидетелството за съдимост става ясно, че подсъдимата макар и след извършване на настоящото деяние е осъдена за извършено от нея престъпление от общ характер. Съобразено с интензитета на действията и с тежките последици за някои от свидетелите по делото, като например за сем. Т*, които след като са и платили два наема и тя им е поискала допълнителна сума за разходи по заминаването на децата и. Това подсъдимата е сторила въпреки, че е знаела за тежкото им материално положение на семейството, за тегления от тях бърз кредит. Факт е, че поради нейното поведение Тотеви са останали да живеят на палатка. Това семейство също с малки деца е останало без мебелите си мотивирани от подсъдимата да ги продадат и без място, където да живея, както и без парични средства и с наличие на кредит които трябва да връщат в следствие на поведението на подсъдимата. Знаейки всички тези факти, тя не се е посвенила да вземе от тях сумата от общо 750 лева и да ги остави без жилище буквално на улицата. Тя е знаела, че семейство с две малки деца спи на палатки, но по-никакъв начин не се трогнала от този факт и не е изпълнила договорните си отношения с тях. Дори не е им е върнала и част от неоснователно дадените парични средства. Напротив изхарчила ги е в своя полза. Вземала е пари от всякакви хора без свян, без скруполи по относно финансовите им възможности и засягане на финансовата им сфера. За нея е нямало значение, че пострадалите са освобождавали ползваните от тях жилища и са разчитали да се нанесат във вече наетия от тях апартамент. Прави впечатление, че при всяко едно от деянията и присъстват децата на М., като те са били и повод да се искат и допълнителни пари. Не може да се приеме ползването на децата при извършване на деянията и да се обосновава грижата за тях при определяне наказанието и начина на изтърпяването му. Факт е, че цялото семейство е знаело за извършваните действия от страна на М., никой не се е противопоставял, а дори свид.Георгиев е демонстративно е гонил пострадалите когато са си искали неоснователно дадените пари. Той дори активно е участвал при някои от извършените деяния, но липсва на обвинение в тази посока. При демонстрация на такова поведение и при обстоятелсвото, че е използвала и децата си при извършване на деянията и мотивиране на пострадалите да се разпореждат с парите си съдът счита, че наказанието от две години лишаване от свобода изтърпяно при общ режим е явно адекватно и съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

         Съдът обсъди внимателно писмените доказателства във връзка с липсата на трудовата заетост на подсъдимата и нейния семеен статус. Нито едно от тях обаче не може да се противопостави на изложените от настоящия състав аргументи относно начина на изтърпяване на наказанието.

          Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода в размер на две години, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Смекчаващи вината обстоятелства съдът не успя да открие при внимателния прочит на делото. Подсъдимата е изразила съжаление за извършеното, но то е формално, лишено от конкретика и съдържание, които да сочат изживян ако не катарзис, то поне критично осмисляне на стореното и е насочено единствено към облекчаване на положението, в което се намира. Подсъдимата и пред настоящият съдебен състав изложи желание да възстанови причинената вреда на пострадалите, така както при всяко от деянията си е изразявала готовността си да върне неоснователно взетите суми, но не стори това и отново се мотивира, че детето и не е прието в детска градина или не са и пратени пари от чужбина. Съдът също така обсъди и обстоятелството, че в период от няколко месеца подсъдимата е успяла да вземе от 35 човека пари за наем на жилището си. Това обстоятелство сочи на висок интензитет на извършване на деянието и изключително упорство и действията и. Придобитата сума от 12 690 лева е значителна и следва да се отчете при определяне на наказанието и.

На фона на така направения анализ на доказателствата имащи значение за определяне на наказанието и високата обществена опасност на деянието и дееца първоинстанционния съд намира, че наказанието следва да се определи в контекста на констатираните отегчаващи вината обстоятелства и при липсата на нито едно смекчаващо такова в размер на две години лишаване от свобода.

         Съдът прецени всички обстоятелства, при които е извършено деянието, неговата продължителност, интензитет на измамливите действия, пострадалите от него лица, както и размера на причинените и невъзстановени вреди, високата степен на обществена опасност на престъплението по чл.209 ал.1 от НК и  високата степен на обществена опасност на подс.М., съдът определи на подсъдимата наказание при условията на чл.54 от НК. При определяне на неговия размер съдът прецени, че е налице превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и наложи на подс.М. наказание под средния размер предвиден в закона, а именно 2 години „Лишаване от свобода”, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ режим“.

За приложение на условното осъждане е необходимо да се разгледа въпросът дали подсъдимият може да се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието /Р 386-1973-І н.о./. За решаването на този въпрос следва да се държи сметка за целесъобразността на наказанието по см. на чл.36 от НК и за постигане на крайната цел на наказателно-правното въздействие – общата превенция. Индивидуалната превенция е средство за постигане на общата превенция. От делото е ясно, че подсъдимата демонстрира трайна, стабилна воля за извършване на престъпленията. За реализиране на положителни промени в нейното съзнание, превъзпитаването и към спазването на закона и добрите нрави е необходимо тя да изтърпи наказанието си ефективно. Целенасочената корекционна работа с нагласите и дефицитите ще доведе до преосмисляне на поведенческите стандарти и в глобален аспект ще гарантира постигането на общата превенция на наказателната отговорност.

На осн.чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо подс. М. е била взета МНО „Задържане под стража”.

         Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред.

          По отношение на предявените граждански искове:

След като взе предвид произнасянето си с наказателната част на присъдата и съобрази законния принцип, че гражданската отговорност следва деликтната, както и с оглед събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът прецени: предявения от страна на гражданските ищци А.А.К., П.А.Т., Г.Е.Г.-Недкова, К.Н.В., Н.Д.- граждански иск против подс.М. за обещетяване на претърпени имуществени вреди е основателен и доказан по размер за всеки едни от тях.

Поради това съдът осъди подс.М. да заплати на гражданския ищец А.А.К. обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 400.00 лева; на гражданския ищец П.А.Т. обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 750.00 лева; на гражданския ищец Г.Е.Г.-Недкова обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на от 260 лева; на гражданския ищец К.Н.В. обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 900.00 лева; на гражданския ищец Н.Д.И. обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 130.00 лева. Съдът прие, че именно това е стойността на претърпените от пострадалите в резултат на престъплението на подсъдимата имуществени вреди и я осъди да ги заплати.

           Съдът осъди подс.М. да заплати и дължимата държавна такса върху размера на уважените граждански искове.

 

          Мотивиран от горното, съдът постанови присъдатата си.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: