№ 830
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110157262 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1
КЗ за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата
от 105 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„Тойота Айго“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 27.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 46252/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.08.2021 г.
Ищецът .... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 27.10.2020 г., около 12:10 часа, в ..., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „Тойота Айго“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът ... е застраховател по
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участвал в ПТП л.
а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – Т. К.,
която при тръгване на заден ход удря в задната броня паркирания л. а. „Тойота Айго“, с рег.
№ ..., в резултат на което му нанася материални вреди. Твърди, че вредите от ПТП възлизат
на обща стойност от 405,05 лв., в който размер на 01.12.2020 г. е изплатил застрахователно
обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил, като е сторил и
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 25 лв. Заявява, че с
регресна покана ответникът е поканен да заплати процесната сума в общ размер на 430,05
лв., като в предоставения срок той е извършил плащане в размер на 325,05 лв., поради което
претендира остатъка от 105 лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, както и къде и как е
реализирано съприкосновението между двете превозни средства. В тази връзка оспорва
доказателствената сила на протокола за ПТП. Оспорва вината на водача на л. а. „Мерцедес
1
Ц 220“, с рег. № ...., както и размера на вредите, като счита, че с изплащане на сумата от
325,05 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за изцяло удовлетворена. Оспорва
причинната връзка между ПТП и вредите. С тези съображения отправя искане за отхвърляне
на предявения иск. Претендира и разноски.
одите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
главно вземане е необходимо да се установи наличието на следните материални
предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между
увредения и ищеца; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са
причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.
застрахователят по имуществено застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение
за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“.
С определение от 22.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 27.10.2020 г., около 12:10 часа, в ...,
между л. а. „Тойота Айго“, с рег. № ..., застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, и л. а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № ...., застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, е реализирано ПТП, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 405,05 лв., а от
страна на ответника е заплатена сумата от 325,05 лв.
В случая, от показанията на разпитаната по делото свидетелка ИР. ИЛ. ГЛ., както и от
двустранния констативен протокол за ПТП от 27.10.2020 г. и уведомлението за щета при ....
от 27.10.2020 г., а и от заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата
експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на
27.10.2020 г., около 12:10 часа, в ..., движейки се по ... и в района на № 59, водачът на л. а.
„Мерцедес Ц 220“, с рег. № .... предприема маневра за паркиране, при която реализира ПТП
с паркирания от дясната му страна л. а. „Тойота Айго“, с рег. № ..., при което му нанася
материални вреди. Двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на
МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като
тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на
общо основание в процеса. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП
обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието във връзка с останалите
доказателства по делото – уведомлението за щета при .... от 27.10.2020 г., показанията на
свидетелката И.Г., която непосредствено е възприела фактите, за които разказва, доколкото е
била водач на един от участвалите в ПТП-то автомобили, както и заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза. В показанията си свидетелката Г. разказва, че
изчаквайки свой колега в спряло състояние, е била ударена от водача на другия автомобил,
който в опит да паркира е допуснал съприкосновение в лявата задна броня на нейния
автомобил. Съдът намира, че така обсъдените свидетелски показания установяват
2
поведението на водача на л. а. „Мерцедес Ц 220“, с рег. № .... именно по начина, отразен в
схемата към двустранния протокол за ПТП от 27.10.2020 г. и уведомлението за щета до
застрахователя-ищец, в което свидетелката Г. също е описала идентичен механизъм на
настъпване на процесното ПТП. Нещо повече, при така установения механизъм е изготвено
и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, според която щетите по л. а.
„Тойота Айго“, с рег. № ... безспорно се намират в причинна връзка с настъпилото на
27.10.2020 г. произшествие в .... Въз основа на изложеното съдът приема, че ПТП-то е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил – Т. К., чието поведение несъмнено покрива нарушение на правилата
за движение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, тъй като по време на маневра за паркиране не е
контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявала. В случая, по
делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства с поведението си водачът
И.Г. да е допринесла за настъпване на процесното ПТП. От една страна, категорично
данните по делото сочат, че нейният автомобил е бил в паркирано състояние и въпреки, че е
била в него към момента на удара, няма данни тя да е допринесла, или да е имала
възможност да предотврати съприкосновението между двете МПС-та. От друга страна,
следва да се отбележи, че в двустранния констативен протокол за ПТП се съдържа изрично
отбелязване, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на л. а. „Мерцедес Ц
220“, с рег. № ...., което също е в подкрепа на приетия по-горе извод относно
обстоятелствата, при които е станало това. Отделно от това, вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза също е достигнало до категоричен извод, че техническа
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л. а. „Мерцедес Ц
200“, с рег. № ...., който при извършване на маневра за паркиране не е оставил достатъчно
странично разстояние (безопасна дистанция) и е реализирал ПТП с паркирания от дясната
му страна л. а. „Тойота Айго“, с рег. № .... Нещо повече, потвърждение относно начина на
реализиране на процесното ПТП и причината за настъпването му сам по себе си
представлява и фактът, че от страна на ... е извършено частично плащане по процесната
щета № 5014-1261-20-451367, което по естеството си представлява извънсъдебно признание
относно наличието на дълг на посоченото основание.
Между страните не се спори, че ищецът .... е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 405,05 лв. в полза на собственика на увредения автомобил – „...., за което
свидетелства и представеното платежно нареждане от 01.12.2020 г.
Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на
въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена
от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно
която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на
вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т.
д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС,
I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО).
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза,
което като компетентно и обективно изготвено от специалист в съответната област съдът
кредитира, необходимата стойност за възстановяване на щетите по л. а. „Тойота Айго“, с
рег. № ..., изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП-то – 27.10.2020 г.,
възлиза на 362,41 лв. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-
то, като е достигнало до извод, че всички те се намират в причинна връзка с процесното
ПТП. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
3
съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл.
411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от
ответника сума. Нещо повече, в този смисъл е и констатацията на вещото лице в задача № 6
от заключението по съдебно-автотехническата експертиза. Така, общият размер на дълга
възлиза на 377,41 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 325,05 лв., поради което той е останал задължен за разликата
между платената суми и действителните вреди, т. е. за сумата от 52,36 лв., до който размер
предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ е основателен и
следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 105 лв.,
или за размера от 52,64 лв. Като законна последица от предявяване на иска посочената сума
следа да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 05.08.2021 г. до окончателното плащане.
По отговорността за разноските.
При този изход на спора – частична основателност на предявения иск, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 37,40 лв. –
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по ч. гр. дело
№ 46252/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, както и сумата от 211,93 лв. – платена
държавна такса, депозити за свидетел и САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъди сумата от 80,21 лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, каквито единствено са претендирани от него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ...., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че ... дължи на .... сумата от
52,36 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за причинени вреди на л. а.
„Тойота Айго“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 27.10.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2021 г. до окончателното
плащане, за която сума по ч. гр. дело № 46252/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.08.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 52,36 лв. до пълния предявен размер от 105 лв., или за размера от
52,64 лв.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 37,40
лв., представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 46252/2021 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 211,93 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на ..., ЕИК
... със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 80,21
лв., представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5