Р Е Ш Е Н И Е
№ 590
гр. Русе, 26.05.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на осемнадесети май, две хиляди
и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7659 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
С.Д.– юрисконсулт на Фонд „Социална закрила“ заявява, че на 04.06.2018г.
Дирекция „Социално подпомагане“ – Русе депозирала доклад с искане да бъде
отпусната сумата 2000 лева - социална помощ на М.Г.М.. Ответникът декларирал,
че ще ползва социалната помощ съобразно подаденото от него заявление и ще я
възстанови, в случай, че не я използва по предназначение, както и ако не
представи разходооправдателни документи. В писмо от 22.05.2018г. молителят
изложил причините, обусловили искането, а именно, наличие на парично задължение
във връзка с проведеното му лечение в УМБАЛ „Канев“ – Русе.
Въз основа решение на УС на ФСЗ от 22.06.2018г., М.Г.М. получил социална
помощ в размер на 2000 лева.
През м.май 2019г. ответникът съобщил на ФСЗ, че отпуснатите средства са
използвани за лечението на дъщеря му, в подкрепа на което представил три
фактури. След като се запознал с документите, УС на ФСЗ приел, че същите не
представляват използване на средствата по предназначение и М.М. следва да
възстанови помощта.
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №6303/2019г. по
описа на РРС срещу М.Г.М. за претендираната сума.
Предвид
постъпилото възражение, заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство), че в едномесечен срок от получаване на разпореждането следва да
предяви иск за установяване на вземането, като довнесе дължимата държавна
такса.
С оглед изложеното, С.Д.моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че М.Г.М., ЕГН ********** дължи на Фонд „Социална закрила“ към
Министерство на труда и социалната политика, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Триадица“№2 сумата 2000 лева – неотчетена
социална помощ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2019г.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК М.Г.М. не е депозирал отговор на исковата молба,
не ангажира доказателства. В о.с.з. заявява, че е използвал отпуснатата
социална помощ за лечение на детето си, което е с тежко мозъчно увреждане.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
На 22.05.2018г. М.Г.М. депозирал молба до МТСП – Фонд „Социална закрила“ с
искане да бъде отпусната сумата 2000 лева за заплащане стационарното му лечение
в УМБАЛ „Канев“ – Русе, проведено на 08.04.2018г. Пояснява, че на посочената
дата постъпил в болницата с предпоставки за прединфарктно състояние и след
коронарография на сърцето му поставили
втори стент на запушен кръвоносен съд. Тъй като нямал здравни осигуровки, за
извършените процедури, по клинична пътека 26, следвало да заплати общо 4106.67
лева.
УС на Фонд „Социална закрила“ отпуснал исканата социална помощ – Протокол
№8/22.06.2018г. и уведомил ответника, че в 30-дневен срок следва да представи
разходооправдателни документи (фактура с фискален бон или вносна бележка в
оригинал). Предупредил, че при неизползване на средствата по предназначение и
при непредставяне на разходооправдателни документи, отпуснатата социална помощ
следва да бъде възстановена от молителя заедно със законната лихва.
Процесната сума е предоставена на М.М. на 27.06.2018г. (пощенски запис –
лист 19).
Последният не използвал помощта по предназначение, поради което ищецът
изискал средствата да бъдат възстановени в срок до 14 дни, от получаване на
съобщението (писмо с изх.№94-1208/21.01.2019г. по описа на МТСП – Фонд
„Социална закрила“ – лист 16).
В качеството си на
кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със
заповед №3075/23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД
№6303/2019г. по описа на РРС срещу М.Г.М. за сумите: 2000 лева – главница,
ведно със законната лихва, считано от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане
и 40 лева – заплатена държавна такса.
С оглед постъпилото
от длъжника възражение, заповедният
съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си и последиците от непредявяване на
иска.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 2000 лева –
неизползвана по предназначение предоставена социална помощ, ведно със законната
лихва, считано от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №3075/23.10.2019г., издадена на по
ЧГД №6303/2019г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско
дело №6303/2019г. по описа на РРС е видно, че в
срока по чл.414 ГПК, длъжникът е депозирал възражение, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в
настоящото производство) възможността, в едномесечен срок от получаване на
съобщението да предяви иск за установяване на вземането си и последиците от
непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Фонд „Социална закрила“ претендира възстановяване отпуснатата на М.М.
социална помощ, тъй като ответникът не е използвал сумата по предназначение.
Безспорно бе установено, че на 27.06.2018г. М.М. е получил еднократна
социална помощ в размер на 2000 лева, предоставена за заплащане лечението му в
УМБАЛ „Канев“ – Русе, проведено през м.април 2018г. Ответникът е декларирал, че
ще използва помощта, съобразно изложеното в заявлението и ще възстанови сумата,
ако не я използва по предназначение.
В чл.27, ал.4 от ЗСП е указано, че средствата по фонд „Социална закрила“, в
т.ч. и социалните помощи се разходват при условия и по ред, определени с
методика за разпределение на средствата, приета от УС на фонда и утвърдена от
министъра на труда и социалната политика. Със Заповед №РД01-310/27.04.2017г. на
министъра на труда и социалната политика е утвърдена Методика за разпределение
на средствата по фонд „Социална закрила“. Според чл.4, ал.13 от Методиката:
„При неизползване на отпуснатата социална помощ по предназначение, същата
подлежи на връщане от лицето в пълния й размер от момента на установяването,
ведно със законната лихва за периода.“. Идентична е и разпоредбата на чл.17,
ал.2 от методика, утвърдена със Заповед №РД-01-788/16.12.2019г.
На 17.06.2019г. Фонд „Социална закрила“ се е запознал с предоставената от М.М.
документация, като е приел, че отпуснатата социална помощ не е използвана по
предназначение и е предоставил срок за възстановяването й.
Ответникът не оспорва факта, че сумата не е използвана за целите, посочени
в заявлението. В о.с.з. пояснява, че е заплатил разходи, свързани с лечение на
детето му, което е с тежко мозъчно увреждане, но не ангажира доказателства в
тази насока.
Изложеното
води до извод, че претенцията като основателна, следва да бъде уважена изцяло.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид
изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в размер
на: 40 лева - по ЧГД №6303/2019г. по описа на РРС и 40 лева –заплатена държавна
такса по гражданско дело №7659/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че М.Г.М., ЕГН ********** дължи на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на
труда и социалната политика, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Триадица“№2 сумата 2000
лева – неотчетена социална помощ, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.10.2019г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №3075/23.10.2019г. по гражданско дело №6303/2019г. по описа
на РРС.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на труда и социалната политика,
ЕИК ********* сумата 40
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА
М.Г.М., ЕГН **********
да заплати на Фонд „Социална закрила“ към Министерство на
труда и социалната политика, ЕИК ********* сумата 40 лева
– разноски по ЧГД №6303/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: