Решение по дело №4928/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260556
Дата: 16 ноември 2020 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20205330204928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №260556

гр. Пловдив, 16.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на 02.10.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ

                                                                                         

          при участието на секретаря Марина Малинова, като разгледа докладваното от съдията АНД №4928/2020 г. по описа на ПРС, X наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 527272-F537641/23.07.2020г., издадено от  началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  „Валенти 66“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лв.

С жалбата се навеждат твърдения, че допуснатото нарушение представлява маловажен случай. Моли се за отмяна на НП. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че АУАН и НП са правилни и законосъобразни. Намира, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като липсата на реквизити препятства контролната функция на приходната администрация да може правилно да проследи стоковата наличност в даден търговски обект. Моли да се потвърди обжалваното НП. Претендира разноски.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради  което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата  отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка: на 04.02.2020г. в 18,10 часа в търговски обект фризьорски салон, находящ се в гр. Хисаря, бул. Генерал Гурко № 1, стопанисван от жалбоподателя, е била извършена проверка от органите по приходите. Установено е, че срещу извършена покупка на един брой мицеларен спрей балсам за боядисана коса на стойност 32,00 лева,  е издаден фискален касов бон № 002536/ 04.02.2020г. на стойност 32,00 лева.  Процесният бон е приложен като доказателство по делото.

По тези факти страните не спорят, а се установяват по несъмнен начин и от приложените по делото писмени доказателства, включително и Протокол за извършена проверка № 0027506/04.02.2020г. и фискален касов бон № 002536/ 04.02.2020г.

В случая, обстоятелството, че в издадената касова бележка (фискален бон) с № 002536/ 04.02.2020г е записано единствено “Продажби” и не са отразени наименование, количеството и единична стойност по видове закупени стоки или услуги е несъмнено установено. Съответно, от обективна страна е налице вмененото на ответника административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Освен това, административнонаказателното производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Следва да се отбележи обаче, че макар формално в случая да е налице нарушение, то степента му на обществена опасност е толкова пренебрежимо малка, че се касае за маловажен случай, поради следното:

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса по ЗАНН, съгласно изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.

Съгласно дадената по-горе дефиниция, за да бъде случаят маловажен, то следва да са налице обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние от останалите случаи на нарушения по чл. чл. 26, ал.1, т.7 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ Точно такъв е настоящият случай.

На първо място, следва да се съобрази, че макар и обобщено с код „продажби“  в случая все пак е налице наименование на предлаганата стока. В касовия бон са посочени броя закупени артикули, единичната цена на артикула и общата дължима цена. Посочената в касовия бон единична и общо дължима цена отговарят на действителните, т.е. с издаването му не се е целяло да бъде прикрита друга сделка с по-висока стойност, което да уврежда фиска. За потребителя не е съществувало никакво съмнение, че закупува от търговеца стока. Купувачът е получил желаната от него стока по вид, количество и стойност, както и документ, удостоверяващ стойността на покупката, с което са обезпечени неговите права като потребител. Тоест реално не са накърнени нито интересите на фиска, нито на потребителя, като не се е стигнало до неотразяване на приходи.  

На следващо място следва да бъде съобразено, че реално се касае за покупка с малка стойност- 32 лв., в който смисъл дори и да се приеме, че някакви обществени отношения са засегнати, то интензитетът на засягане е минимален.

Липсват данни за наложени на жалбоподателя други административни наказания за нарушения на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., както и на други противообществени прояви. Липсват и каквито и да е отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства.

Не на последно място, следва да се съобрази и обстоятелството, че нарушението е било отстранено доброволно, като това е станало още на следващия ден след допускането му – 05.02.2020г., видно както от представения по преписката на л. 18 писмен документ, озаглавен „Департаменти“, така и от показанията на свидетеля П., като по мнение на настоящия състав този период следва да се счете за незначителен. Нарушението е било отстранено по собствена инициатива на наказаното лице, като съдът съобрази и обстоятелството, че същото е изпълнено дори преди съставянето на АУАН, който е от дата 13.02.2020г.

Административно-наказващият орган е бил наясно с всички тези обстоятелства, посочени във възражението с вх. № 70-00-1901/13.02.2020г., но настоящият състав намира преценката му, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за неправилна.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че с оглед спецификите на конкретния случай, той разкрива по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна квалификация, като тежестта на наложеното наказание, макар и в рамките на определения в закона минимум, се явява несъразмерно тежко съобразно действителната обществена опасност на деянието и дееца, поради което следва да намери приложение чл. 28 ЗАНН, като нарушителят бъде предупреден, че при последващо нарушение на Наредбата за осигуряване на обществения ред ще бъде санкциониран по административен ред.

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са от особена обществена важност, включително за изпълнение на контролната функция на приходната администрация да проследи стоковата наличност в търговския обект, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение на чл. чл.26 ал.1 т.7 от Наредбата.

В този изричен смисъл при сходни факти са и Решение № 1899 от 07.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2471 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2088 от 19.10.2018 г. по к.а.н.д. № 2398 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив, както и Решение № 1327/22.07.2020г. к.а.н.д. № 453 / 2020г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив

По гореизложените съображения НП следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя. Такива са претендирани в последното съдебно заседание и са представени доказателства за извършването им в размер на 240 лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да ги заплати.

       Съгласно т.6  от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава  поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна  ЦУ на НАП не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ,  от което е част наказващият орган, а именно Национална Агенция по приходите, като разпоредител с бюджетни кредити  по аргумент от чл. 2, ал.2, вр. чл. 19 от Закона за НАП.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 527272-F537641/23.07.2020г., издадено от  началник на Отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  „Валенти 66“ ЕООД, ЕИК ********* е наложена  имуществена санкция  в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА Националната Агенция по приходите да ЗАПЛАТИ  на „Валенти 66“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 240 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                                                        

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

Е.Н.