№ 602
гр. Пловдив, 31.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Частно наказателно дело №
20225330202597 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК и е образувано по
подадена жалба от В. Д. Н., чрез адв. Х.Р. от АК- Пловдив, против
постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.04.2022г.
по досъдебно производство № 768/ 2020г. по описа на 02 РУ на МВР-
Пловдив, пр.пр. № 6951/ 2020г. по описа на Районна прокуратура- Пловдив,
образувано и водено за извършено престъпление по чл.209 ал.1 от НК. В
жалбата се излагат съображения, за неправилност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Постановлението било
постановено при превратно тълкуване на наличните доказателства, а изводите
на прокурора не се подкрепяли от доказателствата по делото. В диспозитива
на обжалваното постановление било посочено, че производството се
прекратява на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК, което означавало, че
прокурорът бил приел, че било извършено престъпление, но същото не било
доказано. Направен е анализ на събраните по делото доказателства. Излагат
се съображения за неправилна проверка и оценка на събраните по делото
доказателства. Не било изследвано обстоятелството, посочено в показанията
на свид. Г.Х., който бил незаинтересован свидетел, за това, че той бил
разбрал за някакъв спор за джип между В.Н. и П.Ф.. От показанията на свид.
М.З.-Г. и свид. Н.Ц. се установявало, че свид. Ф. никога не е имал
възможност да достави и не притежавал лек автомобил „Лада Нива“. У
съзнанието на В.Н. било възбудено заблуждение, тъй като той бил знаел
много преди това, че П.Ф. е на длъжност „ръководител транспорт“ в голямо
1
предприятие каквото е **, и бил допускал, че демонстрираните възможности
на Ф. били правдоподобни. Това именно го било накарало да потърси даже и
пари назаем от своя приятел С.С., тъй като бил повярвал на обещанията му. В
тази връзка били налице подробни показания на свид. С.. В прокурорският
акт лиспвал доказателствен анализ на показанията на свидетелите, и липсвало
какви обстоятелства се приемат за установени и какви не. Не била ясна волята
на прокурора. Следвало прокурорът да изложи версия за случилото се, която
възприема за достоверна и въз основа на кои доказателства. Счита, че не било
извършено необходимото за изясняване на обстоятелствата по делото. Не
били използвани всички способи за събиране и проверка на доказателствения
материал. В жалбата не се сочи, какво конкретно не е извършено и не се сочи,
какво конкретно се желае да бъде извършено. Моли се атакуваното
постановление да бъде обезсилено.
Съдът, като се запозна с постъпилата жалба и материалите по
делото намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от активнолегитимирано да обжалва
постановлението за прекратяване на наказателното производство, лице.
Насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Подадена е в
законоустановения за това 7-дневен срок, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество. Следва да бъде
отбелязано, че видно от приложената по делото обратна разписка,
постановлението за прекратяване е връчено на В.Н. лично на 21.04.2022г.
Видно от справка на РП- Пловдив е, че жалбата е подадена, „на ръка“ на
28.04.2022г. в 16.55 часа на гише в РП- Пловдив, и е входирана на
29.04.2022г. Поради което, съдът приема в интерес на пострадалия, че
жалбата е подадена в последния ден от преклузивния за обжалване срок-
28.04.2022г., поради което е процесуално допустима, и следва да бъде
разгледана по същество.
Досъдебно производство № 768/ 2020г. по описа на 02 РУ на МВР-
Пловдив е образувано с постановление на прокурор при Районна прокуратура
– Пловдив от 26.11.2020г. на основание чл.212 ал.1 от НПКП, за извършено
престъпление по чл.209 ал.1 от НК, за това, че на 25.06.2020г. в гр. Пловдив, с
цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и
до месец януари 2021г. е поддържано заблуждение у В. Д. Н., и с това му е
2
причинена вреда в размер на 515.00 евро.
В хода на разследването няма лице привлечено в качеството на
обвиняем.
В обжалваното постановление прокурорът е приел, че след събирането
на всички относими и необходими по делото доказателства, няма възможност
да се изгради обвинителна теза, която безспорно и несъмнено да обосновава
виновност на лицето П.К. Ф. в извършване на инкриминираното деяние.
Приел е, че не е възможно да се направи единствено възможен, обоснован
правен извод, за извършване на инкриминираното деяние от П.К. Ф..
Обвинението нямало да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин.
Приел е, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради
недоказаност.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Свид. В.Н. живеел със ** си свид. Т. Н.а в ** и работел като ** в
строителството, като извършвал различни строителни и ремонтни дейности.
От години се познавал със свид. К. Ф. и сина му свид. П.Ф., които имали
къща и вила в **.
През месец май на 2019г. свид. К. Ф. и свид. П.Ф. ангажирали свид. В.Н.
да извърши ремонт в апартамент на свид. П.Ф., находящ се в **. Свидетелите
Ф.и завели свид. Н. в апартамента, където договорили извършването на
множество строително- ремонтни дейности, който последният се ангажирал
да извърши. Свид. Н. и свид. П.Ф. не уговорили конкретна цена за труда по
извършване на ремонта от свид. Н.. Последният сметнал, че свид. Ф. бил
запознат с границите, в които варирали цените за труд. Не съставили писмен
договор, нито документи за платени или получени суми. Според свид. Н. още
при започване от негова страна на строително- ремонтните работи в
апартамента, свид. П.Ф. му предложил да му продаде много изгодно лек
автомобил марка и модел „Лада нива“, за сумата от 1000.00 лева, като свид.
П.Ф. му казал, че автомобилът бил на притежавана от него строителна фирма,
като бил бензинов, бял на цвят и много запазен. Свид. Н. решил да закупи
автомобила като за целта взел назаем от свои приятел- свид. С. С., сумата от
515.00 евро, които дал на свид. П.Ф.. Уговорката по негови данни била да
получи автомобила, след седмица, но това така и не се случило. Според свид.
3
П.Ф. такива уговорки със свид. В.Н. нямало, като с такъв автомобил нито
разполагал, нито имал възможност да му продаде, нито му бил обещавал това,
нито бил вземал пари от него за това.
Свид. В.Н. извършил ремонтни дейности в апартамента, за което според
него не получил дължимите суми. Свид. Н. посочил, че получил сумата от
6000.00 лева, а в последствие сочи, че получил сумата от 7100.00 лева, както
и първоначално сочи, че останало да получи още 4400.00 лева, а в
последствие заявява, че били 4900.00 лева, както и лекия автомобил „Лада
Нива“, за който дал сумата от 515.00 евро. Свид. П.Ф. сочи, че свид. В.Н. не
му бил предоставил документи за закупувани строителни материали, както и,
че поисканите от свид. Н. суми за ремонт били изцяло изплатени. След като
свид. Н. и свид. Ф. не успели да уредят отношенията си доброволно, свид. Н.
подал жалба в 02 РУ на МВР- Пловдив.
Съдът, изгради своите фактически изводи въз основа на събраните в
хода на досъдебното производство доказателства- показанията на свид. В.Н.,
свид. Т. Н.а, свид. С.С., свид. К. Ф., свид. П.Ф., свид. Г.Х., свид. М.З.-Г., свид.
Н.Ц., свид. В.З., проведените очни ставки между свид. Г.Х. и свид. С.С., свид.
Г.Х. и свид. В.Н., свид. К. Ф. и свид. В.Н., свид. П.Ф. и свид. В.Н., свид. П.Ф.
и свид. С.С., свид. П.Ф. и свид. В.Н., и събраните писмени доказателствени
средства- справки от търговски регистър, справки за собственост на МПС,
справка за съдимост на свид. П.Ф..
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предмет на проверка в настоящото производство е обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Обосноваността се изразява в това, дали установените по
делото фактически положения и изводи на прокурора обективно съответстват
на събрания, проверен, верен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно
тълкуване. Законосъобразността се изразява в това, дали постановлението на
прокурора съответства с процесуалния и материалния закон. Следва да бъде
проверено дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно,
което би изяснило дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на всички възможни доказателства. Следва да се прецени и, дали в
4
доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови
доказателства, предвид задължението на прокурора по чл.14 ал.1 от НПК, за
извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на
обективната истина.
За да е налице измама при формата на изпълнителното деяние -
възбуждане на заблуждение, от обективна страна следва да е установено, че
деецът създава невярна, неправилна представа за конкретни факти от
действителността у заблуденото лице и по този начин то бива мотивирано да
извърши акт на имуществено разпореждане, чрез който се причинява нему
или на друго лице имотна вреда. При измамата деецът въздейства пряко и
непосредствено върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се
намира определено имущество, което представлява имущественият предмет
на престъплението. С други думи, въвеждането в заблуждение, включващо
формирането на неправилна представа у измаменото лице е пряката и
непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с
имуществения предмет. Измамливите действия пък следва да бъдат
извършени с цел имотна облага за дееца или друго лице, физическо или
юридическо, т.е. целта е посочена като доминиращ психологичен елемент
извън умисъла. За осъществяването на състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК е достатъчно деянието да е извършено с посочената цел и
имуществото да е напуснало патримониума на неговия собственик -
фактическата власт над него да е преминала в дееца или друго лице. Така
Решение № 124/29.07.2019 по н.д. № 560/2019 г. на ВКС, III н.о. По същия
начин следва да бъде възприет и мотивът за извършване на разпореждане при
формата на изпълнително деяние – поддържане на заблуждение. При нея се
изисква на базата на вече създадено заблуждение, то да се поддържа като
едно трайно състояние на взаимоотношение между измамника и жертвата, и
това поддържано заблуждение да е пряката и непосредствена причина да бъде
взето решение за извършвана на разпореждане и такова да бъде осъществено.
Обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено. В
този смисъл, подадената жалба е неоснователна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
постановление е редовно от външна страна, издадено от компетентен орган, в
5
предвидената от закона форма и съдържа задължителните реквизити на
съдържанието си. Не са допуснати и процесуални нарушения при неговото
изготвяне, като прокурорът е изложил фактическите си изводи относно
обстоятелствата, които приема за установени, посочил е от кои
доказателствени материали е извел изводите си по фактите, изложил е мотиви
на кои материали дава вяра и по какви съображения. Подробно е анализирал
събраните по делото доказателствени средства поотделно и в тяхната
съвкупност. Изложил е подрони, ясни и категорични мотиви относно
приетата фактическа обстановка, и въз основа на какви доказателства е приел
изложените факти. Направил е пълен, подробен и обстоен анализ и
съпоставка на събраните по делото доказателства.
В тази връзка, неоснователно е възражението за неправилно приета
фактическа обстановка и, че не е разкрита обективната истина. Прокурорът,
правилно е установил фактическата обстановка, въз основа на събраните по
делото доказателства, след което е изложил мотиви при доказателствения
анализ на кои материали е дадена вяра, кои не са получили доверие и по
какви съображения. Установените фактически положения и изводи на
прокурора обективно съответстват на събрания и проверен доказателствен
материал по делото. Установената фактическа обстановка е пълна и ясна.
Проведеното разследване е всестранно и пълно, като са събрани всички
възможни доказателства за разкриване на обективната истина по делото. В
доказателствения материал не се съдържат данни за събиране и проверка на
нови доказателства, предвид задължението визирано в чл.14 ал.1 от НПК, за
извършване на всички допустими и необходими действия за разкриване на
обективната истина. Не съществува реална възможност за извършване на
действия по разследването, насочени към установяване на основните
подлежащи на доказване обстоятелства, и действия насочени към проверка на
показанията на разпитаните свидетели. Постановлението на прокурора
съответства изцяло и на процесуалния закон.
При самостоятелния си прочит на доказателствата по делото,
настоящият съдебен състав установи, че разследването се е концентрирало
върху основните подлежащи на установяване обстоятелства- – имал ли е
намерение свид. П.Ф. да не заплаща дължимите суми на свид. В.Н. за
извършените от него строителни работи, и имал ли е намерение свид. П.Ф. да
не продава и доставя лек автомобил марка „Лада Нива“ на свид. Н., за сумата
6
от 515.00 лева, и ако е нямал такива намерения- от кой момент. И не на
последно място, имал ли е намерение свид. П.Ф. да въведе и поддържа
заблуждение у свид. В.Н. за някои факти от обективната външна
действителност, посочени изрично по-горе. При прецизна съпоставка и
съвместен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав изцяло споделя фактическите изводи на прокурора в постановлението
за прекратяване на наказателното производство. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя и направените от прокурора в постановлението за
прекратяване на наказателно производство, правни изводи.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че прокурорът
неправилно е проверил и оценил събраните по делото доказателства. Много
подробно и задълбочено са изследвани показанията на свид. Г.Х., относно
твърдението му за спор между страните относно лек автомобил. На първо
място, знанието у свид. Г.Х. не е достатъчно за установяване на
правнорелевантни по делото факти, свързани с предмета на доказване, а
именно въвеждането в заблуждение и първоначалното намерение на свид.
П.Ф.. Следва да бъде отбелязано и, че знанието от страна на свид. В.Н., че
свид. П.Ф. е изпълявал длъжността „ръководител транспорт“ не води до
възбуждане на заблуждение у съзнанието на свид. Н., че свид. Ф. е имал
възможност да му продаде автомобил „Лада Нива“. По нататък, показанията
на свид. Г.Х. не са свързани пряко с осъществяване на основния признак за
разследваното престъпление, а именно неговото изпълнително деяние по
въвеждане в заблуждение и наличието на изначално намерение за това.
Прокурорът много подробно и анализирайки всички събрани по делото
доказателства, е достигнал до правилни фактически изводи и от там и до
правилни правни изводи. В постановлението си подробно и правилно са
обсъдени показанията на свид. В.Н. и свид. П.Ф., отчитайки техните
противоречия и посочвайки кое се приема за достоверно и защо. Отчетени са
показанията на свид. Т. Н.а- съпруга на свид.Н. и свид. С.С., определени като
заинтересовани от изхода на делото предвид близките им отношения със
свид. Н., и правилно посочено е, че не следва да бъдат кредитирани
безрезервно. Подробно са анализирани и другите свидетелски показания на
свид. К. Ф. и свид. Г.Х., като е посочено, че последният е дългогодишен
познат на свид. П.Ф. и предвид частичното противоречие, както в разпита си,
7
така и в проведената очна ставка със свид. В.Н., може да се приеме, че е
имало спор между свид. В.Н. и свид. П.Ф. относно автомобил и ремонт, но не
и повече от това, а още по-малко изискването на наличие на измамливо
първоначално намерение на свид. П.Ф.. Подробно са анализирани и
показанията на свид.М.З.-Г. и свид. Н.Ц. и извършилият предварителна
проверка полицейски служител свид. В.З.. Посочено е, че показанията на тези
свидетели се кредитират изцяло с доверие, предвид липсата на предубеденост
и заинтересованост, но правилно е посочено и, че не изясняват предмета на
делото. Подробно и правилно са анализирани показанията на свид. В.Н., Т.
Н.а и свид. С.С., относно уговорката за доставка на лек автомобил, като
правилно е прието, че са изолирани, въпреки, че са последователни и
кореспондират помежду си. Много точно е посочено, че същите не могат да
внесат достатъчно яснота и конкретика за да могат да се направят убедителни
и категорични изводи. Правилно е посочено, че дори въпросната сума от
1000.00 лева да е била дадена от свид. С. на свид. Н., това не доказва
категорично, че е била дадена на свид. Н., именно за покупка и доставка на
лек автомобил марка „Лада Нива“. Правилно е посочено, че съществува
съмнение за вероятно предположение за наличието на уговорки между свид.
Н. и свид. Ф., от страна на свид. Н., опирайки се на предположението на свид.
Н. за знание у свид. Ф. за границите на цените за извършвани услуги за
ремонт. Направен е категоричен и правилен извод, че лиспват достатъчно
доказателства, както преки, така и верига от косвени, от които да могат да се
направят категорични и безспорни правни изводи за действителните уговорки
за лекия автомобил. Направен е правилен извод, след подробен анализ на
събраните по делото доказателства, че не може да се направи единствено
възможен обоснован извод за извършване на инкриминираното деяние от
свид. П.Ф..
Следва да бъде посочено, че действително в диспозитива на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, като
основание за това е посочен чл. 243 ал.1 т.2 от НПК, което се прилага, видно
от същата разпоредба, само и единствено когато в досъдебното производство
има привлечено лице в качеството си на обвиняем. В конкретния случай,
фигурата на обвиняем не съществува в досъдебното производство и
правилната разпоредба за прекратяването му, би била тази по чл.243 ал.1 т.1
вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК. Обаче, това обстоятелство, не се отразява нито
8
върху правилността на постановения прокурорски акт, нито нарушава
процесуалните права на пострадалия, нито променя направените вече изводи
на съда.
В настоящото производство, в което съдебните правомощия са за
проверка на законосъобразността и обосноваността на обжалваното
постановление, съдът не може да отмени постановлението и да върне делото
на прокурора с указание, че има доказано извършено престъпление от страна
на конкретно лице, нито да дава указания за това, че определено лице /в
случая свид. П.Ф./ трябва да бъдат привлечено към наказателна отговорност.
Съдебният контрол се разпростира само върху законосъобразното
осъществяване на правомощията на прокурора, поради което съдът няма
възможност да се произнася по въпроси от компетентността на обвинителя и
още по-малко да му дава задължителни указания за внасяне на обвинителен
акт в съда. Само негово изключително правомощие е да привлече едно лице
към отговорност по смисъла на чл. 127, т. 1 от Конституцията с предявяване
пред съда на обвинителен акт. В този смисъл в рамките на настоящото
производство съдът може да проверява дали изводът на прокурора за липса
извършено престъпление от общ характер е законосъобразно формиран, тоест
дали е допусната грешка при формиране на вътрешното му убеждение, но не
и да дава указания на прокурора да води разследването по тази правна
квалификация, да повдигне обвинение на определено лице за такова
престъпление, или как да цени доказателствата. Противното би
представлявало недопустимо изземване на правомощията на обвинителя. В
случая, за да приеме, че не е осъществено престъпление от общ характер,
прокурорът е изложил ясни, конкретни и убедителни аргументи. За този си
извод той се е позовал единствено на допустими доказателства, събрани и
проверени по реда на НПК, не е игнорирал доказателствени материали, не е
изопачил значението на други, не е тълкувал превратно доказателствата, нито
в противоречие на логическите правила. Следователно не е допусната грешка
при формирането на вътрешното му убеждение. Същевременно не е налице и
порокът необоснованост. Както се посочи, фактическата обстановка е
правилно установена. Не е допусната грешка при проверка и оценка на
събраните по делото доказателствени средства.
Предвид гореизложеното, обжалваното постановление за прекратяване
на наказателно производство е правилно и законосъобразно и следва да бъде
9
потвърдено. В този смисъл, подадената жалба е неоснователна и не следва
постановлението да бъде отменяно като неправилно или незаконосъобразно, а
още по-малко обезсилено, каквото е искането в жалбата.
Предвид гореизложеното, и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 от НПК,
Районен съд- Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на наказателно
производство от 13.04.2022г. по досъдебно производство № 768/ 2020г. по
описа на 02 РУ на МВР- Пловдив, пр.пр. № 6951/ 2020г. по описа на Районна
прокуратура- Пловдив, образувано и водено за извършено престъпление по
чл.209 ал.1 от НК, като правилно и законосъобразно.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен
срок от съобщаването му пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10